Р Е Ш Е Н И Е
№ ………/…….06.2019г., гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТЕЛИНА
ХЕКИМОВА
като разгледа докладваното от съдията
въззивно търговско дело № 715 по описа за
2018г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
С решение № 412/16.5.2019г. е прието за
установено по отношение на ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ" АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. София, район Витоша, ул. „Околовръстен
път" №260, че ответникът П.Т.С., ЕГН **********,***, дължи на ищеца на
основание чл.422, ал.1 вр.чл.415 от ГПК сума в размер
на 139 386, 80 CHF /сто тридесет и девет хиляди триста осемдесет и шест
швейцарски франка и осемдесет сантима/, претендирана
като част от общо неиздължена главница в размер на 200 672,10 шв.фр. по Договор за кредит за
покупка на недвижим имот HL40601 от 08.08.2008г., ведно със законна лихва върху
претендираната главница, считано от 14.08.2017г.
/датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК в съда/ до окончателното й
изплащане, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №
6611 от 17.08.2017г., издадена по ч.гр. д. № 11820/2017г., 31 състав по описа
на Районен съд - гр. Варна.
На 04.06.2019г. е постъпила
молба по реда на чл.247 от ГПК от ответника чрез
назначения особен представител адв. В. във основа
на твърдение за допусната в решението очевидна фактическа грешка при посочване в
диспозитива размера на неиздължената главница.
В рамките на дадения от съда срок по реда на чл.247,
ал.2 от ГПК ищецът не е упражнил правото си на отговор.
Молбата
с правно основание чл. 247, ал.1 от ГПК се явява неоснователна
с оглед на следното: Съгласно правната теория и константната съдебна практика
очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между формираната воля
на съда и нейното външно изразяване в писмения вид на решението, тоест когато
има противоречие между приетото от съда в мотивите и постановеното в
диспозитива на съдебния акт.
В
настоящото съдебно решение е налице пълно съответствие между мотиви и
диспозитив, като в мотивите съдът е формирал воля за уважаване на иска в
предявения частичен размер. Съгласно теорията и съдебната практика при
произнасяне по частичен иск не се формира сила на пресъдено
нещо по целия размер, а само по предявената част, поради което и предявяването на
частичен иск нито спира, нито
прекъсва погасителната давност за останалата
част от цялото
вземане. С оглед на това мотивите на съдебния
акт относно общия размер на дължимите суми са от значение единствено за
формиране на извода за основателност или съответно неоснователност на частичния
иск, в зависимост от това дали размерът на частичния иск превишава или не
размера на приетите като дължими суми. Доколкото относно останалата част от
вземането сила на присъдено нещо не се формира, в диспозитива
на съдебното решение се отразява предявения размер, а не приетия от съда в
мотивите. В съответствие в така изложеното с диспозитива
на настоящото съдебно решение е уважен частичния иск, като относно останалата
част от вземането, по отношение на която не се формира сила на присъдено нещо е
посочен предявения размер.
С оглед изложеното, молбата с
правно основание чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 412/16.5.2019г. е неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното
и на основание чл. 247, ал.1 от ГПК, съдът
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№17002/04.06.2019г. от П.Т.С., ЕГН **********,***,
чрез назначения особен представител адв. В. за поправка по реда
на чл.247 от ГПК на решение № 412/16.5.2019г. въз основа на
твърдение за
допусната очевидна фактическа грешка при посочване в диспозитива
на съдебното решение размера на останалата част от вземането.
Решението
подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: