Определение по дело №51313/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 913
Дата: 8 януари 2024 г. (в сила от 8 януари 2024 г.)
Съдия: Розалина Георгиева Ботева
Дело: 20211110151313
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 913
гр. София, 08.01.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110151313 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Подаден е молба от Ю. Г. Г. за изменение на решение № 11182 от 28.06.2023г.,
постановено по гр.д. № 51313/ 2021г. в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна „Софийска вода“ АД не е подала
отговор на молбата и не е изразила становище.
Съдът, като обсъди доводите в молбата и като взе предвид събраните по делото
доказателства намира следното:
Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, поради което
е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, поради следните
правни съображения:
От представения договор за правна защита и съдействие се установява, че между
страните е сключен договор за правна защита и съдействие, като страните са уговорили
адвокатско възнаграждение в размер на 628,33 лева.
Настоящият състав счита, че при определяне на размера на адвокатското
възнаграждение съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските
възнаграждения, посочени в Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съобразно решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени
дела C- 427/ 16 и C- 428/ 16: „определянето на минимални размери за адвокатските
възнаграждения и установяването им като задължителни с национална правна уредба като
разглежданата в главните производства, възпрепятствайки другите доставчици на правни
услуги да определят възнаграждения под тези минимални размери, е равнозначно на
хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи (вж. в този смисъл решение
от 4 септември 2014 г., API и др., C-184/13—C-187/13, C-194/13, C-195/13 и C-208/13,
EU:C:2014:2147, т. 43) член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС
трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат— под
1
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката— да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за
прилагането такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така
наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури
изпълнението на тези легитимни цели.“. Тоест, националният съд не е обвързано от
предвиденото в НМРАВ. Този извод на съда е основан на обстоятелството, че решението на
СЕС по преюдициалното запитване се ползва със сила на тълкувано нещо, като се изяснява
значението на съществуващите норми на правото на ЕС, поради което и действието му е
erga omnes. Силата на тълкувано нещо се изразява в забрана за националният съд да се
отклонява от поставеното по преюдициалното дело или да замести даденото тълкуване,
респ. да постави под съмнение допустимостта или правилността на решението на СЕС – вж.
Решение по дело 05.10.2010г., Elchinov, C-173/09, т. 29.
Разбирането за ключовата роля на принципа за лоялно сътрудничество е изключително
широко развито в практиката на СЕС най-вече във връзка със задълженията на националния
съдия. Задължението за лоялно сътрудничество е доразвито в практиката на Съда- CJCE, 19.
6. 1990, Factortame, C-213/89; CJCE, 22. 10. 1987, Foto-Frost, 314/85; CJCE, 19. 11. 1991,
Francovich, AJ C-6 et 9/90. От принципа на лоялно сътрудничество СЕО извежда дори
разбирането за директен ефект на норми на директива (CJCE, 4. 12. 1974, Van Duyn,41/74) и
задължението на националния съдия за съобразено тълкуване (CJCE, 10. 4. 1984, Von Colson,
14/83, р. 26). В решението по делото Мarleasing (CJCE, 13. 11. 1990, Marleasing, 80/86) Съдът
очертава решаващата роля на националния съдия за точното прилагане на интеграционното
право и по-конкретно на директивите – той е длъжен да остави неприложена всяка
национална правна норма, която противоречи на Съюзното право – дори ако
противоречието се отнася само до общия смисъл и цел на даден съюзен акт.
Следва да се посочи и, че цялата философия на производството за установяване на
нарушения на държави-членки (по чл. 258 на ДФЕС) СЕС извежда именно от принципа на
лоялно сътрудничество (Така CJCE, 2007, Commission c/ Italie, C-135/05, р. 32)
Принципът на лоялно сътрудничество, като особен елемент от правния статус на
членуващата държава, намира проявление и в принципа на примат на правото на ЕС
„...Националният съдия, натоварен да прилага, в рамките на своята компетентност,
разпоредбите на Съюзното право, има задължението да осигури пълният ефект на тези
норми, като ако се наложи, остави неприложени, на своя отговорност, всяка, дори
последваща, противоречаща правна норма от националното законодателство, без да трябва
да иска или да чака предварителната ù отмяна по законодателен ред или по друг
конституционен ред...“ (CJCE, 9. 3. 1978, Simmenthal, 106/77).
По отношение на фактическата и правната сложност на делото и критериите, по които е
2
определил размера на възнаграждението на процесуалния представител на ответника съдът
е изложил мотиви в постановеното решение.
Изложеното обуславя извод за неоснователност на молбата за изменение на решението
в частта за разноските и оставянето ѝ без уважение.

Мотивиран от изложеното. съдът

ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Ю. Г. Г. за изменение на решение № 11182 от
28.06.2023г., постановено по гр.д. № 51313/ 2021г. в частта за разноските, на основание чл.
248 ГПК, като неоснователна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
страните с частна жалба пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3