№ 598
гр. Плевен, 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Асен Ив. Даскалов
при участието на секретаря Иглика Н. Василева
като разгледа докладваното от Асен Ив. Даскалов Административно
наказателно дело № 20254430201763 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. І ЗАНН
С Наказателно постановление №25-3391-000169/20.08.2025 г. на НАЧАЛНИК
на СЕКТОР в ОДМВР-ПЛЕВЕН, 02 РУ-ПЛЕВЕН, на Р. З. Р. ЕГН: ********** са наложени
административни наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на
50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП;
на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на 20
/двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.70 ал.3 ЗДвП.
Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното
лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ПЛЕВЕН. Счита, че издаденото НП е
незаконосъобразно и неправилно. Изтъква, че не е бил спрян за проверка по установения
законов ред – с подадена стоп-палка, от униформен полицейски служител.
В съдебно заседание, в което делото е обявено за решаване жалбоподателят,
редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен защитник, който поддържа
жалбата. Оспорва компетентността на издалия НП орган, като наред с това, счита
нарушенията, за които е санкциониран жалбоподателят, за недоказани по убедителен начин.
Изтъква, че жалбоподателят е своеобразна жертва на тенденциозно отношение от страна на
полицейските органи, които търсят възможни поводи да му наложат санкции по ЗДвП, като
в тази връзка представя и квитанции за заплатени глоби /л.41 – 44 от делото/, както и
Решение №450/10.10.2023г. по адм.д.№571/2023г. по описа на АС-ПЛЕВЕН. В тази връзка
отбелязва, че в хода на съдебното следствие не са приобщени записи от боди камери, с които
са били оборудвани полицейските служители, извършили процесната проверка, като по този
начин, Р. е бил лишен от възможността да докаже своите възражения. Защитникът изразява
известно съмнение дали е било извършено нарушение по чл.70 ал.3 ЗДвП, но във връзка с
нарушението по чл.137а ЗДвП счита, че не е изяснено дали жалбоподателят изобщо е
управлявал без обезопасителен колан по време на движение или просто е свалил същия
1
непосредствено преди приближаването на полицейските служители и започването на
полицейската проверка. Подчертава, че докато актосъставителят не е бил в състояние да
бъде категоричен в своите показания, то свидетелят по съставения АУАН, изобщо не е
депозирал свидетелски показания, поради липсата на спомен. На тази основа, пледира за
отмяна на НП като незаконосъобразно и неправилно.
За ответната страна – НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР-ПЛЕВЕН, 02 РУ-
ПЛЕВЕН, не се явява представител. В придружителното писмо по изпращане на
административнонаказателната преписка е изразено бланкетно становище за
неоснователност на жалбата, както и бланкетно възражение за прекомерност на евентуални
разноски за адвокатски хонорар.
Съдът намира, че жалбата е подадена от оправомощена страна, в
срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима. Във връзка с
нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните
доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност, намира
следното:
Административнонаказателното производство е започнало със
съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
852739/29.07.2025г. от страна на П. Ф. Б. - ст.полицай при 02 РУ-ПЛЕВЕН, в
присъствието на свидетеля Н. В. Е., както и на нарушителя Р. З. Р.. Съставен е
за това, че на 29.07.2025г. около 13:22 часа, в гр.ПЛЕВЕН, ул. „***“ №7, с
посока на движение към пазар „***“, като водач на лек автомобил „****“ с
рег. № *** /собственост на трето лице/, извършва следните нарушения: 1. по
време на движение не използва обезопасителен колан, с който е оборудван
автомобила – нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП; 2. по време на движение не
използва къси или дневни светлини – нарушение по чл.70 ал.3 ЗДвП;
отбелязано е, че водачът е сам в автомобила. При съставяне на АУАН,
възражения не били направени; такива не са постъпили и по реда, и в срока по
чл.44 ал.1 ЗАНН.
Административнонаказващият орган възприел изцяло изложената
в АУАН фактическа обстановка и правна квалификация на нарушенията. На
тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на на Р. З.
Р. ЕГН: ********** са наложени административни наказания, както следва: на
основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата - глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП;
на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на
20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.70 ал.3 ЗДвП.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен,
а Наказателното постановление – издадено, от компетентни лица /л.29 – 35 от
делото/. Неоснователно се възразява, че НП е издадено от некомпетентен
орган, тъй като в тази насока, е представена нарочна Заповед на Министъра на
вътрешните работи. Служебната проверка за законосъобразност, извършвана
от настоящата инстанция не установява и други нарушения от процесуален
характер, при провеждането на административнонаказателното производство.
Ето защо Съдът приема, че обжалваното Наказателно
2
постановление се явява формално законосъобразно. Във връзка с неговата
правилност, бяха събрани гласни доказателствени средства – показания на
свидетелите П. Ф. Б., Н. В. Е., както и писмени доказателства /л.16, л.22 – 28,
л.52 от делото/. Съдът приема като добросъвестни и непредубедени
показанията на свидетелите П. Б. и Н. Е. – и им отдава вяра. Показанията на
св.Е. са напълно неинформативни – свеждат се до заявление, че поддържа
изложеното в съставения АУАН, тъй като няма спомен за случая; от друга
страна, показанията на св.Б. са относително подробни и изцяло в
потвърждение на изложената в АУАН/НП, фактическа обстановка. Следва да
бъде отбелязано, че в опровержение на същата фактическа обстановка, не се
събраха доказателства. Ето защо, Съдът приема за доказана изложената в
АУАН/НП фактическа обстановка, която няма да преповтаря, още повече, че
презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП, не се явява опровергана.
Следва да бъде напомнено, че съобразно:
чл.137а ал.1 ЗДвП, „Водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение,
използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.“, т.е. налице е изводимо задължение за водачите
и пътниците в така очертаните МПС, да използват обезопасителните
колани по време на движение – и е видно, че при описаните време, място,
обстановка, жалбоподателят не е изпълнил това свое задължение, тъй
като е управлявал процесното МПС, без съответно поставен
обезопасителен колан;
чл.70 ал.3 ЗДвП, „През деня моторните превозни средства се движат с
включени светлини за движение през деня или с къси светлини.“, т.е.
налице е изводимо задължение за водачите на моторни превозни
средства, през деня да управляват същите с включени светлини за
движение през деня или къси светлини – и е видно, че при описаните
време, място, обстановка, това задължението не е било изпълнено, а
жалбоподателят е управлявал процесното МПС, в светлата част на
денонощието, без включени къси светлини или светлини за движение
през деня.
Не могат да бъдат споделени съображенията на защитата по
съществото на делото. Не се събраха доказателства в подкрепа на това, че
жалбоподателят е своеобразна „жертва“ на тенденциозно отношение от страна
на полицейските органи, които търсят възможни поводи да му наложат
санкции по ЗДвП, включително – че не е бил спрян по установени за това ред,
за извършване на полицейска проверка. Видно от показанията на св.Б.,
същият не само не познава служебно /или лично/ жалбоподателя, но и няма
каквато и да било информация, че негов колега/колеги има/имат такова
познанство, респ. – че е налице някакво негативно отношение спрямо Р..
Впрочем, представените от страна на защитата квитанции за заплатени глоби
/л.41 – 44 от делото/ не доказват нищо друго, освен че са налице редица влезли
в сила административни наказания /глоби/ по отношение на Р. Р. – и че същият
3
е пристъпил към тяхното заплащане, което всъщност е не само негово
задължение, но и въплътения в този вид административно наказание, смисъл:
да бъде платена в полза на Държавата, определена парична сума.
Същевременно, представеното от страна на защитата Решение
№450/10.10.2023г. по адм.д.№571/2023г. по описа на АС-ПЛЕВЕН касае
съвсем различен /а и времево отдалечен от процесния/ случай, при който
съдебната инстанция е отменила наложена спрямо Р., Заповед за ППАМ. И тук
е мястото да бъде отбелязано, че се касае за една от общо осемте, налагани
спрямо жалбоподателя, ЗППАМ, а представената по делото Справка за
нарушител, също така разкрива и наличието на 40 /четиридесет/ влезли в сила
НП за различни нарушения на ЗДвП, както и 31 броя фиша за нарушения на
ЗДвП, към датата на процесниите събития. На тази основа, да се твърди, че Р.
е своеобразна „жертва“ на полицейски произвол при проверките по ЗДвП, е на
практика напълно необосновано, тъй като е очевидно, че се касае за деец,
който е системен нарушител на правилата за движението по пътищата и
въпреки многократно упражняваната спрямо него
административнонаказателна репресия, нито се превъзпитава, нито –
наказанията му се отразяват индивидуално-превантивно /чл.12 ЗАНН/, което
впрочем, е изключително тревожна констатация. В нейния контекст, а и на
всичко изложено дотук, обсъждането на организационно-техническите
условия за съхранение на записите от боди-камери, респ. – невъзможността
такива записи да бъдат приобщени по делото след значителен период от време
/л.52 от делото/, Съдът преценява за неуместно и неоснователно. Що се отнася
до виждането на защитата за недоказаност на двете административни
нарушения, за които е ангажирана отговорността на Р., видно е, че същото
виждане по същество се свежда до обективирани съмнения в убедителността
на депозираните свидетелски показания, но както беше отбелязано и по-горе –
Съдът приема същите с доверие, а и тези съмнения на защитата, по никакъв
начин не са в състояние да опровергаят презумпцията по чл.189 ал.2 ЗДвП.
При съобразяване на изложеното дотук, Съдът намира, че
нарушенията по чл.137а ал.1 ЗДвП и чл.70 ал.3 ЗДвП, се явяват доказани по
несъмнен начин. Следователно правилно, административнонаказващият орган
е пристъпил към налагане на административни наказания, както следва – на
основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата - глоба в
размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1 ЗДвП и
на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата - глоба в размер на
20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.70 ал.3 ЗДвП. Видно е, че
всяка от посочените административнонаказателни разпоредби предвижда
абсолютно определена санкция, която е правилно съобразена, поради което
размерът на административните наказания, не следва повече да бъде
обсъждан. Не на последно място Съдът намира, че никое от нарушенията, не
представлява „маловажен случай“ по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН. Не са
налице доказателства, обуславящи извод, че някое от процесните нарушения
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
4
обикновените случаи на нарушения по чл.137а ал.1 ЗДвП или чл.70 ал.3 ЗДвП.
Напротив – извършени са две нарушения на ЗДвП, при това – от лице, което,
както вече беше обсъдено по-горе, не е пресилено да бъде преценено като
системен нарушител на правилата за движение по пътищата – обстоятелство,
което още един път идва да покаже, че тезата за „маловажност“, се явява
несъстоятелна.
Крайният извод е, че обжалваното Наказателно постановление е
както законосъобразно, така и правилно, поради което следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.9 вр.ал.2 т.5 вр.ал.1
ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25-3391-
000169/20.08.2025 г. на НАЧАЛНИК на СЕКТОР в ОДМВР-ПЛЕВЕН, 02 РУ-
ПЛЕВЕН, с което на Р. З. Р. ЕГН: ********** са наложени административни
наказания, както следва:
на основание чл.183 ал.4 т.7 от Закона за движението по пътищата - глоба
в размер на 50 /петдесет/ лева, за извършено нарушение по чл.137а ал.1
ЗДвП;
на основание чл.185 от Закона за движението по пътищата - глоба в
размер на 20 /двадесет/ лева, за извършено нарушение по чл.70 ал.3
ЗДвП.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок
от уведомяването, пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛЕВЕН.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5