Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр. София 20.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд първо гражданско
отделение в открито заседание на четвърти март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
Съдия: Свилен Станчев
при участието на секретар Снежана Апостолова, като разгледа
докладваното от съдия Свилен Станчев гр.дело № 12643 по описа за 2018 година, прецени:
Делото е образувано по предявен от Л.И.
А.срещу „Х.А.р.Б.“ ЕООД *** иск с правно основание чл. 439 от ГПК, за
признаване на недължимостта на вземане от 25 328,45 евро поради погасяване
по давност.
Ищцата
Л.И. А.излага, че представляваното от нея дружество чрез нея като управител
сключило с ответника (с предишно наименование „Х.А.А.Л.“ ООД гр. София договор
за финансов лизинг № ********* от 11.08.2008 г. За обезпечаване на вземането по
договора за лизинг ищцата авалирала запис на заповед от 11.08.2008 г. в полза
на ответното дружество. Поради неизпълнение на договора ответникът се снабдил
със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу ищцата, въз основа на който
било образувано изпълнително дело № 20097530401187 на ЧСИ С.Б., за сумата от
25 328,45 евро, ведно със законната лихва върху сумата от 31.08.2009 г., и
неолихвяема сума от 990,76 лева. Поради бездействието на взискателя по
изпълнителното дело същото било прекратено, за което съдебният изпълнител я
уведомил със съобщение изх. № 14092 от 17.07.2020 г. В исковата молба се
излагат доводи и за погасяване по давност на вземанията, предмет на
изпълнителното дело, която според пълномощника на ищцата не е спирала да тече
по време на изпълнителното производство. Ответникът правил няколко пъти искания
за налагане на запор върху банкови сметки на длъжника,но по тези искания не
била внесена такса по ТТРЗЧСИ и не било изпращано запорно съобщение до третото
задължено лице.
На
основание изложените обстоятелства, пълномощникът на ищцата прави искане до
съда да признае за установено, че вземането на ответника „Х.А.р.Б.“ ЕООД ***
срещу ищцата Л.И. А.– Тодорова, присъдено със заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 31.08.2009 г. по ч.гр.дело № 677/2009 г. на РС Радомир за
сумата от 25 328,45 евро, ведно със законна лихва върху сумата считано от
31.08.2009 г. и съдебни разноскив размер на 990,76 лева, е погасено по давност
на основание чл. 117 ал. 2 от ЗЗД. Претендира и за разноски.
Пълномощникът
на ответника „Х.А.р.Б.“ ЕООД *** прави признание на иска, потвърдено от
ответника с молба вх. № 288078 от 05.03.2021 г. Оспорва претенцията на
пълномощника на ищцата за разноски по делото, като се позовава на чл. 78 ал. 2
от ГПК.
Делото
е разгледано по реда на чл. 237 от ГПК, при признание на иска, изрично
потвърдено от законния представител, на което признание съдът основава
решението си по същество. Искът е основателен, като безспорно се установява, че
вземането, оспорено от ищеца, е погасено по давност.
Спорният
въпрос по делото е за дължимостта на разноските. Представителят на ответника ,
обосновавайки липсата на правен интерес от предявяването на иска, твърди, че с
поведението си ответникът не е дал повод за завеждането на делото, тъй като след
прекратяването на изпълнителното производство не е предприемал действия за
събиране на вземането чрез образуване на ново изпълнително дело, нито други действия,
които биха могли да се окачествят като външно изявление на волята на кредитора
за удовлетворяване на вземането. Пълномощникът на ищцата се позовава на опит на
ответника за подновяване на изпълнително дело чрез искан запор на трудовото
възнаграждение.
Съдът
приема за основателна тезата на пълномощника на ищцата. Изпълнителното
производство е било образувано на 03.12.2009 г. на основание изпълнителен лист
от 31.08.2009 г., издаден от РС Радомир, с взискател „Х.А.-А.-Л.“ ЕООД, длъжници:
„Д.Л.Т.“ ЕООД и Л.И. А.– Т.и предмет парично задължение в размер на
25 328,45 евро. На ищцата като длъжник по изпълнението е била наложена
принудителна административна мярка по чл. 75 т. 6 от Закона за българските
документи за самоличност (старо заглавие) – забрана за напускане на страната
поради наличие на парична задължение в големи размери, установено с влязъл в
сила съдебен акт. Горното има характер на мярка за административна принуда, а
не на изпълнително действие. Изпълнителни действия по делото спрямо ищцата Т.като
длъжник не са били искани и извършвани за двегодишен период след образуването
на изпълнителното дело, поради което изпълнителното дело следва да се счита
прекратено на основание чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК след 03.12.2011 г. Независимо
от това, взискателят е правил искания и съдебният изпълнител е предприемал
действия спрямо ищцата - длъжник по изпълнителното дело. На ищцата са били
наложени и запори върху банкови сметки, като са изпратени запорни съобщения на
„Банка Пиреос България“ АД на 15.01.2013 г., „Банка ДСК“ ЕАД на 19.08.2014 г.,
„УниКредит Булбанк“ АД на 15.10.2016 г. Искания за изпълнителни действия са
били правени от ответника – взискател с молби от 19.07.2016 г., 12.07.2018 г. и
20.01.2020 г. Във връзка с жалба на ищцата – длъжник срещу отказ на съдебния
изпълнител да прекрати изпълнителното дело, ответникът – взискател по
изпълнението е подал възражение, в което обосновава ненастъпването на перемпция
и се позовава на своя молба по изпълнителното дело с поискани изпълнителни
действия. С тези действия взискателят заявява както пред съдебния изпълнител,
така и пред длъжницата своето вземане, което е основание на длъжницата да
поиска по съдебен ред установяване на недължимостта на вземането поради
неговото погасяване. Поради това съдът намира, че ответникът с поведението си е
дал повод за завеждането на делото и не следва да бъде освободен от разноски на
основание чл .78 ал. 2 от ГПК.
Ответникът
дължи заплащане на ищеца на държавната такса за образуване на производството в
размер на 2029,46 лева. Дължимите разноски за адвокатско възнаграждение следва
да се определят според правилото на чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Общият размер на вземанията,
чиято дължимост е оспорена, е 25 328,45 евро, равностойни на 49 538,14
лева, и 990,76 лева разноски, или общият размер на сумата е 50 528,90
лева. Минималният размер на адвокатското възнаграждение е 830 лева плюс 3% от
40 528,90 лева, или 2045,87 лева. Следва ответникът да заплати на ищеца
адвокатско възнаграждение в този размер. Няма основание за изплащане на
възнаграждсение в по-висок размер. Делото не е с фактическа и правна сложност,
разгледано е в едно заседание по реда на чл. 237 от ГПК, като единственият
спорен въпрос са разноските по делото.
Мотивиран
от горното, съдът
Р
Е Ш И:
Признава за установено, че вземането
на „Х.А.Р.Б.“ ЕООД ЕИК *********, седалище и адрес на управление:*** срещу Л. И. А.– Т., ЕГН **********, адрес: *** дъблжимо
на основание изпълнителен лист от 31.08.2014 г. по ч.гр.дело № 677/2009 г. на
РС Радомир, предмет на изпълнително дело № 1187/2009 г. на БСИ С.Б., в размер
на 25,328,45 евро, ведно със законната лихва от 31.08.2009 г., и разноски в
размер на 990,76 лева, е погасено по давност и не подлежи на изпълнение.
Осъжда „Х.А.Р.Б.“ ЕООД *** да
заплати на Л. И. А.– Т.разноски в размер на 2029,46 лева държавна такса и
2045,87 лева адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: