№ 48
гр. Смолян, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Маргаритов
Членове:Тоничка Д. Кисьова
Мария Ан. Славчева
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20225400500352 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 43/20.06.2022г.,постановено по гр.д.№ 21/2022г. по
описа на Районен съд-Зл. е отхвърлен предявения от Н. С. А., с ЕГН
**********, с постоянен адрес: с.Ч. № 264,общ.Кр., обл.К. срещу В. Н. Л. ,с
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Зл., ул.”Ст. Ст.” № 27 иск за
заплащане на сумата от 3293,33 лева, от които главница 3200 лева, 12,44 лева
законна лихва, считано от 23.10.2021г. до 08.11.2021г. и сумата от 80,89 лева
законна лихва, считано от 09.11.2021г. до 07.02.2022г.,върху сумата от 3200
лева, ведно със законната лихва, върху сумата от 3200 лева, считано от
08.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в
исковото и в заповедното производство по ч.гр.д. № 224/2021г.по описа на
РС-Зл., които суми се претендират въз основа на сключен на 29.09.2021г.
между страните в м.”Х. д.” в с.Ч., общ. Кр. устен договор за добив на
дървесина –договор за изработка, като неоснователен и недоказан. Осъден е
Н. С. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ч. № 264,общ.Кр., обл.К. да
заплати на В. Н. Л. ,с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.Зл., ул.”Ст. Ст.”
№ 27 разноски по делото в размер на 460 лева.
1
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№
1267/13.07.2022г. от Н. С. А., чрез пълномощника му адв.Ас. С. с оплаквания
за неправилност, поради противоречие с материалния закон, допуснати
съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се доводи, че
.....
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
с вх.№ 1587/07.09.2022г. от В. Н. Л. чрез пълномощнка му адв.Н. Дж..
С Определение № 537/29.11.2022г. постановено по В. гр.д.№
352/2022г. по описа на Окръжен съд-Смолян е оставена без движение
исковата молба, като е указано на ищеца Н. С. А. в едноседмичен срок от
получаване на съобщението да отстрани противоречието между
обстоятелствената част и петитума на исковата молба, като уточни дали
предявява установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК и приведе петитума на
исковата молба с това правно основание или предявява осъдителен иск и в
такъв случай да довнесе държавна такса в размер на 63, 95 лева.
В указания срок с молба вх.№ 4366/15.12.2022г. ищецът е уточнил, че
предявява установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК , като претендира да бъде
признато за установено, че ответникът В. Н. Л. му дължи общо сумата от
3293,33 лева, от които главница 3200 лева, 12,44 лева законна лихва, считано
от 23.10.2021г. до 08.11.2021г. и сумата от 80,89 лева законна лихва, считано
от 09.11.2021г. до 07.02.2022г.,върху сумата от 3200 лева, ведно със законната
лихва, върху сумата от 3200 лева, считано от 08.02.2022г. до окончателното
изплащане на сумата, както и разноски в исковото и в заповедното
производство по ч.гр.д. № 224/2021г.по описа на РС-Зл., които суми се
претендират въз основа на сключен на 29.09.2021г. между страните в м.”Х. д.”
в с.Ч., общ. Кр. устен договор за добив на дървесина за добиване на 220
куб.м. дърва от дъб за горене с цена по 25 лева за всеки добит кубически
метър м.”А. т.” до с.Б. /заличено село/,общ.Ив., обл.Х., като и направените в
заповедното производство разноски в размер на 64 лева държавна такса и 454
лева адвокатско възнаграждение.
352-22 Р В съдебно заседание жалбоподателят Н. С. А., чрез пълномощника
си адв.Ас. С. поддържа жалбата си.
Въззиваемият В. Н. Л., чрез пълномощника си адв.Н. Дж. в
представено писмено становище оспорва жалбата.
2
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във
въззивната жалба, възраженията в отговора и след преценка на събраните по
делото доказателства счита, че въззивната жалба е подадена в срок, от
надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е
процесуално допустима.
Въззивният съд след преценка на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК счита, че същото е валидно, но недопустимо, като постановено
по нередовна искова молба, съдържаща противоречие между обстоятелствена
част и петитум.
Предметът на делото се характеризира с белезите на субективното
материално право, чиято защита се търси с предявения иск. Предметът се
извлича от титулната част на исковата молба, която определя субектите на
правоотношението; от обстоятелствената част и петитума, които сочат
правопроизводящите факти и отправеното искане до съда. Необходимо е да
има съответствие между обстоятелствената част и петитума, в противен
случай липсва предмет на делото и съдът не може да постанови допустимо
решение. Исковата молба е редовна само ако е налице такова съответствие. В
т. 4 на ТР №1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС е прието, че когато за пръв път се
констатират нередовности на исковата молба пред въззивния съд, той я оставя
без движение с указания до ищеца да ги отстрани. Ако недостатъците не
бъдат отстранени, решението на първата инстанция се обезсилва, а когато
бъдат отстранени въззивният съд трябва да постанови решение по съществото
на спора при вече редовна искова молба.
Районният съд е бил сезиран от ищеца Н. С. А. с искова молба, в
която е поддържал твърдения, че по подадено от него заявление по чл.410 от
ГПК е образувано ч.гр.д.№ 224/2021г. и е издадена Заповед за изпълнение №
114/02.12.2021г. срещу В. Н. Л. за вземане в размер на 3200 лева главница,
ведно със законната лихва, считано от 09.11.2022г. до изплащане на
вземането, 12,44 лева законна лихва за периода от 23.10.2021г. до 08.11.2021г.
и разноски по делото в размер на 454 лева адвокатско възнаграждение и 64
лева държавна такса. В срока по чл.414,ал.2 от ГПК длъжникът е подал
възражение срещу заповедта, като с разпореждане съдът го е уведомил, че
може да предяви иск за установяване на вземането си. Същият в срок е подал
искова молба, с която е поискал да бъде осъден ответника В. Н. Л. да му
3
заплати претендираните със заповедта суми, както и допълнително сумата от
80,89 лева, представляваща законна лихва върху главница от 3200 лева за
периода от 09.11.2021г. до 07.02.2022г. Вместо да остави исковата молба без
движение за уточнение от ищеца какъв иск предявява - установителен или
осъдителен и макар да е квалифицирал иска като установителен, районният
съд с диспозитива на решението си се е произнесъл по осъдителен иск и го е
отхвърлил, поради което решението му като недопустимо ще следва да бъде
обезсилено, като постановено по недопустима искова молба, в която е налице
противоречие между обстоятелствена част и петитум.
След оставяне на исковата молба без движение от въззивния съд с
молба вх.№ 4366/15.12.2022г., ищецът е уточнил, че предявеният от него иск
е установителен с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК, като е привел
петитума на исковата молба в съответствие с обстоятелствената част, като е
претендирал да се признае за установено по отношение на ответника
съществуването на вземането му, за което е издадена заповед за изпълнение
по ч.гр.д.№ 224/2021г. по описа на ЗлРС, като освен сумите по заповедта е
претендирал и допълнително лихва за забава в размер на 80,89 лева за
периода от 09.11.2021г. до 07.02.2022г. върху главницата от 3200 лева.
Ищецът твърди, че на 29.09.2021г. в м.”Х. д.”, край село Ч., общ.Кр. е
сключил с ответника устен договор за добив на 220 куб.м. дърва от дъб за
горене в м.”А. т.” до с.Б. (заличено),общ. Ив. с договорена цена за добива по
25 лева на куб.м. Твърди още, че плащането е уговорено да бъде извършено
след като добитите дърва се изкарат от сечището и се наредят на горския път,
което е извършено на 14.10.2021г. За част от добитите дърва- за 92 куб.м. на
16.10.2021г. ответникът му е платил, а за останалите 128 куб.м., въпреки
договореното и последващите обещания не му е заплатил. Сочи, че има
кореспонденция по вайбър с ответника, която последният частично е изтрил,
но от нея се установява, че са имали отношения във връзка с предявения иск,
след което ответникът престанал да отговаря на обажданията му.
Ответникът В. Н. Л. оспорва иска като твърди, че не е влизал в
никакви договорни отношения с ищеца.Единствено е водил разговори с
ищеца да бъде ангажиран с неговата бригада да извърши добив на дървесина,
съобразно сключен договор между ДГС-Ив. и „Б. 61” ООД, но не са
постигнали съгласие и до реално възлагане и изпълнение не се е стигнало.
4
Твърди, че в качеството си на управител на „Б. 61” ООД, с основен предмет
на дейност дърводобив, е сключил с ТП „ДГС-Ив.“ към „Югоизточно
държавно предприятие“-Сливен договор, по силата на който му е
прехвърлена собствеността върху прогнозно количество стояща маркирана
дървесина на корен на обект № 2107, отдел 645,подотдел „е“. За
изпълнението на договора му е издадено позволително за сеч № 0611065, а в
разрешителното за достъп до насажденията, в които се извършва добив на
дървесина в посочения обект поименно са изброени лицата, които имат право
на достъп и добив, като са посочени и длъжностите им. Разрешението е
издадено на основание чл.24,ал.2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола и
опазване на горските територии, а на основание чл.24,ал.4 от посочената
наредба, лицето, издало позволителното за сеч въвежда в информационната
система на ИАГ данните по чл.2,т.2, а именно имената на лицата, на които се
разрешава достъп и постоянните им адреси по лична карта, длъжността, която
заемат или работата, за която са наети, към съответното позволително за сеч.
В посоченото разрешително не е отразено, че ищецът има разрешен достъп до
обекта и не му е давано право да извършва добив на дървесина. Твърди, че
нито в лично качество, нито в качеството си на представляващ „Б. 61” ООД е
договарял или възлагал на ищеца добив на дървесина, а такъв добив е
извършван само с работници на „Б. 61” ООД, съобразно изискванията на ЗГ и
издадените по приложението му наредби.
За установяване на твърденията си в исковата молба ищецът представя
снимка на съобщение, изпратено по вайбър, като твърди, че това е
кореспонденция с ответника. От посочената снимка не може да се направи
категоричен извод, че между страните е сключен договор за добив на 220
куб.м. дървесина с цена по 25 лева на куб.м. Снимката е с дата 28.10.2021г. и
на зададен въпрос: „Колко кубика има изкарани?“ е отговорено „98. Има още
33.Утре до обяд. Утре ела да мерим и където трябва да режеш.“ Посочените
количества не отговорят на твърденията на ищеца, че е добил цялото
договорено количество от 220 куб.м. на 14.10.2021г. , както и че „Влади Зл.“ е
именно ответника В. Н. Л..
По делото са разпитани две групи свидетели, които дават
противоречиви показания.
Свидетелят Ал. С. Уст. твърди в показанията си, че от около 6 години
5
работи дърводобив с Н. А. около с.Ч., общ.Кр. с бригада от 5 човека. Твърди,
че Н. им е бригадир, той организира дърводобива и намира клиенти. Сочи, че
към края на септември и октомври 2021г. работели в м.“Х. т.“, когато Н.
дошъл и им казал, че му се е обадил В. от Зл. и е поръчал да му добият 200-
250 куб.метра дъб,като са се разбрали да им заплати по 25 лева за куб.м. Н.
им казал, че за В. ще работят в петък, събота и неделя, а в другите дни ще
довършат започнатите поръчки. Обектът на В. бил към с.Б.,от Горни и Долни
Юруци нагоре. Свидетелят сочи, че не се виждал с В. и от Н. знае за
уговорката, която била за всяко вдигане на добите в петък, събота и неделя
дърва В. да им праща парите по краниста. За първата пратка от към 120 куб.м.
кранистът им донесъл парите и Н. им ги разделил на 5 човека по 400 лева.
Продължили да добиват дърва до 200-250 куб.м., които изкарали до рампа и
се обадили на В., че са готови. Свидетелят твърди, че е чул разговора между
Н. и В. на високоговорител, като В. казал, че на следващия ден, ако не е много
влажно ще дойде да товарят. След това го търсили, но той повече не се
обадил, ходили и три пъти до Зл., но не го намерили. Сочи, че горският е
знаел на кой обект работят и за кого, той им е показал къде се намира обекта
и е измерил и маркирал добитите дърва при товаренето на първата
партида.Останали са неплатени 130-150 куб.м. Сочи, че са имали проблем за
отрязани от тях немаркирани дървета и имат съставени актове от ДГС-Ив..
Трима от тяхната бригада имат съставени актове за сеч на немаркирани
дървета. Свидетелят твърди, че не са имали документи за сеч.Преди тях друга
бригада е рязала, но дървата не били подредени на рампа и се наложило те да
ги подредят. Дървата излезли повече от 10 куб.м., но тези дърва не са им ги
плащали.
Свидетелят Ем. Ас. Ст. установява в показанията си, че се занимава
с дърводобив и работи, където го наемат. Твърди, че ищецът, който познава
от малък, му се обадил и му казал, че има един Зл.ски работодател-Владо и
трябва за режат за него. Сформирал група от 5 човека,като Н. работел с
трактора, а останалите четирима с резачки. Имало и някакви мъже и жени-
роми,които работели, но дошли горските и им съставили актове. След като
тяхната група добила към 150 кубика дъб вдигнали дървесината и не им
платили. Н. им казал, че Владо ще им плати по 25 лева на куб.м., но и до
момента не им е платено. Твърди, че тяхната бригада няма нищо общо с
ромите, които работели в същия отдел и буква и на които съставили
6
актове.Не му е известно дали друга група е работила преди тях, но когато
отишли не е имало добити дърва. Твърди, че не е присъствал на уговорките
между Н. и Владо и докато е работил не е виждал В.. Твърди, че горският е
показал на Н. къде да работят. Не познава горският служител, който е идвал
докато са работели. Сочи, че в групата им са работили той, Н. А., Ал. Уст.,
Ем. М. и Х. и са добивали и нареждали по 30 куб.м. на ден. Твърди, че са
имали позволително за сеч на бригадира Н. и че той го е видял. Н. му е казал,
че го е вписал и в позволителното за достъп. Когато горските съставили
актовете на ромите, проверили и тях, но те режели само маркирани дървета.
Свидетелят Ас. Щ. Ас., на работа като горски стражар в ДГС-Ив.
твърди в показанията си, че ответникът има обект в неговия район и работи
на него от пролетта на 2021г. За В. работели З. и сина му, които имали достъп
до горските територии. Свидетелят сочи, че бил в болнични и когато се
върнал в началото на октомври и отишъл на обекта имало три семейства
резачи и отсечени немаркирани дървена около 10 куб.м. Съставил 4 броя
актове на хората, които работели на обекта на В. за незаконната сеч. Запознал
В. за извършената незаконна сеч и той му казал, че тези работници няма
повече да работят в обекта. Свидетелят твърди, че е маркирал натоварения на
товарните коли материал преди да тръгнат.Сочи, че не познава св. Ал. и не го
е виждал в гората да реже дърва. Всичките дърва, добивани от В. Л. са
минали през него, с изключение на периода, в който е бил в
болничен.Местността се казва връх А. т., отделът е 645, подотдел „е“.Твърди,
че е маркирал дърветата в обекта и дървесината е складирана в
обекта.Незаконната сеч е констатирана на 19.10.2021г.До края на годината
там повече сеч не е имало.Отрязаната дървесина е извозена, останала е само
конфискуваната дървесина от 10 пространствени кубика.Твърди, че не е
водил Н. да добива дърва в обекта на В..Фирмата на В. Л., с която работи е „Б.
61“. Не знае дали тази фирма има и други обекти в други райони. Достъпа до
горските територии се издава на лица от ТП ДГС-Ив.. Лицата, на които е
съставил АУАН не са имали разрешен достъп и свидетелят твърди, че не е
водил на обекта лица без разрешен достъп.
Свидетелят З. Ас. А. твърди в показанията си, че работи като
моторист-секач в „Б. 61“ от 7-8 години. Фирмата има един обект за добив на
дървесина в района на Ив., в село Горни юруци. Работили са от понеделник
до петък и са спали там, а в почивните дни се прибирали. Сочи, че на този
7
обект са работили двама човека-той и сина му Св. от края на юли-началото
на август до края на 2021г. Св.Ал. не го е виждал на обекта, нито е виждал
други работници. Наоколо не е виждал да се работи на други обекти. Идвали
са само шофьори с кранове да вдигат дървесината. Синът му е дърпал
дърветата с трактора. На място е идвал горският служител Ас. Ас., който им
казал къде е обекта и къде трябва да секат.За един ден той и синът му
добивали около 10 кубика.Не е виждал други лица да влизат в обекта, нито
Ас. му е казвал,че на други техни колеги е съставял АУАН. Жени и деца не е
виждал да работят в обекта, нито е виждал добита немаркирана дървесина.
Обектът е голям, но не е чувал в него да работят други резачки, освен
техните.
Свидетелят Св. З.ев А. установява в показанията си, че работи в „Б.
61“ като резач и тракторист от 7 години. Във фирмата работят 4-5 бригади на
различни обекти. В района на Ив. фирмата има само един обект, който се
намира в м.А. т..На този обект са работили само той и баща му от м.юли-
август до м.декември 2021г. Горският маркирал дървесината и те добивали на
ден около 10 кубика. Служебни коли от фирмата я извозвали. Твърди, че
други лица не са виждали да добиват дървесина на обекта. Не познава
свидетеля Ал. и не го е виждал. Сочи, че горският им е показал обекта и
мястото, където да секат. В. не им е казвал, че освен тях в обекта ще работят и
други лица и не му е известно да е издаван достъп и на други лица до обекта.
Освен горският Ас. Ас. други служители на ДГС не са идвали. Не му е
известно на обекта да е имало незаконна сеч. През всичките 7 години, откакто
работи във фирмата не му е известно да е имало незаконна сеч, нито е виждал
жени и деца да работят на обекта.
От представения по делото Договор № РГ-03-03/08.01.2021 г. за
продажба на стояща дървесина на корен на Обект № 2107 в горска
територия–държавна собственост, предоставена за управление на ТП „ДГС-
Ив.“ се установява, че ТП ДГС-Ив. към „Югоизточно държавно предприятие“
ДП-Сливен е прехвърлило в собственост на „Б. 61“ООД, представлявано от
Н. Д. Л. и В. Н. Л. прогнозно количество стояща, маркирана дървесина на
корен, на Обект № 2101 в отдел 645, подотдел „е“ с начална цена без ДДС
49505 лева и със срок на договора до 31.12.2021г.,като към договора е
приложен технологичен план.В договора са описани правата и задълженията
на страните, като купувачът„Б. 61“ООД се е задължил преди започване на
8
сечта, да представи в ТП „ДГС Ив.“ разрешително за достъп до
насажденията, в които се извършва добив на дървесина, като това
разрешително е изготвено по образец и съдържа трите имена и постоянния
адрес на лицата, с които купувачът ще извършва дейност. На купувача е
забранено да използва подизпълнители, като е предвидена и неустойка ако
използва неправоспособни работници, както и ако поваля немаркирани
дървета, което налага тяхното отсичане. По подадено заявление от „Б.-
61“ООД до Директор ТП „ДГС-Ив.“ на основание чл.24,ал.2 от Наредба №
1/30.01.2012г. за контрола и опазване на горските територии е издадено
Разрешително за достъп до насаждения, в които се извършва добив на
дървесина за Обект 2107 в отдел 645, подотдел „е“ на следните лица: Здр. Ен.
Х.-резач; М. М. Хр.-общ работник; Л. Ал. Т.-общ работник; З. Ас. А.-резач и
Св. З.ев Ал.-резач/тракторист. На В. Л., като представляващ „Б.-61“ООД е
издадено Позволително за сеч № 0611065/05.05.2021г. със срок за
провеждане на сечта от 08.05.2021г. до 31.12.2021г. в отдел 645,подотдел „е“
в землище М. б., с площ на сечището 25,400 ха, като дърветата са маркирани
от Ц. Кр. с контролна марка № А7967 А7960 Б0310 А7973 със синя боя и са
описани в опис-карнет от 01.09.2022г., като очаквания добив е 1123 плътни
кубически метра, лежаща маса от описани в приложената таблица категории
дървесина. От приложеното по делото писмо изх.№ АДС-01-70/28.04.2022г.,
изпратено от Директор на ТП „ДГС-гр.Ив.“ се установява, че Обект 2107,
отдел 645 „е“, попада в местността „А. т.“, землището на с. М. б., общ. Ив.. От
писмо изх.№ АСД-09-48/30.03.2022г., изпратено също от Директор на ТП
„ДГС-гр.Ив.“е видно, че на Н. С. А. с ЕГН **********, с постоянен адрес:с-
Ч., общ.Кр., обл.К. от ТП ДГС-Ив. не е издавано разрешение за достъп до
насаждения, в които се извършва добив на дървесина в обект № 2107, отдел
645 „е“ на основание чл.24,ал.2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола по
опазване на горските територии и данните му не са въведени в
информационната система на ИАГ. По делото са приложени и приемо-
предавателни протоколи, превозни билети и фактури, издавани от ЮИДП
ДП,ТП ДГС-Ив. на „Б.-61“ООД, от които се установява, че са издавани,
както преди 29.09.2021г., така и след 29.09.2021г., на която дата ищецът
твърди, че се е договорил с ответника. Превозните билети са издавани по
Позволително за сеч № 611065, което е за отдел 645,подотдел „е“.
По делото е представен и Рапорт от 21.10.2021т. от Ас. Щ. Ас. до
9
Директора на ТП ДГС- Ив., с който последният е уведомен, че при извършена
на 20.10.2021г. проверка на отдел 645 е констатирал сеч на немаркирани
дървета, за което е съставил констативни протоколи и актове на лицата Анг.
Г. А., Р. К. М., Г. К. Л. и М. В. Б., като същите са приложени по делото.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита,
че предявеният иск с правно основание чл.422,ал.1 от ГПК е допустим, като
предявен в едномесечния срок по чл.415,ал.4 от ГПК, а разгледан по същество
искът е неоснователен и ще следва да бъде отхвърлен по следните
съображения:
Въззивният съд счита, че ищецът по делото не се е справил с
разпределената му с протоколно определение от 18.04.2022г. доказателствена
тежест и не е доказал твърденията си в исковата молба.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се
установява по категоричен начин, че между страните е сключен договор за
добив (сеч) на 220 куб.м. дърва от бук за горене с цена по 25 лева за добив на
куб.м., който договор по своята правна същност е договор за изработка,
каквито са твърденията на ищеца. Ответникът категорично отрича да е
сключвал с ищеца описания договор, като твърди, че само е водил разговори
с него да участва с неговата бригада в добива на дървесина по сключения с
ТП ДГС-Ив. договор, но не са постигнали съгласие и до сключване на
договор не се е стигнало. Ответникът твърди, че в посочената местност А. т. в
землището на с.М. б., общ. Ив. е добивал дървен материал на основание
сключения между ТП ДГС-Ив. към „Югоизточно държавно предприятие“
ДП-Сливен и „Б. 61“ООД, чиито представляващ е, договор за продажба на
прогнозно количество стояща, маркирана дървесина на корен, на Обект №
2101 в отдел 645, подотдел „е“. Това обстоятелство се установява от
представения по делото договор № РГ-03-03/08.01.2021г. и издадените въз
основа на него Позволително за сеч № 0611065/ 05.05.2021г. със срок до
31.12.2021г.,Технологичен план, Разрешително, издадено на основание
чл.24,ал.2 от Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола по опазване на горските
територии за достъп до насажденията, в които се извършва добив на
дървесина от фирма „Б. 61“ ООД в отдел 654,подотдел „е“ на описаните лица
и длъжностите им, между които не фигурират имената на ищеца и на
доведените от него свидетели Ал. Уст. и Ем. Ст. ,а в разрешителното са
10
посочени доведените от ответника свидетели З. А. и Св. А.. За извършваната
от ответника дейност в изпълнение на посочения договор са представени и
превозни билети, издавани по посоченото позволително за сеч и фактури,
издавани на ответника от ТП ДГС-Ив..
Не е спорно и това е видно от представеното от ТП ДГС-Ив. писмо
изх.№ АДС-01-70/28.04.2022г., че Обект 2107, отдел 645 „е“, попада в
местността „А. т.“, землището на с. М. б., общ. Ив..
Не е спорно и това се установява от писмо изх.№ АСД-09-
48/30.03.2022г. на Директор на ТП ДГС-Ив., че на ищеца Н. С. А. от ТП ДГС-
Ив. не е издавано разрешение за достъп до насаждения, в които се извършва
добив на дървесина в обект № 2107, отдел 645 „е“ на основание чл.24,ал.2 от
Наредба № 1/30.01.2012г. за контрола по опазване на горските територии и
данните му не са въведени в информационната система на ИАГ.
Това се установява и от показанията на св. Ал. Уст., който твърди, че
не са имали документи за сеч. Противното се твърди от св.Ем. Ст., който сочи
дори че е „виждал“ позволителното за сеч. Ищецът не твърди да е имал
позволително за сеч и работниците, с които е извършвал сечта да са имали
разрешен достъп до обекта, регистриран в ИАГ.
Свидетелите Ал. Уст. и Ем. Ст. не установяват да са присъствали на
твърдяната от ищеца уговорка с ответника, на която той му е възложил да му
добие 220 куб.м. дърва за горене, а сочат, че за такава уговорка знаят от
ищеца Н. А.. Св.Уст. сочи, че работели на в м.“Х. т.“, когато Н. дошъл и им
казал, че му се е обадил В. от Зл. и е поръчал да му добият 200-250 куб.метра.
Тези твърдения се разминават с твърденията в исковата молба, в която
ищецът сочи, че на 29.09.2021г. м.“Х. т.“ е сключил с ответника устен
договор за добив на дървесина. Разминаване има и в твърденията на ищеца в
исковата молба и представената от него снимка от вайбър, че цялото
уговорено количество било добито и наредено на рампа до 14.10.2021г., а
датата на снимката е от 28.10.2021г.,когато количеството добит материал по
твърдения на св. Уст. и св.Стоянов е било вече извозено от ответника и не им
е било платено. Разминават се и количествата твърдяна от ищеца и от
свидетелите дървесина, която не им е платена. Докато св.Уст. твърди, че за
отрязани немаркирани дървета на трима от тяхната бригада са съставени
актове, св.Стоянов сочи, че освен тях в обекта работели и някакви мъже и
11
жени –роми, на които горският съставил актове, но те нямали нищо общо с
тяхната бригада.
Поради посочените противоречия между показанията на двамата
свидетели въззивният съд не им дава вяра.
Съдът кредитира показанията на свидетелите Ас. Ас., З. А. и Св. А.
като еднопосочни, без противоречия и съответстващи на представените по
делото писмени доказателства. Свидетелите З. и Св. А.и сочат, че работят във
фирмата на ответника „Б. 61“ ООД от около 7-8 години и само те двамата са
добивали дървен материал в м.А. т., където фирмата има само един обект. Не
са виждали св.Ал. Уст. да работи на същия обект, както и други лица. На
обекта са идвали само шофьори от фирмата с кранове да вдигат дървесината,
както и да я извозват със служебни коли. В. не им е казвал, че в обекта ще
работят и други лица. Само горският Ас. Ас. е идвал и той им е показал
обекта и къде трябва да секат. Показанията на тези двама свидетели се
потвърждават и от показанията на св.Ас. Ас., който е горски стражар и сочи,
че ответникът има в неговия район само един обект, на който са работели З. и
сина му. Той лично е маркирал натоварения дървен материал, преди колите да
тръгнат. Свидетелят отрича да е водил Н. на обекта и да му показва къде да
сече. Твърди, че на 19.10.2021г. е съставил 4 броя актове на лица, които при
проверка е установил в обекта, които не са имала достъп и са рязали
немаркирани дървета. Свидетелят сочи, че не е виждал св.Уст. да работи в
обекта. Показанията на тези трима свидетели напълно съответстват на
представените по делото писмени доказателства, а именно, че нито ищецът,
нито водените от него свидетели са имали разрешен достъп до обекта,
разрешение за сеч и извоз на дървен материал.
При така установеното съдът счита, че обжалваното решение като
недопустимо, като постановено по нередовна искова молба ще следва да бъде
обезсилено, а след отстраняване на нередовностите по исковата молба
предявеният иск е неоснователен и недоказан и ще следва да бъде отхвърлен,
тъй като ищецът не установява по категоричен начин съобразно
разпределената му доказателствена тежест, че е сключил договор за изработка
с ответника с посочените параметри, че той е изпълнил задълженията си по
договора, че ответникът е приел изпълнението и не му е заплатил
претендираните суми за извършената работа.
12
Ще следва на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.3 от ГПК да бъде
осъден жалбоподателя Н. С. А. да заплати на въззиваемивия В. Н. Л. разноски
по делото за въззивна инстанция в размер на 500 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА като недопустимо Решение № 43/20.06.2022г.,
постановено по гр.д.№ 21/2022г. по описа на Районен съд-Зл. и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н. С. А., с ЕГН **********, с постоянен
адрес: с.Ч. № 264, общ.Кр., обл.К. срещу В. Н. Л., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.Зл., ул.”Ст. Ст.” № 27 иск с правно основание чл.422,ал.1
от ГПК за признаване за установено, че ответникът му дължи сумата от
3293,33 лева, от които главница 3200 лева, 12,44 лева законна лихва, считано
от 23.10.2021г. до 08.11.2021г. и 80,89 лева законна лихва, считано от
09.11.2021г. до 07.02.2022г., ведно със законната лихва, върху главницата,
считано от 08.02.2022г. до окончателното изплащане на сумата, дължими на
основание сключен на 29.09.2021г. между страните в м.”Х. д.” в с.Ч., общ. Кр.
устен договор за добив на 220 куб.м. дърва от дъб за горене с цена по 25 лева
на куб.м. в м.“А. т.“ до с.Б.(заличено) ,общ.Ив.,обл. Х., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 224/2021г. по
описа на РС-Зл., както и разноски в заповедното производство в размер на 64
лева ДТ и 454 лева адвокатско възнаграждение, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА Н. С. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес: с.Ч. № 264,
общ.Кр., обл.К. да заплати на В. Н. Л., ЕГН **********, с постоянен адрес:
гр.Зл., ул.”Ст. Ст.” № 27 разноски за въззивна инстанция в размер на 500 лева
за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване на основание
чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
13
Членове:
1._______________________
2._______________________
14