№ 254
гр. Ловеч, 02.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VIII СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА
при участието на секретаря ТАТЯНКА Д. ГАВАЗОВА
като разгледа докладваното от ЙОРДАНКА ХР. ВУТОВА Административно
наказателно дело № 20234310200074 по описа за 2023 година
С наказателно постановление №006914/15.12.2022 година издадено от Г.А.Т. - Директор на
Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, на основание
чл.189е, ал.12 от Закона за движението по пътищата и Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г.,
изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на
АПИ, на основание чл. 179, ал. 3а, във връзка с чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по
пътищата на М. Н. К., гражданин на Република България, на 65 години, ЕГН: **********, с
адрес: Република България, обл. Габрово, общ. С., С., ул. „П.Б., е наложено
административно наказание - ГЛОБА в размер на 1800 (хиляда и осемстотин) лева, въз
основа на Акт за установяване на административно нарушение № 006914/08.06.2022 от
28.06.2022 г., съставен от Р. С. С., инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане - София",
актосъставител съгласно Заповед № РД-11-486/20.04.2021 на председателя на УС на Агенция
„Пътна инфраструктура", за това, че след извършена на дата 28.06.2022 г., в 08:40 часа
проверка от страна контролните органи било установено, че на 08.06.2022 г., в 10:58 часа,
пътно превозно средство (ППС) с регистрационен *****, управлявано от г-н К., вид: товарен
автомобил, марка и модел И. ** * **, с обща техническа допустима максимална маса - 7 200
кг., попада в категорията на пътно превозно средство, за което е дължима, но не е заплатена
такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Цитираното превозно средство е
засечено на 08.06.2022 г., 10:58 часа, по път 1-4, км. 40+670, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена дължимата пътна такса, съгласно чл.
10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП). Като място на нарушението е посочен път 1-4, км.
40+670, тол сегмент - 4:35/04-Сопот-3, за който се събира такса за изминато разстояние - тол
такса, съгласно Приложение към т. 1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20
февруари 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира
такса за изминато разстояние - тол такса. За извършеното административно нарушение е
генериран доказателствен запис (доклад) от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП,
който заедно с приложените към него статични изображения във вид на снимков материал
и/или динамични изображения - видеозаписи, представлява доказателство за отразените в
него обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен
номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на
1
платената пътна мрежа и местонахождението на техническото средство (контролно
устройство с идентификатор № 40252) - част от системата. Следва да се има предвид, че тол
таксите се дължат за всички пътни превозни средства с обща технически допустима
максимална маса над 3,5 тона и се диференцират в зависимост от техническите
характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на
пътното превозно средство и броя на осите, екологичните му характеристики и се определят
за всеки отделен път или пътен участък, като заплащането на дължимата тол такса се
извършва чрез Електронна система за събиране на тол такси и дава право на пътното
превозно средство, за което е заплатена да измине определено разстояние между две точки.
За извършеното административно нарушение е съставен АУАН 006914/08.06.2022 от
28.06.2022 г. и е връчен на нарушителя на 28.06.2022 г., което е удостоверено с негов подпис.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на
свидетеля С. П. Б., с адрес за призоваване: гр. София, ул. „Н.П. **. На нарушителя е
предоставена възможност да направи възражения при съставяне на акта за установяване на
административно нарушение, като такива не са предявени. Предоставена е и възможност да
направи писмени възражения в срока по чл. 44, ал. 1 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН), като такива не са релевирани. Следва да бъде изрично
посочено, че описаните факти и обстоятелства в АУАН № 006914/08.06.2022 от 28.06.2022 г.
се подкрепят изцяло от материалите, съдържащи се в административнонаказателната
преписка и по-конкретно от справка от електронната система за събиране на пътни такси по
чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата. В тази връзка, наказващият орган счита, че са налице
всички законови предпоставки за ангажиране на административнонаказателна отговорност,
поради виновно неизпълнение на административното задължение за заплащане на дължими
пътни такси. В хода на извършената служебна проверка на административнонаказателната
преписка, се установи, че за ППС с per. ***** не са изпълнени законовите изисквания за
преминаване по републиканската пътна мрежа, свързани със заплащането на дължимите
пътни такси. За процесиите дата и час - 08.06.2022 г., 10:58 часа, няма получени тол
декларации и маршрутни карти, и не е получено надлежно плащане в Агенция „Пътна
инфраструктура" за сегмента на рамката (40252), на която е отчетено нарушението. Във
връзка с всичко изложено, регистрираното в Електронната система за събиране на пътни
такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП движение на процесното ППС правилно и законосъобразно е
отчетено като административно нарушение, въз основа на което е съставен и АУАН №
006914/08.06.2022 от 28.06.2022 г. По време на извършената проверка, на 28.06.2022 г., г-н
К. е заплатил дължимата независимо от съответната административнонаказателна санкция
такса по чл. 106, ал. 5 от Закона за пътищата в размер на 27,00 (двадесет и седем) лева.
Съгласно чл. 189е, ал. 3 от ЗДвП нарушителят разполага с възможността да заплати
компенсаторна такса по чл. 10, ал. 2 от ЗП в 14-дневен срок от връчване на акта, в който
случай същият би се освободил от административнонаказателна отговорност за конкретното
нарушение. Компенсаторна такса по АУАН № 006914/08.06.2022 от 28.06.2022 г. не е
постъпвала по сметка на АПИ в 14-дневния срок от връчването на акта за установяване на
административно нарушение на нарушителя. В хода образуваното
административнонаказателно производство, като доказателство е създаден и приложен към
настоящата преписка доклад от Електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, доказващ
обстоятелството, че ППС с per. ***** е с обща технически допустима максимална маса над
3,5 тона и е засечено на 08.06.2022 г., в 10:58 часа, по път 1-4, км. 40+670, като за посоченото
ППС е регистрирано тип нарушение - няма валидна маршрутна карта или валидна тол
декларация за преминаването. Приложени са и статични изображения във вид на снимков
материал, удостоверяващи разположението на процесното превозно средство върху
посочения по-горе пътен участък на дата 08.06.2022 г., 10:58 часа. Следва изрично да се
посочи, че съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 9 от ЗДвП по административната преписка
може да се прилага справка от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10,
2
ал. 1 от Закона за пътищата, която има доказателствена сила за отразените в нея
обстоятелства, доколкото не бъде доказано противното. Във връзка с цитираната правна
норма, описаните по-горе и надлежно приложени доказателства се ползват с
доказателствена сила за отразените в тях обстоятелства, тъй като не е реализирано
предвиденото от законодателя обратно доказване и съответно - „промивното не е доказано".
Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на
императивните изисквания на чл. 43 от ЗАНН, като не са допуснати нарушения и
нередовности, или каквато и да е неяснота относно нарушението, които да ограничават
правото на защита на нарушителя. В хода на административнонаказателното производство и
при проверка на административнонаказателната преписка се установи по безспорен и
категоричен начин неизпълнение на задължението по чл. 139, ал. 7 от ЗДвП, което
представлява административно нарушение по чл. 179, ал. За от ЗДвП. За извършеното
административно нарушение е предвидено определено по вид административно наказание -
глоба, в абсолютно определен размер, поради което не се излагат мотиви относно
обстоятелствата по чл. 57, ал. 1, т. 8 от ЗАНН.
Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят М. Н. К., който
го обжалва в срок чрез адв. С. Т. от АК Габрово и моли съдът да отмени същия като
незаконосъобразен. Излага, че с процесното НП се твърди, че на 08.06.2022 година е
извършил нарушение на чл.139, ал.7 от ЗДвП като не е изпълнил задължението си по този
текст и поради това на основание чл.179 ал.З а от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
1800 лв., с което не е съгласен поради което и обжалвам цитираното наказателно
постановление. Счита, че наказателно постановление е издадено в нарушение на закона.
Излага, че за приеме този си извод АНО е приел, че на 08.06.2022 година, в 10.58 часа, за
товарен камион „ И." с рег. № ВТ 1877КТ, управлявано от доверителя му не е заплатена
пътна такса по чл.10 ал.1 от ЗП при движението му по път 1-4 ,км. 40 + 670 , като
нарушението било установено чрез електронно устройство , елемент на електронната
система за събиране на пътни такси , намиращо се на този път, като по този начин
доверителят му не бил изпълнил задължението си по смисъла на чл.139 ал.7 от ЗДвП, което
било и административно нарушение и оттам водело до прилагане на разпоредбата на чл.179
ал.З а от ЗДвП. Сочи, че с изключение на факта, че процесният автомобил на 08.06.2022
година, се е движил в тоя пътен участък, в посоченият час, нищо друго не е така както се
излага в атакуваното наказателно постановление. Сочи, че процесният автомобил - „ И." с
рег. ******, не е собственост на доверителя му, а на дружеството „К.**, за което прилага
копие от талона на автомобила, и че доверителят му е просто водач на МПС - то по силата
на трудовият си договор. Сочи, че процесният автомобил е оборудван с електронно
устройство за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимите такси по
чл.10 ал.1 т.2 от ЗП, който факт се установявал от представеното от тях доказателство. Сочи,
че въпросното електронно устройство, към момента на пътуването е заредено с
необходимите средства за заплащане на дължимите такси, като доказателство за това била
представената към жалбата разпечатка. При тези безспорни доказателства, излага, че
изводът им във връзка с твърдяното неизпълнение на задълженията на доверителя му по
смисъла на чл.139 ал.7 от ЗДвП е следният: Категорично липсва неизпълнение на
задължението по ал.7 на чл.139 ЗДвП, тъй като автомобилът е оборудван с електронно
устройство за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса.
Същото устройство е заредено със средства необходими за заплащане на дължимите такси
по ЗП. И не на последно място всички тези задължения са изпълнени от трето лице -
собственика на МПС - К. ** ЕООД, е което дружество доверителят ми е просто водач на
МПС , на трудов договор. Последното беседвам във връзка с текста на ал.7 на чл.139 от
ЗДвП, който изрично изключва водачът на МПС - доверителя му по отношение на тези
задължения, като казва „... освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице". В
случая – тези задължения са изпълнени от К. ** ЕООД. Сочи, че същото се отнася и за
3
твърдяното в атакуваното НП нарушение по смисъла на чл.179 ал.3 а от ЗДвП и че този
текст почти повтаря разпоредбата на чл.139 ал.7 ЗДвП, която разпоредба рагламентира, че
глобата се налага за управление на ППС от съответната категория, за което не са изпълнени
съответните задължения за установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията
на ЗП, за участък от пътя който е започнал да ползва. Излага, че по отношение на пътното
превозно средство, управлявано от доверителя му са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, както и средства за заплащане на дължимите такси.
Така, че няма как доверителят му да е извършил и това нарушение. Сочи, че извън това
ЗАНН казвал - чл.7 от ЗАНН, че административното нарушение е такова, когато е извършено
умишлено или по непредпазливост. Та се питам аз при този прочит на фактите, как виновно
е действал доверителят му - умишлено или непредпазливо, при условие, че поради
естеството на работата си знае, че процесното ППС е оборудвано с електронното устройство
по смисъла на ЗП и в него са налични средства за заплащане на дължимите такси. Сочи, че
въпросът му е риторичен, като отговорът безспорно е : Никак не може да се установи
умишлено или непредпазливо поведение в действията му. Сочи, че друг порок на
атакуваното НП е неяснотата му относно това какво нарушение сме извършили. В него -
стр.3 било записано буквално следното : „...В хода на административнонаказателната
преписка се установи по безспорен и категоричен начин неизпълнение на задължението по
чл.139 ал.7 от ЗДВП, което представлява административно нарушение по чл.179 ал.3 а от
ЗДВП" и че от този запис няма как да разбере, както той, така и доверителят му, какво точно
нарушение е извършил - дали по чл.139 ал.7 от ЗДвП или по чл.179 ал.З а от ЗДвП. Задава
въпроса може ли по този начин доверителят му да наруши административнонаказателна
санкция - 179 ал.3 от ЗДвП, която се твърди че е нарушена и да ли Той въобще адресат ли е
на такава санкция?, с което било нарушено правото му на защита. Сочи, че по този начин с
атакуваното НП е нарушена и императивната разпоредба на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН -
законната разпоредба която е била нарушена виновно - липсва въобще яснота коя е тя- дали
тази по чл.139 ал.7 или тази на чл.179 ал.3 а ЗДвП. Поради изложеното моли съда да ги
призове на съд и след като развие подробно оплакването си и се убеди във верността на
твърдяното от него да постанови съдебен акт с който да отмени атакуваното наказателно
постановление.
С протокол за избор на съдия-докладчик от 08.04.2025 г. делото е преразпределено на
съдия Йорданка Вутова, предвид на това, че предходният съдия-докладчик Галя М. е
освободена от длъжност, считано от 01.04.2025 година, към който момент въпреки, че
делото е било изяснено и съдът е обявил, че ще се произнесе с решение в срок, не е бил
постановен съдебен акт. С оглед разпоредбата на чл.258, ал.2 от НПК, делото е разгледано
отначало от настоящия съдебен състав.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. За него, редовно
призована, се явява процесуалният му представител адв. Т., който моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното НП. Сочи, че доверителят му не е осъществил
състава на чл.139, ал.7 от ЗДвП, и не следва да носи административнонаказателна
отговорност за налагане глоба по чл.179, ал.3а от ЗдВП. Сочи, че на 08.06.2022г.,
доверителят му е пътувал, управлявайки товарен камион „И.“, собственост на дружество „К.
..“ ЕООД, която насока са предоставили талон. Процесният автомобил е бил оборудван с
електронно устройство за установяване изминалото разстояние и заплащането на таксите, в
която насока също са представили писмено доказателство, установяващо този факт. Във
въпросното устройство е имало средство, необходимо за заплащане на таксите, в която
насока са представили писмено доказателство. По пътя си, доверителят му е преминал през
много други сегменти, като навсякъде са отчислявани от устройството таксите, като
вероятно на този сегмент, който е посочен в НП не е отчетена такса, неясно поради каква
причина, но не желае да гадае. Излага, че едновременно с това, текстът на чл.139 от ЗДвП,
ал.7 сочел, че водачът е длъжен да закупи маршрутна карта или устройство за отчитане
4
разстоянията, освен, когато трето лице не е изпълнило това задължение, както и че в случая,
това задължение - пооставяне на устройство за установяване изминато разстояние е
изпълнено от собственика – работодателят на доверителя му. Т.е., доверителят му не е имал
никакво задължение по смисъла на чл.139, ал.7 от ЗДвП, тъй като всичко там е нормално.
Сочи, че същото се отнася, щом не са нарушили разпоредбата на чл.139 от ЗДвП, тъй като
ППС-то е оборудвано с необходимото устройство от собственика и разпоредбата на чл.179,
ал.3а от ЗДвП, което е основание за налагане на наказание в размер на 1 800 лева. С всичко
казано от него, излага, че било ясно, че няма кака да е извършил нарушението, поради което
НП е незаконосъобразно. Сочи, че не може да разбере от НП какво фактически са нарушили
– дали чл.139, ал.7 от ЗДвП или чл.197, ал.3а от ЗДвП, което нарушавало правото на защита
на неговия доверител. Счита, че е налице и изтекла абсолютна погасителна давност по
отношение на възможността за реализиране на административнонаказателна отговорност.
Моли съда да отмени атакуваното НП и да присъди на доверителя му направените разноски,
съобразно представеното адвокатско пълномощно при първото разглеждане на делото, като
адвокатското възнаграждение е съобразено с минималното на същото по смисъла на
Наредба №1 от 2004 година.
Издателят на обжалваното НП – Директора на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура” гр. София, редовно призован, се представлява от
юрисконсулт К., която моли съда да отхвърли жалбата и да потвърди НП, като правилно и
законосъобразно. Сочи, че НП е издадено по предвидения в закона ред и форма, съдържа
всички реквизити от закона и е издадено в сроковете по ЗАНН. Сочи за неоснователно
изложеното твърдение за изтекла давност, и че абсолютната погасителна давност не е
изтекла. Сочи, че от събраните по делото доказателства, по безспорен начин се доказвало
извършването на нарушение, а именно, че на процесната дата ППС-то се е движило в
обхвата на платената пътна мрежа, без за същото да е заплатена тол такса. Сочи, че ППС-то
попада в категория на ППС, за които се дължи заплащане на тол такса и че съгласно
разпореждане на чл.139, ал.7 от ЗДвП, водачът на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП,
е длъжен преди движение по път, включен в обхвата на платена пътна мрежа, да закупи
маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва или да изпълни
задълженията свързани с установяване и плащане на дължимата такса по чл.10 от ЗП. Сочи,
че фактът, че ППС-то разполага с бордово устройство, по никакъв начин не означава, че
същото е подавало тол декларации за сегмента на рамката, от която е отчетено нарушението.
Моли да се има предвид факта, че водачът на ППС е длъжен да следи бордовото устройство
и неговите индикатори, да поддържа бордовото устройство включено по време на пътуване.
Сочи, че е задължение на водача да се увери, че устройството е включено, заредено и
коректно подава тол декларации. Сочи, че бордовото устройство индикира, когато има
проблем и че това е разписано в ОУ на доставчика. Предвид това счита, че правилно е
ангажирана административно наказателната отговорност на водача на ППС-то. В тази
връзка моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП, като правилно и
законосъобразно. Моли съда в случай, че отсъди в полза на ответната страна, то
претендираното адвокатско възнаграждение да бъде намалено предвид фактическата правна
сложност на делото. Претендирам юрисконсултско възнаграждение.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите Р. С.
С. и С. П. Б., от становището на процесуалният представител на жалбоподателят и
становището на процесуалният представител на издателят на обжалваното НП, съдът
приема за установена следната фактическа обстановка:
На 28.06.2022 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение с
№006914/08.06.2022 от св. Р. С. С. в присъствието на св. С. П. Б. срещу М. Н. К., гражданин
на Република България, на 65 години, ЕГН: **********, с адрес: Република България, обл.
Габрово, общ. С., С., ул. „П.Б., на основание чл. 167а, ал. 2 от ЗДвП и Заповед № РД-11-486
/20.04.2021 на председателя на УС на Агенция „Пътна инфраструктура", за това, че на
5
08.06.2022 г., в 10:58 часа, нарушителят е управлявал в извън населено място ППС с per.
номер В.. ***, вид товарен автомобил, марка И. ** * **, модел ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, с
обща техническа допустима максимална маса до 12 тона, по път 4:35/04-Сопот-3, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, с което е нарушил чл. 139, ал. 7 от Закона за
движението по пътищата. Посочено е, че нарушението е извършено при следните
обстоятелства: Днес на 28.06.2022г. в 8:40 ч. на път 1-8 ГКПП Калотина 0+500 км. след
извършена проверка се установи, че М. Н. К. 8.6.2022 г. 10:58:01, 4, 40.670km, 4:35/04-
Сопот-3, товарен автомобил, И. ** * **, ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, pe2.********, с
допустима техническа маса 7 200 кг. ЕВРО 6 за което не е заплатена пътна такса. Горното е
неизпълнение по чл. 139 ал. 7 от ЗДВП и подлежи на санкция по чл. 179 ал. 3а от ЗДВП.
Извършеното нарушение е установено чрез справка в електронната система за събиране на
пътни такси от контролно устройство с идентификатор № 40252. За нарушението е
генериран доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движение по
пътищата номер 006914/08.06.2022. В подкрепа на изложените обстоятелства са събрани
следните доказателства: снимков материал за извършеното нарушение, в подкрепа на
изложените обстоятелства, както и деклариране от водача, чее управлявал ППС-то към
момента на извършване на нарушението. За извършеното нарушение е заплатена такса по
чл. 10а, ал. 2 или чл. 10б, ал. 5 от Закона за пътищата в
размер на 27.00 лв.
С АУАН не са иззети доказателства. В АУАН в графа възражения не е вписано
възражение. Акта е съставен в присъствието на жалбоподателят, като същият е подписал
АУАН и му е връчен препис от последния. Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП.
При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е
процесуално допустима.
АктосъставитЕ.та Р. С. С. - инспектор в сектор „Контрол и правоприлагане“ – София,
безспорно се явява длъжностно лице предвид приетата и вложена като доказателство по
делото Заповед № РД-11-486 /20.04.2021 на председателя на УС на Агенция „Пътна
инфраструктура". Издателят на обжалваното наказателно постановление - Г.А.Т., Директор
на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. София,
съгласно разпоредбата на чл. 189е, ал. 12 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и
приетите като доказателства по делото Заповед № РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със
Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. на Председателя на Управителния съвет на АПИ, както и
Заповед №ЧР-СП-622/11.08.2022 г., се установява, че е компетентно длъжностно лице, да
издава наказателни постановления за визираното в НП нарушение на ЗДвП.
От показанията на актосъставитЕ.та и свидетеля по акта се установява, че на
28.06.2022 г. в 8:40 ч. на път 1-8 ГКПП Калотина 0+500 км. бил спрян за проверка
жалбоподателя М. Н. К., в качеството му на водач на товарен автомобил, И. ** * **,
ТОВАРЕН АВТОМОБИЛ, peг. ********, с допустима техническа маса 7 200 кг. ЕВРО 6, в
хода на която било установено, че на 08.6.2022 г. в 10:58:01, на път I- 4, км. 40+670, тол
сегмент 4:35/04-Сопот-3, било установено управление на процесното МПС за което не била
заплатена пътна такса по чл.10, ал.1, т. 2 от Закона за пътищата. Процесното ППС било
засечено с устройство с идентификатор № 40252, като за нарушението бил генериран
доказателствен запис в системата по чл. 167а, ал. 3 от Закона за движение по пътищата
номер 006914/08.06.2022.
В подкрепа на изложените обстоятелства са приетите и вложени доказателства по
6
делото: Доклад съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, заедно с приложените към него статични
изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи,
представляващи доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно
средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по
участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, и местонахождението на
техническото средство - част от системата.
Няма спор между страните, че на 08.6.2022 г. в 10:58:01 ч., на път I - 4, км. 40+670,
тол сегмент 4:35/04-Сопот-3, процесното ППС е било засечено с контролно устройство с
идентификатор № № 40252, за което е бил генериран доказателствен запис в системата по
чл. 167а, ал. 3 от ЗДВП с номер 006914/08.06.2022.
Няма спор и че това обстоятелство е установено при извършената от
актосъставитЕ.та на 28.06.2022 г. в 8:40 ч. на път 1-8 ГКПП Калотина 0+500 км проверка,
чрез справка в електронната система за събиране на пътни такси. В тази насока са
показанията на разпитаните свидетели по делото, в частност тези на актосъставитЕ.та, от
които е видно, че за процесното ППС е установила, че превозното средство е засечено от
електронна система на посоченото по - горе място без заплатена пътна такса по чл.10, ал.1,
т.2 от ЗП. Установяват се и обстоятелствата около съставянето на АУАН. В тази насока са и
показанията на свидетеля по АУАН.
Съдът кредитира показанията на актосъставитЕ.та и свидетеля по акта в цялост.
Кредитира и останалата събрана доказателствена съвкупност.
АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Съдът счита обаче, че по делото не се доказва по безспорен и несъмнен начин, както
повелява закона, че на 08.06.2022 г. в 10:58:01, по път I-4, км. 40 + 670, тол сегмент 4:35/04 -
Сопот - 3, където процесното ППС е било засечено с контролно устройство с идентификатор
№ 40252, за което е бил генериран доказателствен запис в системата по чл.167а, ал.3 от
ЗДВП с номер 006914/08.06.2022 г., същото е било управлявано именно от жалбоподателя
К.. Нещо повече, не са налични доказателства по делото от които да се установява, че
изобщо е правена проверка за това кой е бил водач на превозното средство към момента на
извършване на процесното нарушение. При условие, че процесното ППС не е собственост
на жалбоподателя /по делото са приложени, приети и вложени доказателства от които се
установява, че собственик на процесното ППС е „К-**“ ЕООД – клон С., за съда остана
недоказано твърдението на наказващия орган, че именно жалбоподателят К. е извършителят
на вмененото му с обжалваното НП нарушение.
На следващо място, в процесното обжалвано наказателно постановление освен
описаната фактическа обстановка вменяваща, че за процесното ППС не е заплатена
дължимата се тол такса съгласно чл.10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата не е посочено точно
извършеното нарушение от страна на жалбоподателя, а е посочено единствено, че в хода на
административно наказателната преписка по безспорен начин е установено неизпълнение на
задължението по чл.139, ал.7 от ЗДвП, което представлява нарушение на чл.179, ал.3а от
ЗДвП. Съгласно същата "Водач, който управлява пътно превозно средство от категорията по
чл. 10б, ал. 3 от Закона за пътищата по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на Закона за пътищата, а участъка от път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, който е започнал да олзва, или няма закупена маршрутна карта за
същата, съобразно категорията на пътното превозно средство, се наказва с глоба в размер
1800 лв.“.
Съдът намира, че приложената в случая санкционна разпоредба е неотносима към
отразената в процесния АУАН и обжалваното НП фактическа обстановка /неплащане на
дължимата тол такса/, а касае управление на ППС, без водача да е изпълнил задълженията
си за установяване на изминато разстояние или да няма закупена маршрутна карта за
7
участъците от платената пътна мрежа, която ще ползва, което сочи на друга, напълно
различна фактическа обстановка и безспорно представлява нарушение на чл.139, ал.7 от
ЗДвП.
С оглед установеното в хода на извършената проверка, че за процесното ППС на
08.06.2022 г. в 10:58:01, по път I-4, км. 40 + 670, тол сегмент 4:35/04 - Сопот – 3 за
процесното ППС не е била заплатена дължимата тол такса, съдът намира, че в случая, с
оглед разписаното в разпоредбата на чл.102, ал.2 от ЗДвП /регламентираща, че собственикът
е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията
във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от
Закона за пътищата според категорията на пътното превозно средство, за процесното
нарушение е следвало да бъде ангажирана отговорността на собственика на процесното
ППС. Ако в свидетелството за регистрация е вписан ползвател, задължението се изпълнява
от него./, следва да носи собственикът или ползвателя на процесното ППС на основание
чл.179, ал.3б от ЗДвП, каквото качество по делото няма спор, че жалбоподателят не
притежава. Цитираните разпоредби безспорно задължават собствениците, респективно
ползвателите на ППС да осигурят заплащането на дължимите пътни такси при движение на
превозните им средства по път, включен в платената пътна мрежа, като това движение може
да се осъществи след изпълнение на съответните задължения, свързани с установяване
размера и заплащане на пътните такси. Тези "съответни задължения" са регламентирани в
Закона за пътищата и в Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и
функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни
средства на база време и на база изминато разстояние (Наредбата), приета на основание чл.
10, ал. 7 от ЗП. Съгласно чл. 10б, ал. 3 от ЗП тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3 тона, извън тези по чл. 10а, ал. 9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две
точки. Алинея 4 от същия чл.10б от ЗП предвижда, че размерът на
дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.
10, ал. 7, или чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава
право на ползвателя на пътя да измине предварително заявено от него разстояние по
определен маршрут, като същата важи само за пътното превозно средство,
чийто регистрационен номер е бил правилно деклариран от собственика или
ползвателя му. В наредбата по чл. 10, ал. 7 се определят и начините за изчисляване и
заплащане на дължимите тол такси. Неизпълнението на горните задължения е скрепено със
санкцията, предвидена в разпоредбата на чл.179, ал.3а от ЗДвП.
В настоящия случай е приложима разпоредбата на чл.187а, ал.1 от
ЗДвП, съгласно която при установяване на нарушения по чл.179, ал.3 – 3б в
отсъствие на нарушителя се счита, че пътното превозното средство е
управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от
ползвателя, освен ако бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето
лице. (2) Ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо
лице или едноличен търговец, за допускане движението на пътното превозно
средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и
заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от Закона за пътищата, на
собственика се налага имуществена санкция, както следва: 1. по чл. 179, ал. 3 – в размер 300
лв.; 2. по чл. 179, ал. 3а – в размер 1800 лв.; 3. по чл. 179, ал. 3б – в размер 2500 лв.
Доколкото нарушенията по чл.179, ал.3-3б се установяват
8
чрез електронна система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.1 от ЗДвП,
чрез която АПИ осъществява контрол върху заплащането на такса по чл. 10
от ЗП, и доколкото съгласно чл.167а, ал.3, изр.1 от ЗДвП електронната
система създава доклади от всяко установено нарушение по чл.179, ал. 3-3в,
към които автоматично се прилагат статични изображения във вид на
снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, както и като
се отчете, че съгласно чл.179, ал.2, т.7 от ЗДвП длъжностните лица
проверяват създадените записи по ал.3 и на тяхна основа съставят АУАН при
спазване на разпоредбите на чл.189е и чл.189ж, то следва да се приеме, че
установяване на нарушения по чл.179, ал. 3 – 3б в отсъствие на нарушителя
по смисъла на чл.187а, ал.1 от ЗДвП е всяко установено нарушение, за което
електронната система е създала доклад. Дали този доклад ще даде основание
на длъжностните лица, при изпълнение на задълженията им по чл.179, ал.2,
т.7 от ЗДвП да пристъпят, в един винаги по-късен момент спрямо доклада на
системата, към съставяне на АУАН в присъствие или в отсъствие на
нарушителя, или ще бъде издаден електронен фиш, то при всяко развитие на
административно наказателното производство презумцията, следваща се от
нормата на чл.187а, ал.1 от ЗДвП ще бъде приложима. Оттук следва и
извода, че след като нарушението е установено от електронна система за
контрол по чл.167а, ал.1 от ЗДП, чрез годен доклад и, както е видно от
издаденото НП и събраните по делото доказателства при водене на административно
наказателното производство административно наказващия орган не е установил водача на
МПС /по делото не са ангажирани доказателства от които да е видно, че е изпратено писмо
до дружеството, собственик на МПС/, то в случая същият е следвало да
издаде НП на собственика на МПС, а не на жалбоподателя К..
В случая по делото не се установява и подаване на декларация по реда
на чл.187а, ал.4 от ЗДвП от страна на собственика, следователно същият следва да бъде
приет за нарушител.
След като контролни органи са потърсили отговорност за нарушение,
установено в отсъствие на нарушителя (на базата на генериран запис от
системата), е следвало да процедират по реда на чл.187а, ал.1 и ал.2
от ЗДвП. Едва след това и само ако собственикът възрази – АНО е следвало
да състави АУАН срещу водача, посочен от собственика в нарочна
декларация, придружена и от СУМПС, което в настоящия случай не е
сторено.
С оглед на гореизложеното, съдът намира, че АНО не е приложил точно материалния
закон, което е довело до опорочаване на производство, с оглед нарушаване от негова страна
на разпоредбите на ЗАНН, а именно разпоредбите на чл. 42, ал. 1, т. 5 от ЗАНН и чл. 57, ал.
1, т. 6 от ЗАНН, тъй като в двата горепосочени акта не са посочени точно законовите
разпоредби, които са били нарушени виновно.
От друга страна, както в хода на проведеното административно наказателно
производство, така и в хода на съдебното следствие не се събраха доказателства от които да
се установява, че именно жалбоподателят е извършил нарушението, за което е ангажирана
административно наказателната му отговорност.
Съдът споделя и направените от процесуалният представител на жалбоподателят
възражения за допуснати в хода на административнонаказателното производство
съществени нарушения на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Правилно е становището на
процесуалният представител на жалбоподателят, че в акта за установяване на
административно нарушение и в издаденото въз основа на него наказателно постановление
нарушението следва да бъде описано пълно, прецизно и разбираемо, и да съдържат всички
9
признаци на посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт, което е
гаранция за осъществяване на съответна на административното обвинение право на защита.
В конкретния случай издаденото НП не отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН
доколкото направеното описание на приетото за осъществено от жалбоподателя нарушение,
респ. обстоятелствата, при които е посочено, че е извършено не са формулирани
изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят изискванията за пълнота на
обвинителната теза. В този смисъл е основателно възражението, че е налице смесване на
състави, тъй като с оглед направеното словесно описание на нарушението, от което се
установява, че е вменено незаплащането за процесното ППС на дължимата се тол такса
съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата, като цифрова квалификация на
нарушението е посочена разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП, с което е ограничено правото
на защита на жалбоподателя да узнае за какво точно нарушение е ангажирана отговорността
му. На следващо място на жалбоподателя е наложено административно наказание на
основание чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, а така посочената санкционна разпоредба не се отнася до
установената в процесните АУАН и издаденото въз основа на него НП фактическа
обстановка свързана с неплащане на дължимата се тол такса, а се отнася до водач, който
управлява ППС без да е изпълнил задълженията си за установяване на изминато разстояние
или не е имал закупена маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, която ще
ползва, за превозното средство. Съдът споделя и възражението, че задължението на водача
не е плащане на дължимата пътна такса, тъй като това е задължение на собственикът или
ползвателят на ППС, а водачът е длъжен да извърши необходимите действия за установяване
на дължимата пътна такса. Основателно е и възражението, че не е ясна волята на наказващия
орган за какво точно нарушение санкционира жалбоподателя, дали за това, че ППС попада в
категорията на ППС, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП
или за това, че не е изпълнил задълженията си за установяване на изминато разстояние,
което задължение му е вменено с разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП.
Съдът намира възражението, че по отношение на обжалваното НП е изтекла
абсолютната погасителна давност за административно - наказателно преследване на лицето
за неоснователно. Института на абсолютната давност е уреден в чл. 81, ал. 3 от НК във
връзка с правилата възведени в чл. 80, ал.1, т.5 от НК. В случая отговорността на
жалбоподателя е ангажирана за административно нарушение, за което се твърди, че е
извършено на 08.06.2022 г. като при това положение, срокът на абсолютната погасителна
давност по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл.80, ал.1, т.5 от НК е четири години и половина и ще
изтече на 08.12.2026 година, следователно към настоящия момент не е изтекла.
По изложените съображения, съдът счита, че атакуваното НП следва да се отмени,
като незаконосъобразно, а жалбата да се приеме за основателна.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от страна на
пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на такива предвид изхода на
спора – отмяна на обжалваното НП, и с оглед разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН,
препращаща към чл. 143 от Административнопроцесуалния кодекс. Същевременно нормата
на чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в
тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА,
препращащ съответно към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
В случая, от съдържанието на приложените по делото договор за правна защита и
съдействие и списък на разноските, се установява, че жалбоподателят е заплатил на адвокат
Т. за оказването на правна защита и съдействие по настоящето дело адвокатско
10
възнаграждение в размер на 550.00 лева.
От страна на административно наказващия орган в хода на съдебното следствие е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съгласно чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, ако административното наказание е под формата на глоба,
имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Според чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата, за защита по дела при интерес от 1000
до 10 000 лв. - 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1000 лв. В конкретния случай
уговореното и платено възнаграждение е в размер на 550 лв., като предмет на обжалване е
наказателно постановление, с което е наложено административно наказание "глоба" в размер
на 1800.00 лева, а както е посочено и по – горе от представителя на ответната страна е
направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Съдът намира това
възражение за основателно, тъй като възнаграждението действително е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, а и с оглед
разпоредбите на нормативните актове в тази насока. В конкретния случай уговореното и
платено възнаграждение е в размер на 550 лв., като предмет на обжалване е наказателно
постановление, с което е наложено административно наказание "глоба" в размер на 1800.00
лв. Делото не представлява фактическа и правна сложност, но реално оказаната от
пълномощника правна помощ се изразява в изготвяне на жалбата и участие в три проведени
по делото съдебни заседание. Ето защо съдът намира, че заплатения от жалбоподателя
размер на адвокатското възнаграждение, с оглед на оказаната правна помощ, се явява
съразмерен и съответстващ на критериите по чл. 36, ал. 2 от ЗА (да е справедлив и
обоснован). Затова следва да бъде присъден в претендирания размер от 550.00 лева.
Предвид тези съображения съдът намира, че следва да бъде присъдена в полза на
жалбоподателя сумата от 550.00 лева, представляваща разноски за адвокатска защита, която
сума Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София следва да заплати на жалбоподателят К..
При този изход на процеса следва да се остави без уважение искането на
процесуалният представител на издателят на обжалваното НП за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №006914/15.12.2022 година издадено от Г.А.Т.
- Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр.
София, на основание чл. 189е, ал. 12 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Заповед
№ РД-11-167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г. на Председателя
на Управителния съвет на АПИ, с което на основание чл. 179, ал. 3а, във връзка с чл. 139, ал.
7 от Закона за движението по пътищата на М. Н. К., гражданин на Република България, на
65 години, ЕГН: **********, с адрес: Република България, обл. Габрово, общ. С., С., ул.
„П.Б., е наложено административно наказание - ГЛОБА в размер на 1800 (хиляда и
осемстотин) лева, за нарушение на чл.179, ал.3а от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София да заплати на М. Н. К.,
гражданин на Република България, на 65 години, ЕГН: **********, с адрес: Република
България, обл. Габрово, общ. С., С., ул. „П.Б., сумата от 550.00 лева, представляваща
договорено и заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат за осъществено
процесуално представителство в производството пред Районен съд Ловеч.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на процесуалният представител на издателят на
11
процесното НП за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешкия административен съд
по реда на АПК, в 14 - дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
12