Решение по дело №2365/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 1461
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Димо Колев
Дело: 20194110102365
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 юли 2019 г.

Съдържание на акта

       Р Е Ш Е Н И Е

    

                             гр. Велико Търново, 21.11.2019 г.

 

                                     В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Великотърновски районен съд, гражданско отделение, осемнадесети състав, на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

Районен съдия: Димо Колев

 

Секретар Йоана Робова

като разгледа докладваното от съдията

гр. дело № 2365 по описа за 2019 г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са субективно съединени искове с правно основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК.

Ищците основават исковата си претенция на твърдения, че срещу техния наследодател M.M.има издаден изпълнителен лист от 09.05.2019г. по влязла в сила заповед за изпълнение № 906/22.03.2012г. по ч.гр.д. № 1201/12г. на ВТРС за сумата от 380, 86 лв. – главница, за сумата от 302, 42 лв. – обезщетение за забава за времето от 05.07.2008г. до 17.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2012г. до окончателното й изплащане, както и за сумата от 125 лв. – разноски в заповедното производство. Ищците твърдят, че за принудителното събиране на горепосочените вземания ответникът /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/, в качеството си на кредитор, е образувал изп. дело № 658/2012г. по описа на ЧСИ Р.К.. Посочват, че в хода на производството последното валидно действие по изпълнението е налагане на запор върху трудовото правоотношение на длъжника на 18.07.2012г. Излагат, че наследодателят им е починал на 22.05.2018г. и че като негови преки низходящи наследници са търсени от ответника да изпълнят задължението му. Ищците твърдят, че в периода 18.07.2012г. до 11.07.2018г., когато съдебният изпълнител е предал на кредитора процесния изпълнителния лист не са извършвани никакви действия за принудително изпълнение на вземанията по заповедта за изпълнение, поради което те са погасени по давност на основание чл. 110 ЗЗД. Предвид на изложеното и доколкото наследниците отговарят за задълженията на наследството съразмерно с получения дял, ищците отправят искане до съда да приеме за установено по отношение на ответника, че всеки от тях не му дължи сумата от 190, 43 лв. – главница /общо 380, 86 лв./, сумата от 151, 21 лв. /общо 302, 42 лв./ – обезщетение за забава за времето от 05.07.2008г. до 17.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2012г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 62, 50 лв. /общо 125 лв./ – разноски в заповедното производство, поради изтекла погасителна давност. Претендират разноски.

Препис от исковата молба, с приложенията към нея, ведно с указанията на съда по чл. 131- 133 ГПК, е редовно връчен на ответника по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК /чрез служител/. В указания му едномесечен срок ответникът не е депозирал отговор на исковата молба. Същият не се явява в първото по делото съдебно заседание, за което е надлежно призован отново по реда на чл. 50 ал. 3 ГПК, не изпраща представител и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

В съдебно заседание процесуалния представител на ищците е отправил нарочно искане до съда за произнасяне с неприсъствено решение по делото. Съдът е намерил това искане за основателно, поради което с протоколно определение от 18.11.2019г. е постановил, че ще се произнесе с решение по реда на чл. 239 ГПК.

Настоящият състав на ВТРС намира, че налице са всички предвидени в разпоредбите на чл. 238 и чл. 239 ГПК предпоставки. Направено от ищеца искане за постановяване на неприсъствено решение, неподаване на писмен отговор на исковата молба, неявяване на ответника в първото по делото заседание при наличие на редовно призоваване, без същият да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от неспазване на сроковете за размяна на съдебни книжа и тези от неявяването му в съдебно заседание. Предявеният иск позволява изграждане на убеждение за вероятната му основателност, с оглед на изложените в исковата молба фактически твърдения и наличните по делото писмени доказателства. От последните безспорно се установява момента на издаване на изпълнителния титул /09.05.2012г./, образуването на изпълнително дело № 685/2012г. по описа на ЧСИ Р.К. въз основа на него, както и изтичането на предвидения в закона петгодишен давностен срок от извършване на последното валидно изпълнително действие, което има за последица недължимост на процесните вземания от ищците съобразно правата им в наследството.

При този изход на делото и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на първата ищца направените от нея разноски в производството в размер на 50 лв. – държавна такса и 800 лв. – адвокатски хонорар или общо 850 лв. Ответникът следва да понесе разноските сторени и от втория ищеца за платено адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.

Водим от горното и на основание чл. 239 ГПК, Великотърновският районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че М.М.Б., ЕГН: ********** *** и В.М.М., ЕГН: ********** ***, като наследници на починалия длъжник М.Н.М., б.ж. гр. В. Търново, съобразно дяловете си в наследството, НЕ ДЪЛЖАТ на „ТРАНЗАКТ ЮРЪП” ЕАД /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кърнинградска” № 19, на основание чл. 439 ал. 1 вр. чл. 124 ГПК, общо сумата от 380, 86 лв. /триста и осемдесет лева и 86 ст./ – главница, общо сумата от 302, 42 лв. /триста и два лева и 42 ст./ - обезщетение за забава за времето от 05.07.2008г. до 17.02.2012г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08.03.2012г. до окончателното й изплащане, както и общо сумата от 125 лв. – разноски в заповедното производство, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 09.05.2012г. въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение № 906/22.03.2012г. по ч.гр.д. № 1201/2012г. на ВТРС, като погасени по давност.

ОСЪЖДА „ТРАНЗАКТ ЮРЪП” ЕАД /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кърнинградска” № 19 ДА ЗАПЛАТИ на М.М.Б., ЕГН: ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, СУМАТА от 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/ - разноски за производството.

ОСЪЖДА „ТРАНЗАКТ ЮРЪП” ЕАД /с предишно наименование „Ти Би Ай Кредит” ЕАД/, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Кърнинградска” № 19 ДА ЗАПЛАТИ на В.М.М., ЕГН: ********** ***, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, СУМАТА от 600 лв. /шестстотин лева/ - разноски за производството.

На основание чл. 239 ал. 4 ГПК решението не подлежи на обжалване. На ответника да бъде указана възможността по чл. 240 ГПК при връчване на препис от решението.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: