Решение по гр. дело №1791/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1709
Дата: 18 май 2023 г.
Съдия: Таня Кунева
Дело: 20223110101791
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1709
гр. Варна, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Мариана Ив. Маркова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20223110101791 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод предявен от "*" ООД
ЕИК: * със седалище/адрес на управление: гр. *, срещу „*" ЕООД ЕИК: *,
със седалище/адрес на управление:гр. *, установителен иск с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията
между страните,че ОТВЕТНИКЪТ ДЪЛЖИ НА ИЩЕЦА сумата в размер
на 1188,15 лв., представляваща заплатена сума по Фактура № * от 06.03.2020
г. за бъдещи услуги по Договор от 14.08.2019 г., които впоследствие не са
предоставени, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на заявлението в съда - 11.10.2021г. до окончателното
изплащане на задължението, за която сума е издадена Заповед №
5758/13.10.2021 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК
по ч.гр.д.№ 14677/2021 г. по описа на Районен съд-Варна-11 състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между * и * е сключен Договор от
14.08.2019 г. , по силата на който * възлага на * да продава туристически
услуги, които да се предоставят в хотел „*", находящ се в к. к. „* през сезон
„Лято 2020". Към онзи момент * осъществява туроператорска дейност, а *
управлява въпросния хотел. Съгласно Договора и по-конкретно условията на
програмата „Ранни записвания" по Приложение № 1 към договора, туристите
използват отстъпка, в случай че Туроператорът направи резервация за
съответните пътуващи до 28.02.2020 г. и заплати пълната сума от ранни
записвания не по-късно от 15.03.2020 г. В посочения срок Туроператорът е
направил резервации за туристи, пристигащи от *. Между двете дружества е
разменена кореспонденция по имейл и телефон, с което резервацията е била
потвърдена, видно и от издадената фактура № * от 06.03.2020 г., с основание -
„Авансово плащане за хотелско настаняване по ранни записвания до
29.02.2020 г." Настаняването по резервацията следва да се осъществи от
15.08.2020 г. до 22.08.2022 г. Поради заболяване от COVID-19, туристите от *
1
са обективно възпрепятствани да пътуват на посочените дати и двете
дружества постигат устно споразумение да прехвърлят усвоената сума за
анулираната резервация за следващия сезон. През 2021 г. обаче при опит да
направи резервация за новия летен сезон и да получи туристическите услуги,
за които вече е заплатило, * е информирано от *, че отношенията между
последното и дружеството собственик на хотел „*" са прекратени и че не
може да предостави услугите по Договора. След научаване на това
обстоятелство, ищцовото дружество е поискало сумата по предплатената
резервация да му бъде възстановена, включително чрез Покана за доброволно
изпълнение. Въпреки това и към днешна дата * отказва да извърши
плащането. Следователно, между страните на 14.08.2019 г. е сключен
Договор, по силата на който Хотелиерът възлага на Туроператора да продава
туристически услуги в хотел „*" в к.к. „* за сезон Лято 2020 г. Съгласно
условията по Договора, * е изискало от ищцовото дружество авансово
заплащане на сума от 1185.15 лв. (хиляда сто осемдесет и осем лева и
петнадесет стотинки) по банковата сметка на *, за което последното издало
Фактура №* от 06.03.2020 г. * е извършило плащането. Предвид заболяване
от COVID-19, туристите, които е следвало да използват туристическите
услуги, са били в обективна невъзможност да пътуват до България. В тази
връзка, * е анулирало резервацията. Поради липсата на уговорени
анулационни срокове и такси в Договора, Хотелиерът е дължал връщане на
недължимо заплатените суми, по които не е осъществил насрещна престация,
в цялост. Въпреки това, в знак на добра воля и поддържане на добри
партньорски отношения, двете дружества постигат устно споразумение за
изменение на договора в смисъл, че Хотелиерът ще изпълни насрещното си
задължение за хотелско настаняване в хотел „*" през сезон Лято 2021 г. Сочи,
че видно и от възражението, подадено от * срещу заповедта за изпълнение по
ч.гр.д. № 202131177389/ 2021 г. , между двете дружества няма спор относно
наличието на такава уговорка. Няма спор и че услугите по договора не са
предоставени.Сочи се, че договорът е двустранен, като страните имат
насрещни задължения по него, а именно: Хотелиерът следва да предоставя
хотелско настаняване в хотел „*", а Туроператорът се задължава да извършва
плащания за предоставените от Хотелиера туристически услуги. В настоящия
случай обаче единствено * е изпълнило задължението си по Договора, като не
е получило никаква насрещна престация. От това следва, че „*“ дължи
връщане на получената сума по фактура № * от 06.03.2020 г., в размер на
1188.15 лева.С оглед на изложеното се моли съда да постанови съдебно
решение, с което да уважи предявения иск , както и да се присъдят
направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът чрез процесуален представител
поддържа предявения иск и моли за уважаването му. Настоява се, че ищецът е
изправна страна и му се дължи претендираната сума. Депозирана е писмена
защита, в която са изложени подробни съображения по същество на спора.
Настоява се, че е налице неизпълнение на договореното между страните, че
ищецът е изправна страна, поради което се претендира връщане на сумата.
Ответникът „*" ООД ЕИК: * със седалище/адрес на управление: гр. *
, в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба , в който
се изразява становище, че предявеният установителен иск е неоснователен.
Ответникът релевира следните съображения за неоснователност на
2
предявената искова претенция: Твърди се ,че авансовото плащане, направено
от Фирма „*" ООД е за резервация за летен сезон - 2020г. за хотел *, който *
менажира към този момент. Хотелиерът е изпълнил своята част от
задълженията - отворил е хотела, извършвайки разходи по приготвянето на
базата за посрещане на клиенти, наемане на персонал и т.н. в условия на
абсолютна несигурност , вследствие на пандемията Ковид -19 и именно за да
удовлетвори направените от * и други туроператори резервации.
Впоследствие * сами анулират направената резервация, а Хотелиерът им
предоставя възможност да усвоят предплатената сума по други резервации до
края на сезона, каквито не последват. Хотелиерът се съгласява да прехвърли
усвояването на предплатената сума за следващия сезон на добра воля.
Впоследствие наемодателят на Хотел * прекратява едностранно договора за
наем между * ЕООД и Св. Св. * АД, вследствие на пандемията Ковид-19 и
невъзможност да се постигне споразумение между двете страни да се
продължи менажирането на хотела от * при разумни условия, което донася на
фирмата непосилни за оцеляване загуби. Тези форсмажорни обстоятелства
довеждат до невъзможност * да изпълни уговорката си с *, което не означава
автоматично, че Хотелиерът дължи обратно сумата за анулираната
резервация, тъй като той е изпълнил своята част от задълженията - а именно
бил е в готовност да приеме клиентите на ищеца през сезон 2020г. за периода,
за който е направена резервацията , но и през целия летен сезон. Акцентира
се, че в т.У1 от процесния договор е заложена клауза за форсмажор, както и
на помощта от държавата , получена от туроператори за изплащане на
неосъществени от клиенти резервации. Моли се да се вземат предвид
горепосочените обстоятелства, включително и форсмажорната обстановка ,
която също е причина клиентите на туроператора да отменят направената
резервация, да се отхвърли предявения иск като неоснователен. Във връзка с
гореизложеното се моли искът да бъде отхвърлен като неоснователен.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ответникът не
изпраща представител.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по
делото доказателства, преценени заедно и поотделно, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е наличието на сключен договор от 14.08.2019 г. за сезон
2020 г., заплащане на сумата в размер на 1188,15 лв., за бъдещи услуги по
договора от 14.08.2019 г., прекратяването на договора за наем между
ответника и дружеството собственик на хотел * преди сезона 2021 г.
Видно от представения договор от 14.08.2019 г. * възлага на * да
продава туристически услуги, които да се предоставят в хотел „*", находящ
се в к. к. „* през сезон „Лято 2020".
Не е спорно между страните, че към датата на сключване на договора *
осъществява туроператорска дейност, а * управлява хотел „*", находящ се в к.
к. „*.
С фактура №* от 06.03.2020 г. * е извършило плащане в размер на
1188,15лв., представляваща авансово плащане за хотелско настаняване по
„ранни записвания“ до 29.02.2020 г.
От показанията на свидетеля * се установява, че страните по делото са
3
били в договорни отношения, като са осъществявали комуникация по имейл и
телефон. Свидтелката разказва, че уговорката между страните за хотелско
настаняване в хотел „*“, поради трудността на туристите да пътуват по време
на обявената пандемична обстановка на заболели от Ковид през 2020 г., била
променена за сезон лято 2021 г. Уговорили се, че сумата ще бъде усвоена при
настаняване на туристи в следващия сезон. През 2021 г. ищецът изпратил
нови резервации към хотел *, но се установило, че последният вече не се
управлява от ответника. След свързване с ответника последните потвърдили,
че сумата ще бъде възстановена, но това не било сторено. Тъй като не
управлявали хотела, не можело да изпълнят резервацията към него.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
Така предявеният иск намира правно си основание в разпоредбата на
чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е допустим с оглед предявяването
му в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и при наличието на
останалите изисквания на ГПК, видно от приложеното ч.гр.д. № 14677/2021 г.
по описа на Варненския районен съд.
За основателността на иск по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК е
необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да установи
настъпването на изискуемостта на претендираното вземане, че е извършил
плащане в полза на ответника с оглед настаняване на туристи в хотел,
управляван от ответника.
В случая, с доклада по делото са отделени като безспорни и
ненуждаещи се от доказване обстоятелствата за наличието на сключен
договор от 14.08.2019 г. за сезон 2020 г.; заплащане на сумата в размер на
1188,15 лв., за бъдещи услуги по договора от 14.08.2019 г., прекратяването на
договора за наем между ответника и дружеството собственик на хотел *
преди сезона 2021 г.
Спорният по делото въпрос е за наличието на форсмажорни
обстоятелства, които да изключат отговорността на ответника, както и за
постигнати уговорки за изменение на договора.
В случая наличието на обявено извънредно положение в страната с
решение на Народното събрание на 13.03.2020 г. е ноторно известно
обстоятелство, което несъмнено е създало пречки за изпълнение на
постигнатите уговорки за осъществяване на хотелско настаняване сезон „лято
2020“ в хотел „*“.
По делото са ангажирани гласни доказателства посредством разпита на
свидетеля Каридкова, които съдът кредитира като последователни,
вътрешнологични и непротиворечиви и от които си се установява, че
страните са водили кореспонденция за промяна на условията по договора и са
постигнали съгласие, че сумата ще бъде усвоена за следващ сезон.
Не е спорно обаче че в следващия сезон, хотелът, в който е следвало да
бъдат настанени туристите вече не се управлява от ответника, което прави
невъзможно изпълнението по договора. Наличието на тази невъзможност
4
обаче не може да изключи отговорността на ответника за връщане на сумата
по договора, като недължимо платена. Последният не ангажира
доказателства, че сумата е възстановена на ищеца от Държавата чрез
компенсации или че същият я е заплатил на ищеца. Не са ангажирани
доказателства от ответната страна, че неизпълнението на договора се дължи
на форсмажорни обстоятелства, обосноваващи задържане на сумата по
договора за „сезон лято 2021 г.“, както и за причините, поради които
наемното отношение между ответника и собственика на хотела, предмет на
договора, са прекратени. Недоказаният факт в гражданския процес е
неосъществен факт, поради което възраженията на ответника в тази насока са
неоснователни.
С оглед изложеното сумата се явява недължимо платена –услугите по
Договор от 14.08.2019 г., за които страните са постигнали съгласие не са
предоставени, поради което подлежи на връщане.
Искът е изцяло основателен в предявения пред исковия съд размер и
следва да бъде уважен. Следва да се уважи и искането за присъждане на
законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно
изплащане на задължението.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК
на ВКС съдът следва да се произнесе за разноските, дължими в
производството по установителния иск, а също така и в производството по
заповедното производство.
С оглед изход на спора между страните и направени своевременно
искания по реда на чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът следва да плати на ищеца
разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК, а именно в размер на
25 лева за заплатена държавна такса и сумата от 300 лв. адвокатско
възнаграждение в заповедното производство или в общ размер на 325 лв..
В исковото производство ответникът следва да заплати на ищеца сумата
от 25лв. заплатена държавна такса, 313 лева за заплатено адвокатско
възнаграждение и 304 лв., представляваща пътни разходи, или в общ размер
на 642 лв., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че
„*" ЕООД ЕИК: *, със седалище/адрес на управление:гр. *, дължи на "*"
ООД ЕИК: * със седалище/адрес на управление: гр. *, сумата в размер на
1188,15 лв. /хиляда сто осемдесет и осем лева и петнадесет стотинки/,
представляваща заплатена сума по Фактура № * от 06.03.2020 г. за бъдещи
услуги по Договор от 14.08.2019 г., които впоследствие не са предоставени,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване
на заявлението в съда - 11.10.2021г. до окончателното изплащане на
задължението, за която сума е издадена Заповед № 5758/13.10.2021 г. за
5
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№
14677/2021 г. по описа на Районен съд-Варна-11 състав, на основание чл.
422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА „*" ЕООД ЕИК: *, със седалище/адрес на управление:гр. *,
да заплати на "*" ООД ЕИК: * със седалище/адрес на управление: гр. *,
сумата от 642 лева /шестстотин четиридесет и два лева/, представляваща
сторени съдебни разноски в исковото производство на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК.
ОСЪЖДА „*" ЕООД ЕИК: *, със седалище/адрес на управление:гр. *,
да заплати на "*" ООД ЕИК: * със седалище/адрес на управление: гр. *,
сумата от 325 лева (триста двадесет и пет лева) , представляваща сторени
съдебни разноски в заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Окръжен съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните, на основание чл.7,
ал.2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
6