Определение по дело №270/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 264
Дата: 7 февруари 2020 г.
Съдия: Надежда Наскова Дзивкова
Дело: 20205300500270
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 5 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№__264__, 07.02.2020г., Пловдив

 

 

Окръжен съд, Пловдив                                                          VІ граждански състав,

на седми февруари                                                  две хиляди и двадесета година                                                  

в закрито заседание в следния състав:

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова                                                                                      ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова

                                                                                           Таня Георгиева

Като разгледа докладваното от съдия Дзивкова

Ч. гражданско дело  № 270 по описа за 2020 година

и за да се произнесе взе предвид следното :

            Производство по реда на чл.419 от ГПК.

            Производството е образувано въз основа на частна жалба от „Май-Тай-Т. Т.“ ЕТ  против  разпореждане  за незабавно изпълнение инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 6068/25.07.2016, ч.гр.д.№ 10335/2016, ПРС, като се твърди че същото е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа, че от представените към заявлението документи не се установява ликвидност и изискуемост на вземането. Освен това счита да е неясно какво точно представлява претенцията, т.к. от една страна се твърди в заявлението, че се претендира вземанията да произтичат от договор от 2009г., а по-късно – че представляват обезщетение по заявление за ползване. Твърди и че не е представен самият договор, на който първоначално заявителя основава вземането си, а само едно заявление за ползване от едноличния търговец, в което не е индивидуализирано по площ, местоположение и срок какво се иска да се ползва от него, какво и при какви условия. Отделно от това сочи и че не се установява настъпване на изискуемост, т.к. не е ясен падежът на задълженията, а представената покана сочи, че заявителят ще събира вземания по реда на ДОПК. Счита, че в случая се касае за обезщетение за неоснователно ползване, а то се дължи след покана, която не е отправяна.   Поради изложеното поддържа, че не е налице редовен от външна страна документ и не се удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Моли съда да отмени разпореждането за незабавно изпълнение като неправилно и незаконосъобразно и да обезсили издадения изпълнителен лист.

            Ответната страна Община Пловдив не е взема становище.

            Съдът , като разгледа постъпилата частна жалба, констатира, че същата е подадени в срок – поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 11.12.2019г., а жалбата е подадена на 13.12.2019г., т.е. спазен е двуседмичният срок по чл.419, ал.1 от ГПК. Жалбата  изхожда от лице, имащо право на жалба. Насочена е против подлежащ на обжалване акт - разпореждането за незабавно изпълнение, при което и се явява допустима. По същество жалбата е основателна.

            Първоинстанционният съд е издал заповед за незабавно изпълнение по заявление на Община Пловдив  против жалбоподателя за сумата от 1200,60лв., дължима на основание подадена заявление за разрешение за ползване на терен за търговия, който терен е общинска собственост, за обект №2075, находящ се в гр. Пловдив, пл. Ф., с площ от 54кв.м., с предназначение кафе-аператив, ведно със законната лихва от 21.07.2016г. до окончателното изплащане на главницата, ведно с разноски. В заявлението е посочено, че вземането произтича от заявлението за ползване на терен за търговия, който е общинска собственост и справка-извлечение от счетоводните книги. В представената справка за просрочени задължения, изд. от Община Пловдив, р-н Северен, е записано, че длъжникът ЕТ „Май-Тай-Т.Т.“ дължи сумата от 1200,60лв. с ДДС за периода м.04.2015-м.12.2015г. на основание Договор №Т-11-6/01.02.2009г..  Представена е показа от Община Пловдив за плащане на задължения от едноличния търговец към 03.06.2016г. за сумата от 1000,53лв. главница и 94,94лв. лихва, които според издателя на поканата се дължат на основание Разрешение №Т-11-6/01.02.2009г. Приложено е и заявление от 12.01.2015г. от едноличния търговец до общината , в което е записано „заявявам искането ми да заплащам като обезщетение таксите за ползване на общински терен пред гаровия площад“.

            При тези данни съдът е преценил, че представеното извлечение от счетоводните книги е редовно от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, съгл. чл.418, ал.1 от ГПК във вр. с чл.417, т.2 и на осн. чл.418, ал.2 е издал и изпълнителен лист.

            В заповедното производство, в частност за незабавно изпълнение, съдът е длъжен служебно да провери подаденото заявление и представените документи, визирани в чл.417 от ГПК, за редовност от формална страна, т.е. дали съдържат всички установени нормативно реквизити. За да се издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, съдът следва да се удостовери, че представените документи са редовни от външна страна, както и че удостоверяват подлежащо на изпълнение вземане. Когато се претендира издаване на заповед за изпълнение на основание извлечение от счетоводните книги, удостоверяващи вземания на общините / и др. учреждения и банки/, съдът може да  допусне това само за вземания, които са удостоверени както по основание, така и по размер в самия документ.

В процесния случай, обаче, е налице несъответствие между заявеното основание в подаденото от община Пловдив заявление  и основанието, посочено в представеното извлечение от счетоводните книги / справка за дълг/. Заявителят е претендирал вземане от едноличния търговец на основание подадено заявление за разрешение за ползване на общински терен, а в справката за дълга е записано, че сумата, която се удостоверява е дължима на основание конкретен договор. При това положение не може да се приеме, че претенцията в заявлението се основава на документ или извлечение от счетоводни книги, които го удостоверяват.  Отделно от това не е представено е разрешението за ползване на описания в заявлението общински терен, като за съда , а и за длъжника, остава невъзможно да провери дали е искано ползване точно на този терен, дали е разрешавано ползването му и при какви условия. Представеното заявление от 2015г. е неконкретно и не може да се свърже с процесните претенции за плащане. От друга страна , представената справка за дълг се основава на договор от 2009г. Такъв договор не е представен , поради което и не може да се установи договорената цена, падежът на задължението и други относими уговорки.  В самото заявление също не е заявено, че претендираното вземане произтича от договор.  

При това положение, съдът намира, че към заявлението не е представен документ, който да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Представеният документ – справка за дълг, не може да удостовери процесното вземане, т.к. се отнася за вземане на друго основание. Поради изложеното разпореждането, с което е допуснато предварително изпълнение е неправилно и незаконосъобразно.

            На основание посочените съображения, съдът намира, че подадената жалба против разпореждането за незабавно изпълнение се явява основателна и следва да бъде уважена.

            По изложеното съдът

 

ОПРЕДЕЛИ

 

ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в Заповед за изпълнение № 6068/25.07.2016, ч.гр.д.№ 10335/2016, ПРС,  като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСТАВЯ без уважение искането на Община Пловдив, ЕИК/БУЛСТАТ 00004715040065, за  допускане на незабавно изпълнение на  Заповед за изпълнение № 6068/25.07.2016, ч.гр.д.№ 10335/2016, ПРС.

ОБЕЗСИЛВА изпълнителен лист, издаден въз основа на Заповед за изпълнение № 6068/25.07.2016, ч.гр.д.№ 10335/2016, ПРС.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгл. чл.274 от ГПК.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                                                            ЧЛЕНОВЕ :