Р Е Ш Е Н И Е № 390/16.7.2020г.
гр. Ямбол, 16.07.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия в открито съдебно заседание на
двадесет и девети юни две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛА СПАСОВА
с участието на секретаря
М. М. като разгледа докладваното от съдия В. Спасова
гр. дело № 155/ 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Подадена е искова молба от В.Т.К. ***, против ТП на НОИ-гр. Я., в която се твърди, че ищецът е работил в КФ „А.”-гр.Я. на длъжност „***“ през периода от 1.04.1991 г. до 30.09.1991 г. и през
периода от 1.04.1992 г. до 30.09.1992 г. Дейността на работодателя е
прекратена, без да е налице негов правоприемник. На ответника не са предадени
за съхранение ведомостите и др. документи, съдържащи данни за този период. Ищецът
е работил на пълен работен ден с месечно възнаграждение, заедно с посочените за
свидетели лица Т.П.Т. и В.Г.З.. Поради изложеното иска да бъде приет за
установен по отношение на ответника трудовият стаж в посочените периоди. Иска и
присъждане на разноските.
В с.з. искът се поддържа от ищеца.
В срока за отговор
ответникът оспорва иска като неоснователен, т.к. ищецът не представя годни
писмени доказателства относно претендирания трудов стаж, а гласните счита за
недопустими.
Съдът като прецени доказателствата и съобрази закона приема от фактическа
страна следното:
От Удостоверение № ***/16.01.2020 г. от нач. сектор „ОА“ в ТП на НОИ-гр.Я.издадено
в уверение на това, че разплащателните ведомости и трудовоправните документи на
КФ „A.”-гр.Я. не са приети в ТП, се установява, че в архивното стопанство липсват
писмени данни за претендирания стаж.
По делото е представено
копие от страници на трудова книжка № *** на ищеца, в които се
съдържа запис за съществувало в периода от 1.04.1991 г. до 30.09.1991 г. и от
1.04.1992 г. до 30.09.1992 г. трудово правоотношение в КФ „A.”-гр.Я..
От показанията на
свидетеля З.,
с когото ищецът е работил заедно, видно от копието на Осигурителна книжка № ***/***, издадена на 01.04.1991 г. на В.Г.З., се установява,
че двамата са поставяли гипсови елементи в ритуалната зала на гр.Я. Само
двамата са били „***“ при А. Фирма „A.“ носи името на собствениците А.- баща и син. Свидетелят не помни точния времеви период, когато са
работили, но е категоричен, че е след 1989 година. Работили са заедно над 2-3
години, не само в тази фирма. Плащането в нея е било на процент, всеки месец.
Подписвали са се на ведомости за заплати. Работили са на ден повече от 8 часа.
Получавали са не по-малко от 1100 лв. на месец. Бащата А.е починал.
Св. Т., с който ищецът
също е работил заедно във фирмата, видно от копието на Осигурителна книжка № ***, издадена на 01.11.1990 г. на Т.П.Т.-технически ръководител от март 1991
г., В. К. е поставял окачени гипсови тавани в Ритуалния дом в гр.Я., през периода 1991-1992 г. Фирма „A.“ е била колективна фирма с четирима
собственици, един от които е свидетелят, впоследствие закрита през 1992-1993
г.. Счетоводител е бил П.А., при когото са останали
всички счетоводни документи, но който по-късно е починал. Трудът на ищеца и на
другия ***- „бай В.“ се е заплащал месечно, при осем часов работен
ден. В трудовата книжка на ищеца текстът относно работата в КФ „A.“ е попълнен
от П. А.. Работата в ритуалната зала
през зимния период е прекъсвана заради зимните условия-поради невъзможността да
се затопли помещението, където се е поставял гипсът, който е трябвало да съхне.
Въз основа на горното
съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно
основание чл. 3, ал.1 вр. чл.1 ал.1 т.3 от ЗУТОССР. Допустимостта на иска се
основава на представеното удостоверение, че разплащателните ведомости и трудовоправните
документи на закритата фирма не са приети в ТП, което обуславя правния интерес
за предявяването му. Удостоверените обстоятелства са аналогични на липсата на
писмени данни за претендирания стаж, каквато формулировка съдържа законът в чл.
5 ал.2 от ЗУТОССР.
По същество искът е
основателен.
Ответникът възразява, че
свидетелските показания са недопустими, тъй като не са налице писмени
доказателства, които установяват вероятността на трудовия стаж. В чл.6 ал.1 от
ЗУТОССР са въведени изискванията тези доказателства да изхождат от
предприятието, където е работил ищецът и да са издадени по време на полагане на
стажа. В ал.2 са изброени примерно писмените доказателства, между които в т.5
фигурира трудова книжка.
Според Тълкувателно
решение № 59/01.06.1962 г. на ОСГК на ВС, приложимо и след приемането на
ЗУТОССР съгласно актуалната практика на ВКС (напр. Решение № 401/22.02.2016 г.
по гр.д.№ 228/2015 г., ІV г.о. по чл. 290 от ГПК), преценката, която следва да
се прави на писмените доказателства, следва да бъде конкретна за всеки отделен
случай, като се изхожда единствено от това дали установяват вероятността на
претендирания стаж или не. В случая ищецът е представил трудовата си книжка.
Ответникът излага доводи за нередовност на вписванията в нея. Действително, в
нарушение на чл.6 ал.1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж при
прекратяване на трудовото правоотношение продължителността на трудовия стаж не
е записана с цифри и думи, липсват подписи на работодателя, а е налице само
печат на фирмата и подпис от счетоводителя. Това, че в трудовата книжка липсва
удостоверяване по изисквания от наредбата начин на продължителността на стажа,
с оглед на което не е могла да послужи като документ за пенсионирате на ищеца,
обуславя правния интерес да се установява стажа по съдебен ред. В т.8 от ППВС
8-63 (от 26.06.1963 г.), явяващо се задължителна съдебна практика, е прието, че
необходима предпоставка за предявяване на иск за установяване на трудов стаж е
липсата на писмени доказателства, годни да установят същия в производството по
отпускане на пенсия. Съгласно Тълкувателно решение №2/06.06.2015 г. на ОСГК на
ВКС, при липса на официални удостоверителни документи за установяване на
трудовия стаж на лицата, единствено приложим и допустим е исковият ред по
специалния закон. Т.е спорът може да бъде разрешен само по съдебен ред. В горецитираното
Тълкувателно решение№ 59/01.06.1962 г., т.2, ВС също приема, че когато е налице
документ, годен да установи трудовия стаж, като обхваща целия период от време,
което се претендира за трудов стаж, за ищеца ще липсва правен интерес за
установяването му по съдебен ред. Поради това писменото доказателство, което се
изисква в съдебното производство, може да се отнася само до отделни моменти на
трудовото правоотношение и със своето съдържание да прави стажа само вероятен.
В случая трудовата книжка
на ищеца със своето съдържание прави претендирания стаж вероятен. Тя е
попълнена по време на полагане на стажа, видно от вписването в нея, което според св.Т. е извършено от
счетоводителя на фирмата. Т.е. свидетелските показания са допустими, Както се
посочи по-горе, това доказателство е сред изрично изброените в чл.6 ал.2 от
ЗУТОССР, а именно посочено е в т.5. Поради наличието на писмено начало, съдът
кредитира свидетелските показания, установяващи мястото и периода на работа,
длъжността на ищеца, работното време и заплащането на труда. Претендираният
стаж попада в посочения от гласните доказателства период от време на полагане
на труда от ищеца. Налице са и писмени доказателства, че свидетелите са
работили при същия работодател през периода на претендирания стаж.
Поради изложеното искът
следва да бъде уважен.
Искането на ищеца за
присъждане на разноски, съответстващо на Съгласно Тълкувателно решение №2/06.06.2015
г. на ОСГК на ВКС, следва да се уважи.
Водим от горното ЯРС
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕН по отношение на ТП на НОИ-гр. Я., трудовия стаж на В.Т.К.
***-***,
ЕГН **********,*** на длъжност „***“ през периода от 01.04.1991 г. до
30.09.1991 г. и периода от 01.04.1992 г. до 30.09.1992 г..
ОСЪЖДА ТП на НОИ-гр. Я., ул.”***” № *** да заплати на В.Т.К. ***, ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 400 лв.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: