№ 484
гр. София, 10.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Десислава Ал. Алексиева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20211100514572 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №14572/2021 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Н.П.“ ООД
ЕИК **** гр.София срещу решение №20055088 от 01.03.2021 г постановено по гр.д.
№77485/18 г на СРС , 66 състав , в частта , с която признато за установено на основание
чл.422 ал.1 ГПК във вр.98а ал.1 ЗЕ, чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД , че въззивникът дължи на “ЧЕЗ
Е.Б.” ЕАД ЕИК **** от гр.София сумата от 6143,99 лева стойност на незаплатена
електрическа енергия за периода 01.10.2017 г – 31.01.2018 г за производствена база на адрес
с.Мрамор –СО , ул.Руйни води и сумата от 78,72 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 17.11.2017 г – 28.02.2018 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.04.2018 г по ч.гр.д.№16035/18 г на СРС , 66 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските.
Въззивникът излага доводи за недопустимост и неправилност на решението на СРС .
Ищецът незаконосъобразно се представлява от юрисконсулт на адвокатско съдружие , което
противоречи на чл.32 ГПК. Исковете не са доказани по основание и размер и само от
откриване на партида не следва дължимост на процесните вземания . Възражението за
съдебно прихващане е основателно , защото ответникът ползва електропроводно
отклонение 20 кV и мачтов трафопост собственост на въззивника и не заплаща за него , нито
го изкупува . Въззивникът има сключен договор за присъединяване към
електроразпределителната мрежа. Неправилно се начислява цена за достъп до
1
електроразпределителната мрежа , защото електропроводно отклонение 20 кV и мачтов
трафопост са собственост на въззивника . Ищецът е краен снабдител , а ответникът е
небитов клиент . Според чл.29 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия
производители , които захранват собствени обекти по собствена мрежа не дължат цена за
пренос .
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба.
Процесните вземания са доказани с представените писмени доказателства , ССЕ и СТЕ .
Задължението за изкупуване на електроразпределителни линии и съоръжения е на
електроразпределителните дружества .Според чл.117 ал.5 ЗЕ електрическите уредби средно
и висока напрежение , които служат за снабдяване с ел.енергия само на един небитов клиент
се изграждат за негова сметка и са негова собственост . Възнаграждение се дължи от
електроразпределителното дружество само ако се пренася ел.енергия и за друг клиент .
Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 16.03.2021 г
и е обжалвано в срок на 30.04.2021 г /по пощата/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна :
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение , като такива пороци в случая не се констатират . Исковата молба е
подадена от надлежно упълномощен адвокат , а извършените процесуални действия от
юрисконсулт на адвокатско дружество са потвърдени писмено пред СГС .
Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба
изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от
Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да уважи исковете в посочената част СРС е приел , че ответникът е потребител на
ел.енергия за производствена база на адрес с.Мрамор – СО , ул.Руйни води. Ответникът е
признал , че е подал заявление за присъединяване и не оспорва качеството си клиент за
стопански нужди . ССЕ и СТЕ доказват вземанията по основание и размер .
Според СРС възражението за прихващане на въззивника е неоснователно . Безспорно
въззивникът е собственик на електропроводно отклонение 20 кV и мачтов трафопост. От
друга страна според СТЕ въззивникът е единствен потребител за тези съоръжения . Според
чл.117 ал.8 ЗЕ само собственикът/операторът на електроснабдителната мрежа има
задължение да изкупи съответното съоръжение или да заплаща за ползването му , а ищецът е
краен снабдител с електрическа енергия . Отделно според чл.117 ал.5 ЗЕ електрическите
уредби средно и висока напрежение , които служат за снабдяване с ел.енергия само на един
небитов клиент се изграждат за негова сметка и са негова собственост .
Решението на СРС е правилно, като мотивите му се споделят напълно и от настоящия съд
. Общо изложените доводи , че въззивникът не е потребител на ел.енергия за процесния
2
обект противоречат на твърденията във възражението за прихващане , в което се признава
обратното . Законосъобразно първоинстанционният съд приема , че дори хипотетично да
съществува вземане за неоснователно обогатяване от ползване на собствените на въззивника
електрически съоръжения , то същото е спрямо оператора на електроснабдителната
мрежа /за СО – „ЧЕЗ Р.Б. “ АД/ , докато ищецът не е такова дружество , а е краен
снабдител .
Недоумение буди доводът по чл.29 ал.4 от Правилата за търговия с електрическа енергия ,
че въззивникът като производител захранва собствени обекти по собствена мрежа и не
дължи цена за достъп до електроразпределителната мрежа . По делото няма данни
въззивникът да произвежда електрическа енергия , а електропроводно отклонение 20 кV и
мачтов трафопост са част от електроразпределителната мрежа т.е. служат само за пренос и
разпределение на електрическа енергия . В закона не е уредено изключение в случаи като
процесния да не се заплаща цена за достъп до електроразпределителната мрежа , още повече
, че съоръженията на въззивника само само незначителна част от тази мрежа , като
последната трябва да се изгради и да се поддържа , за да достигне до тези съоръжения .
Налага се изводът , че решението на СРС трябва да бъде потвърдено в обжалваната част . С
оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноските на въззиваемата страна за
адвокатско възнаграждение .
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20055088 от 01.03.2021 г постановено по гр.д.№77485/18 г на
СРС , 66 състав , в частта , с която признато за установено на основание чл.422 ал.1 ГПК във
вр.98а ал.1 ЗЕ, чл.327 ТЗ и чл.86 ЗЗД , че „Н.П.“ ООД ЕИК **** гр.София дължи на “ЧЕЗ
Е.Б.” ЕАД ЕИК **** от гр.София сумата от 6143,99 лева стойност на незаплатена
електрическа енергия за периода 01.10.2017 г – 31.01.2018 г за производствена база на адрес
с.Мрамор –СО , ул.Руйни води и сумата от 78,72 лева лихви за забава върху посочената
главница за периода 17.11.2017 г – 28.02.2018 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.04.2018 г по ч.гр.д.№16035/18 г на СРС , 66 състав .
ОСЪЖДА „Н.П.“ ООД ЕИК **** гр.София да заплати на “ЧЕЗ Е.Б.” ЕАД ЕИК **** от
гр.София сумата от 10 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване / чл.280 ал.3 т.1 ГПК /.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4