Р
Е Ш Е
Н И Е
№.....
гр.София, 27.07.2018год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14 състав, в открито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело №10537 по описа за 2017
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 365 и сл. от ГПК.
Образувано е по предявени от Н.Г.Т. срещу Г. ф., обективно съединени искове с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ, вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника за сума в размер на 170000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по повод възникнало на 19,08,2012год. пътнотранспортно произшествие, ведно със законната лихва от изтичане на срока за отговор на ответника до окончателното изплащане на вземането.
Излагат се доводи, че на 19,08,2012год., около 8:20 часа, на път № III – 375 км. 28, в района на Пещерско шосе – надлез на село К., Н.С.С., нарушил правилата за движение по пътищата при управление на лек автомобил „Опел Комбо“, с рег. № *******, при което загубил контрол над управлявания автомобил, навлязъл в лентата за насрещно движение и реализирал пътнотранспортно произшествие с движещия се насрещно лек автомобил, с марка „Рено 5“, с рег. №*******, управляван от А.Н.М., при което последният е починал. Твърди се, че А.М.е биологичен баща и отглеждал ищеца. Поддържа вината за пътнотранспортното произшествие да е на водача на лек автомобил „Опел Комбо“ – Н.С.. Същата е установена с влязла в сила Присъда № 14/13,02,2013год., постановена по НОХД № 51/2013год., по описа на ОС-Пловдив. Твърди се вследствие на смъртта на А.М.за ищеца да са настъпили неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от загубата на близък човек. Поддържа, че по отношение на процесния автомобил не е сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към датата на събитието. Сочи да е образувано гражданско производство на осн. чл. 62, ал. 4 и осн. чл. 69 от СК за установяване произход от бащата. Предявена е претенция за заплащане на обезщетение пред Г.Ф.на 28,07,2017год.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде уважена. Претендира разноски.
Ответникът-Г. ф. в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 от ГПК излага становище за недопустимост и неоснователност на претенцията. Релевира възражение за съпричиняване от страна на А.М., който управлявал превозното средство без да притежава свидетелство за правоуправление и след употреба на алкохол. Поддържа се, че като е участвал в движението без да има право на това, поведението му е презумптивно е допринесло за настъпването на произшествието, тъй като нямал нужните умения и подготовка за справяне с критична ситуация. При условията на евентуалност сочи на прекомерност на претендирания размер за обезщетение. Оспорва началния момент, от който дължи законна лихва за забава.
Съобразно изложеното моли исковата претенция да
бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски.
Третото лице помагач-Н.С.С. излага становище за
неоснователност на исковата претенция.
Поддържа причина за реализиране на пътнотранспортното произшествие да е
поведението на пострадалия по съображения изложени в отговора на ответника.
При така изложеното, след като
обсъди доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа
страна следното:
От приложените по делото доказателства – констативен
протокол №33/27,08,2012год. на ОД на МВР-Пловдив се установява реализирането на
пътнотранспортното произшествие на 19,08,2012год., около 08,25ч., на път 375, км.28, с участието на лек автомобил „Опел Комбо“, с рег. № *******,
управляван от Н. С.С. и лек автомобил, с марка „Рено 5“, с рег. №*******, управляван от А.Н.М..
Не е спорно
да е постановена влязла в сила присъда на окръжен съд Пловдив, по НОХД №51/2013год.,
от която се установява Н.С.С. да е
признат за виновен в това, че на 19,08,2012год., на път № III – 375 км. 28, в района на
Пещерско шосе – надлез на село Кадиево, край
с.Кадиево, при управление на МПС- лек автомобил
„Опел Комбо“, с рег. № *******, е нарушил
правилата за движение по пътищата, а именно: чл.16, ал.1, т.1 от ЗДВП, 20,
ал.1 и ал.2 от ЗДВП, чл.63, ал.1, т.1, пр.1 от ППЗДВП, вследствие на което
реализирал пътнотранспортно произшествие
и по непредпазливост е причинил смъртта на А.Н.М. -престъпление по чл.343, ал.1, б.“в“,
вр. чл.342, ал.1 от НК, вр.чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК.
От изслушаното по делото заключение на съдебномедицинска експертиза,
неоспорено от страните и прието от съда, се установяват получените травматични
увреждания на пострадалия, в причинна връзка с който е настъпилата смъртта на А.М..
Приложено е влязло в сила на 13,06,2018год.
решение №3316 от 25,05,2018год., постановено по гр.д.№9612/2017год. по описа на
СГС, ГО, ІІІ-брачен състав, от което се установява по предявения иск с пр.кв.чл.69 от СК, вр.чл.72, ал.2 от СК
от Н. Г.Т. срещу И.А.М.и С.Н.Н., че Н. Г. Т. е заченат и произхожда от А.Н.М..
С молба вх.№24-01-524/28,07,2017год. ищецът е
заявил пред Г. Ф.претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди
от смъртта на А.М.за сума от 170000лв.
С писмо изх.№24-01-524/26,10,2017год. ответникът е
отказал плащане по щетата поради липса на достатъчно доказателства.
По делото са събрани и гласни доказателства,
чрез разпит на св.К.М., от които се установява характера и интензитета на
търпените от ищецът неимуществени вреди.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предмет
на разглеждане в настоящото производство са предявени искове с пр.кв.чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ, вр. чл.45 от ЗЗД и чл.86 ЗЗД.
За да бъде уважен предявения
иск е необходимо да се установи кумулативното наличие на
предвидените законови предпоставки,
а именно: 1.извършено деяние, противоправност на същото, настъпили
вреди, причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и
вина на делинквента, 2. пътнотранспортното
произшествие да е настъпило
на територията на Република България и да е причинено от моторно превозно средство, за
което няма сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите; 3. Увреденото лице да е предявило претенцията си за плащане пред Г. Ф.по реда на
чл.558, ал.5 от КЗ, вр.чл.496 от КЗ и Ф.ът не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или увреденото лице не е съгласно с
размера на обезщетението.
От събрания по делото доказателствен материал, съдът намира исковата претенция за основателна. Установи се реализирано
ПТП на 19,08,2012год., причинено от водач, без задължителна застраховка
Гражданска отговорност, обстоятелство удостоверено от длъжностното лице при
съставяне на констативен протокол за ПТП
№33/27,08,2012год.. В резултат на същото на А.Н.М. са причинени
травматични увреждания, от които същия е починал.
Налице са предпоставките на чл.557,
ал.1, т.2, б.“а“ от КЗ. Заявено
е искане от страна на правоимащото лице за обезщетение по реда на чл.558, ал.5
от КЗ, по което е отказано плащане, видно и от становището в отговора, както и
до приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, поради което ответникът е пасивно, материалноправно
легитимиран да отговаря по предявените искове.
Установи са реализирането на
неимуществени вреди в пряка причинна връзка от противоправното деяние. Ето защо
съдът намира, че е налице фактическия състав на
непозволено увреждане и съответно възникналото задължение в този смисъл за
обезщетяване на причинените вреди. Неимуществените вреди са неизмерими с пари
и затова следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат
право на него, се определят на принципа на справедливостта. Ищецът, в качеството на низходящ/дете/ на
пострадалия е активно материалноправно легитимиран да претендира обезщетяване
на неимуществените вреди от смъртта на починалия А.М.. В този смисъл и ПП на ВС
№4/1961год.
При определяне на размера на обезщетенията за неимуществените вреди следва да бъде съобразено
ППВС №4/1968год., т.11, според което
същите се възмездяват от съда по
справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То
е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера
на обезщетението. Такива
обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. При причиняването на смърт
от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията
между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за неимуществени вреди. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз
основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да
присъди за неимуществени вреди. В постановени по реда на чл. 290 и сл. ГПК редица решения на ВКС: № 749/05.12.2008 г., по т.д. № 387/2008
г. на ІІ т.о.; № 124 от 11.11.2010 г., по т.д. № 708/2009 г. на ІІ т.о.; №
59/29.04.2011 г., по т.д. № 635/2010 г. на ІІ т.о.; № 66 от 03.07.2012 г., по
т.д. № 619/2011 г. се излага становището, че понятието "неимуществени вреди включва всички
онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях
болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и
емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху
психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а
понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние,
както и че критерият за справедливост, поради паричния израз на обезщетението,
е всякога детерминиран от съществуващата в страната икономическа конюнктура и
от общественото му възприемане на даден етап от развитие на самото общество в
конкретната държава. При определянето на обезщетението към датата на
увреждането съдът следва да отчита конкретните икономически условия и нивата на
застрахователно покритие към момента на смъртта на пострадалия (решение на ВКС
83-2009- II Т.О. по т. т. 795/2008 г. и решение
1-2012- II Т.О. по т. д. 299/2011 г., в което ВКС, постановено по
реда на чл. 290 от ГПК/.
С оглед изложеното съгласно чл.51, вр.чл.52 от ЗЗД на увреденото
лице се дължи обезщетение за причинените от деянието неимуществени вреди, които
в конкретния случай имат характера на претърпени болки и страдания вследствие
на извършеното деяние. Доколкото паричния еквивалент на причинените
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, то настоящия съдебен
състав намира, че за претърпените от Н. Т.–син на починалия, вреди следва да се съобрази, че ищецът е живял с починалия в едно
домакинство, разчитал на финансовата и емоционална подкрепа на пострадалия.
Били са в близки отношения като смъртта на М.се отразила на негативно на ищеца.
При определяне размера на обезщетението следва да бъде
съобразена възрастта на пострадалия /42год. към датата на
събитието/, както и възрастта на ищеца -14 години, който безспорно е бил във
възраст, в която присъствието на бащата е от съществено значение за личностното
израстване на подрастващия, от чиято опора последния е бил лишен, с оглед
настъпване на инцидента. При така
изложеното и предвид икономическата конюнктура в страната и лимити на
застрахователни обезщетения към датата на събитието съдът намира, че справедливото обезщетение се
следва в размер на 100000лв.
Като обстоятелство
налагащо занижаване на обезщетението се съобрази, че ангажираните по делото
гласни доказателства на св.М. не сочат на преки впечатления относно
взаимоотношенията между ищеца и починалия, тъй като се е запознал с Н. в края на 2012год., а ПТП е от
м.08,2012год., поради което могат да бъдат кредитирани само, в частта за
възприятието му впоследствие. От друга страна фактът, че е установена
биологична връзка на ищеца и починалия сам по себе си не е достатъчен, за да се
презумират вреди за низходящото лице, а същите са обезщетяват съобразно
доказания интензитет на болките и страданията и при доказана трайна и емоционална
връзка. С оглед установените по делото страдания, съдът определи горното
обезщетение.
За неоснователно, съдът намира
релевираното възражение от ответника за съпричиняване на вредоносния резултат
поради
управление на МПС от пострадалия без свидетелство за правоуправление и алкохол.
Не е спорно водачът М.да е управлявал МПС без СУМПС, но по делото не са
ангажирани доказателства доколко този факт е допринесъл за настъпване на
произшествието, с оглед приложение на чл.51, ал.2 от ЗЗД. Не са ангажирани
доказателства и за управление от страна на М.на автомобила след употреба на
алкохол. Действително в КП е посочено за участник 2-“алкохол“, но не е установено нито как е
извършена констатацията, нито каква е била концентрацията на алкохол при водача
и как и дали това е допринесло за настъпване на резултата. Ето защо не е налице основание за приложение на
чл.51, ал.2 от ЗЗД.
По претенцията с пр.осн.чл.86, ал.1
от ЗЗД.
Съгласно чл.558, ал.1 от КЗ Ф.ът дължи лихва за забава при спазване на чл.497 от КЗ от датата, на която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от
увреденото лице. Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца//чл.496 , ал.1 от КЗ/ от датата на завеждане на претенцията по реда на чл.380 от КЗ. Съобразявайки горната разпоредба и с
оглед датата на молбата, депозирана пред ответника -28,07,2017год., съдът намира, че обезщетение за забава се дължи
считано от 29.10.2017г.
По
разноските:
Ищецът е освободен от плащане на държавна такса и
разноски на основание чл. 83, ал. 1, т.4 от ГПК.
Съгласно чл. 78, ал. 6 ГПК в случай на осъждане
(дори частично) на ответника, последният дължи изплащане на всички такси и
разноски по делото в полза на бюджета на съда. Същите съобразно уважения размер
на иска следва да се присъдят общо в размер на 4145,00лв., от които 4000,00лв.- държавна такса и 145,00лв. от
общо 250,00лв.-разноски от бюджета.
На осн.чл.78, ал.3 от ГПК на ответника се дължат
разноски съобразно отхвърлената част от иска, които съдът намира за доказани в
размер на 41,00лв. от общо 100,00лв.- юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.25, ал.1 от НЗПП.
На осн.чл.38, ал.2 от ЗАдв. на адв.Ж.В.Т. съобразно
уважената част от иска се дължи адв.възнаграждение в размер на 3207,40лв. от общо 5530,00лв.
определено по реда на чл.7, ал.2 от НМРАВ.
Мотивиран от гореизложеното Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на Н.Г.Т., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, полуетаж 4, офис 6 на осн.чл.557, ал.1, т.2, б."а от КЗ,
вр.чл.558, ал.5 от КЗ сумата от 100000
лв., представляващи обезщетение за причинени по повод възникнало на 19,08,2012г.
ПТП неимуществени вреди, причинени от МПС, без задължителна застраховка
Гражданска отговорност, ведно със законната лихва от 29,10,2017год. до
окончателното изплащане на вземането като ОТХВЪРЛЯ исковата
претенция за горницата над 100000,00лв. до пълния предявен размер от 170000,00лв.
като неоснователна.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати по бюджетна сметка на Софийски
градски съд на осн.чл.78, ал.6 от ГПК
сумата от 4145,00лв. – разноски по делото.
ОСЪЖДА Н.Г.Т., с ЕГН **********, със съд.адрес ***, полуетаж 4, офис 6 да заплати на "Г. Ф.", с адрес *** на осн.чл.78,
ал.3 от ГПК сума в размер на 41,00лв.-разноски.
ОСЪЖДА "Г. Ф.", с адрес *** да заплати на адв.Ж.В.Т. на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. сумата
от 3207,40лв.–адвокатско
възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на ТЛП-Н.С.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: