Решение по дело №2901/2016 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. София, 03.04.2017 г.

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на тридесет и първи януари две хиляди и седемнадесета година, в следния състав                                                                                      

    СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА

 

при участието на секретаря И.И.,

като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 2901 по описа за 2016 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:

 

Производството е по предявени от “З.а.д. “З.И.” AД, ЕИК ********, против ответника “Е.С.О.” EАД, ЕИК ********, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 53 699,80 лева, представляваща внесена от ищеца гаранция за изпълнение по Договор № 94-ЦУ от 25.11.2014 г., сключен между “Е.С.О.” EАД като възложител и “З.а.д. “З.И.” AД като изпълнител, на отпаднало основание поради прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба (19.04.2016 г.) до окончателното й плащане.

Ищецът твърди, че ответникът на 26.05.2014 г. е открил процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет “Медицинска застраховка на работниците и служителите на ЕСО ЕАД”. Сочи, че е участвал в процедурата по възлагане на обществената поръчка и бил определен за изпълнител. Поддържа, че като изпълнител на обществената поръчка сключил с ответника, в качеството му на възложител, Договор № 94-ЦУ на 25.11.2014 г. Твърди, че при подписване на договора предоставил гаранция за изпълнението му в размер на 53 669,80 лева, представляващи 3 % от прогнозната стойност на договора, внасяйки посочената сума по банкова сметка ***. Сочи, че договорът бил изпълняван от страните до 31.01.2016 г., след което бил прекратен. Твърди, че в периода от месец януари 2016 г. до месец февруари 2016 г. страните разменили кореспонденция във връзка с предсрочното прекратяване на договора. Поддържа, че договорът бил прекратен, като в условията на евентуалност сочи различни основания за прекратяването му – с предизвестие, по взаимно съгласие на страните, поради непреодолима сила по смисъла на чл. 8.1. от договора, на основание чл. 10.1.6. от договора, с нотариална покана от 23.03.2016 г. или с депозираната искова молба. Твърди, че отправил искане до ответника за връщане на предоставената гаранция за изпълнение, но ответникът не му я върнал. Поддържа, че заплатил всички застрахователни обезщетения по основателни претенции, които били предявени до момента на прекратяване на договора. Твърди, че получил на 22.02.2016 г. писмо от ответника, в което последният заявявал, че разваля договора на основание чл. 9.1. от същия и че усвоявал гаранцията за изпълнение на основание чл. 7.6. от договора. Поддържа, че развалянето на договора от страна на ответника не е произвело целеното действие, като в тази връзка излага подробни съображения. Сочи, че предоставената гаранция подлежала на връщане, тъй като договорът бил прекратен, и ответникът нямал право да я усвои и задържи.            

Ответникът оспорва предявения иск. Сочи, че липсва яснота на какво основание е прекратен от ищеца процесният договор. Възразява, че законосъобразно е развалил договора с писмо от 18.02.2016 г. на основание чл. 9.1. от същия. Поддържа, че ищецът отказал да изпълнява договорните си задължения, поради което ответникът законосъобразно е упражнил правото си да развали договора, без да дава на ищеца допълнителен срок за изпълнение. Твърди, че е усвоил гаранцията на основание чл. 7.6. от договора.

 

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съдът приема от фактическа страна следното:

Представен е от ищеца договор № 94-ЦУ от 25.11.2014 г., сключен между “Е.С.О.” EАД като възложител и “З.а.д. “З.И.” AД като изпълнител, в резултат на проведена процедура за възлагане на обществена поръчка. По силата на цитирания договор ищецът изпълнител се задължава срещу заплащане на уговорената застрахователна премия за всяко застраховано лице – работник или служител на ответника възложител или член на семейството или домакинството на работника или служителя, включено в Приложение № 1 към договора, да обезпечи организационно и финансово ползване на здравни дейности, услуги, лекарствени средства, консумативи и стоки без лимит и без самоучастие от страна на всяко застраховано лице, съобразно здравните пакети, чиито обхват е посочен в Приложение № 2 към договора, при изпълнители на здравни дейности, услуги, лекарстевни средства, консумативи и стоки, с които изпълнителят има сключени договори, посочени в Приложение № 3 към договора, и съгласно изискванията на възложителя, офертата на изпълнителя, протокола от постигнатите договорености и всички приложения и допълнения към тях.

В чл. 2.1. от договора страните договарят размер на месечната застрахователна премия за едно застраховано лице от 17,71 лева.

Съгласно чл. 3.1. договорът е сключен за срок от 24 месеца и влиза в сила от 01.12.2014 г., т.е. до 01.12.2016 г.

В чл. 3.4. от договора страните приемат, че при подписване на договора изпълнителят представя гаранция за изпълнение на договора в размер на 53 669,80 лева, представляващи 3% от прогнозата стойност на договора, изчислена на база договорена застрахователна премия за 1 служител Х 4209 служители в “ЕСО” ЕАД към 30.04.2014 г., като гаранцията се представя в една от следните форми – неотменима и безусловно платима банкова гаранция в полза на възложителя с посочен срок или парична сума, внесена по сметката на възложителя.

Страните са договорили в чл. 7 санкциите по договора, като в чл. 7.6. е уговорено, че при виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на изпълнителя и последващо от това разваляне на договора по реда на чл. 9.1. възложителят има право да усвои гаранцията за изпълнение на договора.

Съгласно чл. 9.1. от договора, същият може да бъде развален едностранно от възложителя при забава или неизпълнение на някое от задълженията по договора от страна на изпълнителя.

Съгласно чл. 10.1. от договора, същият може да бъде прекратен: 1. при непреодолима сила съгласно чл. 15.4.; 2. възложителят има право да прекрати едностранно договора с петдневно писмено предизвестие, като в този случай възложителят не дължи на изпълнителя обезщетение за претърпените вреди или пропуснати ползи; 3. в случай на взаимон съгласие на страните, при което се подписва двустранен протокол за уреждане на финансовите им отношения до момента на прекратяването; 4. възложителят може по всяко време да прекрати договора чрез писмено предизвестие до изпълнителя, без компенсация за изпълнителя, ако изпълнителят банкрутира или по друг начин стане неплатежоспособен при условие, че това прекратяване няма да се отрази или бъде в ущърб на някакво право на действие или удовлетворение, произтекло или което ще произтече впоследствие за възложителя; 5. възложителят може да прекрати договора, ако в резултат на обкгоятелствата, които възникнат след сключването му, не е в състояние да изпълни своите задължения, като в този случай възложителят дължи на изпълнителя обезщетение за претърпните вреди от сключването на договора.

В чл. 10.1.6. от договора е уговорено, че същият може да бъде прекратен едностранно от изпълнителя в случаите на измама или съучастие, извършена от възложителя или застраховано лице при ползване на задравните дейности, услуги, лекарствени средства, консумативи и стоки, предмет на здравноосигурителния договор, груба небрежност или преднамерено пропускнане на някакъв известен на застрахованото лице факт, писмено поискан от изпълнителя или направено невярно изявление от съществено значение за определяне на поетия от изпълнителя риск.Това е единствената уредена в договора възможност за прекратяването му от страна на изпълнителя ищец.

От ответника са представени документи във връзка с проведената процедура за възлагане на обществена поръчка, въз основа на която е сключен процесният договор за медицинска застраховка.

Представена е кореспонденция между страните във връзка с процесния договор.

С писмо с вх. № ЦУ-ПМО-148/07.01.2016 г. по описа на “ЕСО” ЕАД, ищецът уведомява ответника, че му е съставен акт за административно нарушение от Комисията за финансов надзор, както и че ищецът не е в състояние самостоятелно да генерира финансов ресурс, като за финансовите отчети и резултати могат да се направи справка в официалния сайт на Комисията за финансов надзор, и отправя уведомление с цел прекратяване на договорните отношения по реда на чл. 10.1.4 от процесния договор.

С писмо с вх. № 1889/18.01.2016 г. по описа на ищцовото дружество, ответникът прави искане ищеца да преразгледа искането за прекратяване на договора, доколкото ответникът има поети задължения по колективния трудов договор да организира и провежда ежегодни профилактични преглееди и да обезпечи допълнително здравно своите служители, поради което не може да си позволи липсата на договор за медицинска застраховка на служителите, а съгласно Закона за обществените поръчки, обема и сложността на процедурата, обявяването на нов конкрс за избор на застраховател и финализирането му може да отнеме до девет месеца.

С писмо с вх. № ЦУ-ПМО-579/22.01.2016 г. по описа на “ЕСО” ЕАД, ищецът представя приложено писмено предизвестие за прекратяване на договора. С предизвестието ищецът уведомява ответника, че с изтичането на тридесетдневен срок от датата на получаване на писменото предизвестие се прекратява действието на процесния договор № 94-ЦУ от 25.11.2014 г. за медицинска застраховка на работниците и служителите на “ЕСО” ЕАД.

С писмо с вх. № ЦУ-ПМО-216/1/22.01.2016 г. по описа на “ЕСО” ЕАД, ищецът уведомява ответника, че размерът на достатъчната месечна застрахователна премия за едно застраховано лице е 39,28 лева, а уговорената по договора размер възлиза на 17,71 лева, което е недостатъчно за финансовото обезпечение на заложените в договора застрахователни покрития и води до финансови загуби за застрахователя, както и че е налице значително отклонение от условията, при които е сключен договорът.

С писмо с вх. № ЦУ-ПМО-148/2/29.01.2016 г. по описа на “ЕСО” ЕАД, ищецът застраховател уведомява ответника, че приема предложението на ответника за прекратяване на договора и го счита прекратен от 31.01.2016 г., като правят искане в тридневен срок да му бъде върната внесенага гаранция за изпълнение на договора в размер на 53 669,80 лева.

С писмо с изх. № ЦУ-ПМО-148/3/29.01.2016 г. по описа на “ЕСО” ЕАД  и вх. № 1894/01.02.2016 г. по описа на ищеца, ответникът настоява за изпълнение на договора за срока, в който е сключен, и възразява, че никога не е предлагал прекратяване на процесния договор. Ответникът кани ищеца на среща за изясняване на взаимоотношенията във връзка с горепосочения договор.

С писмо с вх. № ЦУ-ПМО-148/4/02.02.2016 г. по описа на “ЕСО” ЕАД ищецът уведомява ответника, че е получил писмо по електронна поща с прикачен файл на споразумителен протокол, в който се е съдържало изявление за прекратяване на договора, и отказва провеждането на среща поради прекратяването на договора.

С писмо с вх. № ЦУ-ПМО-148/5/16.02.2016 г. по описа на “ЕСО” ЕАД ищецът уведомява ответника, че прекратява процесният договор на основание чл. 202, ал. 2 вр. с ал. 1 от КЗ от 2005 г. (отм.) вр. с § 22 от КЗ (ДВ – бр. 102/29.12.2015 г.) и е поискал ответника да му възстанови в тридневен срок внесената парична гаранция в размер на 53 669,80 лева.

С изх. № ЦУ-ПМО-148/6/22.02.2016 г. по описа на ответника “ЕСО” ЕАД и с вх. № 2004/22.02.2016 г. на ищцовото дружество, ответникът уведомява ищеца, че в изпълнение на решения на управителния и надзорния съвет на “ЕСО” ЕАД и предвид неизпълнение на задълженията на застрахователя по договор № 94-ЦУ от 25.11.2014 г. разваля договора на основание чл. 9.1. от същия и задържа гаранцията за изпълнение на основание чл. 7.6. от договора.

С нотариална покана, получена от ответника на 24.03.2016 г., ищецът оспорва развалянето на договора на основание чл. 9.1. поради неговото неизпълнение, сочи други основания за разваляне на договора от негова страна и отново кани ответното дружество да му възстанови незабавно паричната гаранция, внесена във връзка с договора.

Представен е от ищеца Акт за установяване на административно нарушение от 10.1.202015 г., съставен от Комисията за финансов надзор на ищцовото дружество за нарушение на чл. 80, ал. 1 от КЗ (отм.). В представения акт на КФН не се дава указание за прекратяване на процесния договор.

От изслушаното, неоспорено и прието заключение на съдебната експертиза на вещото лице И.И. се установява, че от страна на застрахователя за периода от 01.12.2014 г. до 31.01.2016 г. по процесния договор има обработвани заведени щети относно застрахователни събития, настъпили до датата – 31.01.2016 г., като от представените документи по делото единствено категорично заключение може да бъде направено само по отношение на изплатените със забава претенции, които представляват заведени 6 266 претенции, от които 476 неодобрени за изплащане (отказани) и 5 790 претенции изплатени със забава. Вещото лице дава заключение, че за периода от 01.12.2014 г. до 11.04.2016 г. са заведени 6 551 претенции, от които 6 034 претенции са изплатени с общ 36,271 дни забава и 517 претенции не са одобрени и не са изплатени.

От изслушаното, неоспорено и прието допълнително заключение на съдебната експертиза на вещото лице И.И. се установява, че с оглед представянето на всички документи за установяване на претенцията и надлежна банкова сметка, *** (на застраховано лице Д.Д. с един ден и на застраховано лице М.Н. с три дни). Вещото лице посочва, че досиетата за 14 претенции не са намерени от ищеца и експертизата не е работила върху тези претенции. Вещото лице дава заключение, че най-общо причините за отказ на претенции, посочени в приложение № 2 към експертизата, са свързани с две групи основания. Едната е, че е налице непокрит риск, а втората е, че претенцията е за нерегистрирани лекарствени продукти.

От разпита на свидетеля В.Г. се установява, че била служител на “З.И.” АД в периода от началото на 2014 г. до м.02.2016 г., както и сега, и знае за сключен договор за групова медицинска застраховка с “Е.С.О.” ЕАД, който договор бил сключен по реда на Закона за обществените поръчки. Била подготвена документация, участвали са и договорът бил подписан през м. ноември 2014 г. Запозната била в изготвянето на документацията. Участвали екип от хора - медицинско направление, продажби и актюер. Свидетелката казва, че дружеството оперира на пазара по застраховка “заболяване” дълги години и при определяне на премията, която е предложена в документацията към “Е.С.О.” ЕАД, са дадени всичките допустими отстъпки от тарифите. Освен това, от опита, който ответното дружество има и разполагайки с брой служители, които са упоменати в документацията, преценката е извършена на база описа на ответника, че рискът по такъв тип договори варира между 20, 30 до 40 % щетимост, т.е. колкото е по-голяма съвкупността, толкова на по-голяма група хора се разпределя рискът. Освен това, ответното дружество разполагало с договори с лечебни заведения, с които имало договорени цени и ползвайки услугите в тези лечебни заведения, то определяло една квота на щетимост, която е допустима и по която е определена предложената по договора цена. Броят на застрахованите членове на семейства и на домакинства е получен от “Е.С.О.” ЕАД след подписване на договора във формат с три имена и ЕГН, без да става ясно точно какви са взаимоотношенията и взаимовръзките. Данни за семейство и домакинство не са били давани, като адресни карти, документи за раждане, за брак. В хода на изпълнение на договора броят на членове семейства нараствал за сметка на брой служители и към края на периода той беше доста голям брой - 1100 или 1200 човека. Свидетелката казва, че изплащането на обезщетения по договора ставало трудно от самото начало поради неокомплектовани молби от страна на ответника за възстановяване на разходи, липса на документи, които се изискват, липса на банкови сметки. Пишели се писма към застрахованите лица, обаждали им се по телефона. Казва, че щетите от “Е.С.О.” ЕАД съгласно уговорка са получавани всеки петък от Централното управление за всички подразделения на “Е.С.О.” ЕАД с приемо-предавателен протокол, в който са написани дати, обаче тези дати не отговарят на датите на претенциите. На тези протоколи били описани датите, на които по подразделения отговорниците по места са получили претенциите, но те не кореспондират с дата на завеждане на претенция при застрахователя, тъй като претенциите се получавали всеки петък от Централното управление на “Е.С.О.” ЕАД.

Свидетелката казва, че като застраховател предоставят тримесечни и шестмесечни справки към Комисията за финансов надзор и през м. август 2015 г. в една от справките, които дава дружеството, е направена препоръка от Комисията за финансов надзор. При направена проверка съответно за висока щетимост по процесния договор, на ищеца застраховател е съставен акт за административно нарушение, защото дружеството е взимало от капиталовата си наличност, като препоръката на Комисията за финансов надзор били или да се прекрати този договор, който е неизгоден за дружеството, или да се коригира премията по него. Поради това започнали кореспонденция с “Е.С.О.” ЕАД – първо за коригиране на премията, а след като това не е прието – за прекратяване на договора по взаимно съгласие. Свидетелката казва, че е запозната с цялата кореспонденция и са счели договора за прекратен към 31.01.2016 г., но имало възражения от ответното дружество. Кореспонденцията минавала през свидетелката, която била директор на отдел “Ликвидация” и представляваща в периода от м. януари 2015 г. до м. юни 2016 г. Казва, че в края на м. февруари 2016 г. “Е.С.О.” ЕАД започнало да събира и да връща здравноосигурителните карти.

От разпита на свидетеля В.Х. се установява, че била служител на ищцовото дружество в периода 2014 г. – 2016 г. и до момента. Отговаря за изплащането на застрахователните обезщетения и конкретно по договора, сключен с “Е.С.О.” ЕАД. Във връзка с процедурата по завеждане и обезщетяване на щетите казва, че щетата се води за заведена от момента, в който тя е въведена в информационната система на застрахователното дружество. Пояснява, че подразделенията на “Е.С.О.” ЕАД в различни градове събирали в седмичен период претенциите и ги изпращали в Централното управление ***, след което в конкретен ден от седмицата те се предавали на ищцовото дружество в отдел “Ликвидация”. След това щетите се разглеждали една по една и се завеждат в системата на застрахователя. В момента, когато се разгледа щетата и преписката е окомплектована с всички документи, молбата претенция получава входящ номер от системата. Ако липсвал документ, преписката се завеждала, когато се набавят всички документи, а не при постъпването от Централното управление на ответното дружество. Казва, че само около 75 % били редовните щети, но при свидетелката преписките идвали, след като били разгледани от отдел “Ликвидация”, където били изисквани всички липсващи документи. Свидетелката се натъквала на други проблеми, например липса на IBAN ***, една и съща банкова сметка ***, др. Казва, че при проверката на Комисията за финансов надзор се установило, че по конкретния договор има изплатени щети, които възлизат на 902 000 лева, и е съставен от Комисията акт за нарушението.

От разпита на свидетеля Мария Конушлиева се установява, че работи в “Е.С.О.” ЕАД от 2003 г. и до момента и е запозната, че имат сключен договор за здравно осигуряване с дружесвтвото “З.И.” АД. Свидетелката казва, че е имала 11 претенции за възстановяване на разходи като служител, като в три от случаите имало забавяне при възстановяване на средствата, т.е.е след повече от 7 дни. Казва, че едното от закъсненията било с 25 дни, другото – с 6 дни, третото – с 9 дни, като не може да каже в тези случаи кол са дните, след като е дадена молбата в Централното управление на ответното дружество, претенцията е заведена при “З.И.” АД. В случая при забавянето с 25 дни от нея са били поискани допълнителни документи. Казва, че по тази претенция първоначално е имала отказ от зстрахователя, след което е трябвало да аргументира претенцията си. След това е заведена преписка в електронен вид, след което подала възражение в писмен вид, и чак тогава имала положителен резултат, или общо 33 дни, считано от деня на регистриране на претенцията в “З.И.” АД, включително и отказа и кореспонденцията.

От разпита на свидетеля М.З. се установява, че работи в “Е.С.О.” ЕАД от 2006 г. и до момента. Казва, че по заявени претенции по сключения договор със “З.И.” АД имала забавяне в плащанията по 13 дни, по 11 дни, по 12 дни, по 6 дни. Свидетелката казва, че претенциите са и около 9 броя. Брои дните на забава от момента на входиране на молбата на сайта на застрахователя, където може да ги види с нейната карта кога е заведена молбата и кога й е платена. Казва, че при случаите на забавяне не са й били изисквани допълнително документи.

Останалите доказателства съдът намира за неотносими към предмета на спора.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Искът по чл. 55 от ЗЗД е един, с него ищецът претендира връщане на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването. В тежест на ответника е да докаже на какво основание е получил даденото. Третата хипотеза на чл. 55 от ЗЗД е налице, когато ищецът докаже даването, ответникът докаже основанието, на което е получил даденото, но ищецът докаже и репликата си, че това основание е отпаднало. Ако основанието съществува (осъществили са се фактите, които го пораждат и правните им последици не са опорочени от нищожност, нито са отпаднали поради унищожаване, разваляне, отменяне или прекратяване по друга причина на сделката), искът е неоснователен (така в Решение № 29/28.03.2012 г. по гр.д. № 1144/2010 г. по описа на ВКС, Г. К., ІV Г. О.).

Неоснователното обогатяване може да се дефинира като правоотношение, възникнало от разместване на имуществени блага, като това обогатяване не е с основание. Неоснователното обогатяване се основава на липсата на основание, разбирано като липса на правоотношение, което да оправдава разместването на имуществените блага.

С оглед на горното, по настоящото дело на ищеца е указано, че следва да докаже получаването на дадената гаранция от страна на ответника в претендирания размер, факта на извършено прекратяване на договора, както и изпълнението на задълженията по процесния договор до прекратяването му. На ответника е указано, че следва да установи наведените от него основания за усвояване и задържане на дадената гаранция по договора, както и другите си възражения срещу иска.

Не се спори между страните и се установява от събраните по делото, че между ответника “Е.С.О.” EАД като възложител и ищеца “З.а.д. “З.И.” AД като изпълнител е сключен Договор № 94-ЦУ от 25.11.2014 г. за медицинска застраховка. Съгласно т. 3.4. от договора, за изпълнение на задълженията си ищецът изпълнител е предоставил на ответника възложител като гаранция парична сума в размер на 53 669,80 лева, което не е спорно между страните.

Спорни по делото са въпросите кога и от коя страна е развален процесният договор и дали ищецът има право да претендира връщането на внесената като гаранция парична сума на отпаднало основание.

Най-често срещаното основание за прекратяване на договора е неговото изпълнение. Освен изпълнението, прекратяване на договора може да бъде постигнато по взаимно съгласие на страните за това или предвидена в самия договор възможност (условие) за прекратяване на договора. В случая посочените хипотези не са налице. Напротив ищцовото дружество е отправило до ответника уведомление за прекратяване на договора, което по своята същност представлява едностранно разваляне на договора. Развалянето на договора е крайна мярка, към която следва да се пристъпва след изчерпване на възможностите за изпълнение на договорното правоотношение и при наличие на законовите предпоставки за това.

Предпоставките и редът за разваляне на договори са уредени в чл. 87 – чл. 89 от ЗЗД. Съгласно чл. 87, ал. 1 от ЗЗД, двустранният договор се разваля едностранно от кредитора поради неизпълнение от страна на длъжника по причина, за която последният отговаря, след даване на подходящ срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята договора за развален. Ако срок не бъде даден и не е уговорено, че договорът се разваля без даване на допълнителен подходящ срок, то кредиторът следва да се позове на наличието на хипотеза от изчерпателно посочените в чл. 87, ал. 2 от ЗЗД и да докаже нейното съществуване (така в Решение № 86/10.05.2016 г. по т.д. № 595/2015 г. по описа на ВКС, Т.К., IТ.О.).

В случая не се установява от ищеца, че са налице предпоставките по чл. 87, ал. 1 от ЗЗД. Ищецът не установява, че е изправна страна по процесния договор към датата на отправяне на предизвестие за разваляне на договора, както и че ответникът е в неизпълнение на негово задължение по договора. Неоснователни са твърденията на ищеца, че договорът е развален поради препоръката на Комисията за финансов надзор. След като ищецът като застраховател се е задължил по процесния договор срещу уговорената в договора застрахователна премия, то не може да се вмени във вина на ответника, че е налице по-висока щетимост. Договорът за застраховка е алеаторен по своя характер, доколкото обемът на престацията на застрахователя не е известен към момента на сключването му. В случая ищецът застраховател не се е възползвал от възможността, която му дава чл. 222а, ал. 4 от КЗ от 2005 г. (отм.) да определи максимален размер на задължението си под формата на застрахователна сума или като обем и обхват на здравните услуги и стоки, които се предоставят за определен срок. С оглед на това по време на действието на договора, дори и след препоръка на Комисията за финансов надзор, той няма основание да претендира разваляне на процесния договор, без причината да може да се вмени във вина на ответника възложител по договора.

Не може да се приеме, че договорът е прекратен от ответника, считано от 31.01.2016 г., съгласно споразумителен протокол, приложен в електронен файл към писмо по електронна поща, доколкото представеният по делото споразумителен протокол не е подписан от страните и представлява само проект, поради което същият не съдържа надлежно волеиязвление, подписано на страните за прекратяване на процесния договор.

В случая не са налице предпоставките за разваляне на договора от застрахователя ищец на основание чл. 202, ал. 2 вр. с ал. 1 от КЗ от 2005 г. (отм.), с писмо с вх. № ЦУ-ПМО-148/5/16.02.2016 г. по описа на ответника “ЕСО” ЕАД, доколокото тази норма предполага неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, уговорена в договора за застраховка, каквито обстоятелства не се твърдят от ищеца и не се установяват по делото.

След като процесният договор не е развален едностранно от страна на застраховователя ищец, то ответникът е имал възможността да развали договора с отправеното презивестие с писмо от 18.02.2016 г., получено от ищеца на 22.02.2016 г., на основавие чл.9.1. от същия поради неизпълнението от страна на застрахователя ищец на договорените задължения. Разпоредбата на чл. 9.1. от процесния договор предвижда, че договорът може да бъде развален едностранно от възложителя (настоящия ответник) без предизвестие при неизпълнение за задълженията на застрахователя. Няма пречка страните по двустранен договор да уговорят, че същият се разваля без допълнителен срок за изпълнение, след като не са налице императивни разпоредби относно развалянето на такива договори, както е настоящият случай (така в Решение № 251/07.01.2013 г. по т.д. № 1002/2011 г. по описа на ВКС, Т. К., ІІ Т.О.).

От събраните доказаетлства и заключението на изслушаната и приета съдебна експертиза се установява, че ищецът не е изпълнил всичките си задължения по процесния договор, както и изрично е заявил, че иска да преустанови действието на договора и е отказал изпълнение на задълженията си за остатъка от срока на договора (след м. януари 2016 г.). С оглед на това законосъобразно е развален договора за медицинска застраховка от страна на настоящия ответник поради неизпълнението от страна на ищеца на основание чл. 9.1. с писмо, получено от ищеца на 22.02.2016 г.

При така установеното, съгласно уговореното между страните в чл. 7.6. от договора ответникът е усвоил предоставената от ищеца парична гаранция и същата не подлежи на връщане от ответника.

Неоснователно е твърдението на ищеца за непреодолима сила за изпълнение на договора и за прекратяване на договора на основание чл. 10.1.6. поради неизпълнение на задължения на възложителя по договора, тъй като за първи път ищецът сочи такава едва с нотариалната покана от 23.03.2016 г., т.е. след развалянето на договора от страна на ответното дружество.

По изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Поради отхвърлянето на главния иск, следва да бъде отхвърлен и акцесорният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за законната лихва върху претендираната главница от датата на подаване на исковата молба (19.04.2016 г.) до окончателното й плащане.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане от ответника за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива следва да му бъдат присъдени на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. С представения списък на разноските по чл. 80 от ГПК, ответното дружество претендира 350 лева – депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение за подготовка на делото и за явяване в открити съдебни заседания.

Съгласно нормата на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. - ДВ, бр. 8 от 24.01.2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който предвижда заплащане на възнаграждение съобразено с вида и количеството на извършената дейност и определено в наредба на Министерския съвет. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лева. Ал. 2 на чл. 25 от Наредбата пердвижда, че може да бъде увеличено възнаграждението по дела с материален интерес, продължили повече от три съдебни заседания, а по нстоящото дело са проведени две съдебни заседания.

Съдът намира, че в случая е приложима цитираната процесуална норма с посоченото изменение от 2017 г., която е влязла в сила към датата на постановяване на настоящото решение. Като взема предвид фактическата и правна сложност на делото и броя на съдебните заседания, настоящият състав намира, че в полза на ответното дружество следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на максималния праг от 300 лева съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения, на ответника следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 650 лева.

 

Водим от изложеното, СЪДЪТ

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от “З.а.д. “З.И.” AД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, против “Е.С.О.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 53 699,80 лева (петдесет и три хиляди шестстотин деветдесет и девет лева и осемдесет стотинки), представляваща внесена от ищеца гаранция за изпълнение по Договор № 94-ЦУ от 25.11.2014 г., сключен между “Е.С.О.” EАД като възложител и “З.а.д. “З.И.” AД като изпълнител, на отпаднало основание, ведно със законната лихва върху главницата от 19.04.2016 г. до окончателното й плащане.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК “З.а.д. “З.И.” AД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, да заплати на “Е.С.О.” ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, сумата от 650 лева (шестстотин и петдесет лева) - разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд – София в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                                   СЪДИЯ :