Р Е Ш Е Н И Е
№ 86 19.10. 2020 год. гр.Ямбол
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Ямболският окръжен съд, I-ви наказателен състав
На 02 септември
2020 година,
В публично заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:В. ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:ПЕПА
ЧИЛИКОВА
ГЕРГАНА КОНДОВА
Секретар :Ив.Златева
Прокурор:Д.ДОЙЧЕВ
Сложи на разглеждане докладваното от съдия П.Чиликова
ВНОХД № 219 по описа за 2020 год.
И
ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ
ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството пред ЯОС
е образувано по въззивна жалба на подсъдимия В.С.М., депозирана чрез служебно
назначения му защитник- адвокат М.Д. от
ЯАК, против Присъда № 36/22.05. 2020 год., постановена по НОХД № 325/2020 год. по описа на РС-Ямбол.
След образуване
на настоящото ВНОХД, в с.
з. преди даване ход на съдебните прения, с устна молба с
правно основание по чл.320, ал.6 от НПК, подс.В.С.М.
се присъединява към въззивната жалба на подс.В.М..
Молбата е отправена от служебно
назначения защитник на подс. В.М. - адвокат М.Д. от ЯАК.
С атакуваната
присъда въззивникът- подсъдим В.М. и въззивникът- подсъдим В.М.,***, са признати за виновни в това, че в неустановени дни на месец ноември **** г., действайки в условията на продължавано
престъпление, след предварителен сговор, като съизвършители,
чрез разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, са отнели
чужди движими вещи на обща стойност
1183 лева от владението на собствениците им К.К.К.от
гр. ******и Г.Т.Г.от гр.Ямбол, без тяхно съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвоят, а подс. В.С.М. е
действал в условията на опасен рецидив и деянието не представлява маловажен случай - престъпление по чл. 196
ал.1, т.2, вр. с чл.195, ал.1, т.3 и т.5, вр.
чл.194, ал.1, вр. с чл. 29, ал.1, б."а", вр. с чл.26, ал.1 от НК за
въззивника- подсъдим В.М., а за въззивника- подсъдим В.М. - престъпление по чл. 195, ал.1, т.3 и т. 5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26,
ал.1 от НК като в условията на съкратено
съдебно следствие, налагащо
императивното приложение на
разпоредбата на чл.58а, ал.1 от НК
на подс.В.С.М. е наложено
наказание от ДВЕ години „лишаване от свобода, което да
изтърпи при първоначален „строг”
режим, а на подс.В.С.М. - наказание
от ЕДНА година „лишаване от свобода”, което да
изтърпи при първоначален "общ"
режим.
С
атакуваната присъда, на осн. чл. 59, ал.1,т.1
от НК е приспаднато времето, през
което подс.В.С.М.
е бил задържан с мярка за неотклонение "задържане под стража",
считано от *******г. до привеждане
на присъдата в изпълнение.
Със същата оспорвана присъда двамата
подсъдими са осъдени
да заплатят солидарно в
полза на държавата
направените по делото разноски в размер от 218.40 лева, като на всеки
от двамата са възложени суми в размер от по 109.20 лева, вносими по сметката на ОД на МВР-Ямбол,
Републикански бюджет.
Във въззивната жалба на
подс.В.
М. и допълнението към нея, се развиват множество доводи за незаконосъобразност
и необоснованост на
атакувания съдебен акт
както и доводи за
явна несправедливост на
наложеното наказание.Твърди се, че при
индивидуализация на наказанията
на двамата подсъдими,
първостепенният съд незаконосъобразно и
несправедливо, в нарушение на принципа, че всички са равни
пред закона, е "поощрил" подс. В. М., налагайки
му наказание в рамките на
предвидения минимум от 3 години
,преди редукцията по чл. 58а, ал.1
от НК, въпреки че деянието е
осъществено в условията на "опасен рецидив", а
едновременно с това е
проявил ненужна строгост по
отношение на подс.
в.М. , отмервайки му наказание
от 1 година
и 6 месеца "лишаване от свобода", при предвиден в материалната норма
минимум от 1 година
"лишаване от свобода". Твърди се, че липсват мотиви защо първостепеннният съд е преценил по- голяма тежест на участие в общата
престъпна деятелност на подс.В.М. при липсата на аргументи защо той е
наказан с по- високо по размер наказание
4лишаване от свобода". Твърди се неправилност и незаконосъобразност, както и
явна несправедливост на това наказание
касателно неговия размер
като се излагат аргументи,
че при
определянето му не са
съобразени ниската степен на обществена опасност на деянието
и дееца, младата му възраст, семейното му положение като баща
на малолетно дете, за което
полага грижи. Твърди се, че в
атакуваната присъда не е
отчетено обстоятелството ,че двамата подсъдими правят пълни
самопризнания в хода на ДП, които
са допринесли за разкриване на обективната
истина, а тези самопризнания не
са тълкувани от пъроинстанционния съд като
смекчаващо отговорността на
двамата подсъдими обстоятелство, наред
с основната им ролята в хода на съкратеното съдебно следствие. Навежда се в тази връзка
довод, че неправилно и несправедливо ЯРС
е
отказал да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1
от НК при определяне на
наказанието. Излагат се и доводи
за противоречие в мотивите на атакувания
съдебен акт , т. к. в началото
на изложението се твърди ,че подс.В.М.
е извършил престъпление с правна
квалификация по чл. 195, ал.1, т.3 и
т.5, вр. с чл.26, ал.1, вр.
с чл.28, ал.1 от НК, а
такова обвинение в обвинителния акт
няма, няма и постановена присъда
спрямо подс.В.М.,
с която да е признат за виновен за
осъществено деяние в условията на повторност.
Прави се искане
за постановяване на въззивно решение,
с което да се измени
атакуваната първоинстанционнна присъда
като се намали размера на наложеното
наказание .
В
съдебно заседание въззивниците
- подсъдими В.М. и В.М. се явяват
лично и със служебно назначения си защитник - адвокат М.Д. от ЯАК. Лично и чрез защитата заявяват, че поддържат
въззивната
жалба и допълнението към нея
на посочените основания. Настоява се
за намаляване на
размера на наложеното с
атакуваната първоинстанционна
присъда наказание "лишаване от свобода" и за приложение на разпоредбата на чл.55, ал.1 от НК по
отношение и на двамата . Обръща
се внимание на съдът, че част от
отнетите пари са възстановени, а товаобстоятелство
не е отчетено от първоинстанционния съд.
Представителят на ОП-Ямбол настоява да се оставят без уважение въззивните жалби
на двамата подсъдими като неоснователни, а оспорваната присъда на Ямболския районен съд - да
се потвърди като
правилна, обоснована, законосъобразна и справедлива. Навеждат се доводи,
че при
индивидуализацията на наказанията
на двамата подсъдими решаващият съд е съобразил
всички релевантни обстоятелства
и несъмнено е отчел
обществената опасност на деянието и
личната обществена опасност на всеки
от подсъдимите.
Съдът, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, с
доводите на страните и обсъди поотделно и в тяхната съвкупност
доказателствата, след цялостна проверка на атакувания съдебен акт и в
съответствие с правомощията му по чл.314, ал.1 вр.
чл. 313 и следващите от НПК, констатира следното:
Въззивната жалба е ДОПУСТИМА като подадена от
лице , имащо
право и интерес да обжалва и в сроковете по чл. 319 ал.
1 от НПК, а разгледана по същество
се преценява като ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА, предвид следното:
Фактическите положения , приети за
установени са правилни и се
подкрепят от събраните по делото
гласни и писмени
доказателства. На базата на задълбочен и подробен анализ
на събраните и приложени
доказателства и в изпълнение на
разпоредбата на чл. 14, ал.1 от
НПК, в условията на съкратено съдебно
следствие по реда на чл.371,т.2 от НПК, решаващият съд
е достигнал до
законосъобразни и обосновани
правни изводи за
осъществено както от
обективна така и
от субективна страна
на престъпно деяние по чл.196, ал.1,
т.2, вр. с чл.195, ал.1,.3 и т.5, вр.
с чл. 194, ал.1, вр.
с чл.26, ал.21, вр.
с чл. 29, ал.1,б."а" от НК от страна на подсъдимия В.М., а от
страна на подс.В.М.
- по чл. 195, ал.1, т.3 и т.5, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 от
НК.
Проверяващата инстанция споделя приетото за
установено от фактическа страна в хода на първоинстанционното съдебно следствие и
след служебна проверка, обсъждайки поотделно и в тяхната
съвкупност събраните по делото
доказателства, се присъединява изцяло
към изводите на РС-Ямбол
досежно установеното по несъмнен начин от фактическа страна, а именно:
Двамата
подсъдими, които са братя, живеят със семействата си в с.******, обл.Ямбол.
На
неустановен ден през месец
ноември ****г., двамата подсъдими се
намират в дома на подс.В.М.. И двамата
към този момент имат финансови затруднения да издържат семействата си. Вземат
решение да извършат кражба от дома на свид. К.К.К., който
живее в гр.******и не се прибира
често в с.******. Намерението на двамата
е да вземат от дома на К., каквото
намерят. В изпълнение на взетото решение една
вечер /неустановена/, през м. ноември **** г., двамата братя М.отиват до имота на свид.К.К.,
находящ се в с.******, обл.Ямбол, на ул."******" № * и прескачат
невисоката ограда. Достигат до пристройката на къщата, която е
заключена с катинар. Двамата подсъдими
успяват да разбият катинара чрез
удари с ръце и крака, отварят вратата и
проникват във вътрешността на пристройката. Намират
и вземат 3 бр. медни казани за
варене на буркани,6 бр. бронзови
кранчета, 1бр. помпа за поливане,
марка "Вида 4", 1 бр.
медна лозопръскачка,
1 бр. многожилен удължител за трифазен ток - 4кв. и 2 бр. брадви с дървени дръжки.Напускайки имота на свид. К. ,
двамата подсъдими вземат и разбития от тях
секретен катинар. По обратния
път, двамата братя напускат мястото, отнасяйки със себе си откраднатите вещи.
В друг неустановен ден на месец ноември **** г., подсъдимите В. и В. М., намирайки
се в дома на подс.В.М., отново вземат решение да извършат
кражба като този път
целта им е
имота на свид. Г.Т.Г.в с.******. Двамата се разбират
да откраднат каквото намерят в този имот, находящ се на ул."*****" № *. В изпълнение на съставеният план двамата братя в една
вечер на м. ноември /неустановена/ отиват до дома на свид.
Г., който живее в гр. Ямбол. Лесно
проникват във вътрешността
на имота, т. к. къщата няма
ограда. Отиват до избеното
помещение , което намират заключено с
катинар. Двамата подсъдими с ръце
успяват да скъсат
халка от синджира на катинара
и така отварят входната врата на
избата. Намират в помещението и вземат 135метра кабел тип "рекордоман",
пригоден за разклонител на трифазен ток-
4 кв.; 200 метра мостов кабел 2х4 кв.,
направен на разклонител монофазен ел.ток; 15
метра гумиран, многожилен кабел 2х4 кв.,
пригоден за разклонител на монофазен ток; 15 метра гумиран, многофазен кабел 2 кв., направен на разклонител "тройка"; 30 метра кабел "рекордоман"-
2.5 кв.; 2 бр. хлопки за овце с каишки, ковани; 3 бр. звънчета за
агнета с каишки, ковани; 9 бр. хлопки
за шилета с каишки, ковани; 2 бр. 12- литрови
метални кофи. Прониквайки в къщата ,
собственост на свид. Г.Г., двамата подсъдими изнасят 3 метра кабел "рекордоман"- 6 кв. Преди да напуснат
къщата на свид. Г., двамата братя връщат
обратно скъсаната халка на
катинара на входната врата
на мазето, така
че да не си
личи интревенцията и по
обратния път си тръгват.
Откраднатите от
двата недвижими имота вещи, съдържащи мед , в по-късен момент са отнесени в пункт за вторични суровини в гр. Ямбол и са предадени там от свид.А.М.Р., с която подс. В. М.
живее на семейни начала. Подсъдимият В. М. не
обяснява и не разказва на свид. Р.откъде
са дошли тези вещи.
Впоследствие двамата подсъдими изгарят
изолацията на откраднатите от тях
кабели, собственост на свидетелите
К. и Г., с цел да получат остатъчен материал/ мед/, който също да предадат
в пункт за вторични суровини за да получат средства. В тази връзка на неустановен ден в края на **** г., подс. В. М.
се обажда по телефона на свид. С.Г.и му предлага
да закупи материал от обгорени
жици/остатъчен метал/ като не дава
обяснения за произхода на метала. Свидетелят Г.отива в дома
на подс.В.М. и
купува срещу сумата от 30 лема
остатъчния метал от
изгорелите жици.
Междувременно, по повод подадени сигнали
за извършени кражби
в домовете на свидетелите К.К. и Г.Г.в частните им домове
в с.******, обл.Ямбол,
са извършени оперативно-издирвателни мероприятия, които водят
до установяване на извършителите- подсъдимите В. и В.
М..
В хода на проведените с тях беседи
от страна на свид. Т.Й.-полицай в РУ-С., двамата братя правят самопризнания досежно извършените
две кражби.
На *****.**** г. жалбоподателят-
подсъдим В. М. предава доброволно част
от откраднатите вещи,
а именно : 14 бр. хлопки , от които 2 бр. хлопки за овце с каишки, 3 бр. звънчета
за агнета с каишки, 9 бр. хлопки за шилета с каишки както и
2 бр. метални кофи. В съставеният Протокол
за доброволно предаване / л.16,ДП/ подс.В.М. посочва, че предадените от него доброволно вещи са откраднати от дома
на свид. Г.Т.Г.. С разписка от *****.****
г./л.17,ДП/, откраднатите движими вещи, предадени от подс.В.М. са върнати на собственика им- свид.Г.Г.от
гр.Ямбол.
На ****.**** г. свид.А.Р.,
живееща на съпружески начала
с подс.В.М., предава сумата
от 140 лева на водещия
разследването, с цел частично
възстановяване на щетите
от двете кражби, в които е участвал подс.В. М..
Видно
от заключението на
вещото лице по назначената и изготвена в хода на ДП единична съдебно-
оценителна експертиза/ л.61- л.62,ДП/ и допълнителна такава /л.56- л.57, ДП/, прочетени и
приобщени към
доказателствената съвкупност п о съответния
процесуален ред, в хода на
съкратеното съдебно следствие, общата стойност на
вещите, предмет на двете процесни кражби възлиза на сумата от 1183 лева. Видно
от същите две писмени заключения, стойността на откраднатите движими
вещи, собственост на свидетеля Г.Г.възлиза
на сумата от 610 лева, а
стойността на движимите вещи, откраднати от имота на
свид. К.К. възлиза на сумата от 573 лева.
Правилно и обосновано, решаващият съд е кредитирал изцяло
писмените заключения на
вещото лице М.Д. по основната и
допълнителна
стоково-оценъчни експертизи -
заключенията са обективни и компетентни, не са оспорени
от страните и не са налице
съмнения в тяхната правилност или такива
за заинтересованост и предубеденост
на вещото лице.
Видно
от приложената по делото
справка за съдимост на жалбоподателят -
подсъдим В. С.М./л.83- л.95, ДП/, са
налице множество предишни о.ия, вкл. и за
тежки умишлени престъпления от
"общ" характер, за които
са му наложени
наказания "лишаване от свобода" в различен размер , които наказания е
изтърпял ефективно. Както правилно и обосновано приема решаващият съд в контролирания съдебен акт, релевантно за
правната квалификация на процесното престъпно
деяние като такова
извършено в условията на "опасен
рецидив" по смисъла на чл. 29, ал.1, б."а" от НК е
о.ето на В. С.М.
с Присъда № *******г., постановена по НОХД № *******г. на
РС-Ямбол , изменена с
Решение № *******г. по ВНОХД № ******г. на ОС-Ямбол. С цитираната присъда, влязла в сила на
******г., на подс.В. М. е наложено наказание от 1 година
и 9 месеца "лишаване от свобода" в условията на чл.58а, ал.4 вр. с чл.55,
ал.1, т.1 от НК за осъществено от него престъпление
по чл.196, ал.1,т.2, вр. с чл.195, ал.1,т.3,т.4
и т.5, вр. с чл.26, ал.1,вр.
с чл.29, ал.1,б."а" и б."б" НК и
е определен първоначален
"строг" режим за изтърпяване в затвор. Престъпното деяние по
цитираната присъда на РС-Ямбол обхваща
период от ******год. до ******г.,
а ефективното си наказание
"лишаване от
свобода" жалбоподателят-
подсъдим В. М. е изтърпял на ******г.
Безспорно и несъмнено е, че от
датата на изтърпяване на наказанието по тази присъда - ******г. до
инкриминирания период по настоящото дело, а именно месец ноември ****
година не са изтекли
5 години, което по аргумент от нормата на чл.30,ал.1 от НК
престъплението, предмет на обсъждане в това производство е осъществено
от подс.В.М.
в условията на "опасен рецидив" по смисъла на чл. 29,ал.1,б."а" от НК.
Въззивникът-
подсъдим В.С.М. е роден на *** ***, б.г.е
, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, н., не работи, о., н.. Повече от 30
години живее във фактическо
съжителство със свид.А.М.Р.,
с която в едно домакинство отглеждат общите си деца.
Видно
от приложената по делото
справка за съдимост на жалбоподателя- подсъдим В.М./ л.29- л.33,ДП/, са налице
единадесет осъждания за осъществени
престъпления от общ характер, преобладаващата част от
които за тежки умишлени престъпления от
общ характер като са налице
повече от осем ефективни
осъждания на "лишаване от свобода" при първоначален "общ" и "строг" режим,
три от които
са за престъпления в условията на "опасен
рецидив" по смисъла на
чл.29, ал.1 НК. Последната постановена
спрямо подс.В.М. присъда е влязла
в сила на ******г.
Въззивникът-
подсъдим В.С.М. е роден на *** ***,б.г.е, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, н. , о., не работи, не ж..
Въззивната инстанция намира за обоснован и правилен извода на решаващия съд, че направените от двамата подсъдими самопризнания по
фактите и обстоятелствата,
изложени от прокурора в обвинителния акт, се
подкрепят от събраните и проверени в хода на ДП доказателства - свидетелските показания на К.К., Г.Г., А.Р., С.Г.и Т.Й.,
кореспондиращи изцяло с обясненията на двамата подсъдими от досъдебната фаза на процеса, изцяло кореспондиращи с
писмените доказателствени източници -протокол за доброволно
предаване от *****.**** г./л.16, ДП/,
разписка от *****.**** г./л.17,ДП/,
справки за съдимост. Самопризнанията на
двамата подсъдими, направени в хода на
съкратеното съдебно следствие, се
подкрепят и от заключенията на
вещото лице Д., изготвило
в хода на ДП назначените основна
и допълнителна стоково
- оценъчна експертизи, прочетени и приобщени към доказателствената
съвкупност по съответния
процесуален ред. Самопризнанията
на двамата са в кореспонденция и
с приложеното по делото веществено
доказателство- сумата от 140 лева,
предадена от свид.
Р.на водещия разследването
с цел възстановяване на откраднатото
чуждо имущество. Изброените
писмени, гласни и веществени доказателства, са в пълна кореспонденция помежду
им, взаимно се допълват и са
еднопосочни, поради което
правилно и обосновано са кредитирани изцяло
от страна на решаващия съд
в контролирания съдебен акт.
При така
установената фактическа обстановка, въззивната инстанция
прави следните правни изводи:
Правилно,обосновано и
законосъобразно РС-Ямбол
приема , че са налице категорични
и безспорни доказателства, които
сочат на осъществено съставомерно
деяние по посочения
текст от НК от страна и на
двамата подсъдими - въззивници
в настоящото производство.
Налице са
несъмнени доказателства касателно авторството на престъпното деяние. Безспорно е
установено, че в инкриминирания
период именно те
са влезли двата
имота в с.******, собственост на свидетелите
Г.Г.и К.К.. В този смисъл са както обясненията на
двамата подсъдими от досъдебната фаза на
производството, подкрепени от протокола
за доброволно предаване на част
от откраднатите вещи с дата
*****.**** г./л.16, ДП/и разписката за получени
от пострадалия Г.вещи с дата *****.****
г./л.17,ДП/.
Безспорно е доказан
и механизмът на
осъществяване на престъпното деяние
- в този смисъл са пълните
самопризнания на двамата
подсъдими, кореспондиращи със
свидетелските показания на пострадалите К. и Г.и на свидетеля Т.Й.- служител в РУ на МВР-С., на когото двамата
подсъдими поотделно, в проведени с тях полицейски беседи, подробно
възпроизвеждат действията и събитията
във връзка с участието им в двете
престъпни посегателства.В този смисъл са
и показанията на свид.
А.Р., с която подс.В. М. живее във фактическо съжителство. В
логична последователност със
самопризнанията на подсъдимите и с
гласните доказателства са и приобщените към доказателствената съвкупност
по съответния процесуален ред писмени доказателствени източници - Протокол за
доброволно предаване на част от откраднатите
вещи от *****.**** г. и разписка
от *****.**** г. Всички описани
гласни и писмени доказателства
са последователни и
кореспондират изцяло
помежду си. Същите по
безспорен начин сочат, че двамата
подсъдими на два пъти в инкриминирания период,
пристигайки до недвижимите
имоти съответно на пострадалия
свидетел К.К. и на пострадалия свидетел Г.Г.,
находящи се в с.******, обл.Ямбол, проникват в къщите като и
в двата случая с удари с ръце и крака
разбиват катинара, съответно късат халка
от синджира за заключване с катинар и
така преодоляват
заключващите механизми. По този
начин двамата проникват на два пъти
в двата посочени недвижими имота с цел
извършване на кражба, която
предварително са планирали.
Несъмнено от обективна страна се касае за квалифицирана кражба
по смисъла на чл.195, ал.1, т.3 от НК, т. к. двамата съизвършители проникват
в дома на пострадалите след
като взломяват катинарите на
входните врати и така преодоляват прегради, здраво направени
за защита на имот.
Както
обосновано и правилно приема в контролирания акт първоистепенният съд, двамата подсъдими прекъсват фактическото владеене върху вещите,
предмет на посегателството им
и установяват върху тях свое собствено владение като
започват да се разпореждат с тях
от свое име и в своя полза при
пълната липса на съгласие от страна на двете пострадали лица. В тази връзка са
свидетелските показания на пострадалите Г.и
К., подкрепени от показанията
на свид.С.Г.,
на когото е продаден срещу сумата от 30 лева остатъчния метал след изгарянето на
откраднатите кабели,
кореспондиращи със свидетелските
показания на А.Р.и с пълните самопризнания
на двамата подсъдими.
Правилно и обосновано
в атакуваният съдебен акт е
налице квалификация на престъпната
деятелност на двамата подсъдими и по чл.195,
ал.1, т. 5 от НК- несъмнено е
налице предварително сговаряне , т. к. решението да се проникне в домовете
на трайно отсъстващите
от с.****** К. и Г.,
които живеят и работят съответно в гр.******и в гр.Ямбол, двамата
подсъдими обмислят и вземат в спокойна обстановка в дома на подс.В.М..
Както правилно и обосновано приема
решаващият съд, несъмнено в
самото изпълнително деяние - при отнемането на вещите,както и при
установяването на трайна
фактическа власт и при
"своенето им", двамата
подсъдими действат като съизвършители с
ясно очертани роли и
задачи за всеки един, свързани с механизма
на осъществяване на престъпните
деяния, включени в продължаваното
престъпление.
От обективна страна е
безспорно, че деянието на въззивниците-
подсъдими не представлява маловажен
случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК - деянието
е със завишена степен на
обществена опасност, предвид наличието на два и
повече признака, определящи по-
тежка квалификация от една страна , а от
друга- общата стойност на отнетите чужди
движими вещи и техния
брой предполагат обществена
опасност, по-висока от обикновените случай на взломни кражби.
Правилно и
законосъобразно, в
контролирания съдебен акт, първостепенният съд приема, че по
отношение на подс.В.М. е
налице квалификация на
деянието по 196, ал.1,т.2 вр. чл.195, ал.1,т.3 и т.5, вр.
с чл.26, ал.1 от НК - несъмнено престъпното деяние е осъществено в условията на "опасен рецидив" по смисъла на чл.29,
ал.1,б."а" от НК - с влязъл в сила на ******г. съдебен акт, постановен по НОХД № *****г. на
РС-Ямбол , подс.В.М. е признат за виновен и осъден за
същото по вид престъпление като
настоящото процесно деяние
е осъществено преди
да изтече законово
разписания в нормата на чл.30,
ал.1 от НК 5-годишен срок, който има за начало
датата на изтърпяване на
цитираното наказание - в случая
20.9.2016 г./аргумент от справката
за съдимост/.
От субективна страна, и при двете
деяния, включени в продължаваното
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1
от НК, въззивниците - подсъдими са
действали с пряк умисъл като
са съзнавали общественоопасния характер
и престъпната укоримост
на действията си, но са искали,
планирали са и пряко
са целели настъпилите противоправни вредни
последици. И двамата са съзнавали, че проникват
в чужди имоти чрез взломяването на катинари като
са планирали предварително това проникване и предварително и целенасочено са се подготвили за него и в двата случая. Несъмнено е налице
общност на умисъла, т. к. всеки
от двамата е съзнавал участието
и на другия подсъдим в
изпълняването на общия им престъпен замисъл. За подс.В.М.
е налице
и съзнаване на
факта, че осъществява
престъплението след предварителен
сговор с брат си В.М. , след като вече е о.
за същото по вид престъпление на "лишаване от свобода" и от
изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" по предходното му о.е не са изтекли 5 години.
Както
обосновано и правилно приема
в оспорвания съдебен
акт първоинстанционният
съд, несъмнено и от
обективна и от субективна страна,
двамата подсъдими са осъществили
престъпната си деятелност в
условията на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26,
ал.1 от НК. Несъмнено се касае
за непродължителен период от време - две
различни дати на месец ноември **** г., в който период са извършени две деяния, еднородни по вид, включително и по квалифициращи
признаци като несъмнено е налице
еднородност на умисъла и вината, а
второто престъпно посегателство се
явява продължение на предходното
- двамата подсъдими в изпълнение
на предварително взето от тях решение са
продължили да крадат кабели и други вещи, които по- късно да продадат за вторични
суровини като остатъчен метал, разпореждайки
се с тях като със свои.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА
НАЛОЖЕНОТО НАКАЗАНИЕ:
Правилно и законосъобразно, в оспорвания съдебен акт,
първоинстанционният съд е определил
наказанията на двамата въззивни жалбоподатели в условията
на чл.58а, ал.1 вр. с чл.54 от НК с
оглед императивния характер на
разпоредбата на чл.373, ал.2 от
НПК при развитие на процеса по
реда на съкратеното съдебно следствие.
На въззивникът-
подсъдим В. М. решаващият съд е наложил наказание от 3
години "лишаване от
свобода", т. е. в рамките на абсолютния законов минимум по чл.196,
ал.1, т.2 от НК, предвиждащ
наказание от 3 до 15 години "лишаване от свобода". Наказанието е отмерено в законовия минимум
и е определено при значителен
превес на смекчаващите отговорността на подс.М.
обстоятелства.
На въззивникът-
подсъдим В.М. решаващият съд е отмерил наказание от 1 година и 6 месеца "лишаване
от свобода", което е около законовия
минимум, предвиден в нормата на чл.195,
ал.1 от НК, предвиждащ
наказание от 1 до 10
години. В условията на чл.54 от НК
наказанието е определено
при значителен превес на смекчаващите
отговорността на подс.В.М. обстоятелства.
Като
правилен, обоснован и законосъобразен
се преценява изводът на решаващия съд за определяне на наказанията без приложение
на разпоредбата на чл. 55, ал.1,
т.1 от НК. Обосновано и законосъобразно като
смекчаващи отговорността обстоятелства
са съобразени от страна на ЯРС добросъвестното процесуално
поведение на двамата подсъдими, които със самопризнанията си от досъдебната фаза на процеса допринасят за изясняване на механизма на осъществяване на престъпното деяние. Отчетено от решаващият съд е и обстоятелството, че
двамата доброволно връщат на пострадалия част
от отнетите вещи.
Съобразявайки изброените обстоятелства
ЯРС, правилно и
обосновано, е приел липсата
на основания да приложи
разпоредбата на чл.55, ал.1,
т.1 от НК и за двамата подсъдими. Този извод на
решаващият съд изцяло се
споделя от проверяващата инстанция-
изброените смекчаващи отговорността
обстоятелства не са нито многобройни, нито
изключителни по своя характер
за да аргументират приложение на разпоредбата на чл. 55, ал.1, т.1
от НК. В тази връзка въззивният съд намира за неоснователни възраженията на
защитата на двамата подсъдими, твърдяща
недооценяване в достатъчна степен от първоинстанционния съд
на направените от двамата самопризнания в хода
на ДП, които са имали решаваща
роля за установяване на
обективната истина. Проверяващата инстанция
намира, че контролирания съд е изпълнил задължителните указания
на ТР№1/2009 г.на ОСНК на ВКС,
според което всякога щом самопризнанието
на дееца е довело до
разкриване на обективната истина, то това самопризнание следва да се тълкува като смекчаващо отговорността
обстоятелство, наред с основната му
роля в хода на съкратеното съдебно следствие. Именно така е
сторил решаващият съд в атакувания
съдебен акт- несъмнено са взети предвид самопризнанията на двамата подсъдими като смекчаващи
отговорността обстоятелства като е
съобразена и отчетена
несъмнената им роля при разкриване на обективната истина. Това е довело и до отмерване на наказанията в рамките им в рамките на законовия минимум за всяка от двете правни квалификации.
Съобразявайки изложеното, въззивната
инстанция намира така отмерените
наказания за занижени като решаващият съд е проявил ненужно снизхождение,
определяйки наказанията в рамките
на абсолютния законов
минимум за подс.В.М. и в
рамките наи
около законовия минимум да подс.В.М.. При липсата на внесен протест от страна на ЯРП е
налице законова забрана
въззивната инстанция да
влошава положението на подсъдимите, което препятства настоящия
съдебен състав да коригира
отмерените от ЯРС
наказания като ги завиши. Изброеното дава аргументи на въззивната
инстанция да приеме
за неоснователно искането на защитата за
прилагане на разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1
от НК и постановяване на въззивно
решение, с което наказанията на двамата
въззивни
жалбоподатели да бъдат намалени.
При
индивидуализацията на наказанията
на двамата подсъдими, правилно и
обосновано, ЯРС е отчел високата степен на обществена опасност на
деянието - въззивната инстанция
изцяло споделя тези
изводи. Несъмнено е налице
висока динамика на този вид
престъпна деятелност за страната и за
региона от една страна, а от друга
е налице квалифицирана кражба с
налични 2 квалифициращи признака
по отношение на подс.В.М., а по
отношение на подс.В. М. - квалифицирана кражба
в условията на "опасен рецидив", която всякога
води до по- тежка
квалификация на престъпната
деятелност. Отчетено и съобразено е от страна на
първостепенния съд и обстоятелството, че е налице трайна престъпна воля и у двамата
подсъдими, т. к. в рамките на няколко дни през м.ноември **** г. осъществяват
две престъпни посегателства, които
покриват признаците на продължавано
престъпление по смисъла на чл.26, ал.1
от НК, нахлувайки в два недвижими
имота в с.******, обл.Ямбол.
Правилно и законосъобразно,
прилагайки нормата на чл.58а, ал.1, вр. с чл.54 от НК, решаващият съд е редуцирал с 1/3 така отмерените
наказания "лишаване от
свобода " и окончателния размер на
наложените на двамата подсъдими наказания е правилно
определен.
Въззивната инстанция
намира за необосновано и несправедливо на двамата подсъдими
да се отмерят различни
по размер наказания като това
на подс.В.М. да е
по- високо. Несъмнено по отношение
не на него, а на подс. В.М. е налице по- тежка квалификация на деянието,
а именно по чл.196, ал.1, т.2 НК
, т. к. не подс.В.М.,
а подс.В.М.
е осъществил престъплението в условията на "опасен рецидив", което би аргументирало по- високо
по размер наказание на фона на
останалите предишни о.ия, които нямат
отношение към правната квалификация на конкретното деяние. Решаващият съд е
сторил точно обратното - ненужно е "поощрил" при отмерване на наказанията подс.В.М. като същевременно ненужно и
без аргументи е "ощетил" подс.В.М.,
който несъмнено е осъществил престъпно деяние, чиято
квалификация сочи на по- леко наказуемо
деяние/ с по- нисък минимум и максимум на предвиденото наказание/.
Изложеното мотивира въззивният
съд да намери за основателно
искането на защитата на подс.В.М. да се
отмери наказание за подс.В.М. в рамките
на абсолютния минимум на чл. 195, ал.1
от НК, преди да се редуцира това наказание по реда на чл. 58а, ал.1
от НК. В този смисъл като
обективно и справедливо, относимо към
механизма на осъщественото деяние и обществената опасност на дееца
и деянието, въззивният съд намира наказание
от ЕДНА година "лишаване от свобода", което е в рамките на абсолютния законов минимум, а след
приложение на императивната норма на чл.58а, ал.1
от НК , то да се редуцира до окончателен размер от ОСЕМ
месеца "лишаване от свобода". Изложеното сочи ,че
присъдата на ЯРС следва да
се измени като се намали размера на наложеното на подс.В.М.
наказание "лишаване от свобода" от 1
година на 8 месеца. С определянето
и на двамата въззивни жалбоподатели на
наказания "лишаване от
свобода" в рамките на законовия
минимум за съответната правна квалификация се постига търсената
и целена от защитата им справедливост.
В
атакуваният съдебен акт правилно и
обосновано е прието, че и двамата подсъдими са личности
със завишена степен на обществена опасност, предвид многобройните им
предишни осъждания, вкл. и на "лишаване от свобода" при първоначален "строг" режим на
изтърпяване.
Предвид предходните осъждания
на двамата подсъдими , вкл. и множеството осъждания на "лишаване от свобода" за различни
престъпления от общ характер
и обремененото им съдебно
минало, то безспорно не са налице
формалните предпоставки за условно о.е по смисъла на чл.66, ал.1 от НК. Правилно
и законосъобразно на подс. В.М.е определен от страна на първостепеннния съд
първоначален "строг"
режим за изтърпяване на
наложеното му наказание от 2 години
"лишаване от свобода"- аргумент
от нормата на чл. 57, ал.1,
т.2,б."б" от ЗИНЗС, а на подс.В.М.- първоначален "общ" режим на изтърпяване - аргумент от нормата на чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Намаляването на размера на
наложеното на подс.В.М. наказание от 1
година "лишаване от свобода" на 8
месеца "лишаване от свобода" не
води до промяна на режима на
изтърпяване на наложеното му наказание.
Така индивидуализираните наказания, според въззивният съд,
са обективни, законосъобразни и
справедливи и в този смисъл са съобразени
с целите на генералната
и специална превенция, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Законосъобразно и правилно, в атакуваният съдебен акт, е приложена
разпоредбата на чл.59, ал.1, т.1
от НК и е приспаднато времето,
през което подс.В.М. е задържан с мярка за неотклонение,
считано от *******г. до привеждане на присъдата в изпълнение.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Правилно е при този изход на делото, след като двамата подсъдими са признати за
виновни, в тяхна тежест да се присъдят направените по делото
разноски. В този смисъл, на осн. чл.189, ал. 3 от НПК, законосъобразно и правилно, двамата
подсъдими са осъдени да заплатят
направените по делото разноски
в размер от по 109.20 лева за всеки един, вносими по
сметката на ОД на МВР-Ямбол, Републикански
бюджет.
Предвид гореизложеното атакуваната
присъда следва да се ИЗМЕНИ само в частта
и касателно размера на
наложеното на подс.В.М. наказание,което следва
да се намали , а в останалата и
част -
да се потвърди като ЗАКОНОСЪОБРАЗНА, ПРАВИЛНА , ОБОСНОВАНА И
ПОСТАНОВЕНА ПРИ СПАЗВАНЕ НА ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРАВИЛА.
Ето
защо и на осн.
чл. 337, ал.1,т.1 вр. с чл. 334, т.3 НПК, Ямболският окръжен съд ,
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Присъда № 36/22.05.2020 год. , постановена по НОХД № 325/2020г. на Ямболския районен съд като НАМАЛЯВА размера на
наложеното на подс.В.С.М. наказание
"лишаване от свобода" от една
година на ОСЕМ МЕСЕЦА .
ПОТВЪРЖДАВА Присъдата в
ОСТАНАЛАТА И ЧАСТ.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.