РЕШЕНИЕ
№ 95
гр. Ихтиман, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Радослава М. Й.
като разгледа докладваното от Радослава М. Й. Частно наказателно дело №
20251840200194 по описа за 2025 година
Районна прокуратура – Самоков, ТО-Ихтиман е внесла искане за образуване на
производство за задължително настаняване на лечение в специализирано медицинско
заведение, в което да бъде назначена съдебно-психиатрична експертиза на Д. П. П. от с. В.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа искането.
Осв. П. в присъствието на служебния си защитник адв. Г. отрича да страда от някакво
заболяване и да се нуждае от лечение.
Вещите лица – д-р Д. Й. и психолог Н. М., представят съдебно-психиатрична и
психологична експертиза, според която П. страда от психично заболяване и се нуждае от
задължително настаняване на лечение по смисъла на чл. 155 от Закона за здравето, тъй като
би могло да е опасна за своите и на околните здраве и живот.
Служебният защитник на осв. П. – адв. Г., е на становище, че искането на Районна
прокуратура – Самоков, ТО-Ихтиман е основателно, тъй като с нежеланието си да се лекува
е опасна за своето здраве и живот.
Съдът, като обсъди събраните гласни и писмени доказателства, съобразно чл. 14 от
НПК приема за установено следното:
От показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели – Г. П. /майка
на освидетелстваната/ и С. П. /сестра на освидетелстваната/ се установява, че Д. не приема
предписаните й лекарства и от 2024 г. състоянието я се влошило – говори си сама, занижила
е личната си хигиена, прекъснала социалните си контакти. Според св. С. П. кметът на с. В. я
уведомил, че е изскачала пред движещи се автомобили.
Съдът доби непосредствено впечатление от състоянието на П., която макар и да е
ориентирана за време и място, отрича да страда от психиатрично заболяване и да се нуждае
от лечение.
От заключението на комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза се
1
установява, че осв. П. страда от параноидна шизофрения. Според вещите лица
непровеждането на лечение може да доведе до прогресивно влошаване на състоянието.
В съдебно заседание вещите лица поддържат експертното си заключение относно
заболяването на осв. П., като твърдят, че пълното отричане и неосъзнаване на болестта
предполага задължително лечение в стационарна форма, тъй като би могла да бъде опасна за
себе си и за околните. Според заключението на експертизата осв. П. предвид състоянието си
би могла да дава информирано съгласие за лечението си.
С оглед изложените факти, съдът достигна до следния извод:
Съгласно чл. 146 от Закона за здравето лица с психични разстройства, нуждаещи се от
специални здравни грижи, са: 1. психичноболни с установено сериозно нарушение на
психичните функции (психоза или тежко личностно разстройство) или с изразена трайна
психична увреда в резултат на психично заболяване; 2. лица с умерена, тежка или дълбока
умствена изостаналост или съдова и сенилна деменция.
От своя страна хипотезата на чл. 155 от Закона за здравето предвижда на задължително
настаняване и лечение да подлежат лицата по чл. 146, ал. 1, т. 1 и 2, които поради
заболяването си могат да извършат престъпление, което представлява опасност за близките
им, за околните, за обществото или застрашава сериозно здравето им.
От събраните в хода на производството доказателства се установи, че са налице
медицинските, социалните и юридическите критерии за прилагане на задължителни
медицински мерки за лечение на осв. П.. Тя е лице от кръга на визираните в чл. 155 ЗЗ –
лица подлежащи на задължително настаняване и лечение, тъй като страда от психично
разстройство по смисъла на чл. 146, ал. 1 от Закона – от параноидна шизофрения.
С оглед становището на вещите лица и предвид състоянието на освидетелстваната,
съдът приема, че П. следва да бъде подложена на задължително стационарно лечение за срок
от три месеца в ДПБ Карлуково. Това е така поради липсата на осъзнаване за наличието на
болест и обстоятелството, че близките й не биха могли контролират поведението й и да
следят стриктното изпълнение на предписаното лечение, поради което съществува сериозен
риск от прогресивно влошаване на състоянието на П., вследствие на което та би била
опасна, както за себе си, така и за околните.
С оглед заявеното от на вещото лице, следва да бъде определена Г. П. за лице, което да
дава информирано съгласие за провежданото лечение.
На основание чл. 163, ал. 2 от Закона за здравето и предвид състоянието на
освидетелстваната, съдът намира, че следва да постанови незабавно изпълнение на
решението, като обжалването не спира неговото изпълнение
Водим от изложеното, съдът
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на основание чл. 155 от Закона за здравето на задължително
настаняване и стационарно лечение в ДПБ Карлуково Д. П. П. от с. В. за срок от три
месеца.
Определя Г. А. П. за лице, което да дава информирано съгласие за неговото лечение.
ПОСТАНОВЯВА незабавно изпълнение на решението.
Решението подлежи на обжалване и протест в 7-дневен срок, считано от днес, пред
Софийски окръжен съд, като обжалването не спира изпълнението му.
2
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
3