Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ____
гр.Русе, 02.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публичното заседание на единадесети април две хиляди
и единадесета година, в състав:
Председател:
ТАТЯНА ИЛИЕВА
при секретаря МИГЛЕНА КЪНЕВА, като разгледа докладваното
от СЪДИЯТА гражданско дело № 1026 по описа за 2018 г., за
да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск
с правно основание чл.240 от ЗЗД.
Ищецът А.В.Г. твърди, че на
02.04.2015 г. дал в заем на ответника сумата от 5700 лв., получена лично от
последния. За целта бил изготвен и подписан РКО от същата дата. На 13.05.2016
г. ищецът изпратил уведомление до ответника с искане да му бъде върната
дадената в заем сума. Уведомлението било получено на 20.05.2016 г. Въпреки това
заемът не бил върнат. Предвид изложеното претендира да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 5700 лв.,
представляваща невърнат заем от 02.04.2015 г., със законната лихва от подаване
на исковата молба и направените по делото разноски.
Ответникът
А.В.П. оспорва основателността на иска. Твърди, че не е сключвал договор за
заем с ищеца и не е получавал от него сума в размер на 5700 лв. Признава, че въпросният
ордер е подписан от него, но във връзка със закупуването на служебен автомобил,
който лично върнал на бившия си работодател. Твърди също, че при подписването
му ордерът съдържал само двете му имена, сумата от 5700 лв., основанието за
даването й - „за кола“ и подписа на касиера
за „дал сумата”.
Съдът, като взе предвид събраните
по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Към исковата молба е представен разходен
касов ордер от 02.04.2015 г. с посочени трите имена и ЕГН на ищеца като негов
издател. В графата „да се брои на….“ са вписани данните на ответника /двете му
имена, адрес, № на лична карта и ЕГН/. Дадената сума от 5 700 лв. е
посочена цифром и словом, а основанието затова е „заем покупка кола“. Данните
по делото и приложената прокурорска преписка установяват, че за съставител на документа
се е подписала С.Д.-офис сътрудник в „Тара Системс“ЕООД, а за получател на
сумата-ответникът, който не оспорва това обстоятелство.
По делото са разпитани
свидетелите Ц.К.-бивш колега на ответника и Н.З.-служител на „Тара системс“, чиито
управител е ищецът и на „Ар груп про“ с управител М.С.. Двамата изнасят данни,
че двете фирми си партнират, като едната
се занимава с климатични инсталации, а другата с вентилации. Към 2015 г.
ответникът работел в „Ар груп про“ и отговарял за сервиза. Преди години свид.К.
и А.П. работели заедно във фирма“Жега“, чиито управител бил съпругът на М.С. – Р.Ж..
Свид.К. твърди, че от А. знае, че Р.Ж. му отпуснал около 5000 лв. за закупуване
на служебен автомобил, както и че двамата имали уговорка ответникът да изплати
автомобила и да стане негов. Тъй като напуснал работа, той върнал и служебния
автомобил. Свид.Ц.К. не знае А.Г. и А.П. да имат някакви финансови
взаимоотношения. Свид.З., за която ответникът твърди, че му е дала сумата за
закупуване на служебен автомобил, излага твърдения, че към 2015 г. е работила в
цеха на „Тара системс“ и не знае нищо за никакви пари и автомобили. За
финансови отношения между А. и А. разбрала, когато я викали в полицията да дава
обяснения. Свидетелката отрича да е изготвяла ордера, както и да е предавала
сумата по него на ответника.
Към настоящото дело е приложена
преписка вх.№ 1788/2017 г. по описа на РП-Русе, образувана по жалба на А.П., с
оглед данни за документно престъпление. С постановление от 02.10.2017 г.,
потвърдено от ОП-Русе, е отказано образуването на досъдебно производство поради
липса на достатъчно данни за извършено престъпление от общ характер.
Към жалбата до РП-Русе А.П.
прилага документи, от които е видно, че като пълномощник на „Ар Груп Про“ЕООД
на 02.04.2015 г. е закупил л.а.“Рено Меган Сценик“ за сумата от 800 лв. и
впоследствие го е регистрирал в КАТ-Русе. На 31.05.2016 г. автомобилът е
предаден от А.П. на представител на „Ар Груп Про“ЕООД.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Приложеният
към исковата молба документ, съставен на бланка на разходен касов ордер, по
съществото си представлява разписка за получаването от страна на А.П. на сумата
5700 лв. от А.Г. с основание „заем покупка кола“ и е индиция за наличие на
облигационни отношения между двамата по повод сключен договор за паричен заем.
Приложените по
делото и по наказателната преписка писмени доказателства, както и гласните
доказателства, ангажирани в настоящото производство, не подкрепят възраженията на
ответника относно съдържанието на РКО от 02.04.2015 г. и относно даването на
сумата от друго лице и на друго основание. Действително на датата на
съставянето на документа ответникът, като пълномощник на работодателя си, е
закупил и служебния автомобил на „Ар Груп Про“ЕООД. Останалите му твърдения,
обаче, изложени под формата на допълнителни становища по спора и в жалбата до
РП-Русе, остават недоказани. В жалбата си /л.49 от прок.пр./ ответникът
признава, че с ищеца имат сключен договор за заем на процесната сума, дадена му
от касиера на двете фирми – Н.З., а същевременно бил упълномощен от М.С. да
закупи служебен автомобил на името на „Ар Груп Про“ЕООД. В това отношение
следва да се има предвид, че сумата е дадена от ищеца като физическо лице, а не
в качеството си на управител на „Тара Системс“. Закупуването на служебен
автомобил на друг търговец, независимо от уговорките с представляващите го за
изкупуване, няма връзка с облигационните отношения между страните-физически
лица по повод процесния договор за паричен заем.
Ето защо съдът
намира за установено, че между страните по делото на 02.04.2015 г. е сключен
договор за заем, по силата на който ищецът, чрез служител в неговата фирма – С.Д.,
предал на ответника в заем сумата от 5 700 лв., без да е уговорен краен срок за връщането й.
Налице е един действителен договор за заем, тъй като са изпълнени двете условия
за неговото сключване: съгласие на страните и предаване на сумата.
По делото не
се събраха доказателства, установяващи плащане на задължението от заемателя
след получаване на уведомлението за плащане на 20.05.2016 г. Не се релевираха и
доказателства за наличие на обективна невъзможност за изпълнение на договорното
задължение, поради което съдът приема, че е налице виновно неизпълнение, за
което длъжникът отговаря.
Предвид изложеното съдът счита,
че предявеният иск за неизпълнение на договорно задължение е основателен,
поради което следва да бъде уважен за сумата 5700 лв.
Върху претендиратата главница се
дължи законната лихва от завеждане на делото.
Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
направените от ищеца разноски по делото от 942 лв. са в тежест на ответника.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА А.В.П., ЕГН **********,***, да
заплати на А.В.Г., ЕГН **********,***, сумата 5700 лв., дължима по
договор за заем от 02.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано от 16.03.2017
г. до окончателното й изплащане, както и 942 лв. деловодни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 2-седмичен
срок от връчването му на страните пред Окръжен съд-Русе.
Районен съдия: .................................