№ 6437
гр. София, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Мила Г. Димова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20251100507222 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на Ж. С. С. срещу решение № 7490/28.04.2025
г. по гр.д. № 65646/2024 г. по описа на СРС, 68 състав, с което е признато за
установено, че жалбоподателят дължи в полза на „Топлофикация София“ ЕАД на
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
сумите, както следва: 3,48 лв., представляваща стойността на доставена, но неплатена
топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
район „Възраждане”, бул. „******** абонатен № ********, без договор за продажба на
топлинна енергия, през периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.; 0,92 лв.,
представляваща мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия
за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023 г., 6,27 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху двете главници от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.03.2023 г., до окончателното плащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13170/2023 г. по описа на
СРС, 66 състав.
1
Жалбоподателят - Ж. С. С., твърди, че решението е неправилно. Поддържа, че
не е налице неоснователно обогатяване, доколкото имотът не е бил използван от него,
а от трето лице въз основа на договор за наем. Ето защо, моли решението на СРС да
бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноските.
Ответникът по жалбата - „Топлофикация София“ ЕАД, оспорва жалба, като
счита, че решението на СРС е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Третото лице помагач – „Далсия“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба в
срока по чл. 263, ал. 1 ГПК.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран в резултат на решение №
5638/17.10.2024 г. по в.гр.д. № 6044/2024 г. по описа на СРС, II-Б състав, с което е
обезсилено решение № 3484/27.02.2024 г. по гр.д. № 30682/2023 г. по описа на СРС, 66
състав, в частта, с която е признато за установено, че ответникът Ж. С. С. дължи в
полза на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 3,48 лв.,
представляваща стойността на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, район „Възраждане”, бул. „********, абонатен № ********, в периода от
01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.; 0,92 лв., представляваща мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023
г., 6,27 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г.
до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.03.2023 г., до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 13170/2023 г. по описа на СРС,66 състав, като делото е върнато за ново
разглеждане от СРС.
Предмет на второто производство пред СРС са искове с правно основание чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за сумите,
както следва: 3,48 лв., представляваща стойността на доставена, но неплатена
топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
район „Възраждане”, бул. „********, абонатен № ********, без договор за продажба
на топлинна енергия, през периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.; 0,92 лв.,
представляваща мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия
за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023 г., 6,27 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху двете главници от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.03.2023 г., до окончателното плащане, за които е
2
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13170/2023 г. по описа на
СРС, 66 състав.
С обжалваното решение исковете са уважени изцяло.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е
валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е НЕПРАВИЛНО.
По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД:
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в
исковата молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника
топлинна енергия за стопански нужди, със спестяването на разходи за заплащането на
която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване на ищеца, който е извършил
разходи за предоставяне на ответника на топлинна енергия за стопански нужди.
За основателност на исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59
ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна услуга в твърдените
количества и при посочената стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на
обедняване на ищеца, тъй като е потребил топлинна услуга, без да заплаща стойността
, т.е. не е извършвал разходи за потребената от него топлинна услуга за стопански
нужди.
Следва да се установи дали в процесния имот, намиращ се в гр. София, район
„Възраждане”, бул. „********, ищецът е доставял топлинна енергия за периода от
01.05.2020 г. до 31.05.2020 г. Съгласно заключението на приетата по делото съдебно-
техническа експертиза, в посочения имот реално е доставена топлинна енергия, цената
на която възлиза на 3,48 лв. За осъщественото дялово разпределение в процесния имот
за периода, предмет на делото, се дължи сумата в размер на 6,27 лв.
В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса
на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника.
Не се спори по делото, а и от представения към исковата молба договор за покупко-
продажба от 27.11.1996 г. се установява, че ответникът е собственик на недвижим
имот, представляващ обект-ателие за химическо чистене, намиращо се в гр. София,
бул. „********.
Съгласно договор за наем от 31.12.2004 г., допълнително споразумение от
03.05.2012 г., допълнително споразумение от 31.12.2019 г. и допълнително
споразумение от 31.08.2020 г. се доказва, че ползвател на имота в периода от
31.12.2004 г. до 31.08.2020 г. е било дружеството „Дефа-04“ ЕООД, като имотът е
3
използван за търговски цели – ателие за химическо чистете, а впоследствие - аптека.
Фактът, че „Дефа-04“ ЕООД е било ползвател на процесния имот, за който е
открит абонатен № ********, в периода, предмет на делото, се установява и от
писмените доказателства, представени от третото лице помагач – „Далсия“ ООД,
видно от които това дружество е посочено като титуляр на абонатен № ********,
открит за заплащането на потребената топлинна услуга в обект, намиращ се в гр.
София, бул. „********.
Следователно, установява се по делото, че ползвател на топлинни услуги в
имота в процесния период се явява дружеството „Дефа-04“ ЕООД, доколкото
последното се явява ползвател на имота по договор за наем, поискало е откриването на
партида на негово име за отчитане и заплащане на ползваната услуга, в резултат на
което „Топлофикация София“ ЕАД е открило такава.
Неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че договорът за наем
касае друг имот, а не процесният. Действително, посочено е в договора за наем, че
имотът се намира в гр. София, бул. „********, вх. Б, а ищецът твърди, че процесният
имот е в гр. София, бул. „********, вх. А. В същото време, няма никакви данни, че
ответникът притежава друг имот на този адрес. Също така, наемателят на имота,
притежаван от ответника - „Дефа-04“ ЕООД, е посочен в документите, изготвени във
връзка с дяловото разпределение, като титуляр на абонатен № ********, открит за
процесния имот, от което следва, че процесният имот съвпада с имота, собственост на
ответника, който имот е ползван от наемателя „Дефа-04“ ЕООД.
Ето защо, претенцията, основана на фактическия състав на неоснователно
обогатяване и насочена срещу собственика на имота, се явява неоснователна.
С оглед изложеното както главните искове, така и обусловените от тях искове да
лихва подлежат на отхвърляне.
Предвид изхода от обжалването, решението на СРС следва да бъде отменено и в
частта, с която са присъдени разноски в полза на „Топлофикация София“ ЕАД.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на въззивника
следва да се присъди сумата в размер на 25 лв., представляваща разноски за
настоящото въззивно производство.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на
въззивника следва да се присъди сумата в размер на 200 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за настоящото въззивно производство. При съобразяване
на Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело № С-438/2022 г., същото се явява
справедливо такова, предвид фактическата и правна сложност на делото.
Предвид изхода от делото и от обжалването следва да се присъдят в полза на
4
ответника и процесуалния му представител разноски за в.гр.д. № 6044/2024 г. по описа
на СРС, II-Б състав. Действително, такива са присъдени с обжалваното решение, но в
тази част същото се явява неправилно, доколкото към момента на постановяването му
не са били налице предпоставките затова, предвид изхода от делото.
На основание чл. 38, ал. 2 ЗА в полза на процесуалния представител на
въззивника по в.гр.д. № 6044/2024 г. по описа на СРС, II-Б състав следва да се присъди
сумата в размер на 200 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за в.гр.д. №
6044/2024 г. по описа на СРС, II-Б състав. При съобразяване на Решение от 25.01.2024
г. на СЕС по дело № С-438/2022 г., същото се явява справедливо такова, предвид
фактическата и правна сложност на делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 7490/28.04.2025 г. по гр.д. № 65646/2024 г. по описа на
СРС, 68 състав, с което е признато за установено, че Ж. С. С. дължи в полза на
„Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК,
вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД сумите, както следва: 3,48 лв., представляваща
стойността на доставена, но неплатена топлинна енергия за стопански нужди за
топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Възраждане”, бул. „******** вх.
А, абонатен № ********, без договор за продажба на топлинна енергия, през периода
от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.; 0,92 лв., представляваща мораторна лихва върху
стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023
г., 6,27 лв., представляваща сума за дялово разпределение за периода от 01.06.2020 г.
до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва върху двете главници от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.03.2023 г., до
окончателното плащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 13170/2023 г. по описа на СРС, 66 състав, както и в частта, с която
ответникът Ж. С. С. е осъден да заплати в полза на „Топлофикация София“ ЕАД
следните суми: 50 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството
по гр.д. № 65646/2024 г. по описа на СРС, 68 състав; 332,46 лв., представляваща част
от сбора от направените от ищеца разноски по гр.д. № 30682/2023 г. по описа на СРС,
66 състав, пропорционална на уважената част от първоначално уважените искове;
58,67 лв., представляваща част от сбора от направените от ищеца разноски по ч.гр.д.
№ 13170/2023 г. по описа на СРС, 66 състав, както и в частта, с която „Топлофикация
София“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на Ж. С. С. сумата в размер на 275 лв.,
представляваща сбор от направените разноски от ответника като жалбоподател по
5
в.гр.д. № 6044/2024 г. по описа на СРС, II-Б състав, както и в частта, с която
„Топлофикация София“ ЕАД е осъдено да заплати в полза на адвокат Н.И.И. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 480 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение по в.гр.д. № 6044/2024 г. по описа на СРС, II-Б състав, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********,
срещу Ж. С. С., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл.
59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумите, както следва: 3,48 лв., представляваща стойността на доставена, но неплатена
топлинна енергия за стопански нужди за топлоснабден имот, находящ се в гр. София,
район „Възраждане”, бул. „******** абонатен № ********, без договор за продажба на
топлинна енергия, през периода от 01.05.2020 г. до 31.05.2020 г.; 0,92 лв.,
представляваща мораторна лихва върху стойността на доставената топлинна енергия
за периода от 01.07.2020 г. до 06.03.2023 г., 6,27 лв., представляваща сума за дялово
разпределение за периода от 01.06.2020 г. до 31.08.2020 г., ведно със законната лихва
върху двете главници от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.03.2023 г., до окончателното плащане, за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 13170/2023 г. по описа на
СРС, 66 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
Ж. С. С., ЕГН ********** сумата в размер на 25 лв., представляваща разноски за
настоящото въззивно производство, както и сумата в размер на 275 лв.,
представляваща разноски по в.гр.д. № 6044/2024 г. по описа на СРС, II-Б състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
адв. С. С. С. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 200 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за настоящото въззивно производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати в полза на
адв. Н.И.И. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата в размер на 200 лв., представляваща
адвокатско възнаграждение за в.гр.д. № 6044/2024 г. по описа на СРС, II-Б състав.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Далсия“ ООД,
на страната на ответника по жалбата – „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
6
2._______________________
7