№ 255
гр. П., 05.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Ани Харизанова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20235200500316 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
1387/20.12.2022 г., постановено по гр.д. № 20215220103271, Пазарджишкият
районен съд е приел за установено, че ответницата М. Б. А., ЕГН **********,
от гр. П., ул. "П.Е.", бл. 4, ет. 2, ап. 4, дължи на ищеца "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД - гр. С., ЕИК *********, сумата 541,44 лв. - главница,
представляваща чистата стойност на кредит, получен от нея по договор №
983380/11.12.2017 г., сключен между ответницата и "Кредисимо" ЕАД, заедно
със законната лихва върху главницата, считано от 29.06.2021 г. до изплащане
на вземането - задължение по заповед за изпълнение № 1260/01.07.2021 г.,
издадена по ч.гр.дело 2276/2021 г. на Пазарджишкия районен съд, като е
отхвърлил иска за сумите 138,98 лв. - възнаградителна лихва за периода
10.01.2018 г. - 10.01.2019 г. и обезщетение за забава в размер 259,57 лв. за
периода 17.12.2020 г. - 28.06.2021 г.
Осъдил е М. Б. А. да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
сумата 44,91 лв., представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по заповедното производство.
Осъдил е "Агенция за събиране на вземания" ЕАД да заплати на М. Б. А.
1
сумата 84,80 лв., представляваща разноски за възражение по заповедното
производство.
Осъдил е М. Б. А. да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД
сумата 103,97 лв., представляваща разноски за държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение по настоящото дело.
Осъдил е "Агенция за събиране на вземания" ЕАД да заплати на М. Б. А.
сумата 76,32 лв., представляваща разноски за възнаграждение на вещо лице
по настоящото дело.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
мъззивна жалба от М. Б. А. чрез нейния процесуален пълномощник с
изложени оплаквания за недопустимост и незаконосъобразност. В жалбата се
твърди, че съдът се е произнесъл по недопустим иск, тъй като връщането на
чистата сума по чл.23 от ЗПК при нищожност на договора за кредит се
дължала по правилата на неоснователното обогатяване, а такъв иск не бил
предявен от ищеца. При условията на евентуалност се твърди, че поръчителят
несе е суброгирал в правата на удовлетворения кредитор, тъй като на първо
място липсвали догказателства за извършено от поръчителя плащане, още
повече, че „Ай тръст“ ЕООД и „Кредисимо“ АД били свързани лица по
смисъла на §1 от ДР на ТЗ. Неправилно районният съд бил приел, че
договорът за цесия не е оспорен. Това било невярно, защото в становище,
подадено по електронен път на 31.03.2022 г. и в открито съдебно заседание
процесуалният пълномощник на жалбоподателката бил оспорил встъпването
в правата на удовлетворения кредитор, а предмет на договора за цесия било
именно това вземане. Твърдението на жалбоподателката е, че такова вземане
не е съществувало в патримониума на цедента, тъй като липсвали
доказателства за настъпила суброгация.
Искането е решението на районния съд да бъде отменено, вместо което
да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като
неоснователен с присъждане на разноските.
В законния срок е постъпил писмен отговор от "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С.,
бул.“Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез Ц.П. –
пълномощник, със съдебен адрес гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, с искане решението на ПРС да бъде потвърдено с
2
присъждане на разноските за тази инстанция.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно
заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено
следното:
В исковата си молба против М. Б. А. ищецът "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е твърдял, че ответницата и „Кредисимо“ АД сключили на
11.12.2017 г. договор за кредит със срок на действие 13 месеца, по силата на
който "Кредисимо" ЕАД предоставило на А. кредит в размер на 541,44 лв., с
уговорка за връщане на сумата заедно с възнаградителна лихва.
Между ответницата и друго дружество - "Ай Тръст" ЕООД, бил
сключен договор за поръчителство за задължението по договора за кредит
срещу възнаграждение. Поради неизпълнение от страна на
кредитополучателката дружеството-поръчител заплатило задължението й на
14.12.2020 г. след покана от "Кредисимо" ЕАД, след което уведомило А. за
плащането и за сумата (вкл. възнаграждение за поръчителство), която тя
дължи вече на платилия поръчител. На 17.12.2020 г. с приложение към рамков
договор за цесия, сключен между "Ай Тръст" ЕООД и ищеца "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, вземането на "Ай Тръст" ЕООД било
прехвърлено на ищеца. На длъжницата било изпратено по пощата
уведомление за цесията, което обаче се върнало от нейния адрес непотърсено.
Тя не възстановила платеното на поръчителя, нито на цесионера, което
пораждало и интереса на ищеца да поиска изпълнение по съдебен ред. Срещу
издадената заповед за изпълнение длъжницата подала възражение по чл. 414
от ГПК.
Искането е да бъде прието за установено по отношение на ответницата,
че дължи на ищеца следните суми: главница в размер 541,44 лв., 138,98 лв.
възнаградителна лихва за периода 10.01.2018 г. - 10.01.2019 г., обезщетение за
забава в размер 259,57 лв. за периода 17.12.2020 г. - 28.06.2021 г. и законната
лихва върху главницата, считано от подаването на заявлението по чл. 410 от
ГПК.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Преди първото открито съдебно заседание ответницата чрез своя
3
пълномощник е оспорила исковете като изцяло неоснователни, излагайки
доводи за недействителност на договора за кредит, без да прави твърдения за
нови по делото факти. Според ответната страна договорът за кредит бил
нищожен, а така също бил нищожен и акцесорният към него договор за
поръчителство. Главната сделка била нищожна поради заобикаляне на
изискването за максимален годишен процент на разходите, тъй като
възнаграждението за поръчителство не било взето предвид при изчисляването
му, а следвало да бъдат включени всички разходи по кредита - настоящи или
бъдещи, преки или косвени, вкл. възнагражденията, дължими на посредници
за сключването на договора. На следващо място договорът бил нищожен на
основание чл. 22 от ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1,
чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК. Ответницата
заявява, че за неравноправния характер на клаузите на договора съдът следва
да се произнесе служебно, както и че оспорва елементите от състава на
суброгацията на поръчителя в правата на кредитора.
Безспорно е установено по делото, че на 11.12.2017 г. между
"Кредисимо" АД и ответницата М. Бл. А. е сключен договор за потребителски
кредит № 983380, с приложение № 1 към него, наречено "Условия на
кредита". В приложението е посочен размерът на кредита - 541,44 лв., срокът
на договора - 13 месеца, броят, размерът и падежите на погасителните вноски
под формата на погасителен план - 13 вноски, всяка по 52,34 лв., с падежи
между 10.01.2018 г. и 10.01.2019 г., с данни каква част от всяка вноска
представлява главница и каква - възнаградителна лихва. В същото
приложение е посочен лихвеният процент по кредита - 41,23%, и годишен
размер на разходите - 50%, както и общият размер на всички плащания.
Установено е, че страните са подписапи основният договор и общите
условия към него, но не и приложение № 1 към договора, което не съдържа
подпис на никоя от страните.
Районният съд е приел, че договорът и общите условия съдържат данни
за правото на отказ на потребителя от договора, за правото му да погаси
главницата предсрочно, при погасяване на главница да получи при поискване
извлечение за направените и предстоящите плащания и пр. и този извод не се
оспорва от никоя от страните. Приложен е стандартен европейски формуляр,
подписан на последната страница от двете страни и отпечатано изявление на
4
кредитополучателката, че е получила екземпляр от него. Стандартният
европейски формуляр съдържа данни за размера на кредита, размера на всяка
вноска с данни за падежа на първата и указание, че вноските са месечни.
Отделно от договора за кредит между кредитополучателката и "Ай
Тръст" ЕООД - дружество с едноличен собственик на капитала "Кредисимо"
АД, е сключен договор за предоставяне на поръчителство за задължението по
договора за кредит, с уговорено възнаграждение за самото предоставяне на
поръчителство в размер 20,43 лв. на месец (общо 265,59 лв.). Между
"Кредисимо" АД и "Ай Тръст" ЕООД е сключен договор за поръчителство по
кредита.
На 14.12.2020 г. "Ай Тръст" ЕООД заплатило на "Кредисимо" АД като
поръчител сумата 844,92 лв., от които 541,44 лв. главница, 138,98 лв.
договорна лихва и 164,50 лв. лихва за забава. Въззивният съд приема този
факт за доказан, тъй като в срока по чл.131 от ГПК, който за тази страна е
изтекъл на 04.02.2022 г., не е постъпил писмен отговор от ответницата и тя не
е направила своите правопогасяващи възражения. Това е сторено с молба от
31.03.2022 г., непосредствено преди първото по делото открито съдебно
заседание, когато тази възможност вече е била преклудирана. По същите
съображения не следва да бъде взето предвид и възражението, че "Ай Тръст"
ЕООД не е разполагало в патримониума си с вземането срещу ответницата,
което част от предмета на договора за цесия.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния
съд е назначена и приета икономическа експертиза, от заключението на която
се установява, че ако в годишния процент на разходите бъде включено
възнаграждението за предоставяне на поръчителство, годишният процент на
разходите би бил равен на 130,39%.
Следва да се приеме и за безспорно установено, че с приложение към
рамковия договор за цесия вземането на поръчителя е прехвърлено на ищеца.
Ответницата не отрича, че е получила сумата 541,44 лв. в заем.
При тези данни следва да се приеме, че обжалваният съдебен акт е
валиден и допустим, тъй като не се констатират пороци, обосноваващи
неговата нищожност или недопустимост. В тази връзка съдът намира за
неоснователно твърдението, че в случай, че договорът за кредит бъде приет за
5
нищожен, главницата, получена от кредитополучателя, следва да бъде
претендирана от кредитора по реда на неоснователното обогатяване, а такъв
иск не бил предявен. В свое Решение № 50056 от 29.05.2023 г. по т. д. №
2024/2022 г., I т. о., ТК, ВКС приема, че при установена от съда
недействителност на договор за потребителски кредит, по предявения от
кредитора осъдителен иск на договорно основание за заплащане на дължими
суми по договора, с решението си съдът следва да установи, на осн. чл. 23
ЗПК дължимата сума по приетия за недействителен договор и да уважи иска
до размера на чистата стойност на кредита, без лихва или други разходи по
кредита, като не е необходимо вземането за чистата стойност на кредита
да бъде предявено с иск на извъндоговорно основание по чл. 55 ЗЗД.
По съществото на спора следва да се приеме, че доводът за липсата на
валидно вземане на "Ай Тръст" ЕООД против ответницата, което е било и
част от предмета на договора за цесия, по силата на който ищецът се
легитимира като кредитор, следва да се приеме, че така направеното
възражение е преклудирано на основание чл.133 от ГПК, тъй като в срока по
чл.131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответницата, а и не е налице
нито една от хипотезите на чл.266, ал.2 и 3 от ГПК, даващи право на страната
по изключение от нормата на чл.266, ал.1 от ГПК да твърди нови
обстоятелства.
При тези данни решението на районния съд следва да бъде оптвърдено,
като на основание чл.272 от ГПК въззивният съд се присъединява към
мотивите, изложени от районния съд по всички въпроси, по които не е взел
становище в настоящото решение.
С оглед изхода на спора в полза на "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД следва да бъдат присъдени разноски за тази инстанция. Тъй като в
производството ответникът по жалбата е представляван от юрисконсулт,
приложима е разпоредбата на чл.78, ал.8 ГПК, съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за правната
помощ, който от своя страна препраща към Наредба за заплащането на
правната помощ /НЗПП/. Съгласно чл.25, ал.1 от НЗПП за защита по дела с
определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева и с
оглед фактическата и правна сложност на настоящото дело въззивният съд
6
определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.
Тъй като нито един от обективно съединените искове не надвишава
5000 лв., на основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК настоящото решение се явява
окончателно и няма да подлежи на касационно обжалване.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1387/20.12.2022 г., постановено по гр.д. №
20215220103271 по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА М. Б. А., ЕГН **********, от гр. П., ул. "П.Е.", бл. 4, ет. 2, ап. 4,
да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.С., бул.“Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда
Лабиринт, ет.2, офис 4, чрез Ц.П. – пълномощник, със съдебен адрес гр.С.,
бул.“Д-р П.Д.“ № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 /сто и петдесет/ лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7