№ 364
гр. С.З., 08.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С.З. в публично заседание на седми юни през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Румяна Б. П.а
при участието на секретаря Диана Д. И.
като разгледа докладваното от Румяна Б. П.а Търговско дело №
20215500901222 по описа за 2021 година
Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във вр. с
чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се посочва, че на 08.03.2021 г. около 11:00 ч. в гр.Ч.
на ул. *** настъпило ПТП между ППС марка „Дайхатсу“, модел “Фероза“ с
ДКН СТ 3463 РВ, собствено на Ж. Т. Т., ЕГН: ********** и управлявано от
него, и пешеходката М. И. А., ЕГН: **********. Механизмът на ПТП е
следният: при движение назад водачът на лек автомобил марка „Дайхатсу“,
модел “Фероза“ с ДКН СТ 3463 РВ Ж. Т. не се е убедил, че пътят зад него е
свободен, при което блъснал пешеходката М. И. А.. Вследствие на
настъпилото ПТП М. А. получила закрита фрактура на бедрената шийка,
както и множество вътрешни травматични увреждания, кръвонасядания и
охлузвания.
Посочва се, че причина за настъпилото ПТП е виновното поведение на
водача на ППС марка „Дайхатсу“, модел “Фероза“ с ДКН СТ 3463 РВ Ж. Т.
Т., ЕГН: **********, който не следил пътната обстановка и преди да
предприеме движение назад не се убедил, че пътят зад него е свободен.
Твърди се в исковата молба, че за увреждащия лек автомобил е налице
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с "Д." ЕАД,
обективирана в застрахователна полица BG 06/121000081496 със срок на
валидност от 00:00 ч. на 01.01.2021 г. до 23:59ч. на 31.12.2021г., т.е. към
момента на настъпване на ПТП на 08.03.2021г. за същия е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. По силата на този договор
застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за
1
причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица,
свързани с притежаването и използването на МПС, в размер на 10 420 000 лв.
за всяко събитие за неимуществени и имуществени вреди вследствие на
телесно увреждане или смърт, независимо от броя на пострадалите лица,
която сума представлява максималният размер на обезщетението за
неимуществени вреди по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към момента на настъпване на ПТП.
Посочва се, че в ОД на МВР С.З. по повод настъпилото ПТП е
образувано ДП №375 - ЗМ - 71/08.03.2021 г. по описа на РУ Ч..
В исковата молба се заявява, че е безспорно, че получените от М. И. А.
телесни увреждания са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и
виновното поведение на водача Ж. Т. Т., като след настъпване на
пътнотранспортното произшествие и получените травми ищцата е прегледана
в Спешен център - С.З.. Оплаквала се е от силни болки, ограничени и
болезнени движения в областта на таза. Направени са й необходимите кръвни
и образни изследвания и е установено наличие на фрактура на тазобедрената
кост и вътрешни увреждания. Хоспитализирана е в Ортопедичен комплекс,
Клиника по ортопедия и травматология към УМБАЛ „П.“ АД С.З..
Извършена е оперативна интервенция по смяна на тазобедрената става, като е
имплантирана частична тазобедрена ендопротеза. Болничният престой е
продължил 9 дни. След изписването е приета в Отделението по физикална и
рехабилитационна медицина, където в продължение на 7 дни е проведена
медикаментозна и рехабилитационна терапия. Изпитвала е изключително
силни болки в травматичната област, като дълго време се е налагало да се
движи с помощни средства - патерици. Три месеца след инцидента
продължава да изпитва болка, дискомфорт и слабост в крайника. Походката й
е затруднена, придвижва се с помощни средства. Установена е хипотрофия на
бедрената мускулатура. Пострадалата изпитва силни болки в крака, лесно се
уморява и не може да задоволява дори най-елементарните си битови
потребности сама.
Твърди се, че преживеният стрес е оказал влияние върху психическото
и емоционално състояние на М. А. като е отключил появата на психотравма.
След инцидента тя е силно притеснена, неспокойна, потисната и напрегната.
Непрекъснато мисли за случилото се, което провокира появата на страхови
изживявания. Трудно се концентрира, разсеяна е. Пострадалата рязко е
ограничила социалните си контакти, няма желание да извършва обичайните
си дейности и да контактува с хора, което е изключително нетипично за
човека, който е била преди инцидента. Известен период от време е имала
проблеми със съня. И към настоящия момент М. А. се страхува от
автомобили.
Сочи се, че в резултат на получените телесни увреждания пострадалата
извършила и разходи за ставна протеза, помощни средства, медикаменти и
консумативи, болничен престой, в общ размер на 2227.98 лв. /две хиляди
2
двеста двадесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, от които: 128.67
лв. /сто двадесет и осем лева и шестдесет и седем стотинки/, заплатени за
медикаменти и консумативи по фактура №**********/08.03.2021г.; 1742 лв.
/хиляда седемстотин четиридесет и два лева/, заплатени за ставна протеза за
тазобедрена става по фактура №**********/12.03.2021г.; 52 лв. /петдесет и
два лева/, заплатени за специализирани помощни средства - патерица и
обувалка по фактура №**********/12.03.2021г.; 114.61 лв. /сто и
четиринадесет лева и шестдесет и една стотинки/, заплатени за консумативи и
медикаменти по фактура №**********/16.03.2021г.; 46.40 лв. /четиридесет и
шест лева и четиридесет стотинки/, заплатени за болничен престой по
фактура №*********/16.03.2021г.; 11.60 лв. /единадесет лева и шестдесет
стотинки/, заплатени за болничен престой по фактура
№**********/23.03.2021г.; 95 лв. /деветдесет и пет лева/, заплатени за
помощно средство - надстройка за тоалетна по фактура
№**********/23.03.2021г.; 37.70 лв. /тридесет и седем лева и седемдесет
стотинки/, заплатени за медикаменти по фактура №**********/31.03.2021г.
В исковата молба се сочи, че в конкретния случай съгласно
разпоредбата на чл.380 от КЗ със застрахователна претенция вх.
№274/11.03.2021 г. М. И. А. е предявила претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред „Д.” ЕАД.
Представила е и всички налични у нея документи, в това число Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. Посочила е и банкова сметка за
превеждане на обезщетението.
Сочи се, че с писмо с изх. № 0-92-3922/19.02.2021г. /като вероятно
датата на изходящия номер е сгрешена/ „Д.” ЕАД изискало предоставянето на
допълнителни документи по заведената застрахователна претенция. Към онзи
момент ищцата не разполагала с материалите по образуваното досъдебно
производство и за нея било обективно невъзможно да ги представи на
застрахователя. С Молба вх. №0439/28.04.2021г. представила медицински
документи, имащи отношение към получените вследствие на процесното
ПТП телесни увреждания и към претенцията за обезщетяване на
претърпените от М. А. неимуществени вреди, както и разходни документи,
доказващи наличието на произтекли от процесното ПТП имуществени вреди.
С писмо изх. №0-92-6222/14.05.2021г. застрахователят я уведомил, че не
може да определи обезщетение без доказателства за вината на застрахования
при него водач, а с писмо изх. №0-92-7396/11.06.2021г. й било отказано
изплащането на обезщетение поради липса на основание за удовлетворяване
на претенцията.
За ищцата е налице правен интерес да предяви осъдителен иск против
"Д." ЕАД, със седалище и адрес на управление гр. С., район ***, вписано в ТР
с ЕИК: ***, въз основа на който дружеството да бъде осъдено да заплати
сумите в размер на:
1/ 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
3
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от получените
травматични увреждания - фрактура на бедрената шийка с последвала смяна
на тазобедрената става, множество вътрешни травматични увреждания,
кръвонасядания и охлузвания;
2/ 2 227,98 лв. /две хиляди двеста двадесет и седем лева и деветдесет и
осем стотинки/, представляващи обезщетение за имуществени вреди -
извършени разходи по лечението и възстановяването вследствие на
нанесените травми, от които:
- 1742 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и два лева/, заплатени за
ставна протеза за тазобедрена става по фактура №**********/12.03.2021 г.,
във връзка с претърпяната оперативна интервенция;
- 147 лв. /сто четиридесет и седем лева/, заплатени за специализирани
помощни средства - патерица, обувалка и надстройка за тоалетна чиния по
фактура №**********/12.03.2021г., и Фактура №**********/23.03.2021г.;
- 280.98 лв. /двеста и осемдесет лева и деветдесет и осем стотинки/,
заплатени за медикаменти и медицински консумативи по фактура
№**********/08.03.2021г., Фактура №**********/16.03.2021г. и фактура
№**********/31.03.2021г.;
- 58 лв. /петдесет и осем лева/, заплатени за болничен престой по
Фактура № *********/16.03.2021г. и Фактура № **********/23.03.2021г.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди "Д." ЕАД, със
седалище и адрес на управление гр. С., район ***, вписано в ТР с ЕИК: ***,
да заплати на М. И. А., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр. Ч., ул. ***,
следните суми:
1/ 60 000 лв. /шестдесет хиляди лева/, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от получените
травматични увреждания - фрактура на бедрената шийка с последвала смяна
на тазобедрената става, множество вътрешни травматични увреждания,
кръвонасядания и охлузвания.
2/ 2 227,98 лв. /две хиляди двеста двадесет и седем лева и деветдесет и
осем стотинки/ представляващи обезщетение за имуществени вреди -
извършени разходи по лечението и възстановяването вследствие на
нанесените травми, от които;
- 1742 лв. /хиляда седемстотин четиридесет и два лева/, заплатени за
ставна протеза за тазобедрена става по Фактура №**********/12 03.2021г.
във връзка с претърпяната оперативна интервенция;
- 147 лв. /сто четиридесет и седем лева/, заплатени за специализирани
помощни средства - патерица, обувалка и надстройка за тоалетна чиния по
Фактура №**********/12.03.2021г. и Фактура №**********/23.03.2021г.;
- 280.98 лв. /двеста и осемдесет лева и деветдесет и осем стотинки/,
заплатени за медикаменти и медицински консумативи по фактура
№**********/08.03.2021г.. Фактура №**********/16.03.2021г. и фактура
4
№**********/31.03.2021г.;
- 58 лв. /петдесет и осем лева/, заплатени за болничен престой по
Фактура №*********/16.03.2021 г. и Фактура №**********/23.03.2021 г.
3/ Претендира и законна лихва върху сумите, считано от 11.06.2021г.
датата на която „Д.” ЕАД е отказало изплащане на обезщетение по заведената
на 11.03.2021г. застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно
изплащане на сумата.
Моли съда да присъди направените по делото разноски и адвокатски
хонорар на основание чл. 38 от ЗА, като моли на основание §2а от ДР на
Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения върху чистата сума на адвокатското възнаграждение да бъде
присъден и 20% ДДС.
На основание чл.236, ал. 1, т.7 вр. чл.127, ал.4 от ГПК при евентуално
уважаване на исковата претенция, моли присъдената сума да бъде преведена
по следната специална банкова сметка по чл. 39 от ЗА в „П.“ АД на адв. П. Х.
К., за което същият е изрично упълномощен:
IBAN: ***
BIC: ***
Титуляр на сметката: адв. П. Х. К. - клиентска сметка на основание
чл.39 от ЗА.
В случай на присъждане на адвокатско възнаграждение на основание чл.
38 от ЗА се посочва и банкова сметка по която да бъде преведено същото:
„П.“ АД
IBAN: ***
BIC: ***
Титуляр на сметката: адв. П. К.
В отговора на исковата молба ответникът оспорва изцяло предявените
против застрахователното дружество искове за присъждане на
застрахователно обезщетение по основание и размер.
Посочва, че при ПТП, реализирано на 08.03.2021 г. в гр. Ч. между л. а.
„Дайхатсу Фероза”, с per. № СТ 3463 РВ, управляван от Ж. Т. Т., застрахован
в „Д.” ЕАД по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите с полица № BG/06/121000081496 и пешеходката М. И. А. на
последната са причинени телесни увреждания. Във връзка с така описаното
събитие, при дружеството е образувана щ. №43072312100002. По щетата не е
постановен отказ, а от ищцата са изискани допълнителни документи за
установяване на основателността на претенцията й, които не са представени
от нейна страна.
Посочва, че по делото не са представени доказателства, от които да се
направи извод за наличие на виновно поведение от страна водача на л. а.
5
„Дайхатсу Фероза”, с per. № СТ 3463 РВ от Ж. Т. Т..
Заявените от ищеца обстоятелства и механизъм на ПТП, както и
причините за настъпването му, въз основа на които се прави извод за виновно
и противоправно поведение на водача Ж. Т. Т. се базират на представения по
делото Констативен протокол от 08.03.2021г., като в тази връзка счита, че
следва да се има предвид, че с констативен протокол може да се установят
следните обстоятелства: дата на настъпване на произшествието и участниците
в него. Констатациите относно механизма на ПТП в същия не могат да бъдат
противопоставени на застрахователя по „Гражданска отговорност“ на
сочения за виновен водач.
Счита, че от исковата молба и доказателствата не се изяснява механизма
на ПТП и не се установява наличието на всички елементи от деликтната
отговорност на сочения за виновен водач Ж. Т., а именно - противоправно и
виновно извършено деяние, от което да са причинени телесни увреждания на
ищцата.
Ответникът твърди, че размерът на претендираното с исковата молба
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди като последица от
процесното ПТП е завишен и несъответстващ на принципа за справедливост,
предвид характера и степента на реално получените телесни увреждания и
свързания с тях интензитет на болки и страдания, търпени от страна на
ищцата.
Сочи, че според представените епикризи М. А. е изписана в
стабилизирано състояние с подобрение и впоследствие не са представени
медицински документи, установяващи настъпили усложнения. В тази връзка
твърди, че пострадалата се е възстановила в нормалния за подобни травми
срок.
Оспорва причинната връзка между описаното в исковата молба
депресивно състояние при ищцата и процесното ПТП.
Счита, че предявената по настоящото дело претенция за неимуществени
вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания от получени телесни
увреждания в размер на 60 000 лева е завишена, с оглед обществените
критерии за справедливост (чл. 52 от Закона за задълженията и договорите) и
обстоятелствата, при които е настъпило ПТП.
Оспорва претенцията за имуществени вреди, доколкото не е ясно дали
направените разходи са били необходими за лечението на пострадалата.
Прави възражение за намаляване отговорността на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите, на
основание чл.51, ал. 2 от ЗЗД.
Счита, че за вредоносния резултат (травмите, получени от
пострадалата) е допринесло обстоятелството, че ищцата, като пешеходка без
необходимост е престоявала на платното за движение, като във връзка с
горното ищцата е допуснала нарушение на разпоредбата на чл.113 от ЗДвП.
6
Посочва, че пострадалата сама се е поставила в опасност, от която за
нея са настъпили вредни последици, които следва да бъдат отчетени при
реализиране на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач на
МПС, респ. на неговия застраховател, в частта за определяне размера на
обезщетението, дължимо на пострадалото лице. На основание чл. 51, ал. 2 от
ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди на увредените лица следва да
бъде намалено.
След запознаване с материалите от ДП, моли съда да му даде
възможност да допълни възражението си за съпричиняване.
В допълнителната искова молба ищецът прави следните пояснения и
възражения:
Относно възражението на ответното дружество за неоснователност на
предявените обективно съединени искове поради непредставяне по
образуваната щета на доказателства за установяване на твърдените
обстоятелства в депозираната пред застрахователя доброволна претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение, в частност за механизма и вината
за настъпване на ПТП, счита същото за неоснователно. Сочи, че действително
със застрахователна претенция вх. №274/11.03.2021 г. М. А. е предявила
претенции за заплащане на обезщетение за неимуществени и имуществени
вреди, съгласно разпоредбата на чл. 380 от КЗ. Към нея са приложени всички
налични относими към настъпилото на 08.03.2021 г. ПТП документи, с които
тя е разполагала към онзи момент, а именно Констативен протокол за ПТП. С
писмо с изх. №0-92-3922/19.02.2021 г. „Д.” ЕАД изискало предоставянето на
допълнителни документи по заведената застрахователна претенция. Към онзи
момент ищцата не разполагала с материалите по образуваното досъдебно
производство и за нея било обективно невъзможно да ги представи на
застрахователя. С Молба вх. №0439/28.04.2021 г. представила медицински
документи, имащи отношение към получените вследствие на процесното
ПТП телесни увреждания и към претенцията за обезщетяване на
претърпените от М. А. неимуществени вреди, както и разходни документи,
доказващи наличието на произтекли от процесното ПТП имуществени вреди.
С писмо изх. №0-92-6222/14.05.2021г. застрахователят я уведомил, че не
може да определи обезщетение без доказателства за вината на застрахования
при него водач. Твърди, че не отговаря на истината изложеното в отговора на
исковата молба твърдение, че ответникът не е отказал изплащането на
обезщетение. С писмо изх. №0-92-7396/11.06.2021г. ищцата била уведомена,
че предвид изтичане на 3- месечният срок от предявяване на претенцията към
онзи момент за застрахователното дружество не е налице основание за
удовлетворяване на същата. Следва да се вземе предвид обстоятелството, че
на основание чл.496, ал.3, т.1 от КЗ застрахователят не може да откаже да се
произнесе по основателността на претенция за обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за
7
удостоверяването на пътнотранспортно произшествие е бил представен
Констативен протокол за пътнотранспортно произшествие. Съгласно
разпоредбата на чл.496, ал.1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл.380 пред застрахователя. В настоящия случай
исковата молба е депозирана много след 11.06.2021г., датата на която този
срок е изтекъл и на която дружеството се е произнесло по претенцията, а
именно на 02.07.2021г. Освен това, посочените от ответника обстоятелства, за
които се твърди, че липсват представени към застрахователната претенция
доказателства, а именно механизъм и вина за настъпилото ПТП, счита, че
подлежат на доказване в настоящото производство и именно затова с
исковата молба са направени редица доказателствени искания за
установяването им.
Относно възражението на ответното дружество за неоснователност на
предявените искове поради неизяснения механизъм на настъпилото
пътнотранспортно произшествие и липсата на вина на водача Ж. Т. Т., счита
същото за неоснователно. Нарушението на ЗДвП, извършено от водача на лек
автомобил марка „Дайхатсу“, модел “Фероза“ с ДКН СТ 3463 РВ счита за
безспорно установено, предвид което са налице всички предпоставки и
елементи от фактическия състав на ангажиране на отговорността на
застрахователя. Налице са: валидно застрахователно правоотношение между
собственика на автомобила и ответника, застрахователно събитие,
противоправно поведение от страна на водача Т., настъпили вреди, причинна
връзка между вредите и противоправното поведение, както и вина на водача.
Твърди, че Ж. Т. виновно е нарушил редица правила за движение по
пътищата. Същият преди да предприеме маневра движение на заден ход не се
е убедил, че теренът зад управляваното от него МПС е свободен. Той не е
съобразил поведението си с разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, според
която водачът е длъжен да се увери, че пътят зад управляваното от него МПС
е свободен и че при извършване на маневрата „движение назад“ няма да
създаде опасност за останалите участници в движението. Нещо повече,
разпоредбата на ал. 2 въвежда задължението по време на движение назад
водачът непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато
това е невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Законът вменява на водачите и задължението да не създават опасности и
пречки за движението, да не поставят в опасност живота и здравето на хората,
както и да бъдат внимателни към уязвимите участници в движението.
Пешеходец, съгласно разпоредбата на чл. 107 от ЗДвП, е всеки участник в
движението, който се намира на пътя извън пътно превозно средство и не
извършва работа по пътя. Тоест, безспорно пострадалата М. А. е имала това
качество. Освен това предвид възрастта й /70 години към датата на
настъпване на ПТП/ тя попада в една рискова група пешеходци, която изисква
повишено внимание от страна на водачите. Съгласно разпоредбата на чл. 116
8
от ЗДвП, водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и
предпазлив към няколко категории пешеходци, като особено внимание е
насочено към престарелите хора.
Ищцата заявява, че в хода на разследването по образуваното ДП №375 -
ЗМ - 71/08.03.2021г. по описа на РУ Ч. са събрани достатъчно доказателства
за виновността на водача Ж. Т. Т., поради което с Постановление от
09.09.2021г. същият е привлечен в качеството на обвиняем по посоченото ДП
за извършено престъпление по смисъла на чл.343а, ал. 1,6. „а“, предл. 2 вр.
343, ал. 1,6. „б“, предл. 2 вр. чл. 342, ал. 1, предл. 3 от НК. Освен това, в хода
на ДП са изготвени експертизи, като съгласно заключението на авто-
техническата експертиза, техническата причина за настъпване на процесното
ПТП е обстоятелството, че предприемайки маневра движение назад, водачът
Т. не се е убедил, че пътят зад него е свободен. Същият е имал техническа
възможност да предотврати настъпването на произшествието, като преди
извършване на маневрата се убеди, че пътят зад управляваното от него МПС е
свободен или като осигури лице, което да сигнализира за опасности. Счита,
че както въпросната експертиза, така и съдебномедицинската такава,
изготвени в хода на образуваното досъдебно производство и приложени към
настоящата допълнителна искова молба, са писмени доказателства и следва
да бъдат ценени от съда като такива.
Счита, че са налице всички предпоставки и елементи от фактическия
състав на ангажиране отговорността на застрахователя, която е гаранционно-
обезпечителна и е функция от отговорността на делинквента по чл. 45 от ЗЗД
/Решение №24 от 23.03.2017г. по гр. д. №60047/2016г. на Върховен
касационен съд, 3-то гр. отделение/. Твърди, че именно в тази връзка и с
оглед изясняване поведението на участниците в процесното ПТП, с исковата
молба е направила доказателствени искания за назначаване на
съдебномедицинска и съдебноавтотехническа експертиза, които да отговорят
на поставените от ищцата въпроси, както и за приобщаване на образуваното
досъдебно производство към настоящото такова. Заключенията на двете
експертизи ще установят техническите причини за настъпване на ПТП,
скоростите на движение на автомобила и пешеходката преди и в момента на
удара, опасната зона на спиране на автомобила, механизма на получаване на
травматичните увреждания, наличието на причинна връзка между
произшествието и вредите и други относими към механизма на ПТП
обстоятелства. В тази връзка изводите на ответника за липса на основание за
ангажиране на отговорността му и за липса на вина на водача Ж. Т. счита за
недоказани и неоснователни на този етап от процеса, тъй като са предприети
необходимите действия за изясняване както на механизма на ПТП, така и на
вината на водача чрез изготвяне на експертни заключения.
Относно възражението на ответното дружество за неоснователност на
предявения от ищцата иск за неимуществени вреди, както и за прекомерност
на размера му, счита същото за бланкетно изложено, неаргументирано и
неоснователно, като излага подробни съображения в тази връзка. Позовава се
9
на Решение №134 от 04.07.2016г. по гр.д. №5992/2015г. на ВКС, 3-то гр.
отделение и Решение № 16/17.05.2017г. по гр.д. № 2686/2016г. на ВКС, 3-то
гр. отделение.
Относно твърденията на ответника за липса на причинна връзка между
настъпилото ПТП и депресивното състояние на ищцата, счита същите за
недоказани и неоснователни. След толкова тежък инцидент неминуемо
психичното здраве на пострадалата е тежко увредено и съществено
променено спрямо времето преди това. Практиката на върховната касационна
инстанция е последователна във виждането си, че пътнотранспортното
произшествие несъмнено е стресогенно събитие, което води до личностова
промяна. След инцидента М. А. е силно притеснена, неспокойна, потисната и
напрегната. Лесно се уморява, не може да издържа на напрежение. Ищцата
непрекъснато мисли за случилото се, което провокира чести страхови
изживявания, трудно се концентрира, разсеяна е. Пострадалата рязко е
ограничила контактите си, няма желание да извършва обичайните си
дейности и да контактува с хора, което е изключително нетипично за човека,
който е била преди инцидента. Известен период от време е имала проблеми
със съня. И до днес се страхува от автомобили. Всички тези обстоятелства и
лошото психично здраве са дали отражение върху качеството й на живот.
Посочва се, че размерът на претендираното от ищцата обезщетение е
съобразен с принципа за справедливост с оглед действително претърпените
болки и страдания от ищцата и с лимита на отговорност на застрахователната
компания по ЗГО, със социално-икономическите условия в страната, както и
със съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид. С петитума
на исковата молба ясно са посочени получените от ищцата травми и е
определен размер на обезщетение за тях, съгласно практиката при
компенсиране на вреди, произтекли от съответния вид телесно увреждане.
Посочва съдебна практика.
По отношение на възражението на ответника за неоснователност на
иска за имуществени вреди поради липса на доказателства за необходимостта
от извършването на разходите за възстановяване на здравословното
състояние на ищцата, счита същото за неоснователно и немотивирано, тъй
като в исковата молба разходите са описани поотделно и са приложени
доказателства за всеки един от тях. Вследствие настъпилото ПТП М. А.
извършила редица разходи за своето лечение и възстановяване, за което към
исковата молба са приложени фактури за сторени разходи в размер на общо
2227.98 лв. /две хиляди двеста двадесет и седем лева и деветдесет и осем
стотинки. Всички посочени разходи са извършени за медикаменти, ставна
протеза, помощни средства, болничен престой и произтичат от настъпилото
пътнотранспортно произшествие и произтеклите от него увреждания.
Що се отнася до твърдението относно наличието на съпричиняване от
страна на пострадалата М. А., счита същото за изцяло неоснователно, тъй
като не са налице доказателства за принос към вредоносния резултат по
10
смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Изложените в отговора на исковата молба
аргументи от ответника в тази посока се свеждат до необоснованото
твърдение, че пострадалата е престоявала на пътното платно без
необходимост, с което е нарушила разпоредбата на чл.113 от ЗДвП. Твърди,
че пострадалата не би могла да предположи, че автомобилът ще започне да се
движи назад. Виновният водач е имал възможност да предотврати
настъпването на ПТП, като преди да приведе автомобила в движение назад
провери и се увери, че зад него пространството е свободно за извършване на
желаната от него маневра. Извън всякакво съмнение е, че основната
техническа причина за настъпване на ПТП е невъзприемането на пешеходката
от страна на виновния водач. Във всички случаи, ако водачът я е възприел,
което той безспорно е имал задължението и възможността да стори, би могъл
да предотврати произшествието. От техническа гледна точка пострадалата не
е имала никакви пропуски и нарушения, които да са способствали
възникването на инцидента. Счита, че М. А. по никакъв начин не е нарушила
разпоредбата на чл. 113 от ЗДвП. Освен това, наличието на принос от
пострадалия трябва да се докаже по категоричен начин от страната, която
прави възражение за съпричиняване. Съгласно задължителната практика на
ВКС принос за настъпване на увреждането е налице, когато пострадалото
лице със своето поведение е създало предпоставки за настъпване на вредите
или е допринесло за механизма на увреждането /Решение №142/15.10.2015г.
по т. д. №2766/2014 г. на ВКС/. Счита, че следва да е налице причинна връзка
между действията на пострадалия и причинения вредоносен резултат, каквато
в случая категорично липсва.
С допълнителния отговор ответникът прави искане за спиране на
производството, тъй като към настоящия момент спрямо водача на л.а.
„Дайхатсу Фероза“, per. № СТ 3463 РВ Ж. Т. Т. е издадено Постановление за
привличане на обвиняем от 09.09.2021г. Посочва, че при положение, че
образуваното досъдебно производство бъде внесено с обвинителен акт в съда
и по наказателното дело от общ характер бъде постановена влязла в сила
присъда, същата ще бъде задължителна за гражданския съд относно това дали
е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
съгласно чл.300 от ГПК. От отговора на посочените преюдициални въпроси
зависи договорната отговорност на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите.
Отделно от това посочва, че при приключване на наказателното дело с
присъда ще има яснота относно причините, довели до произшествието и по
настоящото производство ще бъде излишно да се проведат редица
процесуални действия.
Изцяло поддържа подадения отговор на искова молба и посочените в
него съображения относно неоснователността и размера на исковата
претенция.
11
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е безспорно установено, че на 08.03.2021 г. около 11:00 ч. в
гр.Ч. на ул. *** е настъпило ПТП между ППС марка „Дайхатсу“, модел
“Фероза“ с ДКН СТ 3463 РВ, собственост на Ж. Т. Т. и управлявано от него,
при което е пострадала пешеходката М. И. А., ЕГН: **********, ищца по
делото.
По делото не е спорно, че за увреждащия лек автомобил марка
„Дайхатсу“, модел “Фероза“ с ДКН СТ 3463 РВ е налице сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с "Д." ЕАД,
обективирана в застрахователна полица BG06/121000081496 със срок на
валидност от 00:00 ч. на 01.01.2021 г. до 23:59ч. на 31.12.2021г., т.е. към
момента на настъпване на ПТП на 08.03.2021г. за същия е имало валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ със застрахователна претенция
вх. №274/11.03.2021 г. М. И. А. е предявила претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред „Д.” ЕАД.
Представила е и всички налични у нея документи, в това число Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица. Посочила е и банкова сметка за
превеждане на обезщетението.
С писмо изх. № 0-92-3922/19.02.2021г. /датата на изходящия номер е
сгрешена/ „Д.” ЕАД изискало предоставянето на допълнителни документи по
заведената застрахователна претенция. Тъй като ищцата тогава не
разполагала с материалите по образуваното досъдебно производство, за нея
било обективно невъзможно да ги представи на застрахователя.
С Молба вх. №0439/28.04.2021г. представила медицински документи,
имащи отношение към получените вследствие на процесното ПТП телесни
увреждания и към претенцията за обезщетяване на претърпените от нея
неимуществени вреди, както и разходни документи, доказващи наличието на
произтекли от процесното ПТП имуществени вреди.
С писмо изх. №0-92-6222/14.05.2021г. застрахователят я уведомил, че не
може да определи обезщетение без доказателства за вината на застрахования
при него водач, а с писмо изх. №0-92-7396/11.06.2021г. й било отказано
изплащането на обезщетение поради липса на основание за удовлетворяване
на претенцията.
Видно от приложеното АНД №327/2021 г. по описа на Районен съд – Ч.,
с влязло в сила Решение № 76/29.11.2021 г. Ж. Т. Т. е признат за виновен в
това, че на 08.03.2021 г. в гр. Ч., обл. С.З., на ул. ***, при управление на лек
автомобил марка „Дайхатсу“, модел “Фероза“ с ДКН СТ 3463 РВ, е нарушил
правилата за движение по пътищата - чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП, като преди
да започне движение назад не се е убедил, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност за останалите участници в
движението и по време на движението си назад не е наблюдавал пътя зад
12
превозното средство, в пряка причинна връзка с което по непредпазливост е
причинил средна телесна повреда на М. И. А., изразяваща се в счупване на
дясна бедрена шийка, причинило трайно затруднение на движението на
десния крак по смисъла на чл. 129, ал. 2 от НК, като е направил всичко
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на
основание чл. 343а, ал. 1, б. „а", предл. 2 вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, предл. 2 вр.
чл. 343, ал. 1, предл. 3 от НК и чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 78а от НК,
съдът го освободил от наказателна отговорност и му наложил
административно наказание глоба в размер на 1000лв.
По делото е назначена съдебна автотехническа експертиза, чието
заключение съдът възприема като компетентно и добросъвестно дадено.
Същото не е оспорено от страните по делото.
От заключението на автотехническата експертиза се установява
следното:
На 08.03.2021 г. около 11:00 часа в гр. Ч., на ул. ***, в близост до
кръстовището с ул. ***, в пътната лента предназначена за насрещно
движение е бил спрян за престой л.а. Дайхатсу Фероза с per. № СТ 3468 РВ и
водач Ж. Т.. Било е светлата част на денонощието. Участъкът от пътя бил
прав, без неравности, а пътната настилка била суха. В същото време в посока
от запад на изток се е движила пешеходката М. А., с намерението да пресече
платното за движение на ул. ***. Спряла се е зад автомобила, в близост до
резервната му гума, която се намира в дясната част на задната (пета) врата, за
да си почине от вървенето и да изчака движещите се по ул. *** автомобили. В
този момент, водачът на л.а. Дайхатсу Фероза е предприел движение на заден
ход и е настъпил удар между МПС и пешеходната. Първоначалния контакт за
автомобила е бил в задната дясна част, в областта на резервната гума, а за
пострадалата е в странична лява част на тялото. В резултат на удара
пешеходката е изпаднала на пътната настилка, зад автомобила. Автомобилът
е изминал около 0,20 - 0,30 м, след което водачът е спрял. Установил се е в
покой така, както е фиксиран в протокола за оглед и нанесен в мащабната
скица. Вследствие на ПТП, ищцата Мария И. е получила травматични
увреждания.
Съгласно данните от Протокола за оглед на ПТП е изготвена мащабна
скица, приложена към заключението.
Според експертизата, мястото на удара се намира в западната пътна
лента на ул. ***, в близост до кръстовището с ул. ***. Скоростта на л.а.
Дайхатсу в момента на удара е била около 3,24км/ч. Скоростта на л.а.
Дайхатсу преди ПТП е била променлива величина от 0 км/ч до 3,24 км/ч.
Към момента на настъпване на ПТП и непосредствено преди него,
пешеходката е била в покой. Скоростта на пешеходката към момента на удара
и преди ПТП е била 0 км/ч.
Технически правилно е преди да предприеме движение назад, водачът
да се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
13
опасност или затруднения за останалите участници в движението.
Технически правилно е по време на движението си назад, водачът
непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, да осигури лице, което да му сигнализира за опасности.
Предвид разположението на резервната гума на автомобила и
местоположението на пешеходката непосредствено преди удара, както и
ниският й ръст (висока е 1,57 м), водачът е нямал техническата възможност
да възприеме пострадалата от мястото на водача.
Водачът Т. е имал техническата възможност да предотврати ПТП, като
не предприема движение на заден ход, след като не е в състояние да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност за
намиращата се зад МПС пешеходка.
Другата възможност е била водачът Т. да предотврати ПТП, като
осигури лице, което да му сигнализира за опасности преди и по време на
движението му на заден ход.
В материалите по делото има данни, че по платното за движение на ул.
***, в посока от север на юг се е движил л.а. Раф 4 с водач А. П.. Водачът е
бил очевидец на инцидента и е сигнализирал със звуков сигнал на водача на
л.а. Дайхатсу за опасността - падналата на пътната настилка пешеходка. От
тези данни, може да се направи извода, че пострадалата е нямала техническа
възможност да продължи движението си на изток и да пресече платното за
движение.
Непосредствено преди настъпването на удара пешеходката се е
намирала зад спрелия автомобил, в неговата дясна част и е нямала
техническата възможност да предотврати ПТП, като се върне назад (на запад)
или като се измести встрани (на юг).
Експертизата е категорична, че пешеходката М. А. е нямала
техническата възможност да предотврати настъпилото ПТП.
Техническите причини за настъпване на ПТП, според експертизата са
следните :
Субективните действия на водача на автомобила, който е спрял МПС за
престой в лентата за насрещно движение, в непосредствена близост до
кръстовището. При така създалата се ситуация, л.а. Дайхатсу е ограничавал
видимостта на пешеходката към приближаващите ППС в посока от север на
юг по ул. ***, както видимостта на тези водачи към пешеходците, пресичащи
платното за движение в посока от запад на изток.
Субективните действия на водача на л.а. Дайхатсу, който е предприел
движение на заден ход при условие, че не е имал техническата възможност да
се убеди, че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде
опасност за намиращата се зад МПС пешеходка.
Субективните действия на водача на л.а. Дайхатсу, който при условие,
че не е имал техническата възможност да наблюдава пътя зад автомобила, не
14
е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности преди и по време на
движението му на заден ход.
Мястото на удара се намира на продължението на северния тротоар на
ул. *** върху платното за движение на ул. ***.
В материалите по делото и приложеното към него НОХД № 327/2021 г.
по описа на Ч.ски районен съд има данни, че непосредствено преди ПТП,
ищцата М. А. се е движила в посока от запад на изток с намерението да
пресече платното за движение и да отиде в магазин за хранителни стоки,
който се намирал от източната страна на улицата. Спряла се е зад л.а.
Дайхатсу, в дясната му част, в близост до резервната му гума, за да си почине
от вървенето и да изчака движещите се по ул. *** автомобили.
По делото е назначена и съдебномедицинска експертиза, от чието
заключението се установява, че на 08. 03. 2021 г. М. И. А., ЕГН ********** е
получила счупване на бедрената шийка на дясната бедрена кост.
Описаното счупване на шийката на бедрената кост на десния крак
отговаря да е получено по време и начин описани в Исковата молба до
Окръжен съд - С.З. от М. И. А., ЕГН **********.
Според експертизата, налице е пряка причинна връзка между
настъпилото ПТП и счупването на бедрената шийка на дясната бедрена кост
на М. И. А.. Претърпените от А. болки и страдание са били интензивни в
периода от първия болничен престой. След оперативното лечение и ранния
следоперативен период интензитета им е намалял, но пострадалата е
изпитвала болка при движение на крайника по-дълъг период.
Според експертизата, при правилно протичане на оздравителния
процес, възстановителният период е около 12 месеца.
Експертизата е категорична, че приложените фактура и описаните
дейности, медикаменти и консумативи в тях са били необходими за
лечението и възстановяването на А..
Експертизата е изготвена добросъвестно, задълбочено и мотивирано и
съдът я възприема.
За установяване на неимуществените вреди по делото са събрани
гласни доказателства.
Свидетелката М.И.Г. дъщеря на ищцата, посочва, че на 08.03.2021 г.
била на работа, когато й се обадили, че майка й е претърпяла ПТП и се налага
операция за смяна на ставата. Когато свидетелката отишла в болницата,
майка й много се страхувала, искала да умира. Направили й операция и след
седем – осем дни, насочили майка й към рехабилитация. Според
свидетелката, след ПТП психиката на майка й била много разбита. Не искала
да става, да ходи, дори с проходилка много трудно се справела и се наложило
свидетелката да я взема при себе си в Гълъбово, в домашни условия. Налагало
се ищцата да ходи до тоалетна с помощта на дъщеря си, не можела да се
обслужва сама или да си приготвя храна, налагало се друг човек да се грижи
15
за нея. Положили много усилия за нейното раздвижване, правили
рехабилитация, но психически, майка й била рухнала, отказвала да се храни,
правили усилия, за да може да се стабилизира емоционално и да продължи
лечението с рехабилитацията. След рехабилитацията, майка й се оживила
малко, но въпреки това нейното емоционално състояние било много
нестабилно. Падала, треперела, отказвала да ходи с проходилка. С много
труд, свидетелката успяла да й помогне да проходи първо с две патерици,
после с една патерица. След като ищцата се върнала в Ч., продължила с
рехабилитацията. Според свидетелката, преди ПТП, майка й била много
усмихнат, лъчезарен човек, обикаляла целия град. Към настоящия момент,
майка й не се е възстановила емоционално, не можела да се придвижва без
бастун, имало жена, която да се грижи, както за физическото, така и за
емоционалното й състояние.
Свидетелката Л.З.Д. посочва, че е съседка и приятелка на ищцата.
Научила за катастрофата от приятели. След ПТП -то, ищцата била при
дъщеря си, след това по нейно желание се прибрала в Ч.. Свидетелката ходела
да й помага, да я заведе до тоалетна, да й купи хляб, така в продължение на
няколко месеца. Според свидетелката, ищцата психически е рухнала, не я
интересувало нищо, нямала апетит, не искала да живее. Преди катастрофата
била съвсем нормална и жизнена жена. Преди катастрофата не използвала
помощни средства и не е имала затруднения с движението. Към момента, при
ищцата имало жена, която да се грижи за нея. Според свидетелката, в
момента ищцата леко се движела - да иде до тоалетна, да се върне, но не
излизала от къщата.
За установяване на механизма на ПТП са събрани същи и гласни
доказателства.
Свидетелят Ж. Т. Т., който е освободен от наказателна отговорност по
чл. 78а от НК за процесното ПТП посочва, че спрял автомобила си на
магазина на главния път С. – Ч., на улица *** до магазина. Бил спрял
автомобила си в насрещното движение. След като излязъл от магазина, се
качил в колата си, като пред него била спряла друга кола. Преди да се качи на
автомобила не е ходил зад колата, не е обикалял. Погледнал в страничните
огледала и в огледалото за задно виждане, но не видял никой зад автомобила.
Направил маневра назад, около двадесетина сантиметра и тогава свидетелят
П. му извикал и той спрял веднага. Когато слязъл от колата, видял на земята
паднала жена. Веднага я повдигнал, дошъл и друг човек, взели стол от
магазина, сложили я да седне на стола и тя му казала, че нищо й няма. Когато
станала да се изправя казала, че я боли много. Тогава едно момиче се обадило
на Бърза помощ, качили я в линейката, и я закарали в Спешна помощ.
Свидетелят посочва, че ищцата му казала, че се е изморила, забравила си
бастуна и се е подпряла на колата да си почине.
Свидетелят А. П. П., който е очевидец на процесното ПТП посочва, че
в центъра на града на една отбивка имало доста спрели коли. Св.Т. /виновният
16
водач за ПТП/ бил спрял, друга кола имало на близко разстояние пред него.
Свидетелят бил трета кола с лице към него. Видял, че свидетелят Т. тръгнал с
колата малко назад, тогава свидетелят П. видя, че нещо паднало и свирнал на
Т., който веднага спрял. И двамата излезли от колите си и видели паднала
жена, която им казала, че се е уморила и се облегнала да си почине. Според
свидетеля, автомобилът на свидетеля Т. има резервна гума отзад на джипа и
не я е видял.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
За да се ангажира отговорността на застрахователя по чл. 432, ал. 1 от
КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува валидно
застрахователно правоотношение, породено от договор за застраховка
"Гражданска отговорност", между прекия причинител на вредата и
застрахователя, при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
В случая наличието на валидно застрахователно правоотношение към
датата на процесното ПТП – 08.03.2021 г., по силата на което „Д.” ЕАД е
поела задължение да обезщети увредените при използването на застрахования
л. а. марка „Дайхатсу“, модел “Фероза“ с ДКН СТ 3463 РВ трети лица, се
установява от застрахователна полица BG 06/121000081496 със срок на
валидност от 00:00 ч. на 01.01.2021 г. до 23:59ч. на 31.12.2021 г. Съдът
намира, че следва да приложи законовата разпоредба на чл. 498, ал. 3 КЗ,
която обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на започната
процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при
ПТП и застрахователя по задължителна застраховка "ГО на автомобилистите"
и изтичането на тримесечен срок от предявяването на претенцията пред
застрахователя или пред негов представител. Касае се за рекламационен срок,
въведен от законодателя с новия КЗ, с цел предотвратяване или намаляване на
съдебните производства по този вид спорове. Следователно изтичането на
рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на пряк
иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ със застрахователна претенция
вх. №274/11.03.2021 г. ищцата е предявила претенции за заплащане на
обезщетение за неимуществени и имуществени вреди пред „Д.” ЕАД.
Представила е и всички налични у нея документи, в това число Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица, посочила е и банкова сметка за
превеждане на обезщетението. С писмо изх. №0-92-6222/14.05.2021г.
застрахователят я уведомил, че не може да определи обезщетение без
доказателства за вината на застрахования при него водач, а с писмо изх. №0-
92-7396/11.06.2021г. й било отказано изплащането на обезщетение поради
липса на основание за удовлетворяване на претенцията.
С оглед на изложеното, съдът намира, че предявените искове са
допустими.
В случая следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
17
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на
прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване на
причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че травматичните увреждания на
ищцата се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с виновното и
противоправно поведение на водача на застрахования автомобил Ж. Т. Т.,
което е установено с влязло в сила Решение № 76/29.11.2021 г. постановено
по АНД №327/2021 г. по описа на Районен съд – Ч.. Съгласно т. 15 от
тълкувателно решение № 6/2012 г. от 6.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието,
че решението по чл. 78а от НК, с което наказателният съд освобождава
подсъдимия от наказателна отговорност и му налага административно
наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда, която по реда
на чл. 300 от ГПК е задължителна за гражданския съд.
Следователно, отговорността на застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите, на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ следва да бъде ангажирана, като предявените искове за неимуществени и
имуществени вреди се явяват доказани по основание.
Относно размера на иска за неимуществени вреди, съдът намира
следното:
Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени.
Понятието “справедливост” не е абстрактно. Според ПП на ВС на РБ №
4/23.12.1968 г. то е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при
определяне размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са
характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата при
които е станало, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания и др.
Видно от заключението на съдебномедицинската експертиза,
вследствие на процесното ПТП, ищцата е получила счупване на бедрената
шийка на дясната бедрена кост, което е наложило оперативно лечение.
Претърпените от ищцата болки и страдания първоначално са били
интензивни. След оперативното лечение и ранния следоперативен период
интензитета им е намалял, но пострадалата е изпитвала болка при движение
на крайника по-дълъг период. От свидетелските показания /М.И.Г. и
свидетелката Л.Д./, които съдът изцяло кредитира, като убедителни,
последователни и непротиворечиви, се установява, че лечебният и
възстановителен период на ищцата е бил продължителен, нуждаела се от
чужди грижи непосредствено след произшествието, не е можела сама да ходи
до тоалетна, да пазарува, за обслужва домакинството си. След процесното
ПТП ищцата не искала да ходи, не искала да се храни, предвижвала се с
бастун. Неминуемо вследствие на ПТП, ищцата е преживяла и силен
18
емоционален стрес, който от свидетелските показания и към настоящия
момент не е преодолян. Преди произшествието ищцата била много усмихнат,
лъчезарен и енергичен човек, обикаляла целия град, но след инцидента се
затворила в себе си, не искала дори да излиза от къщата и се предвижвала с
бастун. Към настоящия момент за физическото и за емоционалното състояние
на ищцата се грижи специално наета от семейството / от дъщеря й св.
Георгиева/ жена. При определяне на обезщетението следва да вземе предвид,
че към момента на произшествието, ищцата е била на 70 години, което
обуславя значително по-висок стрес, по-тежко преживяване на претърпените
травми и по-трудно възстановяване на телесното здраве.
Предвид изложеното, като взе предвид предвид тежестта на травмите,
възрастта на ищцата към момента на ПТП – 70 години, неудобства и
ограничения от личен, битов и социален характер, които е претърпяла ищцата
и все още търпи, влошеното психическо, емоционално и физическо
състояние, резултат на претърпените увреждания от ПТП, съдът приема, че
справедливо обезщетение за претърпените от М. И. А. неимуществени вреди
би била сумата от 40 000 лв.
По иска за имуществени вреди.
От представените по делото доказателства се установява, че във връзка
с процесното ПТП, ищцата е направила разходи в размер на 2 227,98 лв., за
което са представени фактури с прикрепени към тях фискални бонове.
Според заключението на съдебномедицинската експертиза, приложените
фактура и описаните дейности, медикаменти и консумативи в тях са били
необходими за лечението и възстановяването на ищцата. Поради това, съдът
намира, че предявеният иск за имуществени вреди следва да бъде уважен в
претендирания размер от 2 227, 98 лв.
Ответното дружество е направило възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, изразяващ се в това, че М. И. А. е нарушила
разпоредба на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП.
Съгласно разпоредбата на чл. 113, ал. 1 от ЗДвП, при пресичане на
платното за движение пешеходците са длъжни да преминават по пешеходните
пътеки при спазване на следните правила: преди да навлязат на платното за
движение, да се съобразят с приближаващите се пътни превозни средства.
В настоящия случай по делото е установено, че мястото на удара се
намира на продължението на северния тротоар на ул. *** върху платното за
движение на ул. ***. Поради това следва да се приеме, че ищцата се е
движела по пешеходна пътека с оглед разпоредбата на § 6, т. 54 от ПЗР на
ЗДвП, където е посочено, че "Пешеходна пътека" е част от платното за
движение, очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни
знаци, предназначена за преминаване на пешеходци. На кръстовищата
пешеходни пътеки са продълженията на тротоарите и банкетите върху
19
платното за движение. Според заключението на автотехническата експертиза,
причина за настъпване на процесното ПТП са субективните действия на
водача на автомобила, който е спрял МПС за престой в лентата за насрещно
движение, в непосредствена близост до кръстовището. При така създалата се
ситуация, л.а. Дайхатсу е ограничавал видимостта на пешеходката към
приближаващите ППС в посока от север на юг по ул. ***, както видимостта
на тези водачи към пешеходците, пресичащи платното за движение в посока
от запад на изток. Ето защо, след като ищцата е пресичала на пешеходна
пътека, на която са приравнени продълженията на тротоарите в зоната на
кръстовища, то приносът й е изключен по силата на разпоредбата на чл. 119,
ал. 5 ЗДвП, според която при пътнотранспортно произшествие с пешеходец
на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е
превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго
правило от ЗДвП/в случая чл. 40, ал. 1 и ал.2 от ЗДвП/, имащо отношение към
произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на
съответното произшествие. Поради изложеното по-горе съдът намира
възражението за съпричиняване за неоснователно.
По иска за законна лихва.
Съгласно чл. 429, ал. 3, изр. 2 - ро КЗ вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 и чл. 429, ал.
2, т. 2 КЗ, застрахователят дължи на увреденото лице лихвите за забавата на
застрахования по застраховка "Гражданска отговорност", считано от по-
ранната дата на уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие от застрахования делинквент или от увреденото
лице, вкл. чрез предявяване от последното на застрахователна претенция,
стига лихвите да са в рамките на лимита на отговорност на застрахователя,
определен от размера на застрахователната сума. В настоящия случай,
ищцата претендира законна лихва от 11.06.2021 г., датата на която е „Д.“ ЕАД
е отказало изплащане на обезщетение по заведената на 11.03.2021 г.
застрахователна претенция по чл. 380 от КЗ, до окончателно изплащане на
сумата. С оглед на изложеното, съдът следва да присъди законна лихва от
11.06.2021 г. до окончателното плащане на сумата.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че "Д.” ЕАД следва да заплати
на М. И. А. сумата от 40 000 лв., представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от получените
травматични увреждания - фрактура на бедрената шийка с последвала смяна
на тазобедрената става, множество вътрешни травматични увреждания,
кръвонасядания и охлузвания, ведно със законната лихва от 11.06.2021 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от
40 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв. като неоснователен.
Предвид гореизложеното съдът намира, че "Д.” ЕАД следва да заплати
на М. И. А. сумата от 2 227,98 лв., представляващи обезщетение за
20
имуществени вреди - извършени разходи по лечението и възстановяването
вследствие на нанесените травми ведно със законната лихва от 11.06.2021 г.
до окончателното изплащане на сумите.
По отговорността за разноски:
От представените по делото доказателства се установява, че М. И. А. е
материално затруднено лице, поради което адвокатската защита ще бъде
осъществявана безплатно.
Съгласно нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът, оказващ безплатно
адвокатска помощ, има право на адвокатско възнаграждение, ако се касае за
случай по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА и ако в съответното производство
насрещната страна е осъдена за разноски. Съдът определя възнаграждението
в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по Закона за адвокатурата и
осъжда другата страна да го заплати. Изявленията за наличие на конкретно
основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал. 1 от ЗА обвързват
съда и той не дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза.
По силата на чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство,
защита и съдействие по граждански дела възнагражденията се определят
съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един от тях поотделно.
В настоящото производство са предявени иск за неимуществени вреди и
иск за имуществени вреди.
Иск за неимуществени вреди за сумата от 60 000 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 10 000 до 100 000 лв.
– 830 лв. +3 % за горницата над 10 000 лв . При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ е в размер на 2 330 лв. Съгласно разпоредбата
на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по
тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на
Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.
К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с
ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищеца е в размер на 2 796 лв. с ДДС /2 330 х20% = 2796
лв./
С оглед изхода на делото ответникът "Д.” ЕАД следва да заплати на
21
адвокат П. К. адвокатско възнаграждение в размер на 1 864 лв., съразмерно с
уважената част от иска.
Иск за имуществени вреди за сумата от 2 227, 98 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди.
С оглед изложеното по – горе, съдът намира, че обезщетението на
имуществени вреди включва всички разходи по лечението и възстановяване
на получените травми. Поради това адвокатското възнаграждение следва да
бъде определено върху общия материален интерес на предявения иск за
имуществени вреди за сумата от 2 227, 98 лв., а не върху всеки отделен
разход, който е извършила ищцата.
Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата № 1, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен
интерес, възнагражденията са следните: при интерес от 1 000 лв. до 5 000 лв.
– 300 лв. + 7% за горницата над 1 000 лв. При спазване на посочените
правила в настоящия случай адвокатското възнаграждение за оказаната
безплатна адвокатска помощ е в размер на 385, 95 лв. Съгласно разпоредбата
на § 2а от ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения на ВАС, за регистрираните адвокати по ЗДДС, дължимият
данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по
тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента
адвокатско възнаграждение, което се дължи съобразно разпоредбите на
Закона за данъка върху добавената стойност. В настоящия случай адвокат П.
К. е регистриран по ЗДДС и адвокатското възнаграждение се претендира с
ДДС.
Следователно при спазване на посочените правила дължимото
адвокатско възнаграждение на адвокат П. К. за осъществена безплатна
адвокатска помощ на ищцата е в размер на 463, 14 лв. с ДДС /385, 95 х20% =
463, 14 лв./.
Или общо дължимото адвокатско възнаграждение на адв. П. К. за
осъществената безплатна адвокатска помощ на ищцата възлиза на сумата от
2 327, 14 лв. с включен ДДС /1 864 лв.+ 463, 14 лв./ съразмерно с уважената
част от исковете.
По разноските на ответното дружество "Д.” ЕАД.
Ответното дружество е направило разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 360 лв.
С оглед изхода на делото М. И. А. следва да заплати на "Д.” ЕАД
направените по делото разноски в размер на 115, 70 лв., съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
22
Видно от данните по делото от бюджета на съда са изплатени
възнаграждение за изготвяне на съдебномедицинска експертиза в размер на
500 и възнаграждение в размер на 700 лв. или в общ размер на 1 200 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът "Д.” ЕАД следва да бъде
осъден да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт,
сумата от 1 689, 12 лв. за държавна такса, съразмерно с уважения размер на
исковете, както и сумата от 814, 32 лв., представляваща възнаграждения на
вещи лица по съдебномедицинска и автотехническа експертизи, платени от
бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на исковете.
Водим от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "Д.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район *** да заплати на М. И. А. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Ч., ул. ***, чрез пълномощника адвокат П. Х. К., АК С.З. сумата от
40 000 лв. /четиридесет хиляди лв./, представляващи обезщетение за
неимуществени вреди - претърпени болки и страдания от получените
травматични увреждания - фрактура на бедрената шийка с последвала смяна
на тазобедрената става, множество вътрешни травматични увреждания,
кръвонасядания и охлузвания, ведно със законната лихва от 11.06.2021 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск над сумата от
40 000 лв. до претендирания размер от 60 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА "Д.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район *** да заплати на М. И. А. с ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. Ч., ул. ***, чрез пълномощника адвокат П. Х. К., АК С.З. сумата от
2 227,98 лв. /две хиляди двеста двадесет и седем лв. и 98ст./ ,
представляващи обезщетение за имуществени вреди - извършени разходи по
лечението и възстановяването вследствие на нанесените травми, ведно със
законната лихва от 11.06.2021 г. до окончателното изплащане на сумите.
Горепосочените суми може да бъдат заплатени по банкова сметка
IBAN ***, BIC *** с титуляр адв. П. К.- клиентска сметка.
ОСЪЖДА "Д.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район *** да заплати на адв. П. К. с адрес: гр. С.З., бул. *** адвокатско
възнаграждение в общ размер на сумата от 2 327, 14 лв./две хиляди триста
двадесет и седем лв. и 14 ст./, с включен ДДС, съразмерно с уважената част
от исковете.
23
Горепосочената сума може да бъде заплатена по банкова сметка
IBAN ***, BIC *** с титуляр адв. П. К..
ОСЪЖДА М. И. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Ч., ул.
***, чрез пълномощника адвокат П. Х. К., АК С.З. да заплати на "Д.” ЕАД с
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район *** направените
по делото разноски в размер на 115, 70 лв., съразмерно с отхвърлената част
от исковете.
ОСЪЖДА "Д.” ЕАД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район *** да заплати в полза на държавата, по бюджета на съдебната
власт, сумата от 1 689, 11 лв. за държавна такса, съразмерно с уважения
размер на исковете, както и сумата от 814, 32 лв., представляваща за
възнаграждения на вещи лица по съдебномедицинска и автотехническа
експертизи, платени от бюджета на съда, съразмерно с уважения размер на
исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Пловдивския апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – С.З.: _______________________
24