№ 48
гр. К., 13.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ
при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно
наказателно дело № 20225510200981 по описа за 2022 година
Производството е по реда на член 53 и следващите от ЗАНН. Обжалвано
е наказателно постановление №21-0284-000085 от 25.01.2021 год., издадено
от началник РУ към ОДМВР-С.З., РУ-К., с което на Н. К. Б. на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.638,ал.3, във връзка с чл.461,т.1 от КЗ е наложено
административно наказание- глоба в размер на 400 лева, за нарушение на
чл.483,ал.1,т.2 от КЗ.
С жалбата е направено искане за неговата отмяна. В съдебно заседание
въззивникът не се явява, но се представлява. Неговият процесуален
представител поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното
постановление.
Административнонаказващият орган в с.з. не се представлява, но
юрисконсулт е депозирал писмено становище за неоснователност на жалбата.
Настоява обжалваното наказателно постановление да се потвърди като
законосъобразно и правилно.
След преценка на събраните по делото доказателства и имайки предвид
изложеното в акт № GA №364768 от 18.01.2021 год., началник РУ към
ОДМВР-С.З., РУ-К. е приел за установено от фактическа и правна страна, че
Н. К. Б. на 18.01.2021г. в 15.55 часа в гр.К. по бул.К.А.Б.“ до банка ДСК в
1
посока изток-запад е управлявал собствения си лек автомобил „Нисан
Кашкай“ с регистрационен номер ***, като МПС не е имало валидна
застраховка на територията на Република България или сключена и
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
момента на проверката.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните и наведените
въззивни основания намери за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.59,ал.2, предл.1
от ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера
на наказаното лице. НП е връчено на жалбоподателя на 15.09.2022г., а
жалбата срещу него е подадена на 20.09.2022г.- в предвидения в закона
преклузивен срок. Това прави разглеждането й в съдебното производство
процесуално допустимо.
Наказателното постановление несъмнено е било издадено от компетентно
лице, което се установява от представената по делото изрична
оправомощителна заповед, доказваща наличието на подобна компетентност
на издателя на постановлението- началник РУ към ОДМВР-С.З.,РУ-К., а и на
съда е служебно известно, от представяна по други
административнонаказателни дела заповед, че към датата на постановяване на
наказателното постановление именно посоченото лице е изпълнявало тази
длъжност.
По отношение на изложената в обжалваното наказателно постановление
фактическа обстановка не се спори и жалбоподателят сам признава, че не е
сключвал валидна застраховка на територията на Република България или
действаща застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към
момента на проверката. В този смисъл съдът приема, че разглеждайки
правния спор по същество, следва да потвърди обжалваното наказателно
постановление.
В изпълнение на задължението обаче служебно да следи за наличието
на съществени процесуални нарушения в процедурата по издаването на НП,
които да опорочават последното и да повлекат неговата отмяна на това
основание, съдът констатира, че в хода на административнонаказателното
производство са допуснати такива и че същите са довели до засягане правото
на защита на нарушителя в значителна степен, а именно:
2
Съгласно императивната норма на чл.42,ал.1,т.5 от ЗАНН актът за
установяване на административно нарушение трябва да съдържа законните
разпоредби, които са били нарушени. Идентична, относно наказателното
постановление, е разпоредбата на чл.57,ал.1,т.6 от ЗАНН.
В случая от така констатираното в АУАН и НП жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.53 от ЗАНН и чл.638,ал.3, във връзка с
чл.461,т.1 от КЗ за извършено от него нарушение на чл.483,ал.1,т.2 от КЗ,
съгласно който: „Договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което управлява моторно
превозно средство от трета държава при влизане на територията на Република
България, когато няма валидна за територията на Република България
застраховка.“
Съвкупната и последователна преценка на доказателствата обаче обосновава
правни изводи за неправилна квалификация на деянието, т. е. различна от
приетата от административно-наказващия орган.
Жалбоподателят е осъществил фактическия състав на нарушение по
чл.483,ал.1,т.1 от КЗ, а не на такова по чл.483,ал.1,т.2 от КЗ.
Съгласно първата от двете разпоредби: „Договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи всяко
лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на Република България и не е спряно от движение; това
изискване не забранява и всяко друго лице, различно от собственика на
моторното превозно средство, да сключи застрахователния договор.“
По безспорен и категоричен начин се установява, че Н. К. Б. към дата
18.01.2021г. е бил собственик на лек автомобил „Нисан Кашкай“ с
регистрационен номер ***. Този факт е бил установен от актосъставителя
още към момента на проверката, която е извършил и е отразена в съставения
АУАН.
Следователно изложените в АУАН и релевирани в НП обстоятелства не
кореспондират с посоченото в тях нарушено правило на чл.483,ал.1,т.2 от КЗ.
В тази връзка следва да бъде отбелязано и че приложимата санкционна
норма не е тази на чл.638,ал.3 от КЗ, а на чл.638,ал.1,т.1 от КЗ.
3
Съгласно първата от тях: „Лице, което не е собственик и управлява
моторно превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване
няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв.“, а съобразно
втората разпоредба: „На лице по чл.483,ал.1,т.1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв.- за физическо
лице.“
Очевидно, приемайки че Н. К. Б. е само ползвател на лек автомобил
„Нисан Кашкай“ с регистрационен номер ***, а не него собственик, АНО е
приложил и неправилна санкционна норма.
За пълнота на изложението настоящият състав намира за наложително
да обсъди дали е налице възможност да се приложи разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Според въззивния съд деянието, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, представлява
маловажен случай, тъй като същото е с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид.
Такава преценка за маловажност, видно от отразеното в наказателното
постановление изобщо не е била извършена, а когато съда констатира, че
предпоставките на чл.28 от ЗАНН са налице, но наказващия орган не го е
приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление,
поради издаването му в противоречие със закона. В конкретния случай не са
съобразени фактите относно характера на нарушението, величината на
евентуалните вредни последици от нарушението, тъй като макар и те да не са
съставомерни за квалификацията на деянието, същите са правно релевантни
за окачествяването му като маловажно. Тези факти, а именно: автомобилътт,
управляван от въззивника, е бил застрахован в трета страна, видно от
приложеното по делото удостоверение за автомобилна застраховка, ведно с
легализиран превод, и нарушителят е сключил задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите още на следващия проверката
ден, обуславят маловажността на случая и са предпоставка за освобождаване
от административнонаказателна отговорност. В тази насока е и Тълкувателно
решение №1 от 12.12.2007г. на тълк.н.д. №1/2005г. на ВКС, докладчик съдия
Блага Иванова.
4
С оглед изложеното съдът счита, че наложеното на жалбоподателя
административно наказание не съответства на извършеното маловажно
административно нарушение.
По изложения начин административнонаказващият орган е издал едно
незаконосъобразно наказателно постановление, което следва да бъде
отменено.
Посочените нарушения са особено съществени, неотстраними са в
съдебната фаза на административнонаказателния процес и сами по себе си
представляват абсолютно основание за отмяна на обжалваното наказателно
постановление.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита
наказателно постановление №21-0284-000085 от 25.01.2021 год., издадено от
началник РУ към ОДМВР-С.З., РУ-К., за незаконосъобразно и издадено при
допуснати от актосъставителя и наказващия орган съществени процесуални
нарушения, поради което намира, че същото следва да бъде отменено на
посочените основания.
На основание чл.63,ал.3 от ЗАНН в съдебните производства по ал.1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс/АПК/.Жалбоподателят желае
заплащане на 500 лева възнаграждение за ангажирания от него адвокат и 150
лева- превод и заверка на документи от английски на български език. Поради
това и с оглед изхода на делото,на основание чл.63,ал.3 от ЗАНН, ОДМВР-
С.З. следва да бъде осъдена да заплати на Н. К. Б. направените от същия
разноски за ангажиране на процесуален представител и превод и заверка на
документи от английски на български език общо в размер на 650(шестстотин
и петдесет) лева.
Предвид изложеното дотук и на основание чл.63,ал.1,пр.III от ЗАНН съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №21-0284-000085 от 25.01.2021
год., издадено от началник РУ към ОДМВР-С.З., РУ-К., с което на Н. К. Б.,
ЕГН **********, с адрес: гр.К., *, е наложено административно наказание-
глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.
5
ОСЪЖДА ОДМВР-С.З. да заплати на Н. К. Б., ЕГН **********, с адрес:
гр.К., *, направените от същия разноски в размер на 650(шестстотин и
петдесет) лева за упълномощаване на процесуален представител и превод и
заверка на документи от английски на български език.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението, че самото то и мотивите към него са изготвени, пред
Административен съд гр.С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6