Решение по дело №11399/2015 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1918
Дата: 23 март 2017 г.
Съдия: Галина Георгиева Ташева
Дело: 20151100511399
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 8 септември 2015 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                      Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

                                     Гр.София,23.03.2017 г.

                        В ИМЕТО НА НАРОДА



Софийски градски съд, ГО ІV А въззивен състав, в открито заседание на тридесети януари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

 

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТЕЛА КАЦАРОВА

                                                                  ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                                 мл.с.ЦВЕТОМИР МИНЧЕВ

При участието на секретаря Цв.Д. като разгледа докладваното от съдия ТАШЕВА гражданско дело 11399 по описа за 2015 г., взе предвид следното:

 

                      Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

 

                  С решение от 04.05.2015 г., постановено по гр. д.11653/14 г., СРС -53 състав

 ОТХВЪРЛЯ предявения от С.Д.Б. с адрес *** срещу Д.Л.Б. с адрес *** иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 04234.6970.1386 без жилищните сгради, построени в него.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Л.Б. с адрес *** срещу С.Д.Б. с адрес *** иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на три второстепенни постройки за дърва, навес за коли и барбекю.

             Подадена е въззивна жалба от  С.Б., с която се твърди  неправилност на постановения съдебен акт,както и в нарушение на материалния и процесуалния закон . Излага подробни съображения.

             Моли да се отмени решението   и да се допусне делба при квоти 4/9 към 5/9 идеални части .Претендират се разноски.

             Срещу въззивната жалба  не е  подаден отговор ,но в съдебно заседание същата се оспорва.Претендират  разноски.

            Пред въззивната инстанция  са събирани доказателства-основна и тройна СТЕ.           След преценка на доказателствата по делото, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

           Предмет на делба е поземлен имот с идентификатор 04234.6970. 1386 по кадастралната карта и кадастралните регистри на с.Бистрица ,одобрена със Заповед №РД- 18-51/03.11.2011 г. на Изп. директор на АГКК, с площ по кад. карта от 1032 кв.м., с адм. адрес: с.Бистрица, Р-н”Панчарево”, ул.„********, представляващ УПИ 1-1386 в кв. 66 по ПРЗ на с.Бистрица.

     Имотът е в съсобственост, изразена по квоти както следва: за Д.Б. - 4/9 ид.части и за С.Б. - 5/9 ид. части,а изразено в квадратни метри, разпределението на общата площ на дворното място по ид.части е: за Д.Б. - 4/9 ид.части от 1032 кв.м. = 459,0 кв.м. за С.Б. - 5/9 ид.части от 1032 кв.м. = 573,0 кв.м.

    Съобразно разпоредбата на чл.19, ал.1,т.4 и ал.4 /при намаление с 1/5 на площта/ от ЗУТ изчислените площи на двата дяла отговарят на изискванията за обособяване на УПИ, както по площ, така и по лице, тъй като местоположението на процесния имот /на три улици/, създава възможност за спазване на изискуемите нормативи.Такава е констатацията на тройната СТЕ.

        Според чл.31,ал.1 на ЗУТ : При ниско жилищно застрояване нормативите за разстоянията на сградите на основното застрояване са: до страничната граница на урегулирания поземлен имот - най-малко 3 м.

     Според тройната СТЕ,предвид действителната ситуация на място,  въз­можна подялба ,така че да бъдат образувани нови УПИ, във всеки от които да попада ма­сивна жилищна сграда ,при настоящата делба на процесния УПИ на два дяла с цитирани­те квоти , не може да бъде спазено изискването на чл.31, ал.1, т.1, тъй като разстоя­нието между заварените две масивни сгради е 4,40, или поделено на две - по 2,20м., кое­то е по-малко от нормативното изискване - най-малко 3,0 м.

   В разпоредбата на чл.36,ал.1 на ЗУТ се допуска, за запазване на заварени годни сгради в работните устройствени планове фактическото разположение на заварените сгради да не отговаря на изискващите се разстояния, ако сградите са масивни и имат трайност най- малко още 25 години, като в тези случаи изискващото се разстояние между заварените сгради и предвидените с плана сгради в съседни урегулирани поземлени имоти може да бъде намалено най-много с една трета.

        При така описаната ситуация, техническа възможност за подялбата на процесния УПИI- 1386 от кв.66, така че да бъдат образувани два нови УПИ, във всяко от които да попада по една масивна жилищна сграда при намалените отстояния, предвидени в чл.36, ал.1 би била осъществима само при съгласие между двете страни след провеждане на процедури по ЧИРП за процесния УПИ съвместно с изработен за целта РУП /чл. 113,ал.1 и ал.2 от ЗУТ/.

      Предвид липсата на такова съгласие към момента, процесният УПИ 1-1386 в кв.66 (ПИ с ИН 04234.6970.1386), не може да бъде разделен реално на два дяла, при  условие за попадане във всеки дял съобразно квотите на съделителите по делото по една масивна жилищна сграда.

     Поради съвпадане на крайните резултати от изводите на  първоинстанционния и въззивния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено.

    Въззиваемата страна е сторила разноски в размер на 900 лв.и  същите следва да бъдат присъдени.

        Воден от горното, СГС

 

                                             Р   Е   Ш   И:

         ПОТВЪРЖДАВА решение от 04.05.2015 г., постановено по гр. д.11653/14 г., СРС -53 състав

ОСЪЖДА Д.Л.Б. с адрес *** да заплати на С.Д.Б. с адрес *** сумата 900 лв. разноски пред въззивната инстанция.

      РЕШЕНИЕТО    подлежи на  обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                  ЧЛЕНОВЕ:1.                                  2.