Мотиви
кьм Решение № 260044/04.02.2021 г. по АНД № 1203/2020
г.
Производството е образувано на
основание чл.78а от НК по постановление на ЯРП. В постановлението е посочено, че
наказателното производство по ДП № *** г. по описа на РУ“***е образувано срещу И.С.М.
*** за извършено престъпление по чл.191, ал.1 от НК. ЯРП с посоченото
постановление е направила предложение до ЯРС за освобождаване на обвиняемия от
наказателна отговорност и налагане на административно наказание по чл.78а от НК.
ЯРП, редовно уведомена, не изпраща
представител.
Обв. М.Г., редовно призован, не се
явява лично в с.з.
ЯРС, след като се запозна с
постановлението на ЯРП и материалите по делото, намира следното:
През зимата на 2018 г. обвиняемият И.С.М. и
свидетелката З.Д.З. се запознали на автогарата в гр. Я.Между двамата възникнала
силна взаимна симпатия. Започнали да се чуват по телефона и да се срещат, като
обвиняемият М. посещавал свидетелката З. в
с.Б.к, обл.. където последната живеела с майка си - свидетелката Д.. Ч. З..
Отношенията им постепенно се задълбочили и през месец април 2019 г., въпреки,
че пълнолетният обвиняем М. знаел, че свидетелката З.З. не
била навършила 16 - годишна възраст, решил да съжителства с нея съпружески, без
да имат сключен брак. В изпълнение на намисленото й предложил да се премести в
дома му, находящ се в с. Д., ул. „*9**№ 17. З. се съгласила и в изпълнение на
така взетото решение на 10.04.2019 г. се преместила в дома на обвиняемия М.,***,
за което двамата получили и разрешението на майка й.
В периода от 10.04.2019 г. до 24.04.2020 г. /на която дата З.З.навършила
16 - годишна възраст/, обвиняемият И.М. живял съпружески със
свидетелката З. З., като през този период същата не била навършила 16 - годишна
възраст, в дома си в с. Д., обл. Я., ул. „***“ № 17, без да имат сключен
граждански брак. През този период на фактическо съжителство, отношения между
двамата били, като тези между съпруг и съпруга, в т.ч. интимна връзка, общност
на средствата за издръжка, общо домакинство. По време на съвместния им живот,
свидетелката З. забременяла, а по - късно на 13.03.2020 г. родила детето си С.З..
Обвиняемият не е бил осъждан и освобождаван от
наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК.
Описаната
фактическа обстановка се установява от сьбраните по делото гласни и писмени доказателства, и тези прочетени на основание чл.283 от НПК, които сьдьт кредитира изцяло. От обясненията на обвиняемия и показанията на свидетелите,
дадени в хода на ДП, които са логични, последователни и безпротиворечиви, се
установява ,че обвиняемият е извършил инкриминираното деяние, посочено в постановлението на ЯРП.
От така
установената фактическа обстановка, сьдьт прави следните правни изводи:
Обв. И.С.М. *** с деянието си от обективна и субективна
страна е осъществил състава на чл.191,ал.1
от НК, т.к. в периода в периода от 10.04.2019 г. до 24.04.2020 г.
в с. Д., обл. Я., в дом, находящ се
на ул. „***“ № 17, като пълнолетно лице, без да е
сключил граждански брак, заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
16 - годишна възраст – З. Д. З., с ЕГН **********.
От
обективна страна е налице заживяването на обвиняемия на съпружески начела с
жертвата на престъплението, изразяващи се в
установяване на фактически отношения, наподобяващи в значителна степен
тези, които възникват между съпрузите. В хода на съдебното следствие се
установи, че подсъдимият и пострадалата живеели от 10.04.2019 г. в общо
домакинство и водили интимен живот. Св. Зл.З.е лице ненавършило 16 год. към
момента на започване на съвместното съжителство с обвиняемия. Изпълнителното
деяние на престъплението е осъществено чрез самото установяване на фактическо
съжителство между обвиняемия и пострадалата непълнолетна. Това е станало с
доброволното съдействие на пострадалата и родителите на тези лица. Деянието е
продължено по своя характер и е престъпление на просто извършване, защото НК не
предвижда никакви други последици, освен установяването на процесните
фактически отношения между двете горепосочени лица. Между тези лица не е
сключен брак до приключване на делото, а деянието е довършено към момента на
повдигане на навършване на пълнолетие от пострадалата – 24.04.2020 г.
От субективна страна
инкриминираното деяние е извьршено с пряк умисьл. Деецьт е искал, целял
настьпването на общественоопасните последици. Той е разбирал противоправния и
общественоопасен характер на деянието, но вьпреки това не е преустановил
престьпната си деятелност. Той е разбирал свойството и значението на
извьршеното и е могьл да рьководи постьпките си. Сьзнавал е всички елементи от
сьстава на престьплението. Разбирал е, че пострадалата не е навършила 16год. и
не само е предвиждал, но е й искал да заживее съпружески с нея, като
непълнолетната и нейните близки, както и близките на обвиняемия са съдействали
доброволно за конкубинатните отношения между обвиняемия и непълнолетната
пострадала. В тази връзка, съдът приема твърденията на обвиняемия, че деянието е
осъществено, защото обвиняемият е знаел, че върши престъпление. НК е публикуван
в ДВ и деецът е знаел, че не може да сключи граждански брак и не може да живее
съпружески с пострадалата. В този смисъл не е налице разпоредбата на чл.14, ал.1
от НК. Наличността на вината на дееца не се засяга от липсата на правилна
представа относно правното окачествяване или наказуемостта на деянието. В
случая не е налице т.нар. „юридическа грешка” /не знаел, че деянието е престъпление
и затова го извършил, но напълно съзнавал всички елементи от неговия състав и е
искал и целял настъпването на общественоопасните последици/.
Съобразно
гореизложеното, съдът прие, че обвиняемият
е осъществил престъпното деяние по чл.191, ал.1 от НК, посочено в акта на ЯРП и го призна за виновен по така предявеното му
обвинение.
При определяне на вида и
размера на наложеното наказание, съдът взе предвид следното :
Непосредствен обект на
престъпно посегателство са обществените отношения, които възникват по повод на
правилното физическо, психическо и нравствено развитие на подрастващите.
Личността на обвиняемия е с невисока степен на обществена
опасност, имайки предвид високата степен на обществена опасност на деянието и
чистото му съдебно минало.
Сьдьт, след
като взе предвид изложеното и това, че
кьм момента на извършване на престъплението обвиняемия е бил пълнолетен и неосъждан за престъпление
от общ характер, че не е освобождаван по реда на чл.78а от НК, че е полагал
грижи за пострадалата и за роденото им дете, че не са настъпили имуществени и
неимуществени вреди от престъпното деяние и могат да бъдат приложени разпоредбите
на чл.78а от НК, че обвиняемият сам няма трябва да се грижи за пострадалата и
детето им, освободи обв. Ил.М. от наказателна отговорност и му наложи по
чл.78а, ал.1 от НК административно наказание глоба в минималния размер от 1000/хиляда/лв.
В тази
насока е и разпоредбата на чл.78а, ал.5 от НК, от която при систематично тълкуване
е видно, че обвиняемият може да бъде освободен от наказателна отговорност и при
кумулативно и алтернативно предвидени санкции за извършено престъпление, при
условие, че се касае за наказания, които са по-леки от предвидените в чл.78а, ал.1,
б.”а” от НК наказания ЛС. Да се приеме, че обвиняемият и лицата извършили
престъпления, които са наказуеми по-леко от санкциите, предвидени в чл.78а, ал.1,
б.”а” от НК не могат да бъдат освободени от наказателна отговорност по реда на
Гл.8 от НК би означавало да бъдат третирани по-тежко от лицата, които трябва да
бъдат наказани за престъпления, за които се предвиждат наказанията ЛС, посочени
в чл.78а, ал.1, б.”а” от НК. Такъв извод противоречи и на систематичното
тълкуване на правните норми от Гл.8, раздел ІV от НК.
Според
съда с така определеното наказание ще се постигнат целите на индивидуалната и
генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Разноски по делото не са направени.
Причина за извършване на инкриминираното деяние от
обвиняемия е незачитане на установения в страната правов ред.
По тези съображения съдът постанови решението си.
Районен съдия: