№ 10192
гр. София, 16.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.
ДРАНЧОВСКА
като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА
Гражданско дело № 20211110141345 по описа за 2021 година
намира следното:
По делото са постъпили молби от 31.01.2023 г. от ищцата Х. Б. А. и от процесуалния й
представител адв. Н И И за допълване на постановеното по делото решение от 09.01.2023 г.
в частта за разноските. В молбите са наведени доводи, че съдът следва да се произнесе и по
разноските, направени в заповедното производство, като на страната следва да бъдат
присъдени направените разноски за държавна такса от 25 лв., респ. на процесуалния й
представител следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 ЗА
за осъществено процесуално представителство по заповедното дело в размер на 360 лв.
Ответникът „... намира молбата за частично основателна, като счита, че на ищцовата страна
действително се дължат разноски и за заповедното производство, но навежда възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Исканията по чл. 248 ГПК са направено в законоустановения срок (двуседмичният срок за
обжалване на решението), поради което се явяват процесуално допустими. Разгледани по
същество, същите са частично основателни.
Съобразно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение №
4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. В
настоящия случай в постановеното съдебно решение липсва произнасяне по отношение на
направените от ищеца-заявител разноски в заповедното производство, поради което
съдебният акт следва да бъде допълнен и съобразно изхода на спора ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищцата държавната такса за разглеждане на заявлението по чл.
410 ГПК в размер на 25 лв. На страната се дължи и възнаграждение за осъщественото
1
процесуално представителство, което на основание чл. 38, ал. 2 ЗА следва да бъде
определено от съда и присъдено директно на процесуалния представител. Настоящият
съдебен състав намира, че същото може да се определи от съда и под минимумите на
Наредба № 1/2004 г., предвид задължителната съдебна практика на СЕС – решение на СЕС
по дело № С-427/16, според което възнагражденията по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. имат характер на
хоризонтално определяне на минимални тарифи от сдружение на предприятия и
придържането към тях би довело до ограничаване на конкуренцията в рамките на
вътрешния пазар в нарушение на чл. 101 § 1 ДФЕС, ако същото не е необходимо за
постигането на определена легитимна цел. В случая определянето на минимален хонорар от
360 лв. за процесуално представителство по заповедното производство ще доведе до
осъждане на насрещната страна да плати прекомерно възнаграждение (надхвърлящо три
пъти размера на присъденото вземане, като се съобрази и обстоятелството, че процесуалното
представителство в заповедното производство се изразява единствено в попълване на
заявление по утвърден образец, като в рамките на последвалото исково производство е
осъществена реалната процесуална защита на страната, за която е присъдено отделно
възнаграждение), което не съответства на защитавания по правило от нормативната уредба
(в това число и подзаконовата такава под формата на наредби) обществен интерес и не
преследва осъществяването на определена легитимна цел, а обслужва единствено частния
интерес на определена професионална прослойка в обществото. Ето защо настоящият
съдебен състав намира, че съответният на осъществената процесуална защита по
заповедното дело размер на адвокатското възнаграждение е 150 лв., като посочената сума
следва да бъде присъдена директно на процесуалния представител.
С оглед на изложеното, съдебното решение следва да бъде допълнено в посочения смисъл,
като в останалата част молбата на адв. Илчев следва да бъде отхвърлена.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248 ГПК решение № 403 от 09.01.2023 г., постановено по гр.д.
№ 41345/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 26 състав, в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, б.. (. А), .., ..,
да заплати на Х. Б. А., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, .., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 25 лв., разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „...” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, б.. (. А), .., ..,
да заплати на адвокат Н И И, ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 38,
ал. 2 ЗА сумата от 150 лв., разноски в заповедното производство за адвокатско
възнаграждение.
ОТХВЪРЛЯ молбата на адв. Н И от 31.01.2023 г. в останалата част.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
2
двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3