Р
Е
Ш
Е Н И Е
№ 100
Гр. Перник, 11.07.2022
година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ
ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Емилия Владимирова и с участието на прокурор
М.Л.** от Окръжна прокуратура Перник, като разгледа докладваното от съдия
Ивайло Иванов КАНД № 94 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и
следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) – Перник, чрез
процесуалния му представител старши юрисконсулт А. М.**, срещу съдебно решение
№ 108 от 02.02.2022 година, постановено по АНД № 20211720201071/2021 година по
описа на Районен съд Перник.
С обжалвания съдебен акт е отменено наказателно постановление (НП)
№ 14-0000789 от 04.05.2021 година, издадено от директора на ДИТ – Перник, с
което на „***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
район Витоша, бул. „***“ № ***, с управител А.Н.А., в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. от Допълнителните разпоредби (ДР) на Кодекса
на труда (КТ), на основание чл. 413, ал. 2 от КТ, във връзка с чл.
83, ал. 1 от ЗАНН, за неизпълнение на задължението по чл. 101, т. 7 от Наредба
№ 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и
монтажни работи (Наредба № 2 от 22.03.2004 г.), е наложена имуществена санкция
в размер на 2 000 (две хиляди) лева.
Касаторът твърди, че постановеното съдебно решение е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в несъответствие с материалния закон и в
нарушение на процесуалните правила. Излага доводи срещу изводите на решаващия
първоинстанционен състав за допуснато в производството по издаване на наказателното
постановление съществено нарушение на процесуалните правила. Моли съда да
отмени решението на районния съд и да реши делото по същество като потвърди
процесното наказателно постановление.
Ответникът по касационната жалба – „***“ ООД, гр. София, в срока
по чл. 213а, ал. 4 от АПК, депозира отговор по същата. Счита жалбата за
неоснователна, излага подробни доводи в тази посока, моли съда да остави в сила
решението на Районен съд Перник. Претендира присъждане на съдебни разноски, за
които представя списъка по чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
В
проведеното съдебно заседание касаторът – ДИТ – Перник, редовно призован, се
представлява от старши юрисконсулт А. М.**, който поддържа касационната жалба. Моли съда да отмени решението на районния съд и да реши
делото по същество като потвърди процесното наказателно постановление. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
В
проведеното съдебно заседание ответникът по касационната жалба – „***“ ООД, гр.
София, редовно призован, се представлява от адвокат Х.М. ***, който оспорва
касационната жалба като неоснователна. Моли съда да остави в сила решението на
районния съд като правилно и законосъобразно.Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение, съгласно приложен списък.
В проведеното съдебно заседание представителят
на Окръжна прокуратура – Перник счита касационната жалба за неоснователна. Предлага
решението на районния съд да бъде оставено в сила, като правилно и
законосъобразно.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по делото
доказателства и наведените касационни основания, прилагайки нормата на чл. 218
от АПК, след съвещание, намери следното:
Касационната жалба е
процесуално допустима за разглеждане по същество – подадена е в
законоустановения срок, от лице, страна в производството по делото пред първата
съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт.
Разгледана по
същество касационната жалба е неоснователна.
С
НП № 14-0000789 от 04.05.2021 година, директорът на ДИТ – Перник, на основание
чл. 413, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, наложил на „***“ ООД,
гр. София, имуществена санкция в размер на 2 000 лева, за това, че на 13.01.2021
година, в обект „извършване на СМР – магазин за хранителни стоки с топла точка
от търговска верига „Фантастико“, находящ се в гр. Перник, ж.к. „Изток“, УПИ XIV-25, кв. 124, на което място дружеството
извършвало строителна дейност, „***“ ООД, гр. София, в качеството му на
работодател по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ, не е осигурил ефективен контрол
за извършване на работа без риск за здравето и по безопасен начин за работещите, тъй като при извършената проверка на
място и по документи е установено, че стълбата, по която е слизал пострадал при
трудова злополука, случила се на обекта, работник – кофражист, е била закрепена
към платно от шперплат, явяващо се кофраж на плочата, като по време на
инцидента самия шперплат е бил в процес на декофриране, заради дейности по
декофриране на плочата, съответно е премахнато укрепването на стълбата и на
шперплата към съответните трегери и подпори, а в процеса на работата –
кофриране на вертикални елементи на самата плоча, стълбата не е била осигурена
срещу преобръщане, което е довело и до падане на лицето Й. Русев – кофражист. С
което наказаното лице не е изпълнило задължението си, в качеството на
работодател по чл. 101. т. 7 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
Наказателното постановление е
обжалвано пред Районен съд Перник. В производството АНД № 1071 по описа на съда
за 2021 година наказателното постановление е отменено. За да постанови
обжалвания съдебен акт решаващият първоинстанционен състав, след извършена
цялостна проверка за законосъобразност, на база доказателствата, събрани и
приобщени в хода на делото, е приел че в производството са допуснати съществени
процесуални нарушения, свързани с изискванията към съдържанието на акта (АУАН)
и наказателното постановление, както и нарушения, свързани с приложението на
материалния закон, обуславящи незаконосъобразност на наказателното
постановление. Прието в решението е, че нарушени са разпоредбите на чл. 42, т.
4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, тъй като в АУАН и НП не е
извършено точно описание на нарушението, а приетите за установени фактически
обстоятелства не съответстват на дадената им правна квалификация, с което е ограничено правото на защита
на наказаното лице, съответно съставлява и съществено процесуално нарушение.
Прието в тази връзка в решението е и, че
незаконосъобразно при издаване на НП, при аналогично на АУАН фактическо описание
на нарушението, деянието, за което ангажирана имуществената отговорност на
наказаното дружество е квалифицирано като нарушение на чл. 107, т. 7 от Наредба
№ 2/22.03.2004 година без връзка с нормата на чл. 16, ал. 1, т. 6 от Закона за
здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ), с което е допуснато
противоречие между словесното описание на нарушението и правната му
квалификация, което прави неясна волята на наказващия орган относно това какви
задължения работодателят не е изпълнил.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 63в от ЗАНН
решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на
основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Съобразявайки нормата на чл. 218
от АПК съдът обсъжда само посочените в жалбата пороци, като за валидността,
допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон,
следи служебно.
Обжалваното решение е валидно,
допустимо и правилно.
Решаващият първоинстанционен
състав е формирал своите изводи по фактите в процесуално законосъобразно
съдебно производство, основано в проведено в пълнота и относимо към спора
съдебно следствие, в което са събрани всички необходими за изясняване на
обективната истина доказателства. Въз основа на валидно събраните доказателства
първостепенният съд е изложил ясни и изчерпателни мотиви за допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, както и нарушения, свързано с
приложението на материалния закон при издаване на наказателното постановление,
които приел за достатъчно основание за отмяна на наказателното постановление
като незаконосъобразно.
С оглед чл. 220 от АПК
касационната инстанция възприема установената от Районен съд Перник фактическа
обстановка, като напълно кореспондираща със събраните по делото доказателства.
При субсидиарното действие на НПК решаващият първоинстанционен състав е
изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин,
който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички
обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при
точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и
анализ на доказателствената съвкупност, като не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила.
Районният съд, въз основа на
формираната доказателствена съвкупност, след пълен, точен и обективен анализ на
събраните доказателства, е направил и съответните правни изводи, които също
изцяло се споделят от касационния съд.
Оспорването пред настоящата
касационна инстанция е с оглед мотивите на районния съд за липса на подробно
описание на нарушението в АУАН и НП. Без основание е това оплакване на
касатора. Споделят се изводите в решението за съществено нарушаване на
изискванията на ЗАНН – чл. 42, т. 5, съответно чл. 57, ал. 1, т. 5 и 6 от ЗАНН,
поради извършено в съставения за нарушението акт и в издаденото въз основа на
него наказателно постановление, непълно и неточно описание на нарушението,
мотивирали отмяна на НП. Приетите за установени в АУАН и НП фактически
обстоятелства не са достатъчни да обосноват дадената им от актосъставителя и
наказващия орган правна квалификация. Настоящият съдебен състав напълно споделя
мнението на първоинстанционния съд, че това ограничава правото на защита на
привлечения към отговорност субект. Този порок на производството подробно и
задълбочено е анализиран от районния съд, поради което касационният съд не счита
за необходимо да повтаря мотивите, обосновали обжалвания съдебен акт, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК препраща към същите.
Правилни са и мотивите, обосновали
незаконосъобразност на НП поради допуснато в същото още и противоречие между
непълното словесно описание на нарушението и правната му квалификация. Изводите
на решаващия първоинстанционен състав, че това води до неяснота относно изводите
на наказващия орган за това какви задължения работодателят не е изпълнил, също
се споделят от касационния състав. Остава неясно контрол ли не е осъществен от
наказания работодател, въпреки осигурени здравословни и безопасни условия на
труд (ЗБУТ) конкретно посредством използването при СМР на преносима стълба,
осигурена срещу преобръщане, което осигуряване впоследствие е било
компрометирано, или не са осигурени въобще конкретни ЗБУТ, тъй като е
използвана неосигурена срещу преобръщане преносима стълба. Следва да се добави също,
във връзка с изведената за процесното нарушение правна квалификация – чл. 101,
т. 7 от Наредба № 2/22.03.2004 г. във вр. с чл. 413, ал. 2 от КТ, във връзка с
която е поставено обстоятелствено предявеното с АУАН на наказаното лице, че не
е осигурило контрол за извършване на работа без риск... и по безопасен начин,
че освен че в НП не е посочена относимата конкретно към задължението за контрол
разпоредба на чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗЗБУТ, каквото е приел в решението си и
районният съд, също така не е посочена и общата разпоредба на чл. 275, ал. 1 от КТ. Последно цитираната норма бланкетно вменява в задължение на работодателите
да осигурят ЗБУТ по такъв начин, че опасностите за живота и здравето на
работника или служителя да бъдат отстранени, ограничени или намалени. Задълженията
на работодателя във връзка с осъществяване на дейността за осигуряване на ЗБУТ
са разписани в чл. 16, ал. 1 от ЗБУТ, като едно от тях е и това, за
осъществяване на ефективен контрол. Разпоредбата на чл. 16, ал. 1 от ЗЗБУТ във
всичките и точки също е бланкетна, препращаща. Бланкетността на цитираните
разпоредби предполага, че признаците на състава на конкретно нарушение са
установени в други разпоредби, в които са разписани конкретните задължения на
работодателите във връзка с осигуряването на ЗБУТ. Обстоятелствено предявеното
в случая неосъществяване на контрол и във връзка с останалите описани и
предявени обстоятелства по извършване на нарушението, води на извод за неизпълнено
задължение по чл. 16, ал. 1, т. 6 от ЗБУТ, във връзка с чл. 275, ал. 1 от КТ,
във връзка с чл. 101, т. 7 от Наредба № 2/22.03.2004 г., наказуемо на основание
чл. 413, ал. 2 от КТ, във връзка с чл. 83, ал. 1 от ЗАНН. Това е едно от
конкретните задължения, свързани с осигуряването на
ЗБУТ – работодателят, освен че е длъжен, при използването на преносима стълба,
да предприеме действия същата да бъде подсигурена срещу преобръщане, е длъжен също
и, с оглед начина на закрепването й – в случая за шперплат, част от кофраж,
който предстои да бъде демонтиран, съответно с оглед възможността за
компрометиране на това закрепване (което е спорно дали следва да се приеме за
подсигуряване срещу преобръщане), да осигури също и ефективен последващ контрол
за извършване на работата без риск при извършването на СМР със закрепено по този
начин съоръжение. Административнонаказателното обвинение с такова съдържание не
е предявено на наказаното дружество.
Предвид гореизложеното наведените
касационни основания са напълно неоснователни. Въз основа на извършената
проверка по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и постановено процесуално
законосъобразно производство и в съответствие с приложимия закон, поради което
следва да бъде оставено в сила.
Относно разноските:
При този изход на спора е
неоснователно искането на процесуалния представител на касатора за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
При този изход на спора искането
на ответника за присъждане на съдебни разноски е основателно. Претендират се
съдебни разноски в размер на 444.00 (четиристотин четиридесет и четири) лева,
представляващи заплатен адвокатски хонорар по силата на договор за правна
защита и съдействие от 26.04.2022 година (л. 12 от делото), за заплащането на
който се представят фактура (л. 13 от делото) и извлечение от банковата сметка
на Адвокатско дружество „М. и съдружници“ (л. 14 от делото). На основание чл.
63д, ал. 1 и ал. 4 от ЗАНН, във връзка с § 1, т. 6 от АПК, отговорността за
разноски следва да се понесе от Изпълнителна агенция „Главна инспекция по
труда“ – юридическото лице, в чиято структура се намира и ДИТ – Перник, чийто
директор е наказващият орган, издал процесното наказателно постановление – арг.
от чл. 2, ал. 1 и чл. 7, ал. 1 от Устройствен правилник на ИАГИТ, във връзка с
чл. 54, ал. 3 от ЗЗБУТ, която ще бъде осъдена да заплати в полза на ответника
по жалбата – „***“ ООД, гр. София, съдебни разноски в размер на 444 лева.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН настоящия касационен състав на Административен съд
– Перник
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение № 108 от
02.02.2022 година, постановено по АНД № 20211720201071/2021 година по описа на
Районен съд – Перник.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Главна инспекция по труда“, с код по БУЛСТАТ *********, седалище и
адрес на управление гр. София ул. „Княз Александър Дондуков“ № 3, да заплати на
„***“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, район Витоша,
бул. „***“ № ***, с управител А.Н.А., съдебни разноски в размер на 444.00
(четиристотин четиридесет и четири) лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/