РЕШЕНИЕ
№ 191
гр. Благоевград, 20.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Татяна Д. Богоева Маркова
при участието на секретаря Миглена Ант. Каралийска
като разгледа докладваното от Татяна Д. Богоева Маркова Гражданско дело №
20211210102598 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по настоящото дело е образувано въз основа на искова молба, подадена
от „А......със седалище и адрес на управление: гр. С................. чрез пълномощника
Ц.ю.......рисконсулт на „А............. със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК гр. С............. срещу
С.В. С..... ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б...........
С исковата молба /с уточнение от 03.12.2021г./ се иска от съда да се осъди ответника, С.В.
С....ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б......... да заплати на „А...............следните суми: -
2923,05 лева /две хиляди и деветстотин двадесет и три лева и 05 стотинки/- главница за
периода от 21.10.2017 г. до 21.04.2020 г.; - 177,39 лева /сто седемдесет и седем лева и 39
стотинки/ - договорна лихва за периода от 21.10.2017 г. до 20.04.2018 г.; - 203,32 лева /двеста
и три лева и 32 стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава за периода от 22.10.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда-19.10.2021г. /За периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС/, - законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване
на исковата молба до окончателно погасяване на дълга. Претендират се сторените по делото
разноски.
Към исковата молба са представени писмени доказателства, като се иска приемането им
по делото.
В исковата молба се твърди, че на 20.04.2018 г. е подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „У...........и „А.......... по
силата на което вземането на „У.р.........ещу С.В. С..... произтичащо от договор за
потребителски кредит № ............ е прехвърлено в полза на „А............. ведно с всички
привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси,
комисионни и други разноски на дружеството - кредитор. Поддържа се, че общите условия
на „................ съдържат изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършената продажба на вземането от името на „............У. с Уведомително писмо с изх.
№.........изпратено с известие за доставяне от страна на „А........... в качеството й на
пълномощник на цедента. Сочи се, че Приложение № 1 /20.04.2018 г. към Индивидуален
1
договор за продажба и прехвърляне на вземания е представено само с данните на ответника
тъй като данните на останалите длъжници са защитени съгласно Закона за защита на
личните данни /Чл. 2, ал. 2, т. 2, 3, 5, във вр. с чл. 23, ал. 1,2, 3, във вр. с чл. 26, ал. 2 от
ЗЗЛД/. „С цел спазване изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент
и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с
обработването на лични данни относно свободното движение на такива данни и за отмяна
на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните (ОРЗД)) приложение
№ 1 се предоставя със заличени лични данни на физическите лица, които не участват в
настоящия съдебен процес. Съгласно принципите, залегнали в чл. 5, пар. 1, б. „г“ и „е“ от
ОРЗД, администраторът е длъжен да ограничи обработването на личните данни на
физическите лица до минимум и да прилага такива мерки за защита, които да гарантират, че
данните на субектите няма да бъдат засегнати по неблагоприятен начин. Ето защо в
извлечението на приложение № 1 са включени само и единствено личните данни на
участващите в настоящия правен спор субекти. Личните данни на другите физически лица
са заличени. Обратното би означавало превишаване на целите, за които се обработват
личните данни, и нарушаване на горепосочените принципи. В приложение № 1 и договора
за цесия е заличена и търговската информация, която също е ирелевантна за процесния
случай.
Поддържа се, че съгласно договора за цесия от 20.12.2016 г. „А............. качеството си на
цесионер се е задължила от името на цедента и за своя сметка да изпраща уведомления за
извършената цесия до длъжниците. Ищцовото дружество има изрично пълномощно от
цедента „У...............за уведомяване на 3 длъжниците по реда на чл.99, ал.З от ЗЗД. Сочи се,
че в изпълнение на изискванията на закона на ответника е изпратено по реда на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД уведомление за извършената цесия от страна на „У.............с изх. №.............с известие
за доставяне чрез Б.......... Същото се върна в цялост като неполучено с отбелязване, че
получателят не е потърсил пратката. Към настоящата искова молба представя и иска де се
приеме копие от уведомлението за извършената цесия ведно с уведомлението за настъпилата
предсрочна изискуемост от страна на „У....... чрез „А...........с изх.№............. .което да се
връчи на ответника ведно с исковата молба и приложенията към нея, в случай че последният
оспори действията във връзка с уведомяването му за станалата продажба на вземания.
Позовава се на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение №
3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013 г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09
год. на II т. о., съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено
уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление,
достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно
съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда
действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от
съда, като факт от значение за спорното право.
Твърди се в исковата молба, че С.В. С.....в качеството на Кредитополучател е сключил
договор за потребителски паричен кредит № ................с „У............. при спазване на
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Общите условия, при
които „У...........предоставя потребителски кредити, като договора е одобрен на 03.04.2017 г.
и подписан на 04.04.2017 г. Цитираните Общи условия са неразделна част от договора за
кредит. С факта на подписването на Договора Кредитополучателят удостоверява, че му е
предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация от страна на банката,
получил е екземпляр от Общите й условия, запознат е с тях и безусловно ги приема.
Поддържа се, че при условията на Договора за потребителски паричен кредит, Кредиторът е
предоставил на Кредитополучатепя потребителски паричен кредит в размер на 3000,00 лева,
която сума е преведена по посочената от Кредитополучателя банкова сметка, на дата
04.04.2017 Съгласно сключения договор страните са постигнали съгласие, че главницата или
общия размер на кредита е 3324,93 лв., който представлява сборът от следните компоненти:
чиста стойност на кредита 3000,00 лв., такса за разглеждане на кредита 60,00 лв. и
застрахователна премия 164,93 лв. Сочи се, че подписвайки договора за кредит,
Кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с
2
начислените лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в Договора, на вноски,
чиито брой, размер и падежи са посочени в погасителен план, който е неразделна част от
договора за кредит. Посоченият в погасителния план размер на всяка месечна погасителна
вноска включва съответна част от главницата на отпуснатия кредит, лихвата върху нея към
момента на предоставяне на кредита, комисионната/таксата и съответна част от
застрахователна премия. В погасителния план са посочени и падежът на изискуемост и
погасяване на всяка една от вноските. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената
парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с възнаградителна
лихва, месечния размер на която е фиксиран за целия срок на договора и която се начислява
от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са
постигнали съгласие възнаградителната лихва за срока на договора да бъде в общ размер на
441,45 лв. Общата сума, която Кредитополучателят се е задължил да върне при сключване
на договора за кредит е в размер на 3871,31 лв., която съгласно клаузите на договора за
кредит е платима на 37 броя анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на
104,63 лева, като първата погасителна вноска е дължима на 21.04.2017 п, а последната е с
падеж на 21.04.2020 г., съгласно погасителен план, неразделна част от Договора за кредит, в
който е посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска.
Твърди се, че крайният срок за издължаване на всички задължения по кредита е
21.04.2020 г./дата на последна погасителна вноска, съгласно погасителен план/, предвид
което по договорът не е обявявана предсрочна изискуемост. Сочи се, че съгласно
разпоредбите на приложимите към Договора за кредит Общи условия, при забава в
плащанията на дължимите от Кредитополучателя суми, същият дължи на Кредитодателя,
освен всички просрочени и неизплатени месечни суми, и обезщетение за забава в размер на
годишната законна лихва, разделена на 360 дни, за всеки ден на забава, изчислена върху
просрочената дължима главница. На посоченото основание, на длъжника е начислено
обезщетение за забава върху дължимите суми в общ размер на 203,32 лв. за периода от
22.10.2017 г. до датата на входиране на задължението в съда. За периода 13.03.2020 г. -
14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на разпоредбата
на чл. 6 ЗМДВИПОРНС.
Поддържа се, че кредитополучателят не е заплатил дължимия паричен заем към
Дружеството Предвид изложеното за «А.........възниква правен интерес за предявяване на
претенциите по съдебен ред, с оглед на което претендира от С.В. С......... като
Кредитополучател по договор за потребителски кредит № ....... да заплати следните суми, а
именно: главница: 2923,05 лв., възнаградителна лихва: 177,39 лв. и обезщетение за забава в
размер на 203,32 лв. или сума в общ размер на: 3303.76 лева.
С Разпореждане № 1513/14.12.2021г. съдията-докладчик, след като е извършил проверка за
редовност на исковата молба /чл. 129 от ГПК/ и допустимост на предявените с нея искове, в
съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК е постановил препис от
исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в
едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал.
2 от ГПК.
Съобщението, ведно с препис от исковата молба е върчено на ответника на 12.01.2022 г.
лично.
Видно от данните по делото в законоустановения срок не е постъпил писмен отговор от
ответницата.
С определение № 255/20.02.2022г. на основание чл. 140, ал. 1, ал. 3 от ГПК делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, като съдът се е произнесъл по
доказателствените искания на страните, съобщил им е проект на доклада по делото и ги е
напътил към процедура по медиация или друг способ за доброволно решаване на спора.
В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не се явява законния
представител, в писмена молба процесуалния представител, моли делото да бъде разгледано
в негово отсъствие, поддържа исковата молба, като е сторено искане за уважаването на
3
предявените искове, чрез постановяване на неприсъствено решение и присъждане на
разноските. Представен е и списък по чл. 80 от ГПК.
В съдебно заседание ответницата, редовно призована, не се явява, не се представлява.
Съдът, след като прецени твърденията на ищцовото дружество и събраните по делото
доказателства, намира че са налице условията за постановяване на неприсъствено решение
по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок
отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. В настоящия случай ищеца,
чрез пълномощника си в съдебно заседание е направил искане за постановяване на
неприсъствено решение по реда на чл.238 от ГПК при наличие на посочените предпоставки.
Нормата на чл. 239, ал.1 от ГПК, предвижда, че съдът постановява неприсъствено
решение, когато: 1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; 2. искът вероятно е основателен
с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или
вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги
доказателства.
При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира, че са налице
условията за уважаване на предявените искове чрез постановяване на неприсъствено
решение по спора по реда на чл. 239, ал. 1 вр. с чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Аргументите в тази насока са следните:
В първото по делото съдебно заседание ищцовото дружество, чрез пълномощник е
направило искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника по делото.
Съдът след като констатира, че ответникът не е представил отговор на исковата молба в
дадения едномесечен- преклузивен срок, не се е явил лично или процесуален представител в
първото по делото съдебно заседание, а също и не е направил искане делото да се разгледа в
негово отсъствие, намира че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки
съгласно чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал.1, т. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено
решение. В срока за отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът не е представил такъв,
като последиците за това са му били изрично съобщени с нарочно съобщение редовно
връчено на 12.01.2022г. – арг. на чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК, същият не се е явил в първото по
делото съдебно заседание, проведено на 25.03.2022г., въпреки редовното си призоваване, а
също и не е направил искане пред съда делото да бъде разгледано в негово отсъствие – арг.
чл. 238, ал. 1 от ГПК.
Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че така предявените искове от ищцовото
дружество се явяват и вероятно основателни, с оглед посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства към нея – арг. чл.239, ал. 1, т.2 от ГПК, а
именно: Договор за потребителски кредит № 2682200 одобрен на 03.04.2017 г и подписан на
04.04.2017 година, ведно с общи условия и погасителен план, Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от дата 20.12.2016 г., Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 20.04.2018 г., Потвърждение за извършена цесия от 20.04.2018
година, Извлечение от Приложение № 1 от 20.04.2018 г. към договора за цесия,
Уведомително писмо за извършена цесия и известие за доставяне с изх.№ ..........., копие на
известие за доставяне.
Предвид изложеното следва да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцовото
дружество следните суми: сумата от 2923,05 лева /две хиляди и деветстотин двадесет и три
лева и пет стотинки/- главница по Договор за потребителски паричен кредит №
2682200/03.04.2017г., сключен с „У............ като на 20.04.2018 г. е подписан Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „У............ и „А...............по
4
силата на което вземането на „У. ........срещу С.В. С...... е прехвърлено в полза на „А.........
ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор за периода от 21.10.2017 г.
до 21.04.2020 г.; сумата от 177,39 лева /сто седемдесет и седем лева и тридесет и девет
стотинки/ - договорна лихва за периода от 21.10.2017 г. до 20.04.2018 г.; сумата от 203,32
лева /двеста и три лева и тридесет и две стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава за периода
от 22.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда-19.10.2021г. /За периода
13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в изпълнение на
разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС/, ведно със законна лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на исковата молба-20.10.2021г. до окончателно погасяване на дълга.
По разноските:
По аргумент на чл.78, ал.1 от ГПК и направеното искане от страна на ищцовото
дружество, предвид изхода на спора е основателно претенцията за присъждане на
разноските, направени по водене на делото. Видно от данните по делото ищцовото
дружество е сторило разноски в настоящото производство, както следва- сумата от 216, 92
лв.-внесена държавна такса, сумата от 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение,
съобразно чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ. Предвид изложеното ответницата следва да заплати на ищцовото дружество сумата
от 316, 92 лв., представляваща сторени разноски в исковото производство.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 вр. с чл.238, ал.1 от ГПК, при условията на
неприсъствено решение, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.В. С......... ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Б.......... да заплати на
„А........., със седалище и адрес на управление: гр. С...... бул. ”Д....................чрез
пълномощника Ц.....П....юрисконсулт на „А......... със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК гр.
С..... бул. “Д............... следните суми: сумата от 2923,05 лева /две хиляди и деветстотин
двадесет и три лева и пет стотинки/- главница по Договор за потребителски паричен
кредит №.... ., сключен с „У... като на 20.04.2018 г. е подписан Индивидуален договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., сключен между „У.........и „А............., по
силата на което вземането на „У........срещу С.В. С. ...е прехвърлено в полза на „А., ведно с
всички привилегии, обезпечения и .........принадлежности, включително и всички лихви,
такси, комисионни и други разноски на дружеството – кредитор за периода от 21.10.2017 г.
до 21.04.2020 г.; сумата от 177,39 лева /сто седемдесет и седем лева и тридесет и девет
стотинки/ - договорна лихва за периода от 21.10.2017 г. до 20.04.2018 г.; сумата от 203,32
лева /двеста и три лева и тридесет и две стотинки/ - лихва /обезщетение/ за забава за
периода от 22.10.2017 г. до датата на подаване на исковата молба в съда-19.10.2021г. /За
периода 13.03.2020 г. - 14.07.2020 г. не е начислявана лихва за забава или неустойка, в
изпълнение на разпоредбата на чл. 6 ЗМДВИПОРНС/, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-20.10.2021г. до окончателно
погасяване на дълга.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ОСЪЖДА С.В. С.....ЕГН **********, с настоящ адрес:
гр. Б......... да заплати на „А., със седалище и адрес на управление: гр. С......, офис сграда
Л.......чрез пълномощника Ц....П... юрисконсулт на „А....., със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от
ГПК гр. С......офис сграда Л...... сумата от 316, 92 лв. /триста и шестнадесет лева и
деветдесет и две стотинки/, представляваща сторени разноски в настоящото производство за
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при условията на неприсъствено такова, поради което и по
аргумент на чл.239, ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
5
По арг. на чл.240, ал.1 от ГПК неприсъственото решение да се съобщи на ответната
страна. Страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да се защити по
реда на чл. 240 ГПК.
Препис от решението да се връчи и на ищцовата страна.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
6