№ 12374
гр. София, 15.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20241110168317 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по молба на ответника „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“
ЕООД за изменение на решение от 13.02.2025 г. по гр.д. № 68317/2024 г. на
СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските.
Излагат се съображения, че с решението в полза на ответника е
присъдена, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата 2 000 лв. разноски по делото.
Отправя се искане за изменение на решението в частта относно присъдените в
полза на молителя разноски посредством присъждане на такива в по-голям
размер.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор на молбата от ищеца С.
Н. Н., с който изразява становище за неоснователност на искането.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното от фактическа и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
В случая искането е направено от процесуално легитимирано лице, при
наличие на правен интерес, в срока по чл.248, ал.1 ГПК, при наличието на
представен списък на разноските по чл.80 ГПК /който в случая е предпоставка
за допустимост на искането, доколкото се иска изменение на решението в
частта относно присъдените в полза на молителя разноски, а не на
възложените в негова тежест такива/, поради което същото е процесуално
допустимо.
С решение от 13.02.2025 г. по гр.д. № 68317/2024 г. на СРС, ГО, 62
състав са отхвърлени като неоснователни предявените от С. Н. Н. срещу
„ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, както следва:
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – за признаване за незаконно
1
на уволнението на С. Н. Н., извършено със заповед № 3456/21.10.2024 г., и
неговата отмяна;
иск с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ – за възстановяване на ищеца
на предишната му работа;
иск с правно основание чл.344, ал.1,т.3, вр. чл.225 КТ – за сумата 15 953,
46 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа за периода
23.10.2024 г. – 23.04.2025, ведно със закона лихва от датата на исковата молба
– 15.11.2024 г. до окончателното изплащане.
Ищецът е осъден да заплати на ответника, на основание чл.78, ал.3
ГПК, сумата от 2 000 лв. разноски по делото, представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение.
За да присъди така посочената сума, съдът е изложил мотиви, че право
на разноски има ответникът, който претендира адвокатско възнаграждение в
размер на сумата 7 041 лв.
От страна на ищеца е било своевременно заявено възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В тази връзка следва да се има предвид, че в практиката на ВКС
(определение № 151/09.05.2016 г. по гр. д. № 5951/2015 г. на ВКС, III ГО,
определение № 821/23.12.2015 г. по гр. д. № 5438/2015 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 732/28.06.2017 г. по гр. д. № 5545/2016 г. на ВКС, IV ГО,
определение № 240/19.08.2020 г. по гр. д. № 3430/2019 г. на ВКС, III ГО,
определение № 91/02.04.2020 г. по гр. д. № 2350/2019 г., IV ГО на ВКС и др.)
безпротиворечиво се приема, че минималното възнаграждение при обективно
съединяване на искове за отмяна на уволнението, възстановяване на
служителя на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на
обезщетение за оставането му без работа, се определя сумарно, както следва:
на основание чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за МРАВ – общо една
минимална месечна заплата за съединените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2
КТ; и по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата – за иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ,
съобразно материалния интерес.
С оглед изложеното минималното адвокатско възнаграждение в случая
възлиза на сумата 2 768 лв. (933 лв. МРЗ за страната за 2024 г. + 1 835 лв. по
оценяемия иск).
Същевременно, съдът е изложил и мотиви, че не е обвързан с
минималните размери по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения съгласно практиката на СЕС – решение на СЕС
от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, както и определение № 50015/16.02.2024 г.
по т. д. № 1908/2022 г. на ВКС, I ТО. Съдът е съобразил, че в случая липсва
фактическа и правна сложност по делото, голяма част от подлежащите на
установяване факти не са били спорни между страните, съобразил е вида и
обема на осъществената правна защита, както и обстоятелството, че по делото
е проведено едно открито съдебно заседание на 30.01.2025 г.
2
Мотивиран от горното, съдът е уважил възражението на ищеца за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, като е намалил
същото до размера на сумата 2 000 лв.
Съдът намира за нужно да отбележи, че в принципен план ниският
материален интерес на едно дело не означава автоматично липса на
фактическа и правна сложност. Съществуват хипотези, в които дело с нисък
материален интерес би могло да се яви по-сложно от фактическа и правна
страна в сравнение с дело с висок материален интерес. И в двата случая обаче
следва да се отчита обстоятелството, че дали предоставя правна защита по
дело с нисък, или дело с висок материален интерес, адвокатът, използвайки
специалните си знания, полага професионални усилия, които започват още с
контакта с клиента и проучването на правния спор, а не се изразяват
единствено в подготовка на книжа по делото. По тази причина за всеки
конкретен случай преценката следва да бъде конкретна спрямо особеностите
му.
Определянето на адвокатско възнаграждение под минимума по Наредба
№ 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. – ДВ,
бр. 14 от 18.02.2025 г.) не е резултат от подценяване на адвокатския труд, а
възможност, която практиката на СЕС откри пред съда, за да се гарантира
възможността за извършване именно на тази конкретна преценка. По тази
причина всякакво сравнение с часови ставки в други професионални отрасли,
каквото се прави от молителя в искането му по чл.248 ГПК, не представлява
аргумент, който в случая да е от естество да обоснове по-висок размер на
адвокатското възнаграждение.
По дело, решено в едно заседание, по което единственият спорен въпрос
е как се изчислява срок за изпитване по трудов договор, съдът намира, че
адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв. изцяло съответства на
конкретния случай.
Този извод не се променя от твърденията на молителя, че правният спор
е изисквал 30 професионални часа за подготовка на защитата му.
Правото на достъп до съд налага разноските да бъдат обосновани и
разумни и да не са прекалено обременителни за страната, в чиято тежест се
възлагат.
Не могат да бъдат споделени и доводите, че се касае за злоупотреба с
права от страна на ищеца. Касае се за трудов спор, иницииран от служител с
прекратено трудово правоотношение по предоставения му от закона ред. Дали
исковете на ищеца са основателни, или не, е въпрос, който съдът е разрешил с
акта си по съществото на спора. Именно тяхната неоснователно е
предпоставка ответникът изобщо да има право на разноски по чл.78, ал.3
ГПК. Настоящият случай обаче не попада в хипотезите на злоупотреба с
процесуални права.
По изложените съображения искането следва да бъде оставено без
уважение.
3
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 67018/25.02.2025 г. по
чл.248 ГПК на ответника „ТЕКНОЛЕДЖ ОПС БЪЛГАРИЯ“ ЕООД за
изменение на решение от 13.02.2025 г. по гр.д. № 68317/2024 г. на СРС, ГО, 62
състав в частта за разноските.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4