РЕШЕНИЕ
№ 493
гр. Велико Търново,27.11.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
осми ноември две хиляди и
осемнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана Костова
при
участието на секретаря П.И., изслуша
докладваното от съдия Костова Адм. д. №275 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Образувано е по жалба на „БУЛХЕРБ 2010 „ООД с.Д., общ.
Ловеч, ул „т. „№ 73 против Ревизионен акт – РА № Р-04000417004142-091-001/04.01.2018 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП В. Търново, с който за данъчните периоди
м.0З, м.04, м.05, м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2014г., м.01, м.02, м.0З, м.04,
м.05, м.Об, м.07, м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2015г., м.01, м.02, м.0З, м.04
и м.05.2016г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на
128 421.30 лв., в резултат на което за посочените периоди е определен ДДС за
внасяне в същия размер и са начислени лихви общо в размер на 31 679.16 лв.,
потвърден с решение -№
68/23.3.2018г. издадено от Директор Дирекция „Данъчно осигурителна практика“
Велико Търново към ЦУ на НАП София.
В жалбата се правят оплаквания за незаконосъобразност на
ревизионния акт, поради постановяването му при допуснати съществени нарушения на
процесуални норми на ДОПК и протИ.речие
с разпоредбите на материалния закони-
ЗДДС. Счита, че събраните в хода на
административното производство доказателства не са били подложени на обективен
анализ от органите по приходите, което е обусловило невярност на фактическите
констатации и необоснованост на правните им изводи. По същество жалбоподателят развива подробни
доводи за наличието на установените в ЗДДС предпоставки за признаването на
право на данъчен кредит по процесните доставки.
Намира, че в хода на ревизионното производство са представени от жалбоподателя,
всички изискуеми от закона документи,
доказващи прехвърлянето правото на собственост т.е. осъществяването на реална
доставка. В тази връзка счита, че единствено
ненамирането на издателите на фактурите
на декларираните от тях данъчни адресите при насрещните проверки, не може да
обоснове извод за нереалност на доставките, и от там да послужи за основание за
определяне на данъчни задължения по ЗДДС на жалбоподателя. Намира,
че в хода на съдебното производство по безспорен начин се доказва с помощта на
събраните доказателства, че стоките предмет на процесните
доставките са бил прехвърлени. За всяка една от спорните доставки, е доказан
произходът на стоките ,тяхното качество съгласно допълнителното заключение на е
доказан стоковият поток, както и тарнспорирането на
посочените стоки.
В самият РА и потвърждаващото го решение няма
констатации респ. доказателства за участие на жалбоподателя в измамна практика,
което е и единствената предпоставка за отказване на правото на данъчен кредит.
Като цяло ревизиращият орган обосновава отказа си на непредставяне на писмени
доказателства от преките доставчици, което обстоятелство само по себе си не е
предпоставка за упражняване правото на данъчен кредит. Като цяло това е
подходът на приходната администрация да изисква доказване на факти, които не е
елемент от състава на нормата на чл. 68 от ЗДДС, чиято последица е възникване
правото на данъчен кредит. С тези
аргументи от съда се иска ревизионният
акт да бъде
отменен като незаконосъобразен в обжалваната му част. Претендира се присъждане на
направените по делото разноски, за които жалбоподателят представя списък по чл.
80 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК.
Ответникът по жалбата, директорът на Дирекция “ОДОП” –
В. Търново, чрез процесуалния си представител главен В., оспорва същата като неоснователна и
недоказана. Твърди процесуална и материална законосъобразност на оспорения
ревизионен акт, като се позовава и на мотивите, изложени в решението по чл. 155 от ДОПК. Счита, че въпреки ангажираните в
съдебното производство доказателства, вкл. назначените експертизи, от
оспорващия не е оборена верността на констатации на ревизиращите органи и
правилността на изводите им. Акцентира върху установените съществени протИ.речия в съдържанието на
отделните представени от ревизираното лице като съпътстващи спорните доставки
документи, както и че не е доказано наличието при сочените като доставчици
дружествата стоки от същия вид, качество и количество. Счита, че фактическите и правни изводи на органа
по приходите се подкрепят и от заключението на вещото лице, което е изготвило
съдебно- икономическата експертиза, тъй като същото е било поставено в
обективна невъзможност да провери счетоводствата на доставчиците и да установи
фактическите и обстоятелствата, имащи значение за предмета на спора. Счита, в обобщение, че РА не страда от
визираните недостатъци. Представя подробна писмена защита в срока по чл. 149,
ал 3 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК. С тези доводи, развити в хода на устните
състезания, ответникът моли жалбата да бъде отхвърлена, претендира за разноски
в размер на 4131 лева., представляващи ско
възнаграждение за две инстанции,
съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът
прие за установено следното:
На жалбоподателя е извършена ревизия от органите по приходите
при ТД на НАП – гр. В. Търново, за установяване на задължения за данък върху добавената стойност за данъчните
периоди м.ОЗ, м.04, м.05, м.08, м.09, м.Ю, м.11 и n .12.2014г., от м.01 до
м.12.2015г., м.01, м.02, м.ОЗ, м.04 и м.05.2016г. Ревизията е възложена във
връзка с Решение № 166/19.06.2017г. на директора на Дирекция ОДОП Е .Търново, с
което е отменен като незаконосъобразен РА № Р-04001116005807-091- 001/03.04.2017г.
и преписката е върната за възлагане на нова ревизия по ЗДДС за данъчните
периоди м.ОЗ, м.04, м.05, м.08, м.09, м.Ю, м.11 и м.12.2014г., от м.01 до iv:.12.2015r., м.01, м.02, м.ОЗ, м.04 и м.05.2016г.
Ревизията е възложена със Заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/ № Р-04000417004142-
020-001/27.06.2017 г., връчена по електронен път на 04.07.2017г., изменена със
Заповед за изменение на ЗВР № Р-04000417004142-020-002/27.09.2017 г. и Заповед
за изменение на ЗВР №
Р-04000417004142-020-003/27.10.2017 г. За резултатите от ревизията е съставен
Ревизионен доклад /РД/ № Р-04000417004142-092-001/11.12.2017 г., връчен
електронно на 12.12.2017г., срещу който е подадено
Възражение, заведено с вх. № 35902/28.12.2017г. по описа на ТД на НАП
В.Търново. Видно от направеното в РА обсъждане, възражението е прието за неоснователно.
Ревизионният акт, в тази му част, е бил обжалван по
реда на чл. 152 и сл. от ДОПК, и потвърден с Решение №68/23.3.2018г. на Директора на Дирекция „ОДОП” – гр. В.
Търново при ЦУ на НАП. Решението е връчено на жалбоподателя чрез изпращане на
електронно съобщение, на дата 27.3.2018 г.,
видно от приложената разпечатка. Жалбата срещу ревизионния акт пред АСВТ е подадена чрез решаващия
орган, на дата 11.4.2018г. , съгласно дадения от деловодството на ответната
администрация входящ номер.
В хода на административното
производство от органа по приходите при преглед на събраните доказателства
относно процесиите фактури е установил
следното:
На 10.07.2017г. на жалбоподателя е връчено Искане за представяне на документи
и писмени обяснения от задължено лице /ИПДПОЗЛ/ изх. №
Р-04000417004142-040-001/05.07.2017г., с което за ревизираните периоди са
изискани заверени копия на първични счетоводни документи, счетоводни данни за
отразяване на първичните документи в счетоводството, счетоводни регистри за
отразяване на процесиите фактури, оборотни ведомости, главни книги, отчети за
приходите и разходите, разчетни ведомости, хронологични описи на всички
стопански операции, оборотна ведомост към 30.06.2017г., протоколи за брак,
инвентаризационен опис на стоки и активи, извлечения от аналитичните сметки,
съдържащи данни за количества и стойности,
платежни документи, документи относно
бракувани и/или липсващи стоки, материали и ДМА,
справка за придобити и продадени ДМА, договори, свидетелства за регистрирани
касови апарати, документи за произхода на стоката /фактури, митнически
декларации, стокови разписки и др., в които да са отразени индивидуализиращи
данни за доставчика/, документи за извършено транспортиране на стоките,
различни видове справки, декларации, както и данни по какви критерии е избран
съответния доставчик, проучвана ли е неговата надеждност, как е осъществен
контакт с него, с кое лице е контактувало, как са договаряни условията относно
вида на стоката, цените, начина на плащане и др., като в искането е посочено,
че не следва да бъдат представени документите, представени в отговор на
връченото в хода на предходната ревизия ИПДПОЗЛ. Изискани са и всички
документи, регламентирани в Закона за лечебните растения и Наредба № 5 от
19.07.2004г. ; а изискванията, на които следва да отговарят билкозаготвителните
пунктове и складовете: позволителни, разрешителни, уведомления, удостоверения,
регистрирана книга за изкупените и реализирани билки, всички подадени справки в
компетентната РИОСВ с обобщена информация за количествата на изкупените,
реализирани и намиращи < ;е на склад билки, копия на т.та кореспонденция с
„Крис бил" ЕООД.
В отговор на връченото искане са представени
част от изисканите документи, в т.ч. оборотна ведомост към 30.06.2017г.,
декларации, справки и др., както и информация относно извършваната дейност,
банкови сметки, стопанисван обект и др., като в представения писмен отговор е
посочено, че по ИПДПОЗЛ № Р-04001116005807-040-002/24.11.2016г./връчено на
жалбоподателя при предходната ревизия са били представени всички фактури,
издадени от „Крис бил" ЕООД, ведно със стокови разписки съм тях и
хронология на счетоводните записвания на доставките, а към възражението срещу РД,
съставен при предходната ревизия са били представени пътни листи 84 бр/ и фактури за закупено горИ. -247
бр. В представения писмен отговор е посочено, че ,Булхерб
2010" ООД е регистрирано в РИОСВ - Плевен, в потвърждение на което са
представени 2 бр. уведомления до РИОСВ - Плевен които представляват Приложение
№ 1 към чл.6, ал.1 от цитираната по-горе Наредба № 5 от 19.07.2004г., а относно
изисканата книга за изкупените, реализираните и налични количества билки е
посочено, че такава не може да бъде предоставена за ревизирания период, тъй
като била издадена нова на
19.02.2016г., а съгласно
Раздел 1 Общи разпоредби, чл.31а, ал.2 от Закона за лечебните растения,
приключените книги се съхраняват 1 година от лицата по чл.31 и чл.32 от същия
закон. Относно изисканите позволителни и удостоверения в писмения отговор е
цитиран чл.31, ал.1, т.З от Закона за лечебните растения, според който същите
се съхраняват в срок до 31.03. на следващата календарна година, като в тази
връзка е посочено, че се представят част от съхранените позволителни за 2014г.,
2015г. и 2016г., издадени на „Булхерб 2010" ООД
и на други фирми и лица, клиенти на ревизираното лице и такива, от които са закупувани стоки.
Относно
изискания договор, сключен с „Крие бил" ЕООД и водената т. кореспонденция
със същото дружество е посочено, че една от целите на ,. Булхерб
2010" ООД била постигането на ограничена близост с доставчиците, поради
което дружеството не се обвързвало с договори с тях, като на същия принцип били
и взаимоотношенията с „Крис бил" ЕООД. Посочено е, че т. кореспонденция с
„Крис бил" ЕООД е водена по телефона лично с управителя на дружеството,
както и че дружеството разполагало с 5-6 имейла, чрез които били изпратени
фактури, като в тази връзка не е представена никаква т. кореспонденция, водена
по електронен път. Представени са 3 бр. заповеди, издадени от РИОСВ-Плевен през
2014г., 2015г. и 2016г., с които се разпределя събирането на билката - цвят
лечебна иглика с приложения към тях, I които са посочени заявители и пунктове
за изкупуване /сред тях не фигурира ревизираното дружество/, както и
позволителни, издадени на физически и юридически лица от различни държавни
горски стопанства и от Община - Пордим за ползване на видове билки, посочени в
тях - цвят липа, листа жИ.влек, плод шипка, плод
глог, цвят глог, цвят бъз, листа коприва, листа бръшлян, плод черен бъз и др.
В хода на
ревизията е извършено и посещение в счетоводния офис на „Булхерб
2010" ООД, документирано с Протокол №1324145/17.10.2017 г., при което
органите по приходите са извършили преглед и анализ на първичните счетоводни
документи и счетоводни регистри на дружеството, както и са събрани наличните в
счетоводството на предприятието документи относно доставките от „Девин Инвест" ЕООД - фактури, стокови разписки, две
товарителници, банкови извлечения и извлечения от регистри относно
осчетоводяването на фактурите. При повторната ревизия е извършена насрещна проверка на „Крис бил" ЕООД,
документирана с ПИНП № П-04000717152587-141 -001 /27.09.2017г.при което е връчено ИПДПОЗЛ на Е.В.И.– управител от
20.06.2016г. според данните от Търговския регистър на дружеството, с което са
изискани документи, относими към извършваната
ревизия, в т.ч. процесиите фактури ведно със съпроводителни документи, както и
специфичните документи, издадени във връзка с извършваната дейност съгласно
изискванията на цитираните по горе нормативни документи. В отговор на връченото
искане е представено писмено обяснение
от горепосоченото лице, че при
покупката на фирмата не са му били предадени никакви документи, както и
че няма информация каква дейност е осъществявала фирмата.
Извършена е насрещна проверка и на „Девин инвест" ЕООД, документирана с ПИНП №
П-22221517153038-141-001/02.11.2017г., при която аналогично на гореизложеното
за „Крие бил" ЕООД с връченото ИПДПОЗЛ са изискани както копия на
процесиите фактури със съпровождащите ги документи, така и специфичните
документи, свързани с извършваната дейност по събиране и продажба на билки. В
отговор на връченото ИПДПОЗЛ са представени заверени копия на издадените
фактури към „Булхерб 2010" ООД, приемо-предавателни протоколи, извлечения от банкови
сметки, фактури за предходни доставки, експедиционни бележки, изкупни листи,
товарителници, пътни листи, фактури за транспортни услуги, договор за наем с
анекс към него, фактури за наем, счетоводни регистри и др., като не са
представени никакви документи, регламентирани в Закона за лечебните растения и
Наредба № 5 от 19.07.2004г. за изискванията, на които следва да отговарят билкозаготвителните пунктове и складовете за билки.
До РИОСВ - Плевен е изпратено
искане за извършване на действия от други контролни органи ИИДДКО№
Р-04000417004142-032- 002/08.09.2017г., с което е изискана информация и
заверени копия на документи, издадени на „Булхерб
2010" ООД за периода от 01.01.2014г. до
31.12.2016г., регламентирани в Закона за лечебните растения и Наредба № 5 от
19.07.2004г. за изискванията, на които следва да отговарят билкозаготвителните
пунктове и складовете за билки, в т.ч. лицензи, ползватели, разрешителни,
уведомления, подадени справки с данни за количествата на изкупените,
реализирани и намиращи се на склад билки, протоколи от извършени проверки,
както и удостоверяване на обстоятелството, че от страна на РИОСВ са
регистрирани и заверени книги за изкупените, реализирани и налични количества
билки. В отговор на връченото искане от страна на РИОСВ - Плевен е предоставена
информация в документи, Такова искане е изпратено и до РИОСВ -
В.Търново, с което е изискана информация и документи относно „Крие бил"
ЕООД. От представения отговор е видно, г е „Крие бил" ЕООД няма
регистрирани билкозаготвителни пунктове/складове в
РИОСВ В.Търново, съответно не е регистрирало книга за изкупените, реализирани и
налични количества билки. Информация относно издадени на „Крис бил" ЕООД
позволителни и други документи, регламентирани в горепосочените нормативни
документи, както и за наличието на данни за регистриран от дружеството
търговски обект - гараж, находящ се и гр.Севлиево,
ул."Хаджи Ангел" № 2 е изискана и от Община Севлиево с изпратеното
ИИДДКО № Р-04000417004142-032-003/03.10.2017г., като полученият отговор ще бъде
коментиран по-нататък в решението.
С Протокол
№ Р-04000417004142-ППД-001 /05.09.2017г. към обжалвания РА са приобщени
документи, събрани при предходната ревизия на „Булхерб
2010" ООД, в т.ч. процесиите 72 бр. фактури, издадени от „Крие бил"
ЕООД, придружени с фискални бонове, в случаите на плащане в брой и банкови
извлечения, в случаите на плащане по банков път 133 бр. стокови разписки, дневници
на изисканите счетоводни сметки, оборотни ведомости, главни книги,
инвентаризационни описи, инвентарни книги, сравнителни ведомости и таблици,
както и представените от „Булхерб 2010" ООД към
възражението срещу РД от предходната ревизия месечни пътни листи, издадени от
него във връзка с осъществен транспорт от с.Д. до гр.Севлиево и обратно и за
други извършени превози за собствена сметка. Според представено при предходната
ревизия писмено обяснение от ревизираното лице, транспортът на стоките от склада
на доставчика до базата в с.Д. се осъществява с транспорт на „Булхерб 2010" ООД. Приобщен е и протоколът от
извършената при предходната ревизия насрещна проверка за „Крие бил" ЕООД,
ведно с представените документи, сред които и писменото обяснение от управителя
на дружеството, в което е посочено, че транспортът на стоките ; за сметка на
купувача, като същите са натоварени на адрес: гр.Севлиево, ул. „Х. А." №
2.
С Протоколи
№ Р-04000417004142-ППД-002/18.10.2017г. и № Р-04000417004142-ППД- 303/13.11.2017г.
към обжалвания РА са приобщени ревизионни доклади и ревизионни актове,
съставени във връзка с извършени ревизии съответно на „Крие бил" ЕООД и на
„Девин инвест" ЕООД при което от последния са
приобщени и други документи, събрани при извършената му ревизи.
Съвкупният
анализ на фактите и обстоятелствата, отразени в събраните в хода на ревизията документи и обяснения е довел органите по приходите до извод, че по процесиите фактури, издадени от
„Крие бил" ЕООД и „Девин инвест" ЕООД не са
налице реално получени от ревизираното лице стоки,поради което е отказано
правото на данъчен кредит на основание чл. 68, ал 1 т.1 от ЗДДС.
.В хода на съдебното производство са
оспорени писмени доказателства по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с §2 от ДОПК, съгласно стр
.38 от делото, като за установяване истиннноста на
тези частни свидетелстващи документи са допуснати до разпит трима свидетели А.А., С.С.и Р.К., при което не са
им предявяване такива.
Свидетелят А.
в качеството си на представител на „Девин инвест ООД
потвърждава извършването на сделки с жалбоподателя, обяснява механизма на
техните договорни отношения, заявява, че са изкупували див кестен, който са
продавали на жалбоподателя, като транспортът е бил техен. Съставяли са
съответно разписки и приемо-предавателни протоколи.
Имали са достатъчно работници, активи и материално- техническа обезпеченост да
извършат процесните доставки.
Другите
двама свидетели съответно са били билкосъбираци и
също са доставяли на доставчиците на жалбоподателя билки,но същите не доказват
автентичността на оспорените писмени доказателства.
Изслушана е
основна и допълнителна СИЕ, която съдът цени като обективна и безпристрастна и
същата установява, че счетоводствата на тези двама доставчици са водени редовно
, проследил е стоковия поток и е дал
положително заключение за него.
От ответник жалба е представена цялата
административна преписка по издаване на процесния РА,
както и по обжалване на същия по административен ред.
Съдът като
взе предвид констатациите в обжалвания ревизионен акт, становищата на страните
и представените по делото доказателства, прави следните изводи:
Жалбата е подадена срещу подлежащ на оспорване РА
след изчерпване на фазата на административния контрол, от лице с активна
процесуална легитимация, и в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК. От външна
страна същата отговаря на изискванията на чл. 149 от ДОПК и като такава е
процесуално допустима за разглеждане по същество.
Съгласно
нормата на чл. 168 от АПК във вр. с §2 от ДОПК
настоящата инстанция следва да извърши пълна служебна проверка на валидността и
законосъобразността на РА, дали е издаден при спазване на процесуалните
изисквания за това, при правилно приложение на материалния закон и съобразно
целите на същия, независимо от сочените от жалбоподателя оплаквания в
подадената жалба.
При извършената служебна проверка се установява, че оспореният РА е валиден, като издаден от компетентен орган и определя данъчни задължения от вида и периода, за който е възложена ревизията, поради което не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност. Както вече се каза, компетентният орган е бил натоварен за извършване на ревизия със съответната заповед, която от своя страна е издадена от орган, имащ правомощията да възлага такива производства – чл. 112, ал. 2, т. 1 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. ЗВР
отговаря на изискванията на чл. 113 и чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а ревизионният акт е съставен в срока по
чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Направеното възражение за нищожност на РА е неоснователно, тъй като протИ.речи на приетото с Тълкувателно решение №
5/13.12.2016г. по тълк. Д. 10/2016г. на ОС на съдиите
при ВАС, според което РА, при приложимата след 1.1.12013г.
редакция на чл.119, ал 2 от ДОПК е издаден с участието на орган на приходите,
извън кръга на лицата п очл. 118, ал 2 във вр. с чл. 7, ал 1 т. 4 от ЗНАП не е нищожен. По силата на
чл. 130, ал.2 от ЗСВ, това тълкувателно решение е задължително за органите на
съдебната власт, поради което следва правния извод, че процесния
РА е издаден от компетентен за това орган по приходите.
Относно оплакването за некомпетентност на административния орган Съдът
съобрази следното: По начало правомощието на органа по приходите да образува
ревизионно производство съгласно чл.112, ал.1 ДОПК с издаването на заповед по чл.113
от същия кодекс, не произтича пряко от закона, а е необходим опосредяващ акт - заповед за определяне на орган по
възлагането, издадена от съответния териториален директор на НАП. Тази заповед,
като елемент от посочения фактически състав, следва да съдържа ясно изразена
воля на органа по чл.112, ал.2, т.1 ДОПК
към момента на стартиране на конкретното ревизионно производство. В тази насока
представената упълномощителна заповед на ТД на
НАП-гр.Велико Търново по един
недвусмислен начин сочи компетентността на органа по приходите, възложил
ревизията на жалбоподателя. Ето защо Съдът приема, че от обективна страна се
доказа наличието на условията, обуславящи правомощие на лицето, издало
заповедите за възлагане на ревизия и заповедта за определяне на компетентен
орган, така, както е посочено в заповедта по
чл.112, ал.2, т.1 ДОПК.
Тъй като липсват легални дефиниции на понятията "съществено" и
"несъществено" нарушение на процесуалните норми, в съдебната практика
е прието, че едно нарушение е съществено, когато само по себе си то опорочава
процедурата, тоест допускането му повлиява на съдържанието на акта и ако не е
било допуснато, то крайният резултат би бил различен и разрешен по друг начин.
Настоящата инстанция не констатира такива съществени процесуални нарушения,
напротив в съответствие с принципа за служебно начало органът по приходите е
проявил завидна активност, събрал е всички писмени доказателства, приобщил е
събраните в хода на първото производство със съответен протокол, извършил е
насрещни проверки на доставчиците, направил е запитвания до трети лица – РИОСВ
и други, поради което съдът намира, че е спазен принципът на чл. 35 от АПК във вр. с §2 от ДОПК, че РА се постановява само когато е
напълно изяснена фактическата обстановка. Като самостоятелно основание за отмяна на оспорения
РА, довело до съществено нарушение на процесуалните правила, жалбоподателят е
посочил нарушение на изискуемата от закона форма при издаването му поради
липсата на мотиви в същия. Действително ревизионният акт не съдържа самостоятелни
мотиви, а препраща към изложените в ревизионния доклад факти и обстоятелства,
както и към направените фактически и правни изводи и предложения за
установяване на задължения за данъци на лицето като освен това при издаването
му административният орган изрично се е позовал на съставения РД , посочвайки
че същият е неразделна част от ревизионния акт, като възможността на ревизираното лице да предяви
аргументите си пред горестоящия
административен орган и пред съда не е преклудирана
на този етап. Правото на защита на данъчно задължения субект не е накърнено,
респективно в случая не е налице съществено процесуално нарушение, което може
да обуслови отмяната на РА само на това основание. Обстоятелството, че
оспорващият не е доволен от събраните от приходния орган доказателства,
процесуалното поведение на ответника, не опорочава крайния акт на ревизията до
степен, водеща отмяната му. Не на последно място, по аргумент от чл. 160, ал. 1
от ДОПК съдът е инстанция по същество и след преценка на относимите
доказателства, без да е обвързан от фактическите и правни констатации на
ревизиращите, следва да реши въпроса дължи ли се определеният с РА данък и ако
да, дали в посочения размер. В тази връзка,
следва да се посочи, че в хода на съдебното производство съдът е уважил всички
искания на жалбоподателя за събиране на доказателства. Не е основание за отмяна
на обжалвания РА като незаконосъобразен и навежданият от жалбоподателя довод,
че приходната администрация не е направила задълбочен анализ на събраните в
хода на ревизионното производство доказателства, поради което като краен
резултат е направила необосновани и незаконосъобразни изводи и е издала един
незаконосъобразен РА, който следва да бъде отменен. Съобразно нормата на чл.
37, ал.1 от ДОПК „доказателствата в
административното производство се събират служебно от органа по приходите или
по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна
преценка и анализ“. Обстоятелството, че анализирайки събраните доказателства, органите по приходите са направили извод,
различен от този, който ревизираното лице представяйки определени документи е
очаквало, не прави така издадения акт незаконосъобразен и не води до неговата
отмяна само на това основание. Усещането на жалбоподателя, че органите по приходите
не са изпълнили задълженията си и не са анализирали обективно всички
доказателства към предмета на спора трябва да се основава на конкретни факти. Ето защо, настоящият съдебен състав
намира, че не са налице твърдените в жалбата пороци, касаещи формалната и
процесуалната законосъобразност на РА.
Настоящият съдебен състав намира, че
е спазен и основният принцип на
добросъвестност на данъчното производство като е гарантирано участието на ревизираното лице, връчваните са му всички актове на приходната
администрация съставяни в хода на ревизионното производство, уважавани са и
правените искания, включително и за спиране на ревизионното производство.
Действията на органа по приходите по събиране на доказателства са извършени при
спазване на изискванията на ДОПК
Досежно
другото сочено от жалбоподателя процесуално нарушение, че ревизионният акт е издаден в
нарушение на императивната разпоредба на чл.155, ал.8 от ДОПК. съдът изцяло споделя
доводите на Директор ДОДОП в потвърждаващото РА решение. С цитираната разпоредба се въвежда забрана с решението
си административният решаващ орган да изменя ревизионния акт във вреда на
жалбоподателя. В случая с Решение №166/19.06.2017 г. директорът на Дирекция
ОДОП В. Търново е отменил издадения на „Булхерб
2010" ООД РА №Р04001116005807-091-001/03.04.2017 г. и преписката е върната
по реда на чл.155, ал.4 от ДОПК за възлагане на нова ревизия, което не
представлява изменение на РА във вреда на жалбоподателя и влошаване на
положението му. Обстоятелството, че с издадения в резултат на повторната
ревизия ревизионен акт, предмет на настоящото обжалване, са определени
задължения на жалбоподателя в по-голям размер отколкото по отменения РА, е неотносимо към цитираната разпоредба доколкото определянето
на по-висок размер данъчни задължения е извършено при новата ревизия, при
провеждането на която органите по приходите не са обвързани по никакъв начин с
изводите в предходния ревизионен акт.
По
приложение на материалния закон съдът намира следното:
На първо място съгласно нормата на чл.154
от ГПК във вр. с чл.144 от ГПК приложим по силата на
препращащата норма на §2 от ДОПК всяка една от страните следва да докаже
фактите, от които черпи своите права.
Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС,
данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано по този закон лице има
право да приспадне за получена от него стока или услуга по облагаема доставка.
За да възникне право на приспадане на данъчен кредит за получателя по
доставката, е необходимо да са налице реално получени облагаеми доставки.
Законът не свързва правото на данъчен кредит единствено с издаването на
фактури, а поставя изискването да са налице реално получени доставки на стоки
или услуги. Поради това при преценката дали за получателя по фактурите е
възникнало право на приспадане на данъчен кредит, органите по приходите имат
правомощието да проверят дали реално е осъществена доставка, т.е. дали е
възникнало данъчно събитие, което представлява предпоставка за начисляване на
данък от доставчика и съответно - за възникване право на приспадане на данъчен
кредит за получателя по доставката на стока или услуга Или съгласно чл.68,
ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано по
този закон лице има право да приспадне за получена от него стока или услуга по облагаема
доставка, което право възниква и се упражнява при изпълнение на зададените за
това кумулативни условия. Едно от тези условия е наличието на облагаеми
доставки, каквито в случая не са осъществени.
След като твърдението на жалбоподателя е наличието на реална доставка,
която се явява положителен факт, то изцяло в негова тежест е по пътя на
пълното, насрещно доказване включително чрез система от косвени доказателства,
която е вътрешно непротИ.речива
да установи осъществяване на фактическия състав на чл. 6 от ЗДДС, а именно
наличието на реална доставка под формата на прехвърляне правото на собственост
върху родово определени вещи чрез тяхното отделяне.
По делото няма спор
относно наличието на останалите предпоставки за възникване и упражняване на
правото на приспадане на данъчен кредит, визирани в разпоредбите на чл. 69, ал. 1, т.
1 и чл. 71, т. 1 от ЗДДС - доставчика е регистрирано по ЗДДС лице, а жалбоподателят
притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и
115 от ЗДДС, в който данъкът е посочен на отделен ред.
Съгласно разпоредбата на
чл. 68, ал. 2 ЗДДС
правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на
приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25 от ЗДДС,
към момента на възникване на данъчното събитие, и съответно като последица от
изискуемостта, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното
събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото собственост, респективно
правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от
Директива 2006/112/ЕО/ (фактическото предаване на стоката), а при
доставката на услуги - към момента на извършването им (чл. 25, ал. 2 ЗДДС).
Съгласно ЗДДС и константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС) по
тълкуването на чл. 167,
чл. 168
и чл. 178 от
Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на
правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко на
наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги.
Съобразно направеното тълкуване на нормите на Директива
2006/112/ЕО от СЕС преценката за наличие на условията за признаване
на правото на данъчен кредит т.е. дали реално
са осъществени доставките и използван ли е техния предмет в извършваната
от лицето дейност се осъществява от националната юрисдикция съобразно правилата
за доказване по националното право и въз основа на съвкупна преценка на всички
елементи и фактически обстоятелства по делото (арг.
от т. 31 и т. 32 от Решение на СЕС по дело 285/11). Тоест, данъчнозадълженото
лице, което се позовава на правото на приспадане следва да установи реалното
осъществяване на доставките и използването на техния предмет за целите на
облагаемата си дейност, съгласно правилата за доказване по чл. 154,
чл. 1 от
Гражданския процесуален кодекс /ГПК/, във вр.
с § 2 ДР ДОПК.
Предмет на процесните фактури
са както се посочи по- горе родово определени стоки- общо категорията билки, по
доставки на „Крис бил „ЕООД и „Девин инвест“ ЕООД. На
първо място с помощта на изслушаната СИЕ – основна и допълнителна се
установява, че има идентичен стоков поток т.е. че жалбоподателят е заприходил определено количество билки от съответен вид,
които след това е отчуждил. Този извод обаче не може да обоснове еднозначен
извод, че жалбоподателят е получил горните стоки от тези конкретни доставчици,
напротив, съгласно представените позволителни, нито едно от които не е на един
от тях, може да се направи извод, че самият жалбоподател е добил посоченото
количество билки, и същите макар да са предмет на последваща
отчуждителна сделка, не са били предмет на такава
предходна по чл. 6 от ЗДДС,за да се признае правото на данъчен кредит по
спорните фактури. Освен това, както
трайно се застъпва в практиката на ВАС
последващото отчуждване
на стоки от вида и количеството на стоките по процесните
фактури може да бъде само индиция за наличието на
реална доставка, но тъй като е извън предмета на доказване, а именно наличието
на реална доставка между жалбоподателя и конкретни доставчици, не може да
обоснове извод за незаконосъобразност на РА.
Както правилно е
посочил в решението си Директор ДОДОП, тези стоки са под специален надзор на
държавата. Дейността,
свързана със събирането, изкупуването, обработката и реализацията на билки е
регламентирана основно в Закона за лечебните растения. Съгласно чл.31, ал 1 от
Закона и водите за организираните от него билкозаготвителни
пунктове и складове за билки до започване на дейността в тях /т.1/, да изкупува
само билки, за които е издадено е позволително от органите и лицата по чл. 22
от с.з. или удостоверение за култивиране /т.2/, да води книга за изкупените,
реализираните и наличните количества билки, регистрирана в регионалната
инспекция по околната среда и водите /т.4/, до 20 януари да представя в
съответната регионална инспекция по околната среда и водите обобщена информация
за изкупените, обработените и реализираните през предходната година билки, техния произход по позволително, както и за
складовите наличности /т.6/. При извършените в хода на ревизията насрещни
проверки на „Крис бил" ЕООД и „Девин инвест"
ЕООД не са представени изрично изисканите документи, свързани с изпълнението на
цитираните разпоредби на чл.31, ал.2 от Закона за лечебните растения, а съгласно
представения отговор от РИОСВ - В.Търново, „Крие бил" ЕООД въобще не
е регистрирал билкозаготвителни
пунктове/складове в периода от 01.01.2014г. до
21.12.2016г., както и книга за изкупените, реализираните и наличните количества
билки. Съгласно чл.31 а, ал.1 от 3JIP, книгата по чл. 31, ал.2, т.4 ЗЛР се води за всеки билкозаготвителен пункт и склад за билки и се идентифицира
с пореден номер, адрес на билкозаготвителния пункт и
данни за билкозаготвителя - име, номер на документа
за самоличност и постоянен адрес, когато той е физическо лице, или
наименование, седалище, адрес на управление, код по БУЛСТАТ или ЕИК и данъчен
номер, когато е юридическо лице. От страна на ревизирания субект не е
представена книга за изкупените, реализираните и наличните количества билки,
като в обяснението на жалбоподателя е посочено, че същата не е представена, тъй
като в чл.31а, ал.2 от ЗЛР е предвидено приключените книги да се съхраняват
една година. От представения отговор от РИОСВ - Плевен с вх.№
25758/18.09.2017г. е видно, че ,,Булхерб 2010"
ООД има регистрирана книга за изкупените, реализираните и наличните количества
билки под №2/19.02.2016г. поради което същата не е била приключена към датата,
на която е представен отговорът от РИОСВ - Плевен, съответно към датата на
връчване на ИПДПОЗЛ № Р-04000417004142-040-001 /05.07.2017г. на ревизираното
лице на 10.07.2017г.. Предвид това и с оглед цитираната разпоредба на чл.31 а,
ал.2 от ЗЛР, ревизираното лице е било длъжно да съхранява въпросната книга към
датата, на която е била изрично изискана, а обстоятелството, че не е
представена навежда до логичния извод, че в същата не са били налице данни за
изкупени билки от „Крис бил" ЕООД по част от спорните фактури, издадени на
„Булхерб 2010" ООД след 19.02.2016г.
Съгласно чл.22 от ЗЛР, позволителното за ползване на
лечебните растения се издава от: директора на държавното горско стопанство или
на държавното ловно стопанство в определения им териториален обхват - когато
ползването е от горски територии - държавна собственост, както и за такива,
предоставени им за управление въз основа на договор - след заплащане на такса в
държавното горско стопанство или в държавното ловно стопанство /т.1/, кмета на
общината, когато ползването е от: а) земеделски земи от поземления фонд и
такива, включени в строителните граници на населените места - общинска
собственост, след заплащане на такса в общината; б) територии в строителните
граници на населените места - общинска собственост, независимо от
предназначението им, след заплащане на такса в общината /т.2./. От представения
отговор от Община Севлиево е видно, че на „Крие бил" ЕООД не е издавано
позволително за ползване на лечебни растения. Съгласно чл.21 ,ал.5 от ЗЛР,
позволителното задължително придружава събраните билки до и в билкозаготвителния пункт и складовете към него.
Действително в чл.31 ал.2, т.З от 3JIP е предвидено задължение за билкозаготвителят
да съхранява позволителните и/или удостоверенията по т. 2 в срок до 31 март на
следващата календарна година. Същевременно обаче, в отговор на връченото в хода
на настоящата ревизия ИПДПОЗЛ, ревизираното лице е представило общо 18 бр.
позволителни, издадени от различни държавни горски стопанства, сред които
липсват такива, издадени на „Крис бил" ЕООД и „Девин инвест"
ЕООД. Представени са и 5 бр. позволителни, издадени от Общински кметове, сред
които отново липсват такива, издадени на „Крие бил" ЕООД и , Девин инвест" ЕООД.
От страна
на ревизираното лице не са представени изрично изисканите справки, подадени до
компетентната РИОСВ, съгласно изискванията на цитираната по-горе разпоредба на
чл.31, ал.2, т.6 от ЗЛР, съдържащи обобщена информация за изкупените, обработените
и реализираните през предходната година билки и техния произход по
позволително, както н за складовите наличности. Такива справки за 2014г.,
2015г. и 2016г. са представени от РИОСВ - Плевен с вх.№ 25758/18.09.2017г.,
като същите съдържат данни за налични количества билки по видове в началото на
годината, за изкупени количества, за реализирани количества и за налични
количества в края на годината, както и за произход на билките по издадени
позволителни. Представените в хода на ревизията справки от РИОСВ - Плевен
всъщност представляват подадени и представени от „Булхерб
2010" ООД справки до РИОСВ - Плевен. Данните в представените от РИОСВ -
Плевен справки относно количествата и произхода на билките по издадени
позволителни по никакъв начин, както правилно е посочил органът по приходите не могат да бъдат обвързани с наличието на
получени от жалбоподателя билки по процесиите фактури, издадени от „Крие
бил" ЕООД и „Девин инвест" ЕООД. Правилно
са посочени стокови разписки, придружаващи всички фактури от „Крие бил"
ЕООД и , приемо-предавателни протоколи за фактурите
на „Девин инвест" ЕООД, жалбоподателят е получил през 2015г. общо 33 510 кг плод
шипка от които 20 847 кг сух, от които
30 847 кг от „Крис бил" ЕООД и 2663 кг. от „Девин инвест"
ЕООД, а според представената от РИОСВ - Плевен справка за 2015г. е закупил 8500
кг свеж плод шипка, като за произход на шипката по издадени позволителни са
посочени държавни горски стопанства Ловеч и Враца, които също не могат да бъдат
обвързани с процесиите двама доставчици. Според представените документи през 2015г. жалбоподателят е получил от „Крие
бил" ЕООД 11 755 кг цвят глог сух, а според представената справка - 2437
кг., като за произход по издадени позволителни са посочени държавни горски
стопанства Враца, Търговище и Берковица, които също не могат да бъдат обвързани
с „Крис бил" ЕООД. Относно цвят липа по фактури през 2015г. са получени
общо 9482 кг., от които 526 кг. от „Девин инвест"
ЕООД и 8956 кг от „Крис бил" ЕООД, а според справката -178 кг, с произход
по позволително - ДГС Враца. Според фактури през 2015г. са получени общо 11
433.400 кг бръшлян, от които 833.400 кг от „Девин инвест"
ЕООД и 10 600 кг от „Крие бил" ЕООД, а според справката - 350 кг с
произход по позволителни - Община Пордим и ДГС Варна, които отново не могат да
бъдат обвързани с процесиите доставчици. Такива примери на явно несъответствие
между количествата, посочени в представените документи от една страна и
справките, представени от РИОСВ - Плевен от друга се установяват и за
ревизираните 2014г. и 2016г.
Следва
отново да се подчертае, че всички частни свидетелстващи документи- приемо- предавателни протоколи, товарителници и стокови
разписки , съгласно становището на ответник жалба стр
55 от делото ,при което автентичността на същите не е установена. Както се
посочи по- горе разпитаните свидетели не са съставяли оспорените документи, на
тях същите не са предявявани, поради което същите съдът намира за неистински и
негодни да установят факта на отделяне на родово определената вещ за престация. Както се посочи по горе собствеността върху родово определените вещи се прехвърля чрез предаването им като способ
за индивидуализацията им по смисъла на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД.
Проследимият произход на стоките може да бъде индиция
за осъществяването на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДС, като в
конкретния казус такъв не е доказан, тъй като в тази насока е само заключението
на вещото лице, неподкрепено от други писмени доказателства. Както се посочи
по- горе само по себе си това обстоятелство не може да формира извод за липса
на реални доставки и да е основание за отричане правото на данъчен кредит.
В обобщение последващата реализация на стоките може да бъде само
косвено доказателство за реалността на процесните
доставки. При положение че не е доказано, че прекият доставчик е прехвърлил
собствеността върху процесните стоки, наличието на последваща реализация на същите по вид и количества стоки
не може да обоснове извод за реалност на процесните
доставки, тъй като доставчикът може да ги е получил от другаде или да ги е
произвел сам, особено след като в предмета му на дейност влиза отглеждането на
такива растения. Наличността на определена стока при ревизирания субект и последваща реализация на същата, не установява, че същата е
в резултат на доставка по осчетоводени фактури, които са оспорени като
отразяващи нереални доставки. За да са налице всички предпоставки на чл. 68
и 69 ЗДДС
за възникването и упражняването на правото на приспадане на данъчен кредит
преди всичко, следва да се докаже с безспорни доказателства реалното
осъществяване на фактурираните доставки. Характерът и количествата стоки по процесните фактури предполага съответните средства за
съхранение и транспортиране, за наличието на каквито документи при доставчика
липсват данни. Поради непредоставяне на счетоводна документация, не е била
възможна проверка както от страна на ревизиращите органи, така и от по
допуснатата от съда съдебно-счетоводна експертиза, за редовна счетоводна
отчетност, установяваща заприходяване на съответната
стока, съхранението, транспортирането и предаването на същата на получателя,
както и осчетоводяването на съпътстващи доставките разходи. От заключението на се
установява, че сметка 304 не е водена аналитично при КРИС БИЛ ЕООД поради което
не може да се твърди идентичност в стоковия поток. По отношение на ДЕВИН Инвест таблица 1 стр 4 от
заключението се установява ,че този доставчик е продибл
стоки от посочения вид през периода м.6.2012г. –м.9.2013г. ,а издадените
фактури към жалбоподателя са м.1,4,9 и 10 2015г. В този смисъл Решение № 13621 от 13.11.2014
г. на ВАС по адм. д. № 372/2014 г Решение № 8658 от
24.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 14027/2013 г.,
Решение № 7067 от 27.05.2014 г. на ВАС по адм. д. №
12782/2013 г.,и други.
Според
представеното в хода на предходната ревизия писмено обяснение от „Крие
бил" ЕООД, натоварването на стоката е извършвано на адрес: гр.Севлиево,
ул. „Х. А." № 2. При извършеното в хода на данъчната ревизия посещение на цитирания адрес,
документирано с Протокол № 0998932/14.09.2017г. е установено, че на същия се
намира 5 етажен жилищен блок, като не е установено наличието на производствен
или складов обект. Аналогично обстоятелство е установено и от извършената от
Община Севлиево проверка в заведените от общинската администрация регистри -
видно от представения отговор от Общината, заведен с вх.№ 28052/12.10.2017г.,
на адрес гр.Севлиево, ул.„Х.А." № 2 не се установява гараж, регистриран
като търговски обект, които факти водят до извод, че „Крие бил" ЕООД не
притежава необходимата материално-техническа база за съхранение на огромните
количества билки, посочени в дадените от него фактури към ревизирания субект.
От информационната система на НАП е установено, че „Крие бил" ЕООД не
разполага с работници, назначени по трудови договори, не са установени данни и
за подадени справки по чл.73 от ЗДЦФЛ за изплатени през 2014г., 2015г. и 2016
г. доходи.Освен това органите по
приходите са събрали информация относно билкозаготвители,
търговци, износители на билки и производители на продукти на базата на билки,
изготвена от Фондация „Информация и природозащита"
към м.октомври 2016г. и публикувана на електронен адрес: bd@ecologybg.com,
www.ecologybg.com. От
публикуваните данни е видно, че „Булхерб 2010"
ООД е посочено като дружество, занимаващо се с изкупуване, заготвяне
и търговия с билки, но сочените доставчици - „Девин инвест"
ЕООД и „Крие бил" ЕООД не са сред посочените лица, : внимаващи се с такава
дейност. Съдът изцяло споделя доводите на ДОДОП в потвърдителното
решение и писмената защита на неговия процесуален представител, че при
извършения анализ на събраните в хода на ревизията документи се установяват и
други протИ.речия и
несъответствия, които потвърждават направения извод, че процесиите фактури и
придружаващите ги документи не удостоверяват реално извършени доставки на
стоки, поради което същите не следва да бъдат кредитирани като годни
доказателства. Към подаденото от жалбоподателя възражение срещу РД, съставен
при предходната ревизия, са приложени пътни листи, които според твърдението на
жалбоподателя удостоверявали превоза и доставката на билки със собственото МПС
- товарен „Форд транзит ФТ 350" с регистрационен номер ***** В някои от
представените от жалбоподателя при предходната ревизия стокови разписки към спорните фактури, е посочено превозно
средство с регистрационен номер ****, като за него не са представени
пътни листи. Такива са случаите относно представените стокови разписки от
05.03.2014г., 14.10.2014г., 15.10.2014г., 30.10.2014г., 23.12.2014г.,
23.01.2015г., 27.01.2015г., 12.10.2015г., 22.10.2015г., 22.10.2015г., 23.10.2015г.
и 23.10.2015г. При ревизията е установено, че към част от спорните фактури,
издадени от „Крис бил" ЕООД - № 30/23.01.2015г., № 71/21.10.2015г. и №
72/23.10.2015г. няма приложени пътни листи, а някои от представените пътни
листи с оглед посоченото в тях време /час/ на тръгване и пристигане не могат да
бъдат обвързани с времето /часа/ на издаване на фискалните бонове. Освен това в
представените пътни листи не са посочени основни реквизити като имена и подписи
на лицата, издали пътния лист и приели автомобила, време на излизане и на
прибиране, данни за километропоказателя Освен това
както правилно е посочил ответникът за тези МПС не са представени документи за
регистрация, а използването на собствен превоз от страна на жалбоподателя е
могло да стане за първоначално добиване на билки ,съгласно издадените на негово
име позволителни. Във връзка с доставките от „Девин Инвест"
ЕООД органите по приходите са установили, че при насрещната му проверка
доставчикът е представил към фактурите приемо-
предавателни протоколи за предадени стоки между страните, каквито приемо- предавателни протоколи не са налични в
счетоводството на ревизираното дружество. Съгласно представените приемо-предавателни протоколи стоката е предадена на
посочената в тях дата в с. Д., като липсват данни относно лицата, подписали се
за предал и приел.След като в товарителниците, при което е посочено , че
превозът е извършен с Хамър 200 ЕООД товарени от
гр.София, докато в писмените обяснения и свидетелски показания на А., ппродадените количества сух кестен се подготвяли в базата,
намираща се в гр. Трън. „Булхерб 2010" ООД е
представило към фактурите единствено стокови разписки за получени
стоково-материални ценности, в които липсва подпис на предал стоката. Във
връзка с фактура №209/12.01.2015 г. доставчикът е представил приемо- предавателен протокол от 12.01.2015 г., а
жалбоподателят стокова разписка за получени СМЦ от 11.01.2015 г., тоест стоката
е получена от жалбоподателя преди да му е предадена от представител на „Девин инвест" ЕООД и да е издадена фактура. Аналогично се
установява и относно фактура №276/24.09.2015 г., към която жалбоподателят е
представил стокова разписка за получени СМЦ от 23.09.2015 г., а доставчикът приемо- предавателен протокол от 24.09.2015 г.
Горепосочените несъответствия потвърждават извода на органите по приходите, че
между лицата се създават документи, които не отразяват обективно осъществили се
факти в действителността.
Не без
значение с оглед установената фактическа обстановка са и резултатите от
извършената ревизия на „Крие бил" ЕООД, отразени в съставените му и
приобщени РД и РА. От констатациите на органите по приходите, извършили
ревизията на „Крис бил" ЕООД е видно, че на дружеството не е признато
право на приспадане на данъчен кредит по издадените му фактури от различни
доставчици с предмет различни видове билки, тъй като не са представени годни ,
доказателства за реално извършени доставки. Според направените констатации,
органите ю приходите са приели, че „Крис бил" ЕООД не е придобило стоки по
издадените му фактури, което от своя страна предопределя липсата на реално
извършени доставки по фактурите, издадени от него към „Булхерб
2010" ООД. Установено е, че „Крис бил" ЕООД, както и дружествата,
сочени за негови доставчици са с прекратена регистрация по ЗДДС по инициатива
на органите по приходите, като на същите са установени задължения в особено
големи размери.
В обобщение
на гореизложеното следва да се посочи, че органите по приходите са анализирали
всички факти и обстоятелства, отразени в събраните в хода на ревизията
документи и писмени обяснения. Въз основа на този анализ, който настоящата
инстанция напълно споделя, органите по приходите са установили правилно
фактическата обстановка и въз основа на нея са достигнали до извода, че така
представените документи не могат да удостоверят реално извършени от „Крие
бил" ЕООД и „Девин инвест" ЕООД и приети от
ревизираното лице доставки на стоки.
Наличието на банкови преводи също не е
решаващо доказателство в подкрепа на твърдението за реално извършени доставки. В тази смисъл Решение № 3713 от
2.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7112/2014 г Решение
№ 2404 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 15575/2014
г.,
Съдът в разпоредителното заседание по
насрочване на делото е разпределил доказателствената
тежест между страните, като в тежест на жалбоподателя е да установи наличието
на реална доставка по смисъла на чл. 6 от ЗДДДС. Липсата на реална доставка е
отрицателен факт, доказването на който може да се извърши чрез съвкупност от
положителни факти (индиции), който са основа на доказателствени изводи за отрицателния факт - Тълкувателно решение № 6/2014
г. на ОСГК на ВКС. С. даденото от СЕС тълкуване изводите за наличие
на реални доставки на стоки или услуги, респ. липсата им, както и данните за
знание у получателя за извършена от някой от доставчиците по веригата измама,
следва да се направят въз основа на "обективни факти" - факти и
обстоятелства от обективната действителност, при съвкупната преценка на които може
да се направи извод в подкрепа на едната или другата теза при общото
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154, ал. 1 ГПК
и чл. 170, ал. 1 АПК.
Това са всички онези доказателственорелевантни факти,
според националното законодателство,
които стоят в определена връзка на зависимост с факт, релевантен за
спорното право и поради тази си връзка, те са едно указание, че този факт се е
осъществил. За разлика от правнорелевантните факти,
които са определени в правната норма като предмет на доказване, доказателствените факти не са нормативно определени, защото
изначално не е ясно кой факт може да се окаже във връзка на зависимост с правнорелевантен факт или кой факт може да бъде индиция, улика, мълчалИ. да
свидетелства относно осъществяването на правнорелевантния
факт. Именно в тази връзка, а не като правнорелевантни
факти, могат да се поставят въпросите относно произхода на стоката, на
съхранението, движението и приемо-предаването й,
защото всеки един от тези факти може да има доказателствено
релевантно значение за спорния въпрос относно реалността на доставките
съобразно твърдения от страните механизъм на настъпването им, Безспорно, нито
правният способ на прехвърляне на собствеността върху стоките, нито произходът
им, са елементи от фактическия състав на понятието за реалност на доставките на
стоки. Но всеки един от тези факти може както се посочи може да свидетелства относно реалното фактическо
положение, доколкото само реално осъществилите се стопански операции, свързани
с реална икономическа дейност по реални доставки на стоки и услуги, използвани
в икономическата дейност на лицето, са релевантни към спорното право на
приспадане на данъчен кредит. Както според националното право чл. 12 ГПК
и чл. 3 ЗСВ,
така е според практиката на СЕС, съдът постановява решението си по вътрешно
убеждение, въз основа на закона и при съвкупна преценка на всички събрани по
делото доказателства. Директива
2006/112/ЕО и принципът на данъчен неутралитет допускат националната
юрисдикция да провери въз основа на цялостна преценка на всички обстоятелства
по случая дали самият издател на фактурата е извършил въпросната сделка, като
вземе предвид всички обстоятелства по случая (т. 50 и
т. 53 от решение
на СЕС от от 06.09.2012 г. по дело С-324/11
"G. T."). Това предполага съвкупна преценка на всички фактически
обстоятелства, които са специфични за всеки случай и зависят от процесуалната
активност на страните по него. Националният съд следва да определи във всеки
отделен случай в зависимост от фактите по делото дали е налице прехвърляне на
правото на разпореждане със съответната вещ като собственик (т. 34 от решение
на СЕС от 18.07.2013 г. по дело С-78/12 Евита-К
ЕООД) и в съответствие с националните правила на доказването да направи обща
преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства по спора (т. 37 от
същото решение), за целта на която преценка може да вземе предвид данни относно
предхождащи или следващи доставки (т. 38 от същото решение), като част от
обективните данни за наличие или не на реални доставки. Когато документите,
представени от получателя по спорните доставки, също разкриват нередовности, това следва да бъде отчетено при извършване
на общата преценка на всички доказателства и фактически обстоятелства в
главното производство от националната юрисдикция (т. 57 и
т. 63 от решение
от 31.01.2013 г. по дело С-643/11 "ЛВК-56" ЕООД)
Или в заключение процесният
РА е и материално законосъобразен, поради което същият следва да бъде оставен в
сила. В този смисъл . Решение № 4932
от 20.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 6936/2016 Решение № 8560 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15188/2013 г.,и други.
С оглед на
гореизложеното при този изход на делото на
ответника се следват разноски в размер на 4 131 лева за ско възнаграждение, изчислено съразмерно на материалния
интерес, определен от потвърдената част на РА, съгласно чл. 161, ал. 1 от ДОПК
и чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Тъй като никоя от страните не е направила
възражение за прекомерност на разноските, съдът не се произнася по този въпрос.
Водим от
горното и на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административният съд – В.
Търново, осми състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „БУЛХЕРБ 2010 „ООД с.Д., общ. Ловеч, ул „т. „№ 73 против Ревизионен акт – РА № Р-04000417004142-091-001/04.01.2018 г., издаден от
органи по приходите при ТД на НАП В. Търново, с който за данъчните периоди
м.0З, м.04, м.05, м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2014г., м.01, м.02, м.0З, м.04,
м.05, м.Об, м.07, м.08, м.09, м.10, м.11 и м.12.2015г., м.01, м.02, м.0З, м.04
и м.05.2016г. е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на
128 421.30 лв., в резултат на което за посочените периоди е определен ДДС за
внасяне в същия размер и са начислени лихви общо в размер на 31 679.16 лв.,
потвърден с решение -№
68/23.3.2018г. издадено от Директор Дирекция „Данъчно осигурителна практика“
Велико Търново към ЦУ на НАП София.
ОСЪЖДА БУЛХЕРБ 2010 „ООД с.Д., общ. Ловеч,
ул „т. „№ 73 да заплати на Дирекция
„Обжалване и данъчно – осигурителна практика” - гр. Велико Търново при ЦУ на
НАП сумата от 4131 – четири хиляди сто тридесет и един - лева, представляваща разноски за настоящето
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :