Р Е Ш Е Н И Е
26.08.2021г. Дупница
Номер Година Град
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Іс-НО
Районен съд – Дупница състав
28.07 2021
на Година
Ели Скоклева
В публично съдебно заседание в
следния състав:
Председател
Членове
Съдебни
заседатели:
1.
Райна Боянова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи
за разглеждане докладваното от
Н.а.х. 417 2021
дело № по описа за
година.
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ №
21-0332-000153/01.04.2021г., издадено от началник група
към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ Рила, с което е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000лв. и.,”лишаване
от право да управлява МПС” за срок от 12
месеца за нарушение по чл.175а,ал. ЗДвП на Е.Д. Д.,с ЕГН ********* *** 044.като
незаконосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване, пред Кюстендилския административен съд, на основанията,
предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
МОТИВИ:
Е.Д.Д. , обжалва наказателно постановление № 21-0332-000153/01.04.2021г.,
издадено от началник група към ОДМВР гр.Кюстендил, РУ Рила, с което му е
наложено административно наказание „глоба” в размер на 3000лв.
и.,”лишаване от право да управлява МПС” за срок от 12 месеца
за нарушение по чл.175а,ал. ЗДвП.Прави оплаквания за незаконосъобразност
и моли да бъде отменено, като излага доводи за допуснати нарушения на
процесуалните правила, както и че нарушението е недоказано.
Административно наказващия орган не изразява становище по жалбата.
Съдът, като взе предвид
доводите на страните и събраните по делото доказателства- показанията на разпитания свидетел и
писмените такива, преценени по отделно и в съвкупност, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
На 18.03.2021г. вечерта,
жалбоподателят управлявал лек автомобил в гр.Кочериново. На центъра на града-на
площад, образуван от ул.“Трети март“. ,същият завъртял неколкократно автомобила
и продължил движението си към главен път Е-79. Горните маневри били забелязани
от свид.Н. и В.-***, които извършвали обход с патрулен автомобил, и същите го спрели за проверка.При последната,
жалбоподателят не представил документи ,удостоверяващи самоличността и
правоспособността му и бил заведен в районното управление. След установяване на
горните обстоятелства ,на същия бил съставен АУАН за нарушение по чл.104б,т.2 ЗДвП, въз основа но който е издадено атакуваното наказателно постановление, с
което, са наложени предвидените в чл.175а, ал.1 ЗДвП кумулативни наказания.
Съдът прие за установено
горната фактическа обстановка ,като даде
вяра на показанията на свид.Н. и В.. Същите са очевидци на действията на
жалбоподателя, като са ги наблюдавали от непосредствена близост. Съдът не даде
вяра на показанията на свид.К., тъй като противоречат на останалите гласни
доказателства, а и предвид приятелските му отношения с жалбоподателя, явно
целят омаловажаване на действията му, описвайки ги като потегляне с повече газ,
което довело до пребоксуване на гумите.
С оглед на така установеното,
съдът счете,че жалбата е допустима. Същата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН, от надлежна страна, а по същество е основателна и съдът отмени наказателното
постановление , по следните съображения:
Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това
лице, съгласно заповед
8121з-515/15.08.2018г., издадена от министъра на вътрешните работи.
Събраните по делото
доказателства установиха,че в процедурата по установяване на административното
нарушение и съответно налагане на наказанието, е допуснато съществено нарушение
на процесуалните правила. АУАН е съставен в нарушение на чл.42,т.4 ЗАНН, като
описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, не
обосновават признаците от състава на
чл.175,ал.1 ЗДвП.Същият съдържа две отделни хипотези , осъществяването на
изпълнителните дейния на които, ангажират предвидената в този текст
административно наказателната отговорност. При първата хипотеза,такава се
ангажира, когато водач на МПС организира
или участва в нерегламентирани състезания по пътищата, отворени за обществено
ползване т.е. действията по осъществяване на изпълнителното деяние са конкретизирани.
По отношение втората хипотеза, за който е съставен и акта на
жалбоподателят,законодателят е предвидил
като изпълнително деяние ползването на пътищата отворени за обществено ползване
за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари.В този случай, законодателят е обвързал деянието ползване ,да е с
други цели, а не в съответствие с предназначението им, за да е съставомерно.
Ползването на пътищата с други цели, освен с предназначението им/ превоз на
хора и товари/ може да се осъществи с различни действия,които обаче следва да
са описани в АУАН и съответно да
обективират целите, с които е ползван
пътя. В конкретния случай, действията по осъществяване на изпълнителното деяние
в АУАН са посочени като“ извършване на резки маневри,с
целенасочено повишаване на оборотите на двигателя на автомобила,при което се
получава превъртане на задвижващите колела,следствие на загубата на сцепление
на колелата с пътната настилка“. Тези действия обаче, описват начин на шофиране,
който може да бъде опасен, но не и дали е довел до ползването на пътя , извън неговото
предназначение. За да е налице такова, следва жалбоподателя да е извършвал на „дрифт“ или друг вида опасни
маневри/ целенасочено завъртане на
автомобил/, които са извършени обаче със състезателна или атракционна цел,които
са различни от ползването на пътищата в съответствие с тяхното предназначение.
Действително, в хода на съдебното следствие, от гласните доказателства сочат,че
жалбоподателя е извършвал „дрифт“, като е завъртял неколкократно автомобила
т.е. демонстрация на опасно шофиране,но
тези факти не са посочени в обстоятелствената част на АУАН. С оглед
обвинителната функция на последния, непосочването на релевантни факти и обстоятелства при описанието на
нарушението, водят до невъзможност за нарушителя да организира защитата си и
представлява съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила.
Макар и визираното нарушение да налага отмяната на наказателното
постановление само на това основание, следва да се допълни,че нарушението не е
доказано по безспорен начин.
Както бе посочено по-горе, от описанието на
нарушението може да се направи извода,че жалбоподателя е извършвал т.нар.
„Дрифт“. Макар и да липсва легална дефиниция на това понятие, същото е обществено възприето като е
техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда автомобила извън първоначалния контрол, чрез
"презавиване",повишавайки рязко оборотите на двигателя и така довеждайки до загуба сцеплението на
задните гуми.В това положение, ъгълът на приплъзване на задните колела е
по-голям от ъгъла на приплъзване на предните, което налага контрирането им в
посока обратна на посоката на завоя, за да се запази контролът на автомобила и
правилната му траектория на завиване. При дрифт, автомобилът се предвижва
латерално (странично, напречно на завоя), ползвайки своята тежест и инерционен
момент.За да се постигне именно тази техника на шофиране обаче, автомобила
следва да бъде със задно предаване. В случая, в АУАН липсва посочване на обстоятелството, с какво предаване е бил
автомобила, управляван от жалбоподателя, но доколкото същия е индивидуализиран
като марка и модел-„Фолксваген Пасат“,на съда е известно,че същия е с предно
предаване т.е. с него не би могло да се осъществи „дрифт“ по описания по-горе
начин.С такъв автомобил би могло да се извърши опасно шофиране, при което, при
значително ускорение се дърпа ръчната спирачка ,в резултат на което
задвижващите колела са блокирани и това води до занасяне или завъртане на
автомобила.
С оглед изложеното, доказателствата,
приложени по преписката, както и събраните в хода на съдебното следствие
доказателства не установиха какви действия при управлението на автомобила е
извършил жалбоподателя,в резултат на което автомобила се е завъртял, а още
по-малко дали е целял ползването на пътя, извън предназначението му.
По горните съображения, съдът
постанови решението си.