№ 20799
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110122613 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
„Топлофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу М. Ц. С. за сумата от 1541,38 лева - цена на доставена топлинна енергия за период
от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. до имот на адрес: гр. София, ж.к. „Я*“, бл.22, вх.Б, ет.2, апартамент,
аб. № 27887, ведно със законна лихва от 28.04.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до
окончателното плащане, за сумата 240,36 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху последната главница за период от 15.09.2020г. до 29.03.2023г., за сумата от 38,91 лева - цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.03.2020г. до 30.04.2022г., ведно със
законна лихва от 28.04.2023г. (дата на подаване на исковата молба) до окончателното плащане и за
сумата 7,16 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
период от 16.05.2020г. до 29.03.2023г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Бруната“ ООД (настоящо наименование „Далсия“). Консумираната топлинна енергия се
заплащала на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни
сметки след отчитане показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за
плащане на цената на доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на
цената за извършена услуга дялово разпределение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете по основание и размер. Не било ясно на какво основание се претендират процесните суми.
По приложените по делото доказателства било видно, че радиаторите на процесния апартамент са
затапени, т.е. в жилището не се ползвала топлоенергия от доставчка.
Третото лице – помагач „Бруната“ ООД (настоящо наименование „Далсия“) не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
1
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
В тежест на ищеца е да докаже, че ответникът е собственик или носител на вещно право на
ползване върху процесния имот или на друго основание са сключили договор за доставка на ТЕ с
ищеца, че през процесния период ищецът е доставял топлинна енергия в процесния имот и
стойността на доставената ТЕ.
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
От приетия като доказателство нотариален акт за покупка на апартамент по чл.55 ЗПИНС № 40
том III, дело № 342/1964г., обсъдено заедно с решение № 1 от протокол № 5/22.01.1992г. на СОС за
применуване на ж.к. „Ленин“ на ж.к.“Я*“ (исмо от СО – р- н „Средец“ – л.17), се установява, че
С.Ц.С. е признат за собственик на процесния имот. От приетия като доказателство нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка № 196, том IV, дело №
575/84г. се установява, че С.Ц.С. е прехвърлил на сина си Ц.С.С. ½ ид.ч. от процесния апартамент,
състоящ се от две стаи, хол, кухня, баня, тоалетна, като С.Ц.С. и съпругата му З.Н.С. са запазили
правото си да ползват до края на живота си източната стая, хола и сервизните помещения.
От прието като доказателство удостоверение за наследници на С.Ц.С. се установява, че същият
е починал през 2005г. и негови наследници по право на заместване (чл.10, ал.1, вр. ал.3 ЗН) са
С.П.С. и Д.П.С. – деца на починалия преди наследодателя негов син П.С.С. и сина му Ц.С.С.. След
смъртта на С.Ц.С. правата върху имота са следните : С.П.С. и Д.П.С. – по 1/8 ид.ч. и Ц.С.С. – ¼
ид.ч. Ц.С.С. е починал на 22.05.2011г. и негови наследници са съпругата му Е.М.С. и децата му М.
Ц. С. и А. Ц. С.. В удостовeрението за наследници на С.Ц.С. е посочена и съпругата му З.Н.С.,
родена на 24.02.1925г. с адрес : Руска федерация, като няма отбелязване за дата на смърт.
Съдът приема, че с описания договор за прехвърляне на имот срещу задължение за гледане и
издръжка от 1984г. ½ ид.ч. от имота е била придобита от Ц.С.С. и Е.М.С. при условията на
съпружеска имуществена общност – чл.13, ал.1 СК (обн., ДВ, бр. 23 от 22.03.1968 г., в сила от
22.05.1968 г., отм.). При това след смъртта на Ц.С.С. съпружеската имуществена общност върху ½
ид.ч. от имота е прекратена, като частите на съпрузите са равни – чл.27, ал.1, вр. чл.44, т.1 вр. чл.28
СК. Следователно общо ½ ид.ч. от имота ( ¼ ид.ч. при прекратяване на СИО и ¼ ид.ч. по
наследство от С.Ц.С.) е преминала в наследството на Цветан Станков и е наследена от съпругата и
децата му при равни части (чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН), като М. Ц. С. и А. Ц. С. са придобили по 1/6
ид.ч. (1/3 от 1/2) от имота, а Е.М.С. е станала собственик на 5/12 ид.ч. от имота (1/6 ид.ч. по
наследство на съпруга й и ¼ ид.ч. при прекратяването на СИО).
Предвид горното след смъртта на Ц.С.С. правата върху имота са както следва : С.П.С. и Д.П.С.
– по 1/8 ид.ч., ответникът М. Ц. С. и А. Ц. С. - по 1/6 ид.ч. и Е.М.С. - 5/12 ид.ч.
Като доказателство по делото е приет и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 62 том
VI, рег. № 30925 дело № 1004 от 2011г., с който на 28.10.2011г. Л.Д.С., С.П.С. и Д.П.С. са дарили по
4/54 ид.ч. всеки един от тях или общо 12/54 ид.ч. от имота на ответника М. Ц. С.. Съдът приема, че
сделката няма вещно – прехвърлнителен ефект по отношение от прехвърлените от Л.Д.С. 4/54 ид.ч.
от имота (съпруга на П.С.С. видно от удостоверение за наследници на последния), защото същата
не е придобила права върху имота, след като към датата на смъртта на общия наследодател -
С.Ц.С., неговият син - П.С.С. е бил починал и по право на заместване делът на Павел С. Станков от
наследството на баща му се наследява само от низходящите, не и от неговата съпруга – арг. чл.10,
ал.1, вр. ал.3 ЗН. При това доколкото никой не може да прехвърли права, които не притежава,
следва, че доколкото Л.Д.С. не е притежавала права върху имота, тя не може да прехвърли 4/54
ид.ч. от имота на ответника М. С.. При това от договора за дарение на ответника М. С. са
прехвърлени общо 8/54 ид.ч. от имота от страна на С.П.С. и Д.П.С., които по наследство са
2
притежавали по 1/8 ид.ч. от имота.
Предвид горното от доказателствата по делото следва, че ответникът М. С. е придобил общо
17/54 ид.ч. от имота (8/54 по дарение и 1/6 по наследство). При установените собственически права
върху имота в посочения обем – 17/54 ид.ч., ответникът има качеството на клиент на ТЕ за битови
нужди и съдът приема, че между страните е възникнало облигационно правоотношение по договор
за продажба на ТЕ за битови нужди, която се извършва при публично известни Общи условия на
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ,
като през процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР.
От приетото заключение по съдебно – техническа експертиза, се установява, че процесният
имот е топлоснабден и че в сградата - етажна собственост, в която се намира имотът,
разпределението на топлинна енергия става по системата на дялово разпределение съгласно чл.139
ал.1 ЗЕ. Установява се още, че консумираната топлинна енергия е заплащана чрез месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска в края на
отоплителния сезон - чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ. Месечната дължима сума за топлинна енергия се формира
от ищеца - продавач на топлинна енергия, въз основа на прогнозен дял (съответния дял за имота от
консумираната топлинна енергия през предходния отчетен период). След отчет на средствата за
дялово разпределение търговецът, който извършва дяловото разпределение, изготвя изравнителна
сметка, която отчита разликата между прогнозното и действително потребеното количество
топлоенергия и продавачът изготвя фактура за потребеното количество топлинна енергия за
отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Така за съответния отчетен период се
отчита реално доставеното количество топлинна енергия и съобразно начислените до този момент
суми по прогнозна консумация се определя сума за доплащане или сума за възстановяване на
купувача - клаузата на чл.32 от ОУ, действали през процесния период.
Според заключението на вещото лице през процесния период в имота е не е ползвана топлинна
енергия (ТЕ) за отопление на имот и такава не е била начислявана, защото радиаторите в жилището
са затапени/демонтирани. Въпреки че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в
имота, ответникът е останал клиент на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация – арг.
чл.153, ал.6 ЗЕ. Вещото лице е заключило, че в имота е начислявана ТЕ за подгряване на вода и ТЕ,
отдавана от сградната инсталация. Потреблението на топла вода е извършвано въз основа на реален
отчет на показанията на 1 бр. технически изправен и узаконен водомер. В заключението е
направена констатация, че дяловото разпределение през процесния период е извършвано
съобразно действащата през периода нормативна уредба.
Вещото лице е заключило, че стойността на реално потребеното количество топлоенергия за
процесния период е в размер на сумата от 1541,45 лева, формирана като разлика между
фактурираните задължения през процесния период по прогнозна консумация в размер от 1606,56
лева и резултатът от изравнителните сметки, който е сума за възстановяване в размер на 65,11 лева.
Плащане на задълженията не се твърдят и не се установяват.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
3
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е
издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за
процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
240,36 лева.
Предвид установения обем на притежаваните от ответника собственически права върху имота
– 17/54 ид.ч., то размерът на задълженията на ответника са следните : главно задължение – 485,27
лева и акцесорно задължение – 75,66 лева. При това искът за главното вземане следва да се уважи
до размер от 485,27 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за
акцесорното вземане следва да се уважи до размер от 75,66 лева и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение - чл.22,
ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на претендираната сума.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото
клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени
по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати сумата за дялово
разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се доказа клиентът
на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди завеждане на
делото.
Предвид притежавания обем права върху имота ищецът отговаря за главното задължение до
размер на сумата от 12,25 лева (17/54 от 38,91 лева). При това искът за главното вземане следва да
се уважи до сумата от 12,25 лева, ведно със законната лихва от подаване на исковаата молба до
окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер. Искът за
акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Само ищецът е поискал присъждане на разноски, като той има право на такива съразмерно с
уважената част от исковете. При пълен размер на разноските на ищеца от 483,11 лева (държавна
такса за предявяване на исковете, депозит за вещо лице, държавна такса за издаване на съдебни
удостоверения и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100
лева съгласно чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа
сложност на делото) съразмерно се следват разноски в размер на 151,50 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Ц. С., ЕГН **********, адрес : гр. К., ул. „Ц.“ № 10, да плати на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23
Б, на основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 485,27 лева - цена на
4
доставена топлинна енергия за период от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. до имот на адрес: гр. София,
ж.к. „Я*“, бл.22, вх.Б, ет.2, апартамент, аб. № 27887, ведно със законна лихва от 28.04.2023г. (дата
на подаване на исковата молба) до окончателното плащане, сумата 75,66 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху последната главница за период от 15.09.2020г. до
29.03.2023г. и сумата от 12,25 лева - цена на извършена услуга за дялово разпределение за период
от 01.03.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва от 28.04.2023г. (дата на подаване на
исковата молба) до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за топлинна енергия за
разликата до пълния предявен размер от 1541,38 лева, иска за обезщетение за забава в размер на
законната лихва за разликата до пълния предявен размер от 240,36 лева, иска за цена за услуга
дялово разпределение за разликата до пълния предявен размер от 38,91 лева, както и изцяло иска за
сумата 7,16 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху цена за услуга дялово
разпределение за период от 16.05.2020г. до 29.03.2023г.
ОСЪЖДА М. Ц. С., ЕГН **********, адрес : гр. К., ул. „Ц.“ № 10, да плати на “Топлофикация
София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23
Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 151,50 лева - разноски.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ищеца -
„Даслия“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр. София, бул. „Братя
Бъкстон“ № 85.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5