Р Е Ш Е Н
И Е
№ 254 /08.04.2020 година, град Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд, Девети граждански състав
на двадесет и четвърти февруари две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния състав:
Председател:
Петър Вунов
секретар: Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията Петър
Вунов гражданско дело номер 2824 по описа на съда за 2017 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл. ХXIX от ГПК - "Съдебна
делба" и е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в
сила Решение № 409/11.07.2018 г., постановено по настоящото дело, е допуснато извършване на съдебна делба между Н.С.Т. и М.П.П. на следните им
съсобствени имоти, а именно: 1. поземлен имот с идентификатор № 77195.746.532 по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед №
РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК-София, с административен адрес: гр. Хасково,
п.к. 6300, ж.р. "Каменец", с площ: 1 673 кв.м., трайно предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид
застрояване, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: 73 и 80, при
съседи: ПИ №№ 77195.746.69; 77195.746.80; 77195.746.81; 77195.746.78;
77195.746.480; 77195.746.73; 77195.746.74; 77195.746.529 и 77195.746.71; 2. апартамент № 8, находящ
се на 1 етаж в сграда, построена в гр. София, СО-Район Витоша, ул. "Иван
Сусанин" № 42, УПИ-парцел I-1034, целият от 800 кв.м., в квартал 45 пo
плана на гр. София, местността ,,Манастирски ливади - запад", при граници
на УПИ по скица: от две страни улици, УПИ-парцел III-1022а, 1022б, 1022в и
УПИ-парцел II СО, отреден за Столична Община, +1,85, със застроена площ от
71.40 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна с кухненски бокс, антре, баня с
тоалетна, тоалетна и тераса, при граници на апартамента: стълбище, от две
страни - двор и апартамент № 7, заедно с принадлежащите му 6,50 % идеални части
от общите части на сградата и 5,56 % идеални части от правото на строеж върху
местото, в което е построена сградата, ведно с мазе № 13, кота - 2.60, с площ
от 4 кв.м., при съседи на мазето: коридор, стълбище, гараж № 8, гараж № 7 и
мазе № 12, заедно с прилежащите му 0.10% идеални части от общите части на
сградата и 0,28% идеални части от правото на строеж върху местото – УПИ; и 3. гараж № 8, находящ се
в сутеренния етаж на описаната сграда, със застроена площ от 19,20 кв.м., при
съседи на гаража: двор, гараж № 7, мазе № 13, стълбище и гараж № 9, заедно с
принадлежащите му 1,29% идеални части от общите части на сградата и 1,44%
идеални части от отстъпеното право на строеж в УПИ, при равни квоти.
Ищцата не изразява ясно становище по
начина на извършване на делбата.
Ответникът е предявил претенция за поставяне в дял на делбените недвижими имоти в гр. София.
В първото по делото заседание след допускането на
делбата Н.С.Т. е предявила срещу М.П.П. претенция за присъждане на сумата от 18 000 лв., представляваща обезщетение за ползване на собствената й 1/2 ид. ч. от делбения
недвижим имот в гр. София за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г.
В срока по чл. 346 ГПК ответникът на
свой ред също е предявявил срещу ищцата претенция за заплащане на сумата от 2 871,25 лв., представляваща половината от стойността на извършени и подробно описани строително
- ремонтни работи /СМР/ в делбения недвижим имот в гр. София през 2019 г.
И двете страни оспорват предявените
срещу тях претенции по сметки като неоснователни.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и
доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа страна
следното:
От заключенията на приетите съдебно-технически експертизи, които съдът кредитира напълно като компетентни, обосновани и обективно изгответни, се установява, че действителната средна пазарната цена на поземления имот в гр. Хасково възлиза на 21 750 лв., а на имотите в гр. София – 151 320 лв. за апартамента и 22 300 лв. – за гаража, като с оглед определените квоти на страните същите са неподеляеми. Размерът на претендираното обезщетение за лишаване на ищцата от правото й на ползване на апартамента в гр. София, на база средния пазарен наем за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., е 13 500 лв. /27 000 лв./2, или по 375 лв. месечно/. Установява се и че претендираните от М.П.П. и подробно описани в писмените му заявления СМР съществуват към момента в делбения имот в гр. София. Тяхната стойност по средни пазарни цени към момента на изпълнението е 6 006,08 лв. с ДДС, в т.ч. 3 587,63 лв. - материали и 2 418,45 лв. - труд с допълнителни разходи. Пазарната стойност на апартамента към настоящия момент, в състояние преди ремонта, е 146 380 лв., а след извършените ремонтни дейности се е увеличила с 4 940 лв. Пазарната стойност на гаража към настоящия момент, в състояние преди монтиране на дистанционното управление е 21 300 лв., а след това се е увеличила с 1 000 лв.
От споразумение от 07.06.2016 г., с
което страните са постигнали съгласие за прекратяване на брака им по взаимно
съгласие и са уредили личните си и имуществени отношения, се установява, че
семейното им жилище, представляващо делбеният апартамент в гр. София, след
прекратяване на брака ще се ползва от М.П.П. и детето им Петър Михайлов П. – до навършване на пълнолетие на детето
безвъзмездно.
Във връзка с претенциите по сметки
от ответника са представени фактура №
**********/13.02.2019 г. за закупени
стоки и материали на стойност 2 587,61 лв., ведно с фискален бон към нея за същата сума, както и фактури № **********/11.01.2019 г. и № **********/31.03.2019
г. за закупени мебели и вещи за дома.
По делото са събрани и гласни доказателства чрез
разпита на свидетелите Я.
Ж. Л. и П. М. П..
От показанията на първия свидетел, сочен и воден от
ищцата, се установява, че още преди развода, а и няколко години след това,
Н.С.Т. е живеела на
квартира в гр. София, тъй като ответникът я изгонил, след което сменил ключалките
на жилището им.
От показанията на втория свидетел, сочен и воден от
ответника, се установява, че той му споделил за течове, олющвания на мазилка и
накупвания на плочки в апартамента в гр. София поради наводнение от съседи и
земетресението в гр. Перник. За това извършил ремонт в жилището, като
свидетелят му доставил закупените от ответника плочки и ламиниран паркет.
При така установената фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
По извършването на делбата:
Основният принцип при извършване на делбата, установен в разпоредбата на чл. 69, ал. 2 ЗН, е
всеки съсобственик да получи своя дял в натура, като неравенството в дяловете
се изравнява в пари. Той може да бъде реализиран, както по реда на чл. 350
и чл. 352 ГПК, така и посредством разпределение на
имотите от съда. Съсобствеността може да
бъде прекратена
и чрез възлагане на имота или чрез изнасянето му на публична продан.
В настоящия случай до делба между две лица с еднакви квоти са допуснати три самостоятелни и неподеляеми имота, един от които е жилищен, поради което способът по чл. 348 ГПК не следва да бъде
приложен. Страните не са предявили претенции по чл. 349 ГПК, а и не е
налице никоя от предвидените в посочената разпоредба хипотези. Делбата не е
възможно да бъде извършена и чрез жребий, въпреки че частите на съделителите са
равни, тъй като има съществени различия във вида, площта, стойността и
предназначението на процесните имоти. При това положение се налага изводът, че
единствено възможен е способът по чл. 353 ГПК - разпределение
на имотите. Така за всеки съделител ще бъде отреден дял в натура, който да е максимално близък по
стойност до неговия дял от имуществената общност, т.е. ще се държи сметка за наличието на обективен критерий като съотношението квота – дял,
както и за заявените от
страните предпочитания /обективирани в протокола от с.з. на 20.01.2020 г./, установеното
фактическо положение /неоспореното
твърдение на ответника за ползване на апартамента в гр. София/, а и извършените от него подобрения, доколкото това също са възможни
критерии и не
противоречат на закона.
Ето защо
според съда най
– целесъобразно и справедливо е в дял на Н.С.Т. да бъдат поставени
следните недвижими имоти, а именно: поземлен имот с
идентификатор № 77195.746.532 по кадастралната карта и кадастралните регистри
на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на
АК-София, с административен адрес: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р.
"Каменец", с площ: 1 673 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план: 73 и 80, при съседи: ПИ №№
77195.746.69; 77195.746.80; 77195.746.81; 77195.746.78; 77195.746.480;
77195.746.73; 77195.746.74; 77195.746.529 и 77195.746.71; и гараж № 8,
находящ се в сутеренния етаж на сграда, построена в гр. София, СО-Район Витоша,
ул. "Иван Сусанин" № 42, УПИ-парцел I-1034, целият от 800 кв.м., в
квартал 45 пo плана на гр. София, местността ,,Манастирски ливади -
запад", при граници на УПИ по скица: от две страни улици, УПИ-парцел
III-1022а, 1022б, 1022в и УПИ-парцел II СО, със застроена площ от 19,20 кв.м., при съседи на
гаража: двор, гараж № 7, мазе № 13, стълбище и гараж № 9, заедно с
принадлежащите му 1,29% идеални части от общите части на сградата и 1,44%
идеални части от отстъпеното право на строеж в УПИ; на обща стойност: 44 050 лв.
Тук е уместно да се отбележи, че съдът разпределя в дял на ищцата и гореописания гараж, тъй
като той представлява самостоятелен обект и съотв. има самостоятелно
значение.
А в дял
на М.П.П. следва да бъде поставен апартамент № 8, находящ се на 1 етаж в сграда, построена в гр.
София, СО-Район Витоша, ул. "Иван Сусанин" № 42, УПИ-парцел I-1034,
целият от 800 кв.м., в квартал 45 пo плана на гр. София, местността
,,Манастирски ливади - запад", при граници на УПИ по скица: от две страни
улици, УПИ-парцел III-1022а, 1022б, 1022в и УПИ-парцел II СО, отреден за
Столична Община, +1,85, със застроена площ от 71.40 кв.м., състоящ се от две
стаи, дневна с кухненски бокс, антре, баня с тоалетна, тоалетна и тераса, при
граници на апартамента: стълбище, от две страни - двор и апартамент № 7, заедно
с принадлежащите му 6,50 % идеални части от общите части на сградата и 5,56 %
идеални части от правото на строеж върху местото, в което е построена сградата,
ведно с мазе № 13, кота - 2.60, с площ от 4 кв.м., при съседи на мазето:
коридор, стълбище, гараж № 8, гараж № 7 и мазе № 12, заедно с прилежащите му
0.10% идеални части от общите части на сградата и 0,28% идеални части от
правото на строеж върху местото – УПИ, на стойност: 151 320 лв.
Доколкото в случая реалните дялове на страните не
съответстват напълно на стойността на квотите им в съсобствеността, то
неравенството следва да бъде изравнено в пари, съобразно чл. 69, ал. 2, изр. 2 ЗН. Поради
това за
уравнение на дяловете М.П.П. следва да заплати на Н.С.Т. сумата в размер на 107 270 лв., която е дължима ведно със
законната лихва върху нея, считано от влизане в сила на съдебното решение до окончателното й изплащане.
По претенцията по сметки:
Претенцията за присъждане на сумата от
18 000 лв.,
представляваща обезщетение за лишаване на Н.С.Т. от правото й на ползване върху собствената й 1/2 ид.ч. от делбения апартамент
в гр. София за периода от 01.01.2017 г. до 01.01.2020 г., е частично основателна. Съображенията
за това са следните:
Предявеният иск намира своето правно
основание в разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗС. В нея е предвидено, че когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците,
те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от деня на
писменото поискване. От друга страна,
следва да се отчете и че съгласно чл. 57, ал. 1, изр. 1 СК, по силата на съдебното решение, с което се предоставя ползването на
семейното жилище на някоя от страните, между бившите съпрузи възниква наемно
правоотношение, което принципно е възмездно. Следователно, ако съпрузите не са
предвидили в споразумението изрично безвъзмездност на ползването /като при заем
за послужване/, би следвало да възникне наемно правоотношение – така и в
Решение № 71 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г. на ВКС, II г. о. Ето
защо в посочената задължителна съдебна практика се приема, че когато предмет на
съдебна делба е недвижим имот, представляващ семейно жилище,
придобито в режим на съпружеска имуществена общност и предоставено за ползване
на съпруга, упражняващ родителските права с бракоразводното решение, без да е
определен наем на основание чл. 57, ал. 2 СК, каквато е и настоящата хипотеза,
облигационните претенции между бившите съпрузи относно ползването на
съсобствения имот за минал период се уреждат съобразно чл. 31, ал. 2 ЗС, като
не е необходимо отправяне на писмена покана.
В случая съсобствеността между
страните и техните дялове в нея са безспорно установени с постановеното в
първата фаза на делбата съдебно решение.
Следва да се съобрази, обаче между съделителите е налице изрична уговорка в споразумението им по чл. 50 СК, че
ползването ще е безвъзмездно до навършване на пълнолетие на детето П. М. П., поради което
наемното правоотношение възниква след това.
Не се спори,
че считано от 16.06.2016 г. процесният апартамент е предоставен за ползване на
ответника въз основа на постановено между страните бракоразводно решение, като
липсва определен от съда наем по чл. 57, ал. 2 СК. Безвъзмезното право на
ползване е прекратено с навършване на пълнолетие на детето на ****** г. /вж. данните за ЕГН на П. М. П. в Решение № 93/16.06.2016
г. по гр. д. № 914/2015 г. на РС – Харманли и споразумение от 07.06.2016 г./ По делото няма доказателства
след този момент на ищцата да е предоставен достъп и възможност да ползва този имот съобразно
правата си. Нещо повече, от показанията на свид. Я.
Ж. Л., които следва да бъдат кредитирани, тъй като са последователни и логични, в резултат на лични
възприятия и не се опровергават от други доказателства по делото, се установява, че още преди развода на страните
ищцата е била принудена да напусне апартамента и не е имала достъп до него
след смяната на патрона на бравата. Неоснователно е възражението на ответника, че в него живеело и тяхното детето, тъй като
осъществяваното от пълнолетното дете ползване е неотносимо към отношенията
между съсобствениците. Освен това е житейски нелогичен доводът му, че
апартаментът не бил обзаведен, доколкото е безспорно, а и от споразумението от
07.06.2016 г. е видно, че това е било семейното жилище на страните и че там е
било определено местоживеенето на детето. Предствените фактури в тази връзка не
водят до обратен извод, тъй като от тях се установява единствено закупуването
на мебели и вещи за дома, но не и че са били предназначени и съотв. са били вложени
именно в процесния имот.
Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема, че е доказано основанието за възникване вземането на ищцата за обезщетение за
лишаване от ползването на процесния апартамент за част от релевантния период, а именно от 16.11.2017 г. до 01.01.2020 г., поради което ответникът й дължи обезщетение за нейната 1/2 ид. ч. В този смисъл е и цитираното по-горе Решение № 71 от 29.06.2018 г. по гр. д. № 2750/2017 г. на ВКС, II г.
о. От кредитираното експертното заключение следва,
че средната наемна цена за 1/2 ид. ч. за посочения период е общо 9 562,50 лв.
По тези
съображения съдът намира, че искът по чл. 31, ал. 2 ЗС следва да бъде уважен за горепосочената сума, а в останалата част - за
разликата над нея до пълния предявен размер от 18 000 лв. и за периода от
01.01.2017 г. до 15.11.2017 г. – да бъде отхвърлен.
Претенцията на М.П.П. за присъждане на
сумата от 2 871,25 лв., представляваща половината от стойността на извършени и подробно описани СМР /л. 181 и л. 196 по делото/
в делбения недвижим имот в гр. София
през 2019 г., също е частично основателна.
Съображенията за това са следните:
От значение за правната квалификация на така предявения иск е дали ищецът е владял целия имот изключително за
себе си или само собствената си идеална част, дали другият съсобственик е дал
изричното си съгласие за извършване на твърдяните СМР или е знаел за тях, без
да се противопоставя, или пък изрично се е противопоставил, както и дали без
тези СМР имотът би погинал или състоянието му би се
влошило съществено, или без да са били необходими за запазването му, извършването им е
довело до увеличение на неговата стойност.
В случая не
се твърди и не се установява ищецът да е завладял частта на ответницата от
имота, а и по начало съсобственикът е владелец само на собствената си идеална
част и е държател на идеалните части на другия съсобственик. За да се превърне
във владелец на целия имот, той трябва да отблъсне владението на останалите и
да доведе до знанието им намерението си да свои имота изцяло, т.е. да ги
уведоми, че отказва да признае правата им, като не остави у тях съмнение за
новото си субективно отношение към вещта.
По делото няма данни процесните СМР да са извършвани със съгласието на другия съсобственик, нито
да е било налице изрично противопоставяне от негова страна. Касае се установяване на положителни
факти в тежест на страната, която извлича изгодни за себе си правни последици
/ищецът – за знанието на ответницата, а ответницата – за нейното
противопоставяне/, но това не е сторено от нито една от тях в настоящото производство.
От съвкупния анализ на събраните
писмени и гласни доказателства съдът намира за установено по категоричен начин, че претендираните СМР действително са били извършени от М.П.П. през процесния период. В тази връзка съдът цени
неоспорената фактура № **********/13.02.2019 г. с фискален бон към нея, в която са описани част от
закупените и вложени в ремонта стоки и материали на стойност 2 587,61 лв.; показанията на свид. П. М. П., които следва да бъдат кредитирани, макар и той да попада в кръга на посочените в чл. 172 ГПК лица, доколкото имат
преки лични впечатления,
същите звучат
логично и последователно, кореспондират на посочените по-горе документи, а и не се опровергават от
други доказателства по делото; както
и кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза, в което вещото лице Т.М. е констатирало извършеното по вид и обем след направен оглед на място. Според естеството си тези СМР представляват
подобрения, а не необходими разноски, тъй като не предпазват имота от
погиване или от сериозно влошаване на състоянието му, а водят до увеличаване на
неговата стойност, видно и от експертното заключение, без да са луксозни.
Изключение са единствено разходите за закупуване и монтаж на бойлер в апартамента
на стойност 242,19 лв. с ДДС, защото той е движима вещ, която може да бъде отделена от главната вещ без
съществено да се повреди или промени имотът и собственикът има право да я
вдигне, поради което не представлява подобрение – т. II. 8
от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г. на Пленума на ВС. Възражението на
ответницата, че се касаело за разноски, свързани с текущо поддържане на общия имот е неоснователно, тъй като
извършените СМР не обслужват само и единствено нуждите на ползвателя, както
напр. консумативните разходи за ток, вода, отопление и т.н. Не може да
бъде споделено и твърдението й, че
закупеното и монтирано дистанционно управление на гаражната врата представлявало
луксозни разноски. Това е така, защото се касае за
движима вещ, трайно прикрепена към имота, която е често срещана с оглед
съвременните стандарти на живот и с която разполагат почти всички новопостроени
сгради, каквато е и тази, в която се намира гаражът на страните. Предвид масовото му приложение, както и
цената на същото, дистанционното управление на гаражната врата не би могло да се окачестви като предмет на лукса.
Изложеното до тук обуславя извода, че отношенията
между страните относно процесните подобрения трябва да се уредят съгласно правилата за водене на чужда работа без
пълномощие, предприета и в собствен интерес – чл. 61, ал. 2 ЗЗД. При това
положение отговорността на ответницата следва да се ограничи до размера на
обогатяването, т.е. по-малката сума от увеличената стойност на имота вследствие
на подобренията и направените разходи за извършването им, съобразно квотата й в съсобствеността.
В този смисъл е трайната и задължителна съдебна практика - Тълкувателно решение №
85 от 02.12.1968 г. по гр. д. №
149/1968 г. на ВС, ОСГК, Решение № 461 от
12.05.1986 г. по гр. д. № 570 от 1985 г. на ВС, II г. о.; Решение № 532 от
17.06.1994 г. по гр. д. № 382 от 1994 г. на ВС, I г. о., Решение № 339 от 10.10.2011 г. по
гр. д. № 1072 от 2010 г. на ВКС, I г. о., Решение № 487 от 30.11.2011 г. по гр. д. № 1503
от 2010 г. на ВКС, I г. о. и др. В случая по - малката от двете стойности, съгласно
кредитираното заключение на съдебно-техническата експертиза, е увеличената
стойност на имота в размер на 5 940 лв,, от която следва да се извадят
разходите за закупуване и монтаж на бойлер в размер на 242,19 лв. Ето защо и с
оглед обема на притежаваните от ответницата права, тя следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
сумата от 2 848,91 лв.
По тези
съображения съдът намира, че искът по чл. 61, ал. 2 ЗЗД следва да бъде
уважен за
горепосочената сума,
а в останалата част - за разликата над нея до пълния предявен размер от 2 871,25 лв. – да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съгласно разпоредбите на чл. 355, изр. 1 ГПК и чл. 8 Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК
страните следва да заплатят държавна такса в размер на по 6 052,80 лв., равняващи се на 4% върху стойността на дяловете им.
Освен това Н.С.Т. трябва да бъде
осъдена да заплати държавни такси върху неоснователната част от предявения по
реда на чл. 346 ГПК иск по чл. 31, ал. 2 ЗС и върху основателната
част от предявения срещу нея иск по чл. 61, ал. 2 ЗЗД в общ размер на 451,45 лв. /337,50 лв. + 113,95 лв./,
а М.П.П. - държавни такси върху неоснователната част от предявената му претенция по сметки
и върху основателната част от тази на бившата му съпруга в общ размер на
383,40 лв. /0,90 лв. + 382,50 лв./
Въпреки изхода на делото на страните не следва да бъдат присъждани разноски поради липсата на изрични и своевременно заявени искания за заплащането им.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на Н.С.Т., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, партер, кантора № 15 - чрез адвокат С. З.,
на основание чл. 353 ГПК, следните допуснати
до делба недвижими имоти, а именно:
1. поземлен
имот с идентификатор № 77195.746.532 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на
АК-София, с административен адрес: гр. Хасково, п.к. 6300, ж.р.
"Каменец", с площ: 1 673 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, стар
идентификатор – няма, номер по предходен план: 73 и 80, при съседи: ПИ №№
77195.746.69; 77195.746.80; 77195.746.81; 77195.746.78; 77195.746.480;
77195.746.73; 77195.746.74; 77195.746.529 и 77195.746.71; и
2. гараж №
8, находящ се в сутеренния етаж на сграда, построена в гр. София, СО-Район
Витоша, ул. "Иван Сусанин" № 42, УПИ-парцел I-1034, целият от 800
кв.м., в квартал 45 пo плана на гр. София, местността ,,Манастирски ливади -
запад", при граници на УПИ по скица: от две страни улици, УПИ-парцел
III-1022а, 1022б, 1022в и УПИ-парцел II СО, със застроена площ от 19,20 кв.м., при съседи на
гаража: двор, гараж № 7, мазе № 13, стълбище и гараж № 9, заедно с
принадлежащите му 1,29% идеални части от общите части на сградата и 1,44%
идеални части от отстъпеното право на строеж в УПИ;
на обща стойност: 44 050,00 лева.
РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ на М.П.П., ЕГН ********** ***7, на основание чл. 353 ГПК, следния допуснат
до делба недвижим имот, а именно:
1. апартамент
№ 8, находящ се на 1 етаж в сграда, построена в гр. София, СО-Район Витоша, ул.
"Иван Сусанин" № 42, УПИ-парцел I-1034, целият от 800 кв.м., в
квартал 45 пo плана на гр. София, местността ,,Манастирски ливади -
запад", при граници на УПИ по скица: от две страни улици, УПИ-парцел III-1022а,
1022б, 1022в и УПИ-парцел II СО, отреден за Столична Община, +1,85, със
застроена площ от 71.40 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна с кухненски бокс,
антре, баня с тоалетна, тоалетна и тераса, при граници на апартамента:
стълбище, от две страни - двор и апартамент № 7, заедно с принадлежащите му
6,50 % идеални части от общите части на сградата и 5,56 % идеални части от
правото на строеж върху местото, в което е построена сградата, ведно с мазе №
13, кота - 2.60, с площ от 4 кв.м., при съседи на мазето: коридор, стълбище,
гараж № 8, гараж № 7 и мазе № 12, заедно с прилежащите му 0.10% идеални части
от общите части на сградата и 0,28% идеални части от правото на строеж върху
местото – УПИ, на стойност: 151 320,00
лева.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН ********** ***7, да заплати на Н.С.Т., ЕГН ********** ***,
съдебен
адрес:***, партер, кантора № 15 - чрез адвокат С.З., за уравнение на дяловете сумата от
107 270,00 лева, ведно със законната лихва върху нея, считано от влизане на
решението в сила до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН ********** ***7, на основание чл. 31, ал. 2 ЗС, да заплати на Н.С.Т., ЕГН **********
***, съдебен
адрес:***, партер, кантора № 15 - чрез адвокат С.З., сумата от 9 562,50
лева, представляваща
обезщетение за лишаването й от
правото на ползване върху нейната 1/2 ид.ч. от следния съсобствен
имот, а именно: апартамент № 8, находящ
се на 1 етаж в сграда, построена в гр. София, СО-Район Витоша, ул. "Иван
Сусанин" № 42, УПИ-парцел I-1034, целият от 800 кв.м., в квартал 45 пo
плана на гр. София, местността ,,Манастирски ливади - запад", при граници
на УПИ по скица: от две страни улици, УПИ-парцел III-1022а, 1022б, 1022в и
УПИ-парцел II СО, отреден за Столична Община, +1,85, със застроена площ от
71.40 кв.м., състоящ се от две стаи, дневна с кухненски бокс, антре, баня с
тоалетна, тоалетна и тераса, при граници на апартамента: стълбище, от две
страни - двор и апартамент № 7, заедно с принадлежащите му 6,50 % идеални части
от общите части на сградата и 5,56 % идеални части от правото на строеж върху
местото, в което е построена сградата, ведно с мазе № 13, кота - 2.60, с площ
от 4 кв.м., при съседи на мазето: коридор, стълбище, гараж № 8, гараж № 7 и
мазе № 12, заедно с прилежащите му 0.10% идеални части от общите части на
сградата и 0,28% идеални части от правото на строеж върху местото – УПИ, за периода от 16.11.2017 г. до 01.01.2020 г., като иска в останалата част – за разликата
над нея до пълния предявен размер от 18 000,00 лева и за периода от 01.01.2017 г. до
15.11.2017 г., ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.С.Т., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, партер, кантора № 15 - чрез адвокат С.З., на основание чл. 61,
ал. 2 ЗЗД, да
заплати на М.П.П., ЕГН ********** ***7, сумата от 2 848,91 лева, представляваща
1/2 ид.ч. от увеличената стойност на апартамент № 8, находящ се на 1 етаж в сграда,
построена в гр. София, СО-Район Витоша, ул. "Иван Сусанин" № 42,
УПИ-парцел I-1034, целият от 800 кв.м., в квартал 45 пo плана на гр. София,
местността ,,Манастирски ливади - запад", при граници на УПИ по скица: от
две страни улици, УПИ-парцел III-1022а, 1022б, 1022в и УПИ-парцел II СО,
отреден за Столична Община, +1,85, със застроена площ от 71.40 кв.м., състоящ
се от две стаи, дневна с кухненски бокс, антре, баня с тоалетна, тоалетна и
тераса, при граници на апартамента: стълбище, от две страни - двор и апартамент
№ 7, заедно с принадлежащите му 6,50 % идеални части от общите части на
сградата и 5,56 % идеални части от правото на строеж върху местото, в което е
построена сградата, ведно с мазе № 13, кота - 2.60, с площ от 4 кв.м., при
съседи на мазето: коридор, стълбище, гараж № 8, гараж № 7 и мазе № 12, заедно с
прилежащите му 0.10% идеални части от общите части на сградата и 0,28% идеални
части от правото на строеж върху местото – УПИ, вследствие на извършени през 2019 г. в него
подобрения, изразяващи се в шпакловане на стени, боядисване на стени
и тавани, монтаж на гипсокартон, полагане на ламиниран паркет, къртене
и поставяне на плочки, монтаж на WC комплект за вграждане и монтаж на дистанционно
управление на гаражна врата, като иска в останалата част – за разликата над нея до пълния предявен размер от 2 871,25 лева, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА Н.С.Т., ЕГН ********** ***, съдебен адрес:***, партер, кантора № 15 - чрез адвокат С.З., да заплати по сметка на Районен съд Хасково сумата от 6 052,80 лева, представляваща дължима държавна такса за производството по делбата, и сумата от 451,45 лева, представляваща дължими държавни такси за производството по претенциите по сметки, както и сумата от 5,00 лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА М.П.П., ЕГН ********** ***7, да
заплати по сметка на Районен съд Хасково сумата от 6 052,80 лева, представляваща дължима държавна такса за производството по делбата, и сумата от 383,40 лева, представляваща дължими държавни такси за производството по претенциите по сметки, както и сумата от 5,00
лева за държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист за
нейното събиране.
Решението подлежи на обжалване пред
Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ:
/п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.С.