А Д М И Н И С Т Р А Т И В Е Н    С Ъ Д   –   Х А С К О В О

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  №214

05.05.2010г., гр.Х. В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

като разгледа докладваното от съдията Костова-Грозева адм.дело №768 по описа на съда за 2009, за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.215, ал.4 от ЗУТ.

Образувано е по жалби на М. и А. *** и на „М. ”АД, седалище град Х. против Заповед №855/27.07.2009г. на Зам. Кмета на О.Х. за одобряване на ПУП-план за изменение на ПР на УПИ-І „за хотел” и УПИ ІІІ-245, кв.398 по плана на град Х. и ПУП-план за изменение на ПЗ на УПИ-І „за административно и обществено обслужване, в кв.398 по плана на гр.Х..

В жалбата на М. и А. Ч. се навеждат следните съображения против процесния административен акт-на първо място се твърди, че тя била нищожна, като подписана от зам.Кмета на Община Х., като според тях акт по чл.129, ал.2 от ЗУТ можел да постановява единствено Кметът на общината. На второ място констатираната „явна фактическа грешка”, засягаща свързаното застрояване на процесния УПИ- І със съседните имоти, не можело да се извърши по начина, постановяван от обжалваната заповед. Предходната заповед №1490/93г. и одобрения с нея план вече била приложена спрямо УПИ ІІ, собствен на жалбоподателите. На трето място устройственият план и ПЗ били изработени в нарушение на разпоредбите на р.ІV и V от ЗУТ, както и на чл.78-82 от Наредба №7 за ПНУОВТУЗ. Целяло се заобикаляне на задължителните постановки на чл.31-36 от ЗУТ, като в проекта се предвиждало, като начин на застрояване-свързано. Съгласно обаче чл.21, ал.2 от ЗУТ сградите на основно застрояване, можело да се изграждат свързано само на страничните имотни граници, при пълно припокриване на калканните стени. В конкретния случай обаче липсвала калканна стена от страна на имота, собствен на сем.Ч., която да предполага свързано застрояване със съседен имот. Според одобрен архитектурен проект на сградата, построена в техния имот, цялата й източна стена била фасадна-с прозорци, тераси и балкони и корнизи. Това бил възразявано още при обсъждане на проекта от ОСЕУТ, но не било вземано под внимание. На четвърто място се твърди и нарушение на чл.134, ал.3 от ЗУТ. Одобрявало се изменение на ПЗ, като се допускало застрояване на височина до 30 м. Същевременно обаче според действащия общ устройствен план за централната градска част се предвиждала височина на застрояване до 15м., т.е ниско и средно застрояване. Следователно преди да се измени ПУП трябвало да се премине към изменение на ОУП. Това било задължителна предпоставка в конкретния случай.

На пето място се твърди, че правното основание, посочено в заповедта чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ изисква да имало съгласие на всички заинтересовани собственици. По административната преписка нямало доказателство в тази насока. Факта на уведомлението на жалбоподателите за изготвения проект не бил еквивавалентен на дадено съгласие от тяхна страна с него.

По тези подробни съображения се търси отмяна на заповедта в нейните части и да се присъдят разноски по делото.

В жалбата си другият оспорващ-„М. ”АД, сочи, че заповедта в нейните части била незаконосъобразна, като постановена в нарушение на чл.59 от АПК, както и в нарушение на материалния закон. Нямало мотиви в процесната заповед. Нарушен бил и чл.59, ал.2, т.7 от АПК. Противоречието с материалния закон се изразявал в това, че не били налице хипотезите на чл.134, ал.2, т.4 и т.6 от ЗУТ. Не само нямало съгласие на всички заинтересовани страни, но дори дружеството не било уведомено за изготвения проект за изменение, което било в нарушение на чл.136, ал.1 от ЗУТ. „М.” АД бил собственик на УПИ ІІІ-245, като постановяването изменение с процесната заповед съществено нарушавало тези му права, свързано с бъдещо застрояване, съгласно заповед №1490/93г. Нямало мотивиране на т.нар „явна фактическа грешка” в заповедта. Предвижданото ново застрояване на четириетажна сграда на границата на двата имота, съществено се различавало от съществуващото предвиждане на едноетажна постройка според стария ПУП, което пък водело до намаляване на осветеността на съществуващата сграда в УПИ ІІІ.

По тези съображения жалбоподателят „М.”АД търси изцяло отмяна на Заповед №855 като незаконосъобразна.

В с.з. жалбоподателите Ч., редовно призовани се представляват от адв.Д., който поддържа оспорването на доверителите си по наведените с жалбата доводи, както и по изложени подробни съображения в писмени бележки.

Жалбоподателят „М. ”АД, редовно призовано, не се представлява и не изразява допълнително становище по жалбата си.

Ответникът Община Х., редовно призована, се представлява от мл.юрк.А., който оспорва двете жалби като неоснователни и в подробни писмени бележки обосновава законосъобразност и правилност на процесната заповед в нейните части.

Заинтересованата страна „Е.”ЕООД, редовно призовано, се представлява от адв.А., която моли съдът да остави в сила оспорената заповед и също излага правни съображения в депозираните пред съда писмени бележки.

Заинтересованата страна-НАП С., редовно призована, се представлява от ст.юрк.Х., която поддържа становище за незаконосъобразност и неправилност на заповедта, по съображения изложени в писмена защита.

Заинтересованите страни-С.К., Й. К.С.П., Е.М., Н.К., СД”АННА-Б-И. и Сие”, гр.Х., БТК-С., СД”Е.”, редовно призовани не изразяват становище по жалбите.

Заинтересованите страни Н.Г. и Т.Г., редовно призовани се явяват лично и молят съда да остави в сила заповедта.

Съдът като взе в предвид събрания доказателствен материал, обсъден поотделно и в неговата съвкупност, намира за безспорно установено от фактическа страна следното: от „Е.”ЕООД, гр.Х. било подадено искане с вх. №53-Е-103-1 от 08.02.2005г., в качеството им на собственик на имот пл.№2983, съставляващ УПИ-І, кв.398 на град Х. за изработване на ПУП-изменение на ПР и ПЗ. Кметът на О.Х. издал мотивирано предписание №27/15.03.2005г. за изготвяне на съответните проекти, съгласувано от Гр.архитект на Община Х.. От страна на заявителя бил изготвен проект за изменение на ПУП-ПЗ и РУП. С протокол №9 от 29.03.2005г. ОЕСУТ допуснал изменение на ПУП в частта за ПР досежно УПИ І и УПИ-ІІІ от кв.398, както и изменение на ПУП в частта за ПЗ за УПИ І, както и изработване на РУП за УПИ-І. С молба от 21.06.2005г. „Е.”ЕООД поискала прераглеждане на проекта и за изменение на ПЗ и РУП за УПИ-І. С протокол №43/15.11.2005г. ОЕСУТ по т.16 допуснал изменение на ПУП в частта за ПР досежно УПИ І и УПИ-ІІІ от кв.398, както и изменение на ПУП в частта за ПЗ за УПИ І, както и изработване на РУП за УПИ-І. Проектът бил съобщен на заинтересованите лица по реда на 128 от ЗУТ, сред които на „М.”АД на 27.05.2005г. Проектът бил съобщен на М. и А. Ч., като собственици на УПИ-ІІ, имот пл.№2997 на 20.07., съотв. на 28.02.2007г. Съгласно констативен протокол за постъпили възражения по проекта от страна на заинтересованите лица нямало постъпили възражения. С протокол №14 от 27.03.2007г. ОЕСУТ предложил на Кмета на О.Х. да одобри внесения проект за изменение на ПУП за УПИ-І в частта за ПР досежно границата с имот УПИ ІІІ-2548, както и да се одобри изменение на ПУП-ПЗ за УПИ-І от кв.398 при изброени показатели на застрояване.

През 2008г. бил изготвен от „Е.”ЕООД нов проект за изменение на ПУП и РУП за УПИ-І, вкл. изменение на ПР, ПЗ и РУП, по който било издадено мотивирано  предписание №189/07.05.2008г. от Гл.архитект на общината и разрешение на Кмета на Община Х.. С протокол №17/13.05.2008г. ОЕСУТ по т.32 решила да допусне изменение на ПУП-ПР на УПИ-І и УПИ-ІІІ 245 от кв.398, както и допуснала изменение на ПУП-ПЗ за УПИ-І при посочени в решението показатели за застрояване. Решението на ОЕСУТ за одобряване на проекта от 2008г. било съобщено на А. и М. Ч. на 27.05.2008г., както и на „М.”АД на същата дата. Съобщения за одобрения проект били изпратени и получени и от другите заинтересовани страни. От името на М. и А. Ч. на 09.06.2008г. било депозирано до О.Х. възражения по одобрения проект за изменение на ПУП за УПИ І, в гласуваните части. Възражение било подадени и от НАП. С протокол №35/12.08.2008г. ОЕСУТ разгледал подадените срещу проекта възражения, като част от тях отхвърлил като неоснователни, а в друга част същите били приети за основателни. Бил изготвен допълнителен проект към проекта за изменение във връзка с приетото за основателно възражение от НАП.  Коригираният проект е приет от ОЕСУТ на Протокол №39/09.09.2008г., като решението е съобщено на М. и А. Ч. и на НАП. Проектът за изменение на ПР бил внесен в О.Х. на 07.10.2008г. От страна на НАП и Ч. са депозирани нови възражения по проекта на „Е.” ЕООД, които са разгледани на заседание на ОЕСУТ от 11.11.2008г. у като с Протокол №50, по т.14 същите са оставени без уважение, с изключение на възражението на НАП относно предвидено второ ниво на застрояване. ОЕСУТ взел решение за изменение на проекта в тази му част, като сградата да остане на едни етаж. Този протокол бил изпратен на възразилите страни. С писмо до НАП от 01.12.2008г. арх.Захариева и директорът на ТД на НАП Х.била поканена за  присъства на заседанието на ОЕСУТ на 02.12.2008г. във връзка с разглеждане на проекта за изменение на ПУП-ПЗ и ПР на УПИ І и изработения РУП за същия. Направените промени в проекта на „Е.”ЕООД били гласувани на заседание на ОЕСУТ от Протокол №55/02.12.2008г. С писма до арх.Захариева и Директора на ТД на НАП Х., НАП били уведомени за решението на ОЕСУТ, взето на 02.12.2008г. Съобщението било получено на 17.12.2008г. Съобщение за решението на ОЕСУТ по Протокол №55 било изпратено и до Ч., като то било получено от тях на 16.12.2008г. Възражения отново били подадени от страна на НАП и Ч., които били разгледани на заседание на съвета от 24.02.2009г., като с решение по т.21 от Протокол №11 същите са оставени изцяло без уважение. Решението по протокол №11 било съобщено на засегнатите страни от О.Х. на 01.04.2009г. На 13.04.2009г. Ч. подали ново възражение.

С протокол №24/27.04.2009г. ОЕСУТ приел преработения проект за ПУП за изменение на ПЗ и ПР на УПИ-І 243 и РУП за същия. Съобщение за това решение било изпратено до НАП и Ч., получени и от двете страни на 18.05.2009г. На 22.05.2009г. Ч. подали ново възражение против приетия на Протокол №24 от ОЕСУТ проект. На заседание на ОЕСУТ от 23.06.2009г. по т. 30 от Протокол №34 същият разгледал това възражение, като с подробни мотиви то било отхвърлено като неоснователно. С решение по т.30 от протокола ОЕСУТ предложи за одобрение ПУП-план за изменение на ПР на УПИ-І и УПИ-ІІІ, както и изменение на ПУП-ПЗ за УПИ-І с посочени показатели на застрояване, както и изработване на РУП. Със заповед №855/27.07.2009г. Зам.Кметът на О.Х. одобрил ПУП-изменение на ПР за  УПИ-І и УПИ-ІІІ 245 от кв.398, както и изменение на ПЗ на УПИ-І, както и изработване на РУП. Процесната заповед била съобщена на засегнатите лица, като М. и А. Ч. получили съобщението на 14.09.2009г. и подали жалбата до съда на 23.09.2009г. „М.” АД подали своята жалба до съда на 28.09.2009г. без да им е връчено съобщение за акта от Община Х..

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът намира от правна следното:

Преди да се произнесе по същество на спора съдът следва да извърши проверка на допустимостта на жалбите на двамата оспорващи. Процесната заповед инкорпорира в себе си три отделни властнически волеизявления-за изменение на действащия ПУП-ПР в частта за УПИ І и УПИ ІІІ-245, изменение на ПУП-ПЗ за УПИ-І и изготвяне на РУП за УПИ І. По отношение на първата част от властническото волеизявление правен интерес да го оспорва има само жалбоподателят „М. ”АД, като собственик на УПИ ІІІ-245. Жалбоподателите Ч. не удостоверяват никакви права върху УПИ ІІІ-245 и прогласената промяна на ПУП-ПР за УПИ І и УПИ ІІІ-245, по никакъв начин не засяга техните права и интереси, поради което съдът намира, че те не са активно легитимирани да оспорват заповедта в тази й част. С оглед на това се следва и извода за недопустимост на тяхното оспорване, поради липса на правен интерес от същото, на осн. чл.159, т.4 от АПК.

Съдът намира на следващо място, че оспорването на всички жалбоподатели в другите части е допустимо, а именно за одобряване изменение на ПУП-ПЗ и РУП за УПИ-І от кв.398, като изходящи от заинтересованите лица по см. на чл.131, ал.2, т.2 от ЗУТ, вр.с ал.1. Безспорно данните по делото установяват, че УПИ ІІ-244 и УИ ІІІ-245 са съседни на УПИ І от кв. 398 на града и за същите е предвидено свързано застрояване, съгласно действащия ПУП от 1993г. Собствеността на Ч. върху УПИ ІІ-244 е удостоверено с приложен по делото н.акт /л.213/.

След установяване на допустимостта на оспорванията в съответните им части  съдът следва да прецени законосъобразността и правилността на процесната заповед, с оглед критериите, посочени в чл.146 от АПК.

На първо място решаващият съдебен състав намира, че възражението за нищожност на акта се явява неоснователно. Безспорно заповед №855 е издадена от Зам.Кмета на Община Х., но по делото е представено писмено доказателство, не оборено от страните, че със заповед №823/17.07.2009г. Кметът на О.Х. е извършил делегиране на компетенции, вкл. и досежно тези, за издаване на актове по ЗУТ /л.286/. Така извършеното делегиране е изцяло материално правно допустимо и правилно извършено по арг. от §1, ал.3 от ДР на ЗУТ. Самата заповед №823 е посочена като основание и в заповед №855.

При така установеното съда намира, че не е налице основанието по чл.146, т.1 от АПК.

С оглед общите изисквания на АПК и направените възражения в тази насока от жалбоподателя „М.”АД съдът намира, че те се явяват неоснователни. Заповед №855 сочи в себе си както правни, така и фактически основания за издаването си. Фактически мотиви се съдържат и в самата заповед, като част от тях са инкорпорирани и в документацията, съставена при условията на специалния ЗУТ и съставляваща неразделна част на процесната заповед. С нея са запознати всички засегнати страни и именно във връзка с изложеното в нея същите предприемат и своите действия по защита, както пред органа, при протичане на административното производство, така и пред съда.

Следва да се проследи спазени ли са от органа и особените процесуални изисквания на ЗУТ, установени в р.ІІІ и ІV от гл.седма на ЗУТ.

Процесните актове постановяват изменение на действащ ПУП в две негови части-ПР /частично/ и ПЗ. Административната процедура е задействана още през 2005г. с подадено заявление от заинтересованата страна „Е.” ЕООД за одобряване на проект за изменение на ПУП за УПИ І. Тогава предприетата процедура по изменение на ПУП за УПИ І не завършва с краен акт-няма издадена заповед на Кмета на Общината за одобряване на внесения проект. През 2008г. от „Е.”ЕООД е подадено ново заявление за одобряване на проект за изменение на ПУП за УПИ І с вх. №53-Е-103-1/08.02.2008г., по което има издадено разрешение на Кмета на О.Х. по мотивирано предписание №189/07.05.2008г. на Гл.архитект на Община Х.,т.е. налице е изискването на чл.135, ал.3 от ЗУТ, вр. с ал.1. Съгласно обаче чл.135, ал.1 от ЗУТ, когато изменението е по искане на заинтересована страна по см. на чл.131 от ЗУТ, заявлението за това следва да изхожда от всички такива лица, като по този начин се обективира и изискуемото се предварително съгласие на тези лица с предстоящото изменение на действащия ПУП. Самата заповед правно е обоснована именно с чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ-изменение по взаимно съгласие на всички пряко засегнати собственици. По делото обаче данните непротиворечиво сочат, че такова „взаимно съгласие” на засегнатите собственици не е дадено, няма данни и да е поискано от заинтересованата страна още при задействане на особената административна процедура. Горните правни изводи се следват по арг. от новелата на чл.135, ал.1 от ЗУТ-искането е допустимо, само когато е направено от всички заинтересовани лица по см. на чл.131 от ЗУТ. Органът обаче в нарушение на това изискване дава ход на особеното административно производство и е постановява своя краен правен акт. Наличието на липсващо съгласие с проекта за изменение на ПУП още към дата на заявлението на „Е.”ЕООД от пряко засегнатите по см. на чл.131 ЗУТ лица се потвърждава от подадените три жалби именно то такива лица. Напълно ирелевантно за закона е доводът на процесуалния представител, че предварително съгласие на тези страни не е нужно и че техните права не се засягат, тъй като в хода на производството на същите им е давана възможност да правят възражения. Когато се търси изменение на действащ ПУП и това се обоснова правно с чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, заявлението до компетентния АО следва да бъде подписано от всички пряко засегнати от търсеното изменение лица, определени съгласно правилото на чл.131 от ЗУТ. Според чл.136, ал.1 от ЗУТ проектите за изменение на ПУП следва да се изработват, съгласуват, обявяват, одобряват по реда на р.ІІІ, гл.седма на ЗУТ. По аргумент и от тази препращаща норма съдът обосновава извода си, че несъмнено в хипотезата на чл.134, ал.2 , т.6 от ЗУТ изменението следва да се извършва при наличие на изрично съгласие на всички пряко засегнати лица по см. на чл.131 от ЗУТ. Задължение е на АО да установи дали е допустимо направено заявлението /арг. чл.135, ал.3 от ЗУТ/. Изискването на закона е административно производство по изменение на действащ ПУП да се проведе с участието на всички пряко засегнати лица по см. на чл.131 от ЗУТ, а не те само да бъдат уведомявани за извършвани от органа процесуални действия, при провеждането на процедурата по изменение на ПУП.

Това нарушение от една страна следва да се квалифицира като особено съществено нарушение на специалното административно производство, а от друга страна и с оглед дадената правна обосновка на заповедта с чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ, и не установяването на визираните в нея предпоставки, се следва и правния извод за неправилност на акта.

Що се отнася до фактически извършените процесуални действия по заявление №53-Е-103-1, съдът намира, че доколкото органът не е следвало да го разгледа като недопустимо направено, дори и формално да се установява спазване на изискванията на ЗУТ, установени в р.ІІІ от глава седма, то те не могат да обосноват извод за законосъобразност на крайния акт. Макар и да има съобщаване на проекта на заинтересованите лица, макар да има предварително одобряване от ОЕСУТ на внесения проект, вкл. и неговото преработване с оглед приемане на заявени възражения от лица по чл.13 ЗУТ, то изначалното нарушение не може да се санира. Следва само да се отчете основателността на възражението на заинтересованата страна-НАП за допуснато съществено процесуално нарушение, визирайки се чл.121, ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.128, ал.6 от ЗУТ. Безспорно, че това изискване не е спазено. Данните сочат, че НАП е заинтересовано лице, поради което на осн. чл.128, ал.6 от ЗУТ, по отношение на  нея като централна администрация, следва да се спази и още едно особено процедурно изискване, именно това по чл.121, ал.2 от ЗУТ.  АО е предварително известен за лицата, които НАП определя да присъстват на заседанията на ОЕСУТ по съгласуване на проекта на „Е.”ЕООД. До тях са изпратени уведомления едва един ден преди заседанието на съвета на 02.12.2008г., но няма данни точно кога те са получени. Данните обаче сочат, че против решението на ОЕСУТ по протокол №55/02.12.2008г., когато е разглеждан проекта има подадено изрично възражение с вх. №24-20-1/09.01.2009г. в тази насока от НАП /л.75/. По този начин няма как да се счита за настъпило обстоятелството, визирано в чл.121, ал.2, изр.3 от ЗУТ, че проектът следва да се счита за съгласуван от засегната страна НАП.

На следващо място съдът намира и следното: законът изисква един АА да има своята фактическа и правна обосновка. Относно фактическата съдът се произнесе по-горе. Процесната заповед визира редица правни текстове от ЗУТ като своя правна обосновка-чл.129, ал.2, §8, ал.2 /ПР на ЗУТ/, чл.134, ал.2, т.4 и т.6, чл.113, ал.2 и чл.36, ал.1 от ЗУТ. Първият текст обосновава материалната компетентност на органа, която е дадена във връзка с визирана заповед по §1, ал.3 от ЗР на ЗУТ. В тази насока имаме правилност на акта. Съдът намира, че текстовете които следва да се считат за правни основания за постановеното с акта изменение на действащ ПУП в частта на ПР и ПЗ са: §8, ал.2 от ПР на ЗУТ /в частта на изменение на ПУП-ПР/ и чл.134, ал.2, т.4 и т.6 от ЗУТ.

Текстът на §8, ал.2 от ПР на ЗУТ обаче визира в себе си три самостоятелни хипотези на изменение на заварени дворищно регулационни планове, които са влезли в сила, но не са били приложени. Така даден сам по себе си §8, ал.2 не е достатъчен за конкретната правна обосновка на изнесеното от фактическа страна. Не се обосноват изобщо факти, които да се релевират от постановките на този текст. С оглед непълната и неточна правна обосновка съдът не може при неговия контрол да прецени изобщо правилността на заповедта, тъй като не може да установи дали са проявени съответните факти в действителността, които да обосновават приложение на този правен текст. По тази причина следва да се обоснове извод за неправилност на акта. Досежно основанието по чл.134, ал.2, т.6 от ЗУТ съдът вече посочи своите правни и фактически доводи, както и направи съответните на тях правни изводи.

Остава да се проследи и наличие на предпоставките, установени в последния посочен в заповедта текст от ЗУТ-чл.134, ал.2, т.4. Тази норма допуска извършване на изменение на действащ ПУП, когато „планът съдържа явна фактическа грешка, която има значение за неговите предвиждания”. ЗУТ не дава легално определение за „явна фактическа грешка”. Фактите, които се сочат като обосновка на това правно основание са следните-съгласно действащия ПУП-ПЗ, одобрен със Заповед №1490/1993г. за УПИ ІІ и УПИ ІІІ, кв.398 се предвижда застрояване на страничните граници, като такова няма предвидено за УПИ І”.Според органа така се нарушава изискването на чл.21, ал.2 от ЗУТ.

Заповедта за одобряване на действащия ПУП /ЗРП/ е от 1993г. и същата видно от л.287 е издадена на осн.чл.32, ал.1, т.3 от ЗТСУ /отм./. Съгласно посоченото в нея е одобрено изменение на застроителен и регулационен план на П.І, кв.398 на град Х., като за имот пл.2997 се образува п.ІІ-2997 /сега УПИ ІІ-244/, за имот пл.№2584 се образува п.ІІІ-2584 /сега УПИ ІІІ-245/, както и сочи характера на бъдещото застрояването за тези имоти и П.І /сега УПИ І/, съгласно приложен силуетен план /л.288/. Заповедта от 1993г. обаче не сочи в себе си, че предвижда за тези УПИ /тогава парцели/ като начин на застрояване свързано по страничните регулационните граници. Видно от силуетния план, неразделна част на заповедта в преобладаващата си част планът установява високо застрояване по см. на сега действащия ЗУТ, т.е. над 15 м. Видно от тази графична част на плана, с изменението от 1993г. действително е одобрено и предвидено  „свързано” застрояване за УПИ ІІ-244, УПИ ІІІ-245 в кв.398 на град Х.. В см. на ЗУТ и отменения ЗТСУ /чл.32, ал.1, т.4/ фактическа е тази грешка, когато се установи несъответствие между формираната воля на органа относно параметрите на плана /вкл. и досежно застроителните такива/ и волята, която е обективирана чрез текстовата и графичната част към него. Както се посочи заповед №1490/93г. действително не формира изрична воля за свързано застрояване на страничните граници за УПИ ІІ и УПИ ІІІ, а само определя характера на застрояване чрез силуетния план за тях и УПИ І. В заключението на ВЛ /прието от съда и страните в тази му част без възражения/ се сочи, че действително с изменение на плана от 1993г. има предвидено „свързано” застрояване по страничната имотна граница на УПИ І с предвиденото застрояване в УПИ ІІІ и УПИ ІІ, кв.398 съгласно неговата графична част. При това положение съдът намира, че така  претендираното основание по чл.134, ал.2, т.4 ЗУТ се установява. В този смисъл тази норма е приложена правилно от органа, с оглед установеното от фактическа страна чрез доказателствата по делото.

В заключение следва да се посочи и следното: предвиденото отреждане за УПИ І не е за жилищни нужди и по това не се спори между страните. Съгласно данните по делото в УПИ ІІ-244 /на жалбоподателите Ч./ отреждането също не е за жилищни нужди, както и че изградената в него сграда е заварена с определени строителни параметри, с които новият проект е съобразен /вж. т.3 от заключението/. Съдът не споделя възраженията, че източната стена на сградата е единствено фасадна. Видно от графичната част на проекта и мотивите на акта, се предвижда именно с оглед изискването на чл.21, ал.2, изр. второ от ЗУТ, да има покриване само на онази част от заварената сграда, където няма прозорци и лоджии. В с.з. ВЛ потвърди, че с проекта няма затваряне на отворите по стената /стр.5 от протокола от заседанието на 08.04.2010г./. Нещо повече в заключението на ВЛ изрично се сочи, че в отклонение от предвижданията на плана от 1993г. за свързано застрояване по страничната граница на имота /т.е. от  източна страна на сградата на Ч. стената следва да е калканна/ има изградени прозорци. Безспорно се установи от силуетния план към заповед №1490/1993г., че това е така. Ето защо не следва жалбоподателите да черпят права от собственото си неправомерно поведение, не зависимо от наличието на одобрен проект, който безспорно не е в синхрон с предвижданията на ПЗ. В тази му част плана от 1993г. има действие и по отношение на тях и е без значение, че те придобиват имота след момента на одобрението му. В същия смисъл са и заключенията на ВЛ по т.6 и т.8, р.І.

Съдът счита, че заключението на ВЛ по р.ІІ е изцяло компетентно изготвено. Становището на процесуалния представител за неприемането му в частта на т.3 и т.4, е изцяло правно по посочените текстове. В заключението се коментират констатирани фактически положения. Според него при така установените параметри на съществуващата сграда в УПИ І, където са разположение помещенията на НАП, и предвиденото ново застрояване на бъдещата сграда с предназначение за нежилищни нужди, както и това че УПИ І е ъглов, се заключава, че особените правила и нормативи за разполагане на сгради на основно застрояване с нежилищно предназначение, са спазени в бъдещия проект.  В този смисъл са не само т.4 и т.3, но и т.5-6 от заключението по р.ІІ.

В обобщение и по изложените по-горе доводи съдът намира, че жалбата на Ч. в едната й част е недопустима, а в другата част се явява основателна. Що се отнася до жалбата на „М. ”АД, тя е допустима изцяло, но основателна само в частта на одобреното изменение на ПЗ, не и в частта на одобреното изменение на ПР. В тази насока изцяло съдът приема заключението на ВЛ, че новата регулационна граница е предвидена да минава по имотна граница, в съответствие с постановките на закона.

С оглед основателността на жалбата на Ч. съдът намира за основателно искането за присъждане на разноските по делото. Същото следва да се уважи в размер общо на 1260 лева, от които 20лв. за внесената ДТ, 240лв. внесе депозит за ВЛ и 1000лв. уговорено и платено в брой възнаграждение за едни адвокат. Другият жалбоподател не прави искане за разноски.

Съдът намира искането на процесуалния представител на заинтересованата страна-НАП за присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение за неоснователно по следните съображения: АПК има изрична регламентация относно отговорността за разноски, съотв. на правото на разноски. Изрична норма, която да регламентира правото на разноски за заинтересованата страна няма. Единствено в хипотезата на чл.143, ал.3 от АПК се предвижда такова, но когато жалбата бъде отхвърлена или когато бъде оттеглена от подателя си, и административния акт за тази страна, която несъмнено е в положението на заинтересована страна, е благоприятен за нея. С решението съдът уважава жалбите и отменя заповед №855 и то точно в частта на допуснатото изменение на ПЗ, което е изцяло в полза на искането на НАП.

  Водим от това съдът

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ без разглеждане като недопустима жалбата на А. и М. Ч. против Заповед №855/27.07.2009г. на Зам. Кмета на Община Х., в частта, с която се одобрява изменение на ПУП-ПР за УПИ ІІІ-245 и УПИ І, кв.398 на гр.Х..

Прекратява производството по отношение на същите в тази му част.

Решението с характер на определение подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му.  

ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на „М.”АД против Заповед №855/27.07.2009г. в частта, с която се одобрява изменение на ПУП-ПР за УПИ ІІІ-245 и УПИ І, кв.398 на гр.Х..

ОТМЕНЯ Заповед №855/27.07.2009г. на Зам.Кмета на О.Х. в частта й, с която се одобрява изменение на ПУП-ПЗ за УПИ І, кв.398 на гр.Х..

Връща преписката на административния орган за ново произнасяне при спазване на задължителните указания на съда относно тълкуването и прилагането на закона.

ОСЪЖДА О.Х. да заплати на А.Ч. и М.Ч. солидарно направените от тях деловодни разноски в общ размер от 1260лв., от които 20лв. за внесената ДТ, 240лв. внесе депозит за ВЛ и 1000лв. уговорено и платено в брой възнаграждение за едни адвокат.

 

Решението в тези му части не подлежи на обжалване.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :