№ 9497
гр. София, 05.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско
дело № 20221110165954 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Ищцата М. К. твърди, че с ответниците Д. А. Д. и Е. Я. Я., на 08.5.2021г. в качеството
й на наемодател, и ответниците – в качеството им на наематели, сключили договор за наем,
а на 6.4.2022г., прекратили действието на договора, по взаимно съгласие, като твърди, че
наемателите не са заплатили консумативни разноски от 459,65 лева, които ищцата твърди да
е платила, както и че същите съставляват задължения за месеци февруари и март на 2022г.,
както и че от изравнителна сметка, издадена от „Топлофикация София“ за използвана
топлинна енергия за период до прекратяване на договора, се установило, че се дължи сумата
от още 406 лева, които ищцата твърди да е платила. Сочи, че ответниците, при сключване на
договора, са й дали депозит от 500 лева, който, съгласно чл.19 от договора, счита, че служи
за обезпечение, в случай и на неуредени консумативни разходи. Поради изложеното, сочи,
че извършва прихващане с нейните ликвидни и изискуеми вземания за консумативни
разноски в общ размер 865,65 лева, и дължимият от нея депозит от 500 лева, като счита, че
неплатени са й останали сумата от 365 лева, за която предявява осъдителен иск и претендира
солидарно от ответниците.
На 22.2.2023г. ответниците са подали съвместен отговор на исковата молба, в който
сочат, че исковата молба е нередовна – неясно е на какво основание ищцата претендира
сумата 365 лева /договора, или закона/. Сочат, че са провели множество разговори с ищцата,
с молба да заплатят доброволно сумата, но им е отговорено, че същата се дължи заедно с
държавна такса и 500 лева адвокатско възнаграждение. Считат, че исковата молба е
нередовна и защото не е посочена банкова сметка, за да се плати доброволно до започване на
делото. Считат, че действително дължимата сума от тях е около 150 лева, но сочат, че са
готови да заплатят и 365 лева. Оспорват вземането по отношение на „Топлофикация
София“, като твърдят, че с ищцата се разбрали ответниците да не плащат нищо, защото
парното е спряно и радиаторите – свалени, като ищецът не е проявил интерес за неправилно
изчислената сметка, не е подал възражение. Оспорват вземането, и защото документите са
представени в препис.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа страна следното:
На 08.05.2021 г. страните са сключили договор за наем на недвижим имот, по силата
на който ищцата предоставила на ответниците за временно и възмездно ползване недвижим
имот, находящ се в гр. София. В чл. 13 от договора е уговорено, че наемателят е длъжен да
заплаща в срок разходите за ел. енергия, вода, парно отопление, поддръжка на общите части
и др. В чл. 19 от договора страните са удостоверили, че наемателите заплащат на
наемодателя депозит в размер на 500 лв., като съгласно чл. 20, б. „б“ наемодателят има
право да прихване от депозита непогасени от наемателите задължения за консумативни
разходи. На 06.04.2022 г. страните са прекратили договора за наем по взаимно съгласие,
видно от вписване на самия договор.
С определението по чл.140 ГПК прието за доклад по делото, без възражения от
страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за
период до 6.4.2022г., ответниците са ползвали имота и че при сключване на договора,
ответниците са предоставили на ищеца сумата 500 лева депозит.
От разписка № 0400015404911541 се установява, че на 12.04.2022 г. за процесния
имот от ищцата е заплатена сумата от 29,35 лв., представляваща цена на потребена вода
през месец февруари 2022 г., за което „Софийска вода“ АД е издало фактура от 16.03.2022 г.
От разписка № 0400015404911533 се установява, че на 12.04.2022 г. за процесния
имот от ищцата заплатена сумата от 61,67 лв., представляваща цена на потребена
електрическа енергия в периода 12.02.2022 г. – 14.03.2022 г., за което „ЧЕЗ Електро
България“ АД е издало фактура от 19.03.2022 г.
От разписка № 0400015404911558 се установява, че на 12.04.2022 г. за процесния
имот от ищцата е заплатена сумата от 130,32 лв., представляваща цена на потребена
топлинна енергия и лихва за забава за месец февруари 2022 г., за което са издадени 3 броя
фактури от „Топлофикация София“ ЕАД
От разписка № 0400015489732705 се установява, че на 22.04.2022 г. за процесния
имот от ищцата е заплатена сумата от 32,31 лв., представляваща цена на потребена
електрическа енергия в периода 15.03.2022 г. – 13.04.2022 г. и неустойка за забава, за което
„ЧЕЗ Електро България“ АД е издало фактури от 20.04.2022 г.
От разписка № 0400015489732713 се установява, че на 22.04.2022 г. за процесния
имот от ищцата е заплатена сумата от 35,22 лв., представляваща цена на потребена вода
през месец март 2022 г., за което „Софийска вода“ АД е издало фактура от 15.04.2022 г.
От разписка № 0400015437115524 се установява, че на 17.04.2022 г. за процесния
имот от ищцата е заплатена сумата от 86,78 лв., представляваща цена на потребена топлинна
енергия и лихва за забава за месец март 2022 г., за което са издадени 3 броя фактури от
„Топлофикация София“ ЕАД.
На л. 23-25 от делото са представени 3 броя системни бонове, от които се установява,
че през м.10.2022г. за процесния имот е заплатена сума в общ размер от 406 лв.,
представляваща стойност на годишна корекция на отчетената топлинна енергия в имота и
дялово разпределение за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г., за което са издадени фактури
от 31.08.2022 г. и 01.09.2022 г. от „Топлофикация София“ ЕАД.
Представените от ответниците разписки за плащания не следва да бъдат обсъждани,
тъй като са неотносими към настоящия правен спор, доколкото в настоящото производство
се претендират непогасени суми за месеците февруари и март на 2022 г., а представените от
ответната страна доказателства касаят предишни периоди.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
2
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД. В тежест на ищеца
по този иск е да докаже следните обстоятелства: 1) наличието на сключен наемен договор,
посочен в исковата молба; 2) твърдението си, че за исковия период ответниците са ползвали
имота; 3) наличието на задължения за наетия имот към: доставчик на топлинна енергия;
ЧЕЗ, „Софийска вода“ АД, ЕС, както и размера на тези задължения; 4) твърдението си, че
задълженията по т. 3) са платени от него, със собствени средства.
Ответниците носят тежестта да докажат по делото твърденията си, че са предложили
доброволно плащане, което е отказано, както и твърдението си, че са се разбрали с ищцата,
че няма да дължат суми по обща фактура, както и че плащането, от страна на ищеца, на
вземането по обща фактура към „Топлофикация София“ ЕАД, е без основание.
По делото се установи, че между страните е съществувало наемно правоотношение в
периода 08.05.2021 г. – 06.04.2022 г., по силата на което ответниците са ползвали наетия
имот. От представените от ищеца разписки, в негово държане, е видно, че след напускането
на имота, след 12.4.2022г., ищецът е заплащал сметки за имота, към „Топлофикация София“
ЕАД, „ЧЕЗ Електро България“ АД и „Софийска вода“ АД, и ЕС. Съдът намира за
недоказани възраженията на ответниците, че са предложили доброволно плащане, което е
отказано, че са се разбрали с ищцата, че няма да дължат суми по общата фактура на
„Топлофикация София“ ЕАД, както и че плащането, от страна на ищеца, на вземането по
общата фактура към „Топлофикация София“ ЕАД, е без основание. Следва да се посочи, че
съгласно действаща нормативна уредба и съдебна практика сумите за топлинна енергия,
отдадена от сградна инсталация и за дялово разпределение са дължими, поради което съдът
приема, че същите са част от консумативните разходи, които по силата на чл. 232, ал. 2 ЗЗД
са в тежест на наемателя, ако не е уговорено нещо различно между страните /каквато
уговорка не се доказва по делото/. Неоснователни са развитите от ответниците доводи в
писмената защита, че съгласно изравнителната сметка ищцата е имала сума за получаване,
тъй като от представената обща фактура се установява, че е налице сума за доплащане.
Относно доводът, че плащане за топлинна енергия отдадена от сградна инсталация се
следва от собственика, а не наемателя. Сградната инсталация е обща част по своето
естество, но енергията, отдадена от нея, не е. Същата, при условие, че имотът е ползван за
период до 6.4.2022г. от ответниците, се дължи от ползвателите, а не от собственика на
имота, тъй като те са реалните й потребители, а не собственикът. Собственикът, заплатил в
полза на „Топлофикация София“ ЕАД вземането за отоплителния сезон, който е от
м.5.2021г. до м.4.2022г., има правото да претендира връщане от страна на ползвателя.
Доказа се по делото, че след прекратяване на наемното правоотношение за месеците
февруари и март на 2022 г. ищцата е заплатила стойност на потребена вода и топлинна
енергия в общ размер от 281,67 лв., която сума следва да бъде заплатена изцяло от
ответниците, тъй като през посочените месеци между страните е бил налице договор за наем
и ответниците са ползвали имота. Доказа се, че за периода 12.02.2022 г. – 14.03.2022 г. е
потребена електрическа енергия на стойност 61,67 лв., която също е заплатена от ищцовата
страна след прекратяване на наемното правоотношение, поради което следва да бъде
възстановена от ответниците.
За периода 15.03.2022 г. – 13.04.2022 г. за процесния имот е начислена електрическа
енергия в размер на 32,31 лв. Съдът счита, че ответниците не следва да отговарят за цялата
тази сума, тъй като между 06.04.2022 г. и 13.04.2022 г. не са били наематели на процесния
имот, не са ползвали същия. В случая размерът на този дълг следва да се определи по реда
на чл. 162 ГПК, като се приеме, че ответниците дължат на ищеца сумата от 23,69 лв. за
периода 15.03.2022 г. – 05.04.2022 г. /общо 22 календарни дни/.
По отношение на заплатената от ищцовата страна сума от 406 лв. за годишна
3
корекция на отчетената топлинна енергия в имота и дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. отново следва да се приеме, че ответниците не трябва да
отговарят в пълен размер, тъй като в периода 01.05.2021 г. – 07.05.2021 г. и 06.04.2022 г. –
30.04.2022 г. не са били наематели на имота. Размерът на дълга отново следва да се
определи по реда на чл. 162 ГПК, като се приеме, че ответниците дължат на ищеца сумата от
300 лв. за периода 08.05.2021 г. – 05.04.2022 г. /общо 333 календарни дни/.
В обобщение на гореизложеното, следва да се приеме, че по делото се доказва, че
през периода, през който между страните е било налице наемно правоотношение и
ответниците са обитавали имота, ответниците не са заплатили разходи за топлинна енергия,
електрическа енергия и вода в общ размер от 667,03 лв. Относно претенцията към етажната
собственост, по делото, от представената разписка се установява, че ищцата е заплатила на
24.4.2022г., в полза на ЕС сумата 84 лева, като основание е вписано за месеци 10, 11,
12,2021г. и 1-3.2022г. Тъй като по смисъла на §1,т.5 ДР към ЗУЕС, наемателите имат
качеството „обитатели“, и задължението, съгласно чл.6 ЗУЕС да заплащат разходите за
управление и поддръжка на ЕС, то това вземане на ищеца би било дължимо, но ако същото
е установено по делото. Неясно от разписката е какви вземания към ЕС е платила ищцата, и
дали не е заплатила разходи по чл.6,ал.1,т.9 ЗУЕС, които се дължат от собственика.Отделно
от това, тези разходи в полза на ЕС са и недоказани – с решение на ОС на ЕС, за размер и
основание.
Съобразно уговорките между страните и направеното от ищеца изявление, от
горепосочената сума следва да се прихване заплатения от ответниците депозит в размер на
500 лв. и да се приеме, че същите дължат на ищцовата страна сума в размер на 167,03 лв.
Тази сума следва да бъде заплатена от ответниците разделно, поравно – по 83,51 лв., тъй
като не е налице солидарност между тях. Съгласно чл. 121, ал. 1 ЗЗД освен в определените
от закона случаи солидарност между двама или повече длъжници възниква само когато е
уговорена, а в настоящия случай липсва както изрична правна норма, така и уговорка в
договора за наем за солидарност между наемателите. Основанието за получаване на сумата
от ищцата е договорно основание, като в представения договор солидарна отговорност за
задълженията за консумативни разноски за имота не е предвидена / чл.13/. С оглед
изложеното, съдът следва да отхвърли изцяло иска за солидарното им осъждане, като осъди
всеки да заплати по ½ от сумата, за която искът е основателен, тъй като сумата е в рамките
на заявената за солидарно осъждане, – така изрично решение на ВКС по гр.дело № 570/2011
г.,ІV състав, по чл.290 ГПК, в което е посочено, че :“Ако ищецът /ищците/ подържат
искането за солидарно отсъждане, тогава при липса на солидарност, съдът дължи
произнасяне с акта по същество, с който, като установи същността на спорното
правоотношение, отхвърли претенцията за солидарно получаване /плащане/ на исковата
сума и съответно се произнесе с отделни диспозитиви по отделните субективно съединени
претенции.“ В тежест на ответниците беше да докажат, че се заплатили претендираните
суми, но доказателства в тази насока не са ангажирани, а представените разписки касаят
предишни периоди.
С оглед изложеното, искът е основателен за сумата от общо 167,03 лева, дължими по
равно от ответниците, а за горницата следва да се отхвърли.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни.
Ищцовата страна е сторила разноски от 500 лева платено адвокатско възнаграждение
и 50 лв. заплатена държавна такса. Съдът намира за основателно направеното от
ответниците възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на ищцата. Заплатеният
хонорар от 500 лв. надвишава със 100 лв. минимално предвидения в чл. 7, ал. 2, т. 1 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в
относимата му редакция, като предвид защитавания материален интерес, фактическата и
правна сложност на делото и процесуалните действия, извършени от упълномощения от
4
ищцата адвокат, съдът намира, че заплатеният хонорар следва да бъде намален до 400 лв.
Съобразно уважената част от иска, ответниците следва да заплатят на ищцата сумата от
183,05 лв., или по 91,52 лв. всеки от тях. Следователно, заедно с главницата, в основателната
й част, всеки ответник дължи 116,52 лева разноски на ищцата.
Ответната страна претендира разноски, но такива не следва да се присъждат, тъй
като не е представила доказателства за реалното им заплащане.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. И. К. ЕГН ********** с адрес град София,
ж.к.Разсадник – Коньовица, блок 81, вход Б, ап.75 иск против Д. А. Д., ЕГН: ********** и Е.
Я. Я., ЕГН: ********** за солидарното им осъждане да заплатят сумата 365 лева – остатък
за консумативни разноски за месеци 2.2022г.и 3.2022г. и изравнителна сметка от 31.7.2022г.
на „Топлофикация София“ ЕАД.
ОСЪЖДА Д. А. Д., ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ж. к. „Сердика“, бл. 22, вх. Д,
ап. 111, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, да заплати на М. И. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж. к. „Разсадника – Коньовица“, бл. 81, вх. Б, ап. 75 сумата от 83,51 лв.,
представляваща стойност на потребена вода и топлинна енергия в нает имот за месеци
февруари и март на 2022 г., потребена електрическа енергия в нает имот в периода
12.02.2022 г. - 05.04.2022 г., както и годишна корекция на отчетената топлинна енергия в
нает имот и дялово разпределение за периода 08.05.2021 г. – 05.04.2022 г., заедно със
законната лихва от 01.12.2022 г. до плащането, и сумата 116,52 лева разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 182,50лева и за задълженията за доставена до наетия имот електрическа енергия
за периода 06.04.2022 г. – 13.04.2022 г., за годишна корекция и дялово разпределение
относно периода 01.05.2021 г. – 07.05.2021 г. и 06.04.2022 г. – 30.04.2022 г., като и за
разходи за етажната собственост за месеци февруари и март на 2022 г., като неоснователен.
ОСЪЖДА Е. Я. Я., ЕГН: ********** с адрес: гр. София, ж. к. „Сердика“, бл. 22, вх. Д,
ап. 111, на основание чл. 232, ал. 2 ЗЗД, да заплати на М. И. К., ЕГН: **********, с адрес:
гр. София, ж. к. „Разсадника – Коньовица“, бл. 81, вх. Б, ап. 75 сумата от 83,51 лв.,
представляваща стойност на потребена вода и топлинна енергия в нает имот за месеци
февруари и март на 2022 г., потребена електрическа енергия в нает имот в периода
12.02.2022 г. - 05.04.2022 г., както и годишна корекция на отчетената топлинна енергия в
нает имот и дялово разпределение за периода 08.05.2021 г. – 05.04.2022 г., заедно със
законната лихва от 01.12.2022 г. до плащането, и сумата 116,52 лева разноски по делото,
като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над уважения размер до пълния предявен
размер от 182,50лева и за задълженията за доставена до наетия имот електрическа енергия
за периода 06.04.2022 г. – 13.04.2022 г., за годишна корекция и дялово разпределение
относно периода 01.05.2021 г. – 07.05.2021 г. и 06.04.2022 г. – 30.04.2022 г., като и за
разходи за етажната собственост за месеци февруари и март на 2022 г., като неоснователен.
Сумата е платима по банкова сметка: BG13BPBI79401043905802.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5