№ 23134
гр. София, 04.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20241110128845 по описа за 2024 година
В изпълнение на разпоредбата на чл. 140 от ГПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 08.07.2024 год. от 11.15 часа, за които
дата и час да се призоват страните, вещото лице.
Образувано е по искова молба от „Т..“ ЕООД срещу „В...БГ“ ЕООД, с която се
твърди, че ищецът бил придобил кондикционни вземания от Н.. – по силата на договор за
цесия, като вземанията били възникнали по силата на сключен договор за потребителски
кредит между цедента и ответника. Поддържа, че в договора са налице неравноправни
клаузи. Излага подробни съображения по отношение твърденията за неравпоправност на
клаузи и нищожност на договора, поради което иска ответника да бъде осъден да заплати
сумата от 241,78 лева, която била заплатена на ответника без основание. Претендира
разноски.
В исковата молба се твърди, че основният предмет на дейност на ищцовото
дружество е предоставяне на информация, подпомагане и консултации на физически лица,
ползвали бързи кредити. С оглед описаното се твърди, че между ищеца и част от клиентите
са сключени договори за цесии. Излага, че с Н.. е сключен Договор за цесия от 02.06.2023 г.,
по силата на който цедентът е прехвърлил вземане в общ размер на 241,78 лв., която сума
била платена без основание (такса за бързо разглеждане) по Договор за кредит №
**********/05.01.2021г. Твърди, че за извършената цесия ответникът е уведомен с
уведомление, получено на 07.07.2023 г. Излага, че между цедента и ответника е сключен
Договор за потребителски кредит по реда на ЗПК и ЗПФУР, съгласно който
кредитополучателят е следвало да заплати главница и възнаградителна лихва, както и такса
за бързо разглеждане. Твърди, че всички суми по договора са заплатени. Прави възражение
за нищожност на договора, евентуално на отделни негови клаузи. Подробно излага, че
договорът е нищожен поради противоречие със закона, заобикаляне на закона и накърняване
на добрите нрави. Сочи, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал.1, т.10 вр. чл. 22 от
ЗПК, т.к. липсвал съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент
на разходите (ГПР). Последното се излага, че е така доколкото таксата за бързо разглеждане
не била включена в ГПР. Излага, че неправилното изчисляване на ГПР води до нарушаване
на Директива 2008/48. На следващо място твърди, че договорът е нищожен поради
заобикаляне на чл.19, ал.4 от ЗПК. Излага също, че е нарушено изискването Договорът да е
1
написан по ясен и разбираем начин, както и че в Договора не се съдържа „правото на отказ“
от страна на потребителя от договора. Подробно излага, че е налице накърняване на добрите
нрави и в тази връзка сочи, че е нарушена еквивалентността на двете насрещни престации,
т.к. едната страна се обогатила неоснователно за сметка на другата. Сочи, че е нарушен чл.
11, ал. 1, т.9 ЗПК и излага, че в договора е посочена единствено абсолютната стойност на
ГЛП, без да се изяснява как тази стойност се съотнася към ГПР. Твърди, че ГЛП е над 4 пъти
размера на законната лихва, поради което счита, че клаузата противоречи на добрите нрави.
С оглед изложеното в обобщение аргументира, че целият договор за кредит е нищожен, т.к.
същият не би бил сключен без недействителните клаузи, които счита, че не могат да бъдат
заместени от повелителните разпоредби на закона. Евентуално оспорва като нищожна
клаузата предвиждаща заплащане на такса за бързо разглеждане и развива подробни
съображения в насока, че същата е неравноправна по смисъла на ЗЗП. Излага, че кредиторът
няма право да изисква заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба. Ответникът
прави възражение за нищожност на договора за цесия поради липса на основание. Излага
твърдения в насока, че ищецът не е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
извършеното прехвърляне на вземания. Развива съображения в насока, че вземането на
ищеца не е индивидуализирано в достатъчна степен нито в договора за цесия, нито в
уведомлението за извършено прехвърляне на вземания. Като друго основание за нищожност
на договора за цесия сочи накърняване на добрите нрави и в тази връзка обръща внимание,
че съгласно представения договор за цесия – при успешно принудително събиране на
вземанията, цесионерът ще задържи за себе си 49 % от събраната сума, както и всички
съдебни разноски, а при частично уважаване – евентуалните разноски, на които ще бъде
осъден цесионерът, ще се приспаднат от покупната цена на сделката. Така описаното
ответникът счита, че води до обогатяване от страна на ищеца-цесионер за сметка на цедента,
като се сочи и че ищецът в действителност се възползва от неравностойното социално
състояние на цедента с цел да набави за себе си материална облага. Твърди, че договорът за
цесия е нищожен и поради липса на предмет, доколкото в случая се касаело за невъзникнало
вземане. На следващо място се сочи, че договорът за цесия е симулативен, прикриващ
мандатна сделка – консултантски договор за правна защита и съдействие. Излага, че цената
по договора за цесия не е платена и че всъщност плащането е поставено под отлагателно
условия – успешно провеждане на съдебно производство, което също счита, че е основание
за нищожност на договора. В заключение се твърди, че ищецът злоупотребява с права и цели
необосновано разместване на блага чрез използване на лични и кредитни данни, за което
твърди, че са образувани и прокурорски преписки. На последно място твърди, че
процесният договор за кредит е сключен при спазване на всички законови изисквания. Моли
съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.
Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени са искове с
правно основание чл. 55, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.
Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – с оглед становището на ответника
съдът
ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че
между Н.. и ответното дружество е сключен Договор за кредит № **********/05.01.2021г.
По иска с правно основание чл. чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД.
УКАЗВА на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже плащане на
претендираната сума от страна на Н.. в полза на ответника, както и че по силата на договор
за цесия Н.. е прехвърлила в полза на ищеца вземанията си, представляващи получени без
основание суми от ответното дружество, в това число и че ответникът е уведомен за
извършеното прехвърляне на вземания.
2
В тежест на ответника е да установи наличието на основание за получаване на
сумите, респ. наличието на валидно правоотношение по договора за кредит, размера и
изискуемостта на вземанията по него, наличието на валидни клаузи, от които произтича
процесното вземане, респ. че са индивидуално уговорени. В доказателствена тежест на
ответника е и да докаже възражението си за нищожност на договора за цесия на сочените
основания.
ПРИЕМА представените от ищеца документи като писмени доказателства по делото.
ДОПУСКА съдебно - счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на
следните задачи: 1/ Какъв е размерът на извършените плащания от Н.. по Договор за кредит
№ **********/05.01.2021г. г. ? 2/ Как са отнесени плащанията по договора, в частност с
каква част от сумите са погасени главница, договорна лихва, такса за бързо разглеждане и
др.? 3/ Включени ли са в месечните вноски за главница и други вземания (такса за бързо
разглеждане), ако са включвани в какъв размер са същите по месеци ? 4/ Какъв е размерът на
ГПР по договора за кредит, сключен между ответното дружество и Н.., как е формиран
същият? 5/ Какъв би бил размерът на ГПР при включване на евентуално начислената „такса
за бързо разглеждане“ ? 6/ Има ли неизплатена част от задълженията по договора за кредит,
ако има такава да се посочи каква част не е платена /главница, договорна лихва, такси и др/?,
при депозит в размер на 400.00 лв., платими от ищеца в едноседмичен срок от получаване
на настоящото определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице Е.Ж., като експертът да бъде уведомен за поставените
задачи след внасяне на депозита
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото на страните, а на ищеца – и препис от отговора на ответника и
приложенията към него, като същите могат да изразят становище и да ангажират
доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3