Р Е Ш Е
Н И
Е № 2892
гр. Пловдив, 10.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXII състав, в публичното заседание на 10.07.2020 г. в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЛЮДМИЛА МИТРЕВА
при секретаря Величка Грабчева, като разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 478 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда на чл.124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба от
„Теленор България” ЕАД против В.П.Н., с която са предявени осъдителни искове за
присъждане на следните суми /виж молба от 21.03.2019 г. л.56/:
1. 46.92 лева, представляващи
неплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 24.08.2015
г, за мобилен номер *** за периода
01.05.2016 г. до 30.09.2016 г.
2. 47.72 лева, представляващи
неплатени далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 21.02.2016
г, за мобилен номер *** за периода
01.05.2016 г. до 30.09.2016 г.
3. 127.84 лева, дължими
лизингови вноски по Договор за лизинг от 24.09.2015 г. за мобилно устройство Samsung Galaxy J1 3G White за периода 01.06.2016 г. до 24.08.2017 г.;
4. 104.85 лева, дължими
лизингови вноски по Договор за лизинг от 24.08.2015 г. за мобилно устройство Microsoft Lumia 535 Blue за периода 01.06.2016 г. до 24.07.2017 г.;
5. 209.79 лева, дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.02.2016 г. за мобилно устройство Alcatel One Touch Pop Star за периода
01.06.2016 г. до 21.01.2018 г.;
С влязло в сила Определение от 09.05.2019 г. съдът е прекратил
производството по подадените установителни искове по реда на чл.422 ГПК.
Първите два осъдителни искове са предявени в условията на евентуалност, ако
съдът приеме, че установителните претенции за същите вземания са недопустими,
каквото съдът е приел /виж молба от 08.02.2019 г. л.50/.
В срока по чл.131 ГПК не е постъпил отговор от ответника.
Пловдивският
районен съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и
исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са обективно,
кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД.
За да бъде уважени така предявените искове ищецът следва да докаже наличие на посочените в исковата молба облигационни отношения между него и ответника, че е бил изправна страна в тези отношения, предоставял е мобилни услуги и е предоставил вещите, предмет на договорите за лизинг за ползване, съдържанието на правоотношенията, размер на вземанията си и падеж на същите. В тежест на ответницата е да проведе насрещно доказване по тези факти. При установяване на горните предпоставки от ищеца, ответникът следва да докаже, че е погасил задълженията си.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД
От Договор за мобилни услуги от
24.08.2015 г, за мобилен номер *** /л.13/ се установява, че същият е сключен между
ответника, в качеството на потребител и ищеца, за предоставяне на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен
номер. Ответникът не е оспорил, че между страните е възникнало посоченото
облигационно отношение.
По този договор се претендира
сума в общ размер на 46.92 лева,
потребени мобилни услуги за периода 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г. За всеки един месечните отчети е издадена
фактура за съответния телефонен номер /л.32-40/, в която е отразено как е
начислявана месечната такса по договора и какво включва същата. Ответникът не е
оспорил, че не е потребил предоставените му услуги. По договора се дължи
месечна абонаментна такса в размер на 14.99 лева, която не е обвързана от
ползването на мобилни услуги, тя се дължи независимо дали се ползват или не
мобилните услуги.
От Договор за мобилни услуги от
21.02.2016 г, за мобилен номер *** /л.26/ се установява, че същите са сключени между
ответника, в качеството на потребител и ищеца, за предоставяне на мобилни услуги с конкретно посочен телефонен
номер. Ответникът не е оспорил, че между страните е възникнало посоченото
облигационно отношение. По договора се дължи месечна абонаментна такса в размер
на 14.99 лева, която не е обвързана от ползването на мобилни услуги, тя се
дължи независимо дали се ползват или не мобилните услуги.
По този договор се претендира
сума в общ размер на 47.72 лева,
потребени мобилни услуги за периода 01.05.2016 г. до 30.09.2016 г. За всеки
един месечните отчети е издадена фактура за съответния телефонен номер
/л.25-30/, в която е отразено как е начислявана месечната такса по договора и
какво включва същата. Ответникът не е оспорил, че не е потребил предоставените
му услуги.
Срокът за заплащане на задълженията се урежда от Приложенията към договорите, а именно в срок указан във
фактурата, но не по-късно от 18 дни от датата на издаването й. Във всяка една от фактурите, приложени към исковата молба е посочен падеж
на плащане, като всяко едно от вземанията по посочените договори е с настъпил
падеж.
Съдът счита исковете за потребени
и незаплатени услуги по посочените договори се явяват доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени изцяло.
Като законна последица от
уважаване на исковете за главница по договорите за услуга следва да бъде
присъдена законната лихва върху главниците от датата на подаване на исковата
молба в съда – 11.01.2019 г. до окончателното плащане на вземането, каквото
искане е направено своевременно от ищеца.
По иска с правна квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.342 ТЗ
От Договор за лизинг от
24.09.2015 г. /л.22/ се
установява, че същият е сключен между ответника, в качеството на
лизингополучател и „Теленор България“ ЕАД, като лизингодател с предмет финансов лизинг на мобилно устройство устройство
Samsung
Galaxy J1 3G White.
Лизингополучателят се е задължил да заплати лизинговата цена в размер на 183.77
лева на 23 месечни вноски, съобразно погасителен план, всяко от които на
стойност 7.99 лева. С подписването на договора лизингополучателя е декларирал,
че му е предоставено лизинговото устройство – чл.4 от договорите.
Видно от договора и
инкорпорирания в него погасителен план и с оглед срока на договора до дата на
подаване на заявлението в съда е настъпил падежа и на последната вноска по
договора за лизинг.
В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума по договорите за лизинг. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Предвид
липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираната
сума в обш размер на 127.84 лева, съдът намира, че иска е доказани по
основание и размер и следва да бъде уважен изцяло за периода 01.06.2016 г.
до 24.08.2017 г. Сумата
представлява сборът на лизинговите вноски, дължими за посочения период,
съгласно погасителния план по договора и изчислени от съда по чл.162 ГПК.
От представения Договор за лизинг от 24.08.2015 г. /л.16/ се установява, че същият отново е
сключен от ответника, в качеството на потребител. С него е предоставено
устройство Microsoft Lumia 535
Blue. Лизингополучателят се е задължил да
заплати лизинговата цена в размер на 160.77 лева на 23 месечни вноски,
съобразно погасителен план, всяко от които на стойност 6.99 лева. И в този договор
се съдържа декларация от ответника, че е получил устройството. Настъпил е
падежа и за вземанията за лизингови вноски и по този договор. В тежест на ответника е да докаже плащане
на претендираната сума по договорите за лизинг. Неблагоприятните последици от
недоказването на факта на погасяване на задълженията са за ответника. Предвид
липсата на доказателства, от страна на ответника, за плащане на претендираната
сума в общ размер на 104.85
лева, която представлява
сборът от лизинговите вноски за процесния период 01.06.2016 г. до 24.07.2017 г., съобразно погасителния план по договора, съдът намира, че искът се явява
доказан по основание и размер и следва да бъде уважен.
Същото се установява и от Договор за лизинг
от 21.02.2016 г. /л.28/, с който на ответника е предоставено устройство Alcatel One Touch
Pop Star. Лизингополучателят се е
задължил да заплати лизинговата цена в размер на 229.77 лева на 23 месечни
вноски, съобразно погасителен план, всяко от които на стойност 9.99 лева. И по този договор
устройството е получено, настъпил е падежа на всички лизингови вноски.
Ответникът не доказа плащане, поради което съдът приема, че същият има
задължение по този договор към ищеца за сумата в размер на 209.79 лева, дължими лизингови за периода 01.06.2016 г.
до 21.01.2018 г. Сумата представлява сборът на лизинговите вноски, дължими за посочения
период, съгласно погасителния план по договора и изчислени от съда по чл.162 ГПК.
И този иск се
явява основателен и като такъв ще се уважи.
Ответникът
не е оспорил своевременно, че не е подписал посочените договори, както и че е
върнал мобилните устройства.
Възражението на
ответника за погасяване на вземанията по давност, е заявено, едва в първото по
делото открито съдебно заседание, същото не е своевременно направено, а именно
в срока по чл.131 ГПК, поради което съдът няма да го разглежда.
По отговорността за разноските:
С оглед
изхода на спора право на разноски се пораждат и за двете страни.
Ищецът доказа следните разноски 250 лева – платена държавна
такса за осъдителните искове /л.66/ и 300 лева – платен депозит за особен
представител на ответника /л.94/. Общо разноски за ищеца в размер на 550 лева, които на основание чл.78,
ал.1 ГПК ще му бъдат присъдени в пълен размер.
Така мотивиран, Пловдивският районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА В.П.Н., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ НА „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: град София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда
6, представлявано от Д. К.
К.
–*** сумата в размер на 46.92 лева, представляващи неплатени далекосъобщителни услуги
по Договор за мобилни услуги от 24.08.2015 г, за мобилен номер *** за периода
01.05.2016 г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба в съда – 11.01.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 47.72 лева, представляващи неплатени
далекосъобщителни услуги по Договор за мобилни услуги от 21.02.2016 г, за
мобилен номер *** за периода 01.05.2016
г. до 30.09.2016 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
исковата молба в съда – 11.01.2019 г. до окончателното плащане, сумата от 127.84 лева, дължими лизингови вноски
по Договор за лизинг от 24.09.2015 г. за мобилно устройство Samsung Galaxy J1 3G White за периода 01.06.2016 г. до 24.08.2017 г., сумата в размер на 104.85 лева, дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 24.08.2015 г. за
мобилно устройство Microsoft
Lumia 535 Blue за периода 01.06.2016 г. до 24.07.2017 г. и сумата в размер на 209.79 лева, дължими лизингови вноски по Договор за лизинг от 21.02.2016 г. за мобилно устройство Alcatel One Touch Pop Star за периода
01.06.2016 г. до 21.01.2018 г., както и сумата в размер
на 550 лева – разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пловдивския окръжен съд.
Препис от решението да се връчи на страните,
чрез пълномощниците им по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала!ВГ