Р Е
Ш Е Н И Е
Номер 676 21.02.2020г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД шести граждански състав
На двадесет и трети януари през две хиляди
и двадесета година
В публично съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Радостина
Петкова
Секретар Илияна Гальова
като разгледа докладваното от съдия
Радостина Петкова
гражданско дело номер 3852 по описа за 2019 година
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е
образувано по исковата молба на
„Водоснабдяване и канализация - ВАРНА” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Прилеп” № 3,
представляван от изпълнителния директор
Валентин Вълканов, действащ чрез упълномощения юрисконсулт
Пламенка Василева, с която е предявил срещу ответника П.А.П.,
ЕГН:
**********, с
адрес: ***, обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл.
86 от ЗЗД за приемане за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 1429.16 лв. - главница, представляваща остатък
от неплатено
задължение за доставена, отведена и пречистена
вода на абонатен №3251470, за водоснабден
имот с гр. Д… за периода
от 07.05.2014 г. до 01.11.2018 г. и сумата от 205.41лв. –дължим остатък от мораторна
лихва за
забавеното плащане на главницата за периода от 05.07.2014 г. до 06.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК-11.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението,
за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 89 от 11.01.2019г. за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
134/2019г. по описа на БРС до окончателното й изплащане. Ищецът претендира
присъждане на направените разноски по делото.
В исковата молба се твърди, че
ответникът е абонат - потребител на предоставените от ищеца услуги по доставка,
отвеждане и пречистване на питейна вода
за собствения му имот, като за горепосочения отчетен период, същият не е
изпълнил задълженията си да заплати изразходеното количество вода в 30 –дневния срок, предвиден в Наредба № 4 на МРРБ за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи. Сочи, че след издаване на
заповедта по чл. 410 от ГПК на 27.12.2018г. ответникът е заплатил сумата от 400
лв., която е отнесена като плащане по фактура №
********** от 04.06.2013г. за ползвани ВиК услуги в размер на 392.02 лв. и като
частично плащане на задължението по
фактура № ********** от 10.12.2018г. Ангажира доказателства. В
съдебно заседание ищецът, чрез упълномощения му процесуален представител
поддържа исковата молба и моли съдът да уважи исковете и да му присъди
разноските съгласно списък по чл. 80 от ГПК.
В
законовия едномесечен срок по чл. 131 от ГПК ответникът, чрез назначения му
особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК е представил писмен
отговор, в който е изложил подробни съображения за отхвърляне на исковете като
неоснователни. Посочил е, че няма доказателства да е налице изразходвана вода в
процесния имот за исковия период, като при условията на евентуалност е направил
възражение за погасяване по давност на част от вземанията на ищеца по исковата
претенция. В съдебно заседание ответникът, чрез назначения му особен адвокатски
представител поддържа писмения отговор и моли съдът да отхвърли исковете.
Бургаският
районен съд, след като взе предвид направените искания и доводи, обсъди
поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства, и след като
съобрази закона, намира за установено следното :
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1
от ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД.
Със
заповед заповед № 89 от 11.01.2019г. за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 134/2019г. по описа на БРС, е разпоредено ответникът да
заплати на ищцовото дружество сумата от сумата от 1719.46 лв. - главница,
представляваща остатък от неплатено задължение за доставена, отведена и пречистена
вода на абонатен № 7238353251470 за водоснабден
имот в гр. Д…. за периода
от 04.06.2013 г. до 01.11.2018 г. и сумата от 310.44лв. –дължим остатък от мораторна
лихва за
забавеното плащане на главницата за периода от 04.07.2013 г. до 06.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК-11.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението,
както и направените в заповедното производство разноски за платена държавна
такса в размер нс 40.60 лв. и за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.
С оглед
указанията на заповедния съд, в дадения едномесечен срок по чл. 415, ал. 4 вр.
с ал. 1, т. 2 от ГПК, ищецът е предявил настоящия иск за установяване на горепосочената
част от вземанията си по заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК, по който е
образувано настоящото дело.
Съгласно
чл.3 т.2 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите
и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на
услугите ВиК са собствениците и ползвателите на самостоятелни обекти.
По делото са
представени писмени доказателства, изходящи от ищеца, от които е видно, че
същият води при себе си на отчет като свой клиент лицето П.А.П. в качеството му
потребител на ВиК услуги по доставяне, отвеждане и пречистване на вода по
партида с абонатен номер № 3251470 за имот, находящ се в с гр. Д...
Само по себе си
обаче записването на едно лице като потребител в имота не води автоматично до
извода, че в същото са потребени именно сочените от ищеца количества вода, като
вземанията си за претендираните суми ищецът следва да установи при пълно и
главно доказване.
В тази връзка по
делото ищецът е представил справка от Службата по вписвания- гр. П.., от която
е видно, че единственото вписване по партидата на ответника за процесния
водоснабден имот е за наложена възбрана върху същият имот на 25.05.2015г. по
изп.д. № 20157120400571 на ЧСИ Илияна Станчева- рег. 712.
Съдът приема, че
извършеното вписване на наложена възбрана върху процесния имот през 2015г. само
по себе си, без липсата на други данни, не съставлява доказателство, че за
исковия период именно ответникът е бил собственик или вещен ползвател на
процесния имот, за който са начислени задължения за неплатени сметки за вода.
Отделно от това следва да се отбележи, че от извършените адресни справки и от
данните по делото, в.т.ч и след служебно извършени справки по чл. 23 от ЗТР не
се установява ответникът да има адресна регистрация, респ. да живее или да
развива стопанска дейност на адреса на водоснабдения имот в гр. Д…..
С оглед
гореизложеното съдът приема, че въпреки доказателствената тежест, която носи и която му е
указана от съда, ищецът не ангажира доказателства за твърденията си, че ответникът
е собственик или вещен ползвател на процесния имот.
Независимо
от горното, съдът намира, че ищецът не доказа при условията на пълно и главно
доказване и, че посоченото количество вода, начислено по партидата на ответника
за исковия период е реално потребено в процесния имот, по следните съображения:
За
удостоверяване твърдените задължения на ответника за процесния исков период
ищецът е представил по делото едностранно изгответна от него справка /38 от
делото/ по партидата му на ответния абонат № 3251470, в която е посочено, че от
07.11.2014 г. до 01.11.2018г.
му е начислено потребено количество вода от общо 830 куб.л. По делото са
представени карнети по партидата на ответника за процесния имот за периода от
м.06.2013г. до 01.10. 2015г., като видно от съдържанието им, за абоната са
положени само няколко подписа срещу няколко извършени отчети, като подписите
очевидно са положени от различни лица, без означение кои са те. Това означава, че почти всички показания са
вписани без подпис на абоната или негов представител, което обстоятелство
съставлява нарушение на чл. 32, ал. 4 от Наредба № 4/2004 г. на МРРБ. Посочената
разпоредба постановява, че отчетените данни на общия и индивидуалните водомери
се установяват чрез отбелязване в карнета заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път. По делото няма
данни да е налице електронно отчитане на процесния водомер. Затова съдът
намира, че процесните карнети, съдържащи отчети представляват едностранно
изготвени частни документи, удостоверяващи изгодни за представилата ги страна
обстоятелства, поради което и при оспорването на тези документи от ответната
страна, същите нямат обвързваща съда доказателствена стойност за отразените в
тях данни и не доказват твърдяните вземания на ищеца към ответника за исковия
период.
Що се касае до твърденията на ищеца, че
е налице извършено от ответника частично плащане на сумата от 400 лв., по
делото липсват представени доказателства в тази насока, като наред с това
следва да се отбележи, че ищецът е отнесъл платената сума към вземане, което не
е предмет на настоящата искова претенция.
По
гореизложените съображения съдът намира, че тъй като по делото не се доказа, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, по което ответникът
да има качеството на потребител на ВиК услуги към ищцовото дружество, както и,
че в процесния имот за исковия период е
потребено твърдяното количество вода на посочената стойност, иска за дължимост
на претендираната главница следва да се отхвърли като неоснователен.
Поради
недължимост на главната претенция, следва да се отхвърлят и исковете за
дължимост на мораторна лихва и законна лихва за забавено плащане на главницата,
считано от подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане.
С оглед изцяло отхвърляне на
исковете, претендираните от ищеца разноски не следва да му се присъждат.
Мотивиран от горното, Бургаският
районен съд,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Водоснабдяване
и канализация - ВАРНА” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул.
„Прилеп” № 3, представляван от
изпълнителния директор Валентин Вълканов, действащ
чрез упълномощения юрисконсулт Пламенка
Василева, ЗА ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника П.А.П., ЕГН:
**********, с адрес: ***, че
на основание основание
чл. 422 вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК вр.
с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД същият ДЪЛЖИ на ищеца сумата от 1429.16 лв. - главница,
представляваща остатък от неплатено задължение за доставена, отведена и пречистена
вода на абонатен №3251470, за водоснабден
имот с гр. Дългопол, обл. Варна ул.
„Ген. Заимов“ № 3 за периода от 07.05.2014 г. до 01.11.2018 г. и сумата от 205.41лв. –дължим остатък от мораторна
лихва за
забавеното плащане на главницата за периода от 05.07.2014 г. до 06.12.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК-11.12.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението,
за които вземания ищецът се е снабдил със заповед № 89 от 11.01.2019г. за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. №
134/2019г. по описа на БРС до окончателното й изплащане.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Р.Петкова
Вярно с оригинала:
И.Г.