Решение по дело №5943/2018 на Районен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ ……… 18.04.2019 година град Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД VІІІ ГРАЖДАНСКИ състав

На двадесет и шести март 2019 година

В публично заседание в следния състав:

Председател: АНТОНИЯ ТОНЕВА

Секретар: ТЕОДОР ПЕТКОВ

Прокурор:

като разгледа докладваното от СЪДИЯ АНТОНИЯ ТОНЕВА

гр.дело №5943 по описа за 2018 година и за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.262 КТ и чл.86 ЗЗД.

Ищецът В.З.Г. твърди в исковата си молба, че 16.08.2016г. между него и ответникът бил сключен безсрочен трудов договор с шестмесечен срок за изпитване. На 31.05.2017г. бил сключен нов трудов договор №17/138 от 31.05.2017г. на основание чл.67 ал.1 т.1 във вр. с чл.70 ал.1 от КТ, идентичен с предходния, като съгласно сключения трудов договор му било възложено да изпълнява длъжността „охранител" с място на работа гр.Стара Загора - частна охранителна дейност, пълно работно време с продължителност 8 часа, при сумирано изчисляване на работното време съгласно ежемесечен график, като продължителността на работната смяна била до 12 часа, а на работна седмица не повече от 56 часа. Определено му било трудово възнаграждение в размер на 460.00 лева, както и допълнително материално стимулиране по преценка на работодателя. Трудовото възнаграждение следвало да се изплаща до 20 число на текущия месец за предходния. Съгласно трудовия договор следвало да постъпи на работа от 01.06.2017г. Заявява, че през цялото време на трудовото правоотношение с ответника, престарал труд като „охранител" - подвижен наряд при охрана на обектите, чрез технически системи за сигурност /СОТ/. Заявява също, че след изтичането на изпитателния срок продължил да престира труд и договора се трансформирал в безсрочен.

На 27.09.2018г. депозирал заявление за прекратяване на трудовото му правоотношение по негово желание. Със Заповед №506 от 17.10.2018г. трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл.326 ал.1 и ал.2 от КТ, считано от 26.10.2018г. Сочи, че през целия период на съществуване на трудовото правоотношение с ответника, полагал нормиран труд, на смени с продължителност 12 часа по график със знанието и съгласието на работодателя, като от страна на работодателят било осъществявано сумирано отчитане на положеният от него труд на месечен период.

Заявява, че при прекратяването на трудовото правоотношение, претендирал изплащане на трудово възнаграждение за положен труд над установеното работно време, но от страна на работодателя му било отказано. При сумирано изчисляване, установената нормална продължителност на работното време се спазвала средно за един по продължителен от деня и седмицата период от време. Продължителността на работното време, през отделните дни може да надвишава нормалната, като работата в повече се компенсира с допълнителни почивки в границите на отчетния период с цел спазване на баланса на работно време и почивно време. Това не било извършвано от страна на работодателя, не му бил предоставян и допълнителен платен годишен отпуск. В следствие на това в края на отчетните периоди, било налице превишаване на нормата на работното време, т.е. счита, че е налице полагане от негова страна на извънреден труд. До настоящият момент от страна на работодателя не е изплатено дължимото възнаграждение за положен извънреден труд в размер съобразно договореното в трудовия договор, след съответното увеличение, но с не по малко от 50% на сто /чл.262 от КТ/, както и за труд положен в официални празнични дни.

Предвид, че периодичността на изплащането на трудовото му възнаграждение е до двадесето число на месеца следващ месеца, за който се дължи счита, че работодателят е изпаднал и в забава, като му дължи и съответната мораторна лихва.

За процесния период 2016г. – 2018г., твърденията и претенциите на ищеца са както следва:

За 2016г.

1. Работните дни, през месец октомври 2016 г. са 21, т.е. основата е 168 часа; за визирания период е престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 24 часа или три работни дни. Основното му месечно възнаграждение за месеца е в размер на 450.00 лева, т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 21.42 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 96.42 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец ноември и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.11.2016 г., като до датата на подаване на исковата претенция, дължи мораторна лихва в размер на 19.38 лева;

2. Работните дни, през месец ноември 2016 г. са 22, т.е. основата е 176 часа. За визирания период е престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 4 часа или половин работен ден. Основното му месечно възнаграждение за месеца е в размер на 450.00 лева, т.е. дневното възнаграждение възлиза на 20.45 лева, а за половин работен ден е в размер на 10.22 лев. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 20.45 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец декември и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.12.2016г., като до датата на подаване на исковата молба дължи мораторна лихва в размер на 03.94 лева;

3. Работните дни, през месец декември 2016 год. са 21, т.е. основата е 168 часа. За визирания период престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 24 часа или три работни дни. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 450.00 лева т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 21.42 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 96.42 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец януари 2017 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.01.2017 год., като до датата на подаване на исковата молба дължи мораторна лихва в размер на 17.74 лева.

За 2017 г.

1.Работните дни, през месец януари 2017 год. са 21, т.е. основата е 168 часа. За визирания период е престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 12 часа или един работен ден и половина. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 500.00 лева, т.е. дневното му възнаграждение възлиза в размер на 23.80 лева, а за половин работен ден 12.90 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 47.60 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец февруари и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.02.2017 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 08.35 лева.

2. Работните дни, през месец февруари 2017 год. са 20, т.е. основата е 160 часа. За визирания период е престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 20 часа или два работни дни и половина. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 500.00 лева, т.е. дневното му възнаграждение възлиза в размер на 25.00 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 62.50 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец март и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.03.2017 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 10.47 лева.

3.Работните дни, през месец март 2017 год. са 22, т.е. основата е 176 часа. За визирания период е престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 16 часа или два работни дни. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 500.00 лева т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 22.72 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 34.08 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец април и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.04.2017 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 05.42 лева.

4.Работните дни, през месец април 2018 год. са 18, т.е. основата е 144 часа. За визирания период е престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 48 часа или пет работни дни. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 500.00 лева т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 27.70 лева, а за пет дни в размер на 138.50 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 207.75 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец май и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.05.2017 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 31.28 лева.

5.Работните дни, през месец май 2017 год. са 20, т.е. основата е 160 часа. За визирания период е престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от мен извънреден труд в размер на 36 часа или четири работни дни и половина. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 500.00 лева, т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 25.00 лева, а за четири работни дни и половина в размер на 112.50 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 168.75 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец юни и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.06.2017 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 23.95 лева.

6.Работните дни, през месец юни 2017 год. са 22 т.е. основата е 176 часа. За визирания период е престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 16 часа или два работни дни. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 500.00 лева т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 22.70 лева, а за два работни дни в размер на 45.40 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 68.10 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец юли и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.07.2017 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 09.10 лева.

7.Работните дни, през месец септември 2017 год. са 19, през месеца е ползвал пет дни платен годишен отпуск т.е. основата е 112 часа. За визирания период престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 32 часа или четири работни дни. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 500.00 лева т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 26.31 лева, а за четири работни дни в размер на 105.24 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 157.86 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец октомври и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.10.2017 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 17.05 лева.

8.Работните дни, през месец октомври 2017 год. са 22, т.е. основата е 176 часа. За визирания период престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 4 часа или половин работен ден. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 500.00 лева, т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 22.72 лева, а за половин работен ден в размер на 11.36 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 17.04 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец ноември и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.11.2017 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 01.69 лева.

9.Работните дни, през месец ноември 2017 год. са 22, т.е. основата е 176 часа. За визирания период престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от мен извънреден труд в размер на 4 часа или половин работен ден. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 500.00 лева т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 22.72 лева, а за половин работен ден в размер на 11.36 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 17.04 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец октомври и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.12.2017 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 01.55 лева.

10.Работните дни, през месец декември 2017 год. са 18, т.е. основата е 144 часа. За визирания период престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 48 часа или шест работни дни. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 500.00 лева, т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 27.77 лева, а за шест работни дни в размер на 166.62 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 249.93 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец януари 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.01.2018 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 20.59 лева.

За 2018 год.

1. Работните дни, през месец февруари 2018 год. са 20, т.е. основата е 160 часа. За визирания период престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 20 часа или два работни дни и половина. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 550.00 лева, т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 27.50 лева, а за два работни дни и половина - 68.75 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 103.12 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец март 2018 год. и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.03.2018 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 06.80 лева.

2. Работните дни, през м.април 2018 год. са 19, т.е. основата е 152 часа. За визирания период престирал труд в размер, съгласно график с продължителност 140часа. Счита, че е налице положен от мен извънреден труд в размер на 40 часа или пет работни дни. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 550.00 лева т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 28.94 лева, а за четири дни в размер на 115.76 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 173.64 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец май и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.05.2018 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 08.51 лева.

3.Работните дни, през месец май 2018 год. са 21, т.е. основата е 166 часа. За визирания период престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 12 часа или един работен ден и половина. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 550.00 лева, т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 26.19 лева, а за един ден и половина в размер на 39.28 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.92 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец юни и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.06.2018 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 02.38 лева.

4.Работните дни, през месец юни 2018 год. са 21, т.е. основата е 166 часа. За визирания период престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Считам, че е налице положен извънреден труд в размер на 12 часа или един работен ден и половина. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 550.00 лева, т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 26.19 лева, а за един ден и половина в размер на 39.28 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 58.92 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец юни и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.07.2018 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 01.89 лева.

5.Работните дни, през месец август 2018 год. са 23, т.е. основата е 184 часа. За визирания период престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 12 часа. Счита, че е налице положен от мен извънреден труд в размер на 4 часа или половин работен ден. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 550.00 лева, т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 23.91 лева, а за половин работен ден в размер на 11.95 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 17.92 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец септември и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.09.2018 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 00.26 лева.

6.Работните дни, през месец септември 2018 год. са 18, през месеца е ползвал пет дни платен годишен отпуск, т.e. основата е 104 часа. За визирания период престарал труд в размер, съгласно график с продължителност 28 часа. Счита, че е налице положен извънреден труд в размер на 28 часа или три работни дни и половина. Основното месечно възнаграждение за месеца е в размер на 550.00 лева, т.е. дневното възнаграждение възлиза в размер на 30.55 лева, а за три дни и половина в размер на 106.93 лева. След увеличението за извънреден труд от 50%, дължимото от работодателя възнаграждение възлиза в размер на 160.39 лева. Сумата е следвало да бъде начислена и изплатена до двадесето число на месец октомври и работодателят е изпаднал в забава, считано от 21.00.2018 год., като до датата на подаване на исковата молба, дължи мораторна лихва в размер на 01.05 лева.

Труд в празнични дни:

За 2016г. - През месец декември 2016 год. положил труд през празничен ден, а именно 26.12.2016 год. като от страна на работодателя не е заплатено трудовото възнаграждение увеличено с 100%, дневното му трудово възнаграждение е в размер на 21.42 лева, т.е. от страна на работодателя е налице задължение в размер на 21.42 лева.

За 2017г.

1.През месец март 2017 год. положил труд през празничен ден, а именно 03.03.2017 год. като от страна на работодателя не е заплатено трудовото възнаграждение увеличено с 100%, дневното трудово възнаграждение е в размер на 22.72 лева, т.е. от страна на работодателя е налице задължение в размер на 22.72 лева.

2.През месец май 2017 год. положил труд през празничен ден, а именно 01.05.2017 год. като от страна на работодателя не му е заплатено трудовото възнаграждение увеличено с 100%, дневното и трудово възнаграждение е в размер на 25.00 лева, т.е. от страна на работодателя е налице задължение в размер на 25.00 лева.

3.През месец септември 2017 год. положил труд през два официални празнични дни, а именно 06.09.2017 год. и 22.09.2017 год. като от страна на работодателя не му е заплатено трудовото възнаграждение увеличено с 100%, дневното трудово възнаграждение е в размер на 26.31 лева, т.е. от страна на работодателя е налице задължение в размер на 52.62 лева.

4.През месец декември 2017 год. положил труд през два празнични дни, а именно 26.12.2017 год. и 27.12.2017 год. като от страна на работодателя не е заплатено трудовото възнаграждение увеличено с 100%, дневното трудово възнаграждение е в размер на 27.77 лева, т.е. от страна на работодателя е налице задължение в размер на 55.54 лева.

За 2018г.

1. През месец април 2018 год. положил труд през празничен ден, а именно 06.04.2018 год. като от страна на работодателя не е заплатено трудовото възнаграждение увеличено с 100%, дневното трудово възнаграждение е в размер на 28.94 лева, т.е. от страна на работодателя е налице задължение в размер на 28.94 лева.

2.През месец май 2018 год. положил труд през празничен ден, а именно 07.05.2018 год. като от страна на работодателя не е заплатено трудовото възнаграждение увеличено с 100%, дневното трудово възнаграждение е в размер на 26.19 лева, т.е. от страна на работодателя е налице задължение в размер на 26.19 лева.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд и мораторни лихви по тях, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените по настоящото производство разноски, както следва:

1. Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.10.2016 год. до 31.10.2016 год. 96.42 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.11.2016 год. до 30.11.2016 год. 20.45 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.12.2016 год. до 31.12.2016 год. 96.42 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.01.2017 год. до 31.01.2017 год. 47.60 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. 62.50 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. 34.08 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. 207.75 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. 168.75 лева.

Трудово възнаграждение зa положен извънреден труд, за периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. 68.10 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. 157.86 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. 17.04 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.11.2017 год. до 30.11.2017 год. 17.04лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. 20.59 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. 103.13 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.04.2010 год. до 30.04.2018 год. 173.54 лева.

Трудово възнаграждение $а положен извънреден труд за периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. 58.92 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. 58.92 лева.

Трудово възнаграждение положен извънреден труд, за периода от 01.08.2018 год. до 31.08.2018 год. 17.92 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.09.2018 год. до 30.09.2018 год. 160.39 лева.

Или общо неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.10.2016 год. до 31.09.2018 год. е в размер: 1528.30

2. Мораторна лихва за следното неизплатено възнаграждение за положен труд над установеното работно време:

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.10.2016 год. до 31.10.2016 год. - мораторна лихва от 21.11.2016 год. до 12.11.2018 год. в размер на 19.38 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.11.2016 год. до 30.11.2016 год. - мораторна лихва от 21.12.2016 год. до 12.11.2018 год. в размер на 03.94 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.12.2016 год. до 31.12.2016 год. - мораторна лихва от 21.12.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 17.74 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от01.01.2017 год. до 31.01,2017 год. - мораторна лихва от 21.02.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 08.35 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.02.2017 год. до 28.02.2017 год. - мораторна лихва от 21.03.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 10.47 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.03.2017 год. до 31.03.2017 год. - мораторна лихва от 21.04.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 05.42 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.04.2017 год. до 30.04.2017 год. - мораторна лихва от 21.05.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 31.28 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.05.2017 год. до 31.05.2017 год. - мораторна лихва от 21.06.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 23.95 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.06.2017 год. до 30.06.2017 год. - мораторна лихва от 21.07.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 09.10 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.09.2017 год. до 30.09.2017 год. - мораторна лихва от 21.10.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 17.05 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.10.2017 год. до 31.10.2017 год. - мораторна лихва от 21.11.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер на 01.69 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.11.2017 год. до 30.11.2017 год. - мораторна лихва от 21.12.2017 год. до 12.11.2018 год. в размер 01.55 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.12.2017 год. до 31.12.2017 год. - мораторна лихва от 21.01.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 20.59 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.02.2018 год. до 28.02.2018 год. - мораторна лихва от 21.03.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 06.80 лева.

Трудово възнаграждение; за положен извънреден труд, за периода от 01.04.2010 год. до 30.04.2018 год. - мораторна лихва от 21.05.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 08.51 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.05.2018 год. до 31.05.2018 год. - мораторна лихва от 21.06.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 02.38 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.06.2018 год. до 30.06.2018 год. - мораторна лихва от 21.07.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 01.89 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.08.2018 год. до 30.08.2018 год. - мораторна лихва от 21.09.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 00.26 лева.

Трудово възнаграждение за положен извънреден труд, за периода от 01.09.2018 год. до 30.09.2018 год. - мораторна лихва от 21.10.2018 год. до 12.11.2018 год. в размер на 01.05 лева.

Или общо мораторна лихва за неизплатени възнаграждения за положен извънреден труд за периода от 01.10.2016 год. до 31.09.2018 год.: 191.40 лева.

3. Неизплатено възнаграждение за положен труд в празнични дни:

Неизплатено възнаграждение за положен труд в празнични дни за периода 01.02.2017 год. до 31.08.2018 год., както следва:

За положен труд на 03.03.2017 год. в размер на 22.72 лева.

За положен труд на 01.05.2017 год. в размер на 25.00 лева.

За положен труд на 06.09.2017 год. и 22.09.2017 год. в размер на 52.62 лева.

За положен труд на 26.12.2017 год. и 27.12.2017 год. в размер на 55.54 лева.

За положен труд на 06.04.2018 год. в размер на 28.94 лева.

За положен труд на 07.05.2018 год. в размер на 26.19 лева.

Или общо неизплатено възнаграждение за положен от мен труд в празнични за периода от 01.10.2016 год. до 31.09.2018 год. - 232.43 лева.

Претендира направените по делото разноски.

Ответникът „ЮСИС” ООД София представя писмен отговор в срока по чл.131 ГПК, в който взема становище, че не оспорва твърдението на ищеца, че страните са били в трудово правоотношение по силата на сключен между тях трудов договор №016/98 от 16.08.2016г. с шестмесечен срок на изпитване, като ищецът е заемал длъжността „портиер” с място на работа Ст.Загора, при работно време с продължителност 8 часа, като времето за осъществяване на задълженията по договора се определяло съгласно график за дежурствата, съставян ежемесечно с продължителността на работната смяна до 12 часа, а работната седмица не повече от 56 часа, при месечното възнаграждение в размер на 420.00 лева. Със Заповед №245 от 31.05.2017г. трудовия договор бил прекратен, считано от 01.06.2017г. На 31.05.2017г. между ищеца и ответника бил сключен нов трудов договор №17/138, със шестмесечен срок на изпитване, като работникът постъпил на работа на 01.06.2017г. С новия договор ищецът бил назначен на длъжност „Охранител" с място на работа гр.Стара Загора, пълно работно време с продължителност 8 часа, като времето за осъществяване на задълженията по договора се определяло съгласно график за дежурствата, съставян ежемесечно, като продължителността на работната смяна била до 12 часа, а работната седмица не повече от 56 часа, при месечното възнаграждение в размер на 460.00 лева. През времето на осъществяване на трудовите задължения от ищеца трудовото му възнаграждение било увеличавано със заповеди.

Със Заповед №506/17.10.2018 год., считано от 26.10.2018г. на основание чл.326 ал.1 и ал.2 от Кодекса на труда трудовото правоотношение между страните било прекратено.

Заявява, че ищецът полагал труд при сумирано изчисление на работното време при законоустановено 8 часово работно време, а трудовото възнаграждение се заплащало до 20 число на месеца следващ месеца, в който е положен труда.

Ответникът заявява, че оспорва по основание предявените искови претенции. Оспорва твърдение, че ищецът е полагал труд само на дванадесет часови смени, като заявява, че полагания от него труд се осъществявал съобразно графици както следва: дневна/12 часа/, нощна /12 часа/ и редовна смяна /8 часа/.

Относно положения труд през 2016г. заявява, че през 2016г. ищецът полагал труд на длъжност „портиер” и осъществявал трудовите си задължение на редовни смени, като по този начин му било изчислявано трудовото възнаграждение. Оспорва представените графици от ищеца, като заявява, че същите са предварителни такива и отразяват плануването на смените на служителите, но не и действително положения труд от същите. Към началото на следващия месец се подавала информация в счетоводството на дружеството за действителните смени на служителите. През този период ищецът работил само редовни осемчасови смени, тъй като не е имал разрешително за охранител и за огнестрелно оръжие. При прекратяването на трудов договор №016/98 от 16.08.2016год. в Заповед №245 от 31.05.2017г. ищецът декларирал, че няма финансови и други претенции към ответното дружество. В този смисъл оспорва изцяло дължимостта на възнаграждение за положен извънреден труд за месеците октомври, ноември и декември 2016г.

Относно положения труд през 2017 год. заявява, че през 2017г. ищецът полагал труд на длъжност „портиер” до 31.05.2017г. и осъществявал трудовите си задължение на редовни смени, като по този начин му е изчислявано трудовото възнаграждение. Оспорва представените графици от ищеца, като заявява, че същите представляват предварителни такива и отразяват плануването на смените на служителите, но не и действително положения труд от същите. При прекратяването на трудов договор №016/98 от 16.08.2016 год. в Заповед №245 от 31.05.2017г. ищецът е декларирал, че няма финансови и други претенции към ответното дружество. В този смисъл оспорва изцяло дължимостта на възнаграждение за положен извънреден труд за месеците януари, февруари, март и април 2017г. За месец май 2017г. били планувани освен редовните осемчасови смени и една дневна и една нощна 12 часови смени, за да го въведат в работата на автопатрулите, а реално ищецът работил две дневни 12 часови смени, а именно на 29 май 2017 и 31 май 2017г. От средата на 2017 година, след приключване на месеца се правела справка в книгата за отчитане на дежурствата, каквато ответното дружество водело от тогава и се подавала информация до счетоводството за броя на отработените дни, продължителността на смените, дневните и нощни смени с оглед изчисляване на полагащото се възнаграждение.

Считано от месец юни 2017г. ищецът работил на длъжност „охранител” в ответното дружество и в действителност започнал да осъществява трудовите си задължения на 12 часови смени - дневна и нощна, като когато се налагало бил и редовна смяна. Положения от него труд следвало да се изчислява сумарно за месеца и да му се заплащал положен извънреден труд, ако има такъв. За месец юни 2017г. реално изработените смени се разминавали с предварителния график, което се установява от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Ищецът имал отработени 15 дванадесет часови смени. Във ведомостта за заплати не е начислявано възнаграждение за извънреден труд.

За месец септември 2017г. реално изработените смени се разминавали с предварителния график, което се установявало от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Ищецът имал отработени 12 дванадесет часови смени. Във ведомостта за заплати не е начислявано възнаграждение за извънреден труд.

За месец октомври 2017г. реално изработените смени се разминавали с предварителния график, което се установява от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Ищецът имал отработени 15 дванадесет часови смени. Във ведомостта за заплати не е начислявано възнаграждение извънреден труд.

За месец ноември 2017г. реално изработените смени се разминавали с предварителния график, което се установява от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Ищецът имал отработени 15 дванадесет часови смени. Във ведомостта за заплати не е начислявано възнаграждение извънреден труд.

За месец декември 2017г. реално изработените смени се разминавали с предварителния график, което се установява от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Във ведомостта за заплати не е начислявано възнаграждение извънреден труд.

По отношение положения труд през 2018 год. заявява, че:

За месец февруари 2018г. реално изработените смени се разминават с предварителния график, което се установява от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Във ведомостта за заплати било изчислено и заплатено възнаграждение за положен 4 часа извънреден труд.

За месец април 2018г. реално изработените смени се разминават с предварителния график, което се установява от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Във ведомостта за заплати било изчислено и заплатено възнаграждение за положен 1,14 часа извънреден труд.

За месец май 2018г. реално изработените смени се разминават с предварителния график, което се установява от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Във ведомостта за заплати било изчислено и заплатено възнаграждение за положен 1,71 часа извънреден труд.

За месец юни 2018г. реално изработените смени се разминават с предварителния график, което се установява от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Във ведомостта за заплати било изчислено и заплатено възнаграждение за положен 4 часа извънреден труд.

За месец август 2018г. реално изработените смени се разминават с предварителния график, което се установява от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Във ведомостта за заплати било изчислено и заплатено възнаграждение за положен 4 часа извънреден труд.

За месец септември 2018г. реално изработените смени се разминават с предварителния график, което се установява от проверка в книгата за отчитане на дежурствата. Във ведомостта за заплати било изчислено и заплатено възнаграждение за положен 2,56 часа извънреден труд.

Предвид посоченото по-горе изрично оспорва размера на дължимото възнаграждение за извънреден труд за посочените периоди и дължимата мораторна лихва.

По отношение труда в празнични дни заявява, че през 2016г. ищецът няма полаган труд в празнични дни, тъй като е работил на само редовни смени - осем часови. През 2017г. ищецът полагал труд на редовни смени по 8 часа до м. юни, като не е работил през празнични дни. През м. септември 2017г. е работил на 06.09 и на 22.09, за които не е начислено възнаграждение за труд в празнични дни. През месец декември ищецът е работил на 25 и 26.12., като във ведомостта за заплати му е начислено и изплатено възнаграждение за работа в 1 празничен ден. През 2018г. ищецът положил труд на 06.04 - празничен ден, възнаграждение за който му било начислено и изплатено във ведомостта за м.април. Счита, претендираното възнаграждение за 07.05.2018г. за неоснователно, тъй като деня не е празничен, а е неприсъствен.

Счита, че предявените искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд и труд в празнични дни са неоснователни и недоказани по размер. Неоснователни и недоказани се явяват и претенциите за мораторни лихви. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковите претенции като неоснователни и недоказани.

В хода на делото на основание чл.214 ГПК с протоколно определение от 26.03.2019г. е допуснато изменение на обективно съединените искове за главница, представляваща неизплатено възнаграждение за извънреден труд и за лихва за забава, като същите да се считат заведени за сумите за главница и лихви за забава, както следва:

1. за сумата от общо 923,88лв., неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд с вкл.ДМС, нетен размер, за периода м.01.2017г. до м.09.2018г., или по месеци:

- 27,84лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.01.2017г.;

- 26,58лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.03.2017г.;

- 162,54лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.04.2017г.;

- 13,28лв. трудово възнаграждение зa извънреден труд за м.06.2017г.;

- 123,04г. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.09.2017г.;

- 13,28лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.10.2017г.;

- 209,50лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.12.2017г.;

- 105,70лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.02.2018г.;

- 106,42лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.04.2018г.;

- 28,83лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.06.2018г.;

- 106,87лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.09.2018г.

2. за сумата от общо 84,63лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд:

- 4,87лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.01.2017г. за периода 21.02.2017г. до 12.11.2018г.;

- 4,21лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд зам..03.2017г. за периода от 21.04.2017г. до 12.11.2018г.;

- 24,40лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.04.2017г. за периода 21.05.2017г. до 12.11.2018г.;

- 1,78лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.06.2017г. за периода 21.07.2017г. до 12.11.2018г.;

- 14,30лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.09.2017г. за периода 21.10.2017г. до 12.11.2018г.;

- 1,32лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.10.2017г. за периода 21.11.2017г. до 12.11.2018г.;

- 17,20лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.12.2017г. за периода 21.01.2018г. до 12.11.2018г.;

- 6,96лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.02.2018г. за периода 21.03.2018г. до 12.11.2018г.;

- 5,20лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.04.2018г. за периода 21.05.2018г. до 12.11.2018г.;

- 1,84лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.06.2018г. за периода 21.07.2018г. до 12.11.2018г.

- 2,55лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.09.2018г. за периода 21.10.2018г. до 12.11.2018г.

3. за сумата от общо 375,67лв., неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд с вкл.ДМС, нетен размер, за периода м.10.2016г. до м.12.2016г., или по месеци:

- 112,87лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.10.2016г.;

- 11,98лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.11.2016г.;

- 250,82лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.12.2016г.

4. за сумата от общо 70,99лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 2016г.:

- 22,64лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.10.2016г. за периода 21.11.2016г. до 12.11.2018г.;

- 2,30лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.11.2016г. за периода от 21.12.2016г. до 12.11.2018г.;

- 46,05лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.12.2016г. за периода 21.01.2017г. до 12.11.2018г.

5. за сумата от общо 131,21лв., неизплатено трудово възнаграждение за положен труд в празнични дни:

- 17,72лв. за положен труд в празнични дни през м.03.2017г.;

- 61,57лв. за положен труд в празнични дни през м.09.2017г.;

- 5,01лв. за положен труд в празнични дни през м.12.2017г.;

- 15,79лв. за положен труд в празнични дни през м.04.2018г.;

31,12лв. за положен труд в празнични дни през м.05.2018г.

6. за сумата от общо 12,39лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение през празнични дни:

- 2,81лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за труд в празнични дни за м.03.2017г. за периода 21.04.2017г. до 12.11.2018г.;

- 7,15лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за труд в празнични дни за м.09.2017г. за периода 21.10.2017г. до 12.11.2018г.;

- 0,41лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за труд в празнични дни за м.12.2017г. за периода 21.01.2018г. до 12.11.2018г.;

- 0,77лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за труд в празнични дни за м.04.2018г. за периода 21.05.2018г. до 12.11.2018г.;

- 1,25лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за труд в празнични дни за м.05.2018г. за периода 21.06.2018г. до 12.11.2018г.

Производството по делото по исковете:

1. За неизплатено трудово възнаграждение за положен извънреден труд за м.02.2017г.; за м.05.2017г.; за м.11.2017г.; за м.05.2018г. и за м.08.2018г.;

2. за лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за положен извънреден труд за м.02.2017г.; за м.05.2017г.; за м.11.2017г.; за м.05.2018г. и за м.08.2018г.;

3. за положен труд в празнични дни през м.05.2017г. и за лихва за забава в изплащането на възнаграждението за положен труд в празнични дни през м.05.2017г., е прекратено на основание чл.233 ГПК.

Съдът като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, приема за установена следната фактическа обстановка:

По делото не се спори и се установя от представените писмени доказателства, че ищецът В.З.Г. в процесния период от 16.08.2016г. до 26.10.2018г. е бил в трудово правоотношение с ответника, като по силата на трудов договор №16/298 от 16.08.2016г. е приел да изпълнява длъжността „портиер”, при пълно работно време с продължителност 8 часа, като е уговорено, че времето за осъществяване на задълженията по договора се определя съгласно график за дежурствата, съставян ежемесечно, при продължителност на работната смяна до 12 часа, а работната седмица не повече от 56 часа, при месечно възнаграждение 420лв. и с право на допълнително материално стимулиране в размер до 100лв. месечно по преценка на работодателя и в зависимост от стриктното изпълнение на трудовите задължения и спазването на трудовата дисциплина и др., съгласно действащата нормативна уредба. Уговорено е също трудовото възнаграждение да се изплаща до 20-то число на текущия месец за предходния. Със заповед №245 от 31.05.2017г. трудовото правоотношение е прекратено на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ, считано от 01.06.2017г.

На 31.05.2017г. между страните е сключен нов трудов договор №17/138 от 31.05.2017г., по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „Охранител" с място на работа гр.Стара Загора, при пълно работно време с продължителност 8 часа, като е уговорено, че времето за осъществяване на задълженията по договора се определя съгласно график за дежурствата, съставян ежемесечно, при продължителност на работната смяна до 12 часа, а работната седмица не повече от 56 часа, при месечното възнаграждение в размер на 460.00 лева. и с право на допълнително материално стимулиране в размер до 100лв. месечно по преценка на работодателя и в зависимост от стриктното изпълнение на трудовите задължения и спазването на трудовата дисциплина. Уговорено е трудовото възнаграждение да се изплаща до 20-то число на текущия месец за предходния. Със Заповед №506/17.10.2018г., считано от 26.10.2018г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.326, ал.1 и ал.2 от КТ.

По делото са представени: справка от Персоналния регистър на НОИ за осигурителните периоди 01.01.2016г. до 31.12.2018г. за ищеца; Предварителни месечни графици за периода м.10.2016г. до м.09.2018г.; Копие от Книга за сдаване на дежурства; Пътна книжка; Дневник за раздаване на огнестрелно оръжие и боеприпаси; Книга рапорти екипи от 29.05.2017 г. до 08.04.2018 г. и от 08.09.2018 г. до 16.11.2018 г. и Книга за ежедневен инструктаж.

За установяване на обстоятелствата по делото са допуснати и събрани гласни доказателства и назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза, чието заключение съдът възприема като изготвено компетентно и добросъвестно.

Разпитаните по делото свидетели Камен Паунов /автопатрул в „ЮСИС” в периода м.06.2017г. до м.03.2018г. / и Денислав Вълчанов /автопатрул в „ЮСИС” в период 1 година и осем месеца, считано от м.02.2017г. / заявяват в показанията, че работата в ответното дружество била организирана на 12 часови смени – дневна, нощна и два дни почивка по предварителен график, който график обаче търпял промени в случай на отсъствие при отпуск и болест. За промените служителите били уведомявани устно. През първия месец от започване на работа се провеждало обучение и работата била на осемчасови смени. Свидетеля Паунов сочи, че всеки работен ден се подписвали в тетрадка за инструктаж; в друга тетрадка попълвали рапорти какво се е случило през работното време, какви обекти са посетени. И двамата свидетели сочат, че трудовото възнаграждение било заплащано по банков път. Допълнително получавали купони за храна и други суми по преценка на работодателя, като св.Паунов заявява, че понякога тези суми били 20лв., друг път 30лв., а св.Вълчанов заявява, че получил веднъж 90лв. за три месеца.

Кремена Томова /мениджър в ответното дружество/ свидетелства, че отговорникът на автопатрула изготвял предварителни графици и корекциите по тях вследствие на болнични и отпуски; в началото на следващия месец се предавал в София, където е управлението и счетоводството на ответното дружество, окончателния график за предходния месец, по който е работил патрула. На свидетелката също се представяли само окончателните графици. Томова също заявява, че трудовото възнаграждение било изплащано по банков път, както и че на служителите се предоставяли и ваучери за храна. По отношение на допълнителните възнаграждения същата заявява, че няма информация.

Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са непротиворечиви, отразяват преки впечатления и кореспондират и с представените писмени доказателства.

По делото са изслушани първоначална и допълнителна съдебно-икономически експертизи. В първоначалната експертиза вещото лице дава заключение в табличен вид за констатирания положен през процесния период извънреден труд по часове и съответно стойността му в брутен размер, както и за труда, положен в празнични дни.

В допълнителната експертиза вещото лице дава заключение отново в табличен вид във варианти за констатирания положен през процесния период извънреден труд по часове, с направени корекции по отношение на отработените часове през м.12.2017г., намалени с 4,5 часа, които са отработени от 19,30ч. до 24,00ч. на 30.11.2017г., както следва – в брутен размер с включено ДМС и без ДМС и в нетен размер с включено ДМС и без ДМС; дава варианти за положения в празнични дни труд в брутен размер с включено ДМС и в нетен размер с включено ДМС, съответно в брутен и нетен размер без включено ДМС.

Като взе предвид така обсъдените доказателства съдът намира за безспорно установено по делото, че през част от процесния период ищецът е полагал извънреден труд и труд в празнични дни. От представените и посочени по-горе писмени доказателства и заключението на вещото лице се установява, че ищецът не е получил възнаграждение за положен извънреден труд.

Съгласно разпоредбата на чл.150 КТ, за положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер по чл.262 КТ. Съобразно установеното в чл.262 КТ, положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника и работодателя, но не по-малко от посоченото в същата разпоредба. Когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор /чл.262 ал.2 КТ/.

В разпоредбата на чл.143 КТ е дадено легално определение на понятието "извънреден труд", а именно: извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от работника или служителя извън установеното за него работно време. Съгласно изискванията на чл.149 КТ, работодателят е длъжен да води специална книга за отчитане на извънредния труд, но липсата на подобна отчетност сама по себе си не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл.143 ал.1 КТ. В тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, а в тежест на работодател е да докаже заплащането на извънредния труд, ако такъв действително е положен, като са допустими писмените доказателства и съдебни експертизи.

Съдът счита, че приетите по делото писмени доказателства и заключенията на първоначалната и допълнителната съдебно-счетоводни експертизи обосновават извод, че през процесния период от м.01.2017г. до м.09.2018г. ищецът е полагал извънреден труд, в изпълнение на трудовата си функция като „портиер” до м.05.2017г. и считано от м.06.2017г. до прекратяване на трудовото правоотношение като "охранител", при сумирано месечно отчитане и изчисляване на работното време.

По отношение на претенцията за възнаграждение за извънреден труд за периода от м.10.2016г. до м.12.2016г., когато ищецът е изпълнявал трудовата си функция като "портиер", съдът приема, че не се доказа полагането на извънреден труд от страна на ищеца. Единствените доказателства, представени по делото, в подкрепа твърдението на ищеца за полаган извънреден труд през 2016г. са предварителните графици, които обаче съдът счита, че не доказват твърденията на ищеца, тъй като както се установи и от събраните по делото гласни доказателства същите имат предварителен характер и често са търпели промени, наложени от отсъствие на служителите, поради болест и отпуск. Вещото лице, дава заключение относно размера на сумите за положен извънреден труд през 2016г. съобразно претенцията на ищеца, но същото след справка в НОИ също не е констатирало положен извънреден труд през м.10. - м.12.2016г.

Съгласно разпоредбата на чл.262 ал.2 КТ когато не е уговорено друго, увеличението се изчислява върху трудовото възнаграждение, определено с трудовия договор. Видно от представения по делото трудов договор №16/298 от 16.08.2016г. в същия е било уговорено месечно възнаграждение 420лв. и допълнително материално стимулиране в размер до 100лв. месечно по преценка на работодателя. С трудов договор №17/138 от 31.05.2017г. е било уговорено месечно възнаграждение 460лв. и право на допълнително материално стимулиране в размер до 100лв. месечно по преценка на работодателя. Видно от представените по делото фишове за заплати за периода м.10.2016г. до м.09.2018г. съобразно уговореното в трудовите договори всеки месец на ищеца е била начислявана сума за ДМС в различен размер.

По въпроса при изчисляване на дължимите суми за трудово възнаграждение за извънреден труд по реда на чл.262 ал.2 КТ следва ли да се вземе предвид освен трудовото възнаграждение, уговорено в трудовия договор и уговореното в същия възнаграждение за ДСМ, съдът приема следното:

Видовете допълнителни и други трудови възнаграждения са регламентирани в КТ и в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

Съгласно чл.7 от НСОРЗ за положения извънреден труд се заплаща увеличение в минималните размери по реда на чл.262 от КТ. Увеличението се изчислява на базата на основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения с постоянен характер на работника или служителя по индивидуалния трудов договор, освен ако е договорено друго. Разпоредбата на чл.6 от НСОРЗ предвижда, че допълнителните трудови възнаграждения са определените с наредбата или друг нормативен акт възнаграждения, които се изплащат задължително, както и договорените с индивидуален и/или колективен трудов договор възнаграждения, които се изплащат според договорените условия.

Чл.15 от Наредбата предвижда, че допълнителните трудови възнаграждения за образователна или за научна степен по чл.11 и за придобит трудов стаж и професионален опит по чл.12 са с постоянен характер, а за допълнителни възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време.

В настоящия случая в трудовия договор между страните е предвидено право на допълнително материално стимулиране в размер до 100лв. месечно по преценка на работодателя и в зависимост от стриктното изпълнение на трудовите задължения и спазването на трудовата дисциплина. Анализът на тази договорка налага извода, че това допълнително възнаграждение има характера на допълнително възнаграждение по чл.13, ал.1 т.1 от НСОРЗ. Заплащането му не е задължение за работодателя, а е поставено е в зависимост от субективната преценката на работодателя във връзка с изпълнение на трудовите задължения от страна на работника и спазването на трудовата дисциплина и не е основано на обективни критерии, отнасящи се до обема /количеството/ на извършената работа. Макар и да е начислявано и изплащано всеки месец в различен размер, това допълнително възнаграждение не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя според качеството на положения труд, поради което не може да се приеме, че има постоянен характер по смисъла на чл.15 ал.2 от НСОРЗ. /решение № 55/12.03.2014 г. по гр.д.№ 4256/2013 г. на ВКС, ІV-то г.о./. След като това допълнително възнаграждение не е възнаграждение над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда или допълнително възнаграждение с постоянен характер, то същото не следва да бъде включвано при изчисление на извънредния труд.

Дължимото на ищеца трудово възнаграждение за извънреден труд следва да бъде присъдено като чиста сума, а не като БТВ, тъй като удръжките, които работодателя следва да направи за ДОД и ДОО са публично – правно задължение към държавата и следователно размера им се приспада от общо начисленото на работника брутно трудово възнаграждение, т.е. тези удръжки не са дължими като трудово възнаграждение по смисъла на чл.128 КТ на работника /в т.см. решение № 1715/05.02.2004 г. на ВКС по гр.д. № 1019/2002 г., III г.о/.

Предвид изложеното и с оглед разпоредбата на чл.262 КТ, съдът намира, че ответникът – работодател дължи заплащане на трудово възнаграждение на ищеца за положения извънреден труд в размера, установен от заключението на назначената експертиза във варианта по т.1.2.2. от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза – нетно възнаграждение, изчислено без ДМС, както следва:

Общо сумата от 892,04лв., неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд без ДМС, нетен размер, за периода м.01.2017г. до м.09.2018г., или по месеци:

- 25,65лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.01.2017г.;

- 24,45лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.03.2017г.;

- 149,49лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.04.2017г.;

- 12,29лв. трудово възнаграждение зa извънреден труд за м.06.2017г.;

- 114,03г. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.09.2017г.;

- 12,29лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.10.2017г.;

- 208,63лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.12.2017г.;

- 105,01лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.02.2018г.;

- 105,99лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.04.2018г.;

- 28,76лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.06.2018г.;

- 105,45лв. трудово възнаграждение за извънреден труд за м.09.2018г.

По отношение на претенциите на ищеца за лихва за забава в изплащането на трудово възнаграждение за извънреден труд съдът счита, че същата е основателна. При определяне на началната дата, от която се дължи лихва върху плащания по КТ, следва да изхожда от правилата на ЗЗД. Съдът счита, че ответника следва да заплати на ищеца лихва за забава, тъй като съгласно разпоредбата на чл.86 ЗЗД такава лихва се дължи при неизпълнение на парични задължения, като когато денят за изпълнението е определен длъжникът изпада в забава след изтичането му. В настоящия случай ответникът изпада в забава на 20-то число на месеца, следващ месеца за който се отнася възнаграждението. От заключението на съдебно-икономическата експертиза се установява, че

Лихвата за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 2017г. и 2018г. е общо в размер на 80,50лв. :

- 4,49лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.01.2017г. за периода 21.02.2017г. до 12.11.2018г.;

- 3,87лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд зам..03.2017г. за периода от 21.04.2017г. до 12.11.2018г.;

- 22,44лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.04.2017г. за периода 21.05.2017г. до 12.11.2018г.;

- 1,65лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.06.2017г. за периода 21.07.2017г. до 12.11.2018г.;

- 13,25лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.09.2017г. за периода 21.10.2017г. до 12.11.2018г.;

- 1,22лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.10.2017г. за периода 21.11.2017г. до 12.11.2018г.;

- 17,13лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.12.2017г. за периода 21.01.2018г. до 12.11.2018г.;

- 6,91лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.02.2018г. за периода 21.03.2018г. до 12.11.2018г.;

- 5,18лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.04.2018г. за периода 21.05.2018г. до 12.11.2018г.;

- 1,84лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.06.2018г. за периода 21.07.2018г. до 12.11.2018г.;

- 2,52лв. лихва за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за м.09.2018г. за периода 21.10.2018г. до 12.11.2018г.

Предвид гореизложеното съдът намира, че предявените искове за заплащане на възнаграждение за извънреден труд за периода м.01.01.2017г. до м.09.2018г., както и за заплащане на лихва за забава се явява основателни и доказани и следва да бъдат уважени в размерите, установени от експертизата, посочени по-горе. В останалата част до претендираните размери тези исковете следва да бъдат отхвърлени. Следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и исковете общо за сумата от 375,67лв., неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд за периода м.10.2016г. до м.12.2016г., както и исковете за лихвата за забава в изплащането на трудовото възнаграждение за извънреден труд за 2016г. общо в размер на 70,99лв.

По отношение на претенцията на ищеца по чл.264 КТ за заплащане на трудово възнаграждение за положен труд през официални празници съдът намира за установено следното:

От събраните по делото доказателства и заключението на назначената експертиза /Справка-приложение №1 към първоначалното заключение/ се установява и не се оспорва от ответника, че ищецът е полагал труд през официални празници през процесния период, както следва:

на 03.03.2017г., на 06.09.2017г./от 08,00ч. до 20,00ч./ и на 22.09.2017г. /от 7,30ч. до 19,30ч./, на 26.12.2017г. /от 08,00ч. до 20,00ч./, на 06.04.2018г. /от 07,00ч. до 19,00ч./.

Ответникът не оспорва, че ищецът е положил труд на 07.05.2018г. /от 07,00ч. до 19,00ч./, но възразява, че това не е труд, положен през официален празник. Съдът намира възражението за основателно, тъй като 07.05.2018г. е неприсъствен ден по смисъла на чл.154 ал.2 КТ, но не и официален празник след изчерпателно посочените в чл.154 ал.1 КТ.

Предвид гореизложеното и с оглед разпоредбата на чл.264 КТ съдът намира, че ответникът – работодател дължи на ищеца възнаграждение за положен труд през официални празници за 03.03.2017г., 06.09.2017г., 22.09.2017г., 26.12.2017г. и 06.04.2018г. Възнаграждението за положения труд през официални празници, с оглед приетото по-горе по отношение на характера на ДМС, следва да бъде присъдено в размера, установен от заключението на назначената експертиза във варианта по т.1.4.2. от допълнителното заключение на съдебно-счетоводната експертиза – нетно възнаграждение, изчислено без ДМС, както следва:

- 16,32лв. за положен труд в празнични дни през м.03.2017г.;

- 56,97лв. за положен труд в празнични дни през м.09.2017г.;

- 5,01лв. за положен труд в празнични дни през м.12.2017г.;

- 15,79лв. за положен труд в празнични дни през м.04.2018г., или общо за процесния период 94,09лв.

В останалата част до претендирания размер, както и по отношение претенцията на възнаграждение за положен труд на 07.05.2018г. искът следва да бъде отхвърлен.

Лихва за забава в плащането на възнаграждение за положен труд през официални празници не следва да се присъжда, тъй като такава претенция не е заявена с исковата молба, макар че поради грешка е допуснато изменение по реда на чл.214 ГПК.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъда осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от исковете в размер на 271,17 лв.

На основание чл.78 ал.3 ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение и възнаграждение за вещо лице съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на 177,14 лв.

На основание чл.78 ал.6 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати в полза на Държавата по Бюджета на съдебната власт сумата от 50,00 лв. държавна такса /, както и сумата от 150,00лв. възнаграждение за вещо лице.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА „ЮСИС” ООД София, със седалище и адрес на управление гр.София, район Възраждане, ул.Брегалница №43, представлявано от Петър Димитров Тотев и Живко Минчев Минчев, ЕИК **********, да заплати на В.З.Г., ЕГН **********, , следните суми:

Сумата от общо 892,04лв., неизплатено трудово възнаграждение за извънреден труд без ДМС, нетен размер, за периода м.01.2017г. до м.09.2018г., или по месеци: