Решение по дело №1918/2020 на Административен съд - Варна

Номер на акта: 1904
Дата: 17 декември 2020 г. (в сила от 13 януари 2021 г.)
Съдия: Димитър Димитров Михов
Дело: 20207050701918
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 26 август 2020 г.

Съдържание на акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

гр. Варна, 17.12.2020г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ВАРНА, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и четвърти ноември две хиляди и двадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР МИХОВ

 

при участието на секретаря Нина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Димитър Михов административно дело № 1918/2020г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с на чл.215, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ).

Образувано е по жалба на Басейнова дирекция „Черноморски район“ /БДЧР/, БУЛСТАТ ***, представлявана от Директора Д К срещу Заповед № 173/06.07.2020г. на Заместник кмета на Община Варна, с която е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за урегулиран поземлен имот /УПИ/ ***„за търговия и жил. стр.“, кв.***и улична регулация от о.т. ***до о.т.***, по плана на кв.“Изгрев“, гр. Варна.

С жалбата се изразяват доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, поради противоречието й с материалния закон. Твърди се, че заповедта е издадена в нарушение на забраните по чл.143, т.1 и т.2 от Закона за водите. Според жалбоподателя посоченото разположение на уличната регулация във „Франга дере“ представляващо поземлен имот с идентификатор ***е част от водно тяло с код ВGR100L001- „Варненско езеро, вписан в КККР и в КВС с НТП – дере, публична държавна собственост и отразено като воден обект в ГИС и база данни на БДЧР. С тези доводи се иска отмяна за заповедта.

Ответникът – Заместник кмет на Община Варна, чрез процесуалния си представител главен юрисконсулт С., оспорва жалбата. Изразява становище за правилност и законосъобразност на оспорената заповед. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Направено е искане за присъждане в минимален размер на адвокатско възнаграждение на ответната страна.

 

Заинтересованите страни – М.К., Е.К.,***, П.Г., не изразяват становище по жалбата.

Заинтересованата страна Д.К. оспорва жалбата.

Административен съд гр. Варна, след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

С депозирано заявление вх. № АУ029786ПР/26.03.2015г., Д.К. и М.К. са заявили искане за допускане /разрешаване/ на изработване на ПУП-ПРЗ за ПИ ***, кв.***по плана на кв.“Изгрев“. Заявлението е разгледано на заседание на Експертния съвет по устройство на територията при Община Варна, който е дал положително становище, обективирано в т.8 от Протокол № 12/14-15.04.2015г. Със Заповед № 261/02.06.2015г. на Главния архитект на Община Варна е разрешено изработването на проект за Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за ПИ ***, кв.***по плана на кв.“Изгрев“, гр.Варна. Въз основа на посоченото и съобразно административна преписка № АУ 029786 ПР_015 ПР/18.04.2019г. зам. кмета на Община Варна е издал оспорената в настоящото производство заповед. По делото са представени административната преписка, в т.ч. обяснителна записка, удостоверение за приемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-123740-29.05.2019г. за обект ***, инвестиционен проект /фаза предварителен проект/, хидроложки доклад, писма, скици.

Горната фактическа обстановка, по същество безспорна между страните, съдът приема за установена въз основа на писмените доказателства по административната преписка, чийто съвкупен анализ не налага различни изводи.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена пред надлежен съд, в предвидения от закона срок, при наличие у жалбоподателя на правен интерес от оспорването, поради което производството е допустимо. Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:

Заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на установената писмена форма. Същата съдържа всички изискуеми реквизити по чл.59 ал.2 от АПК. Като правно основание за издаване на заповедта административния орган се е позовал на чл.129, ал.2 от ЗУТ, чл.124а, ал.5 от ЗУТ, чл.16, ал.1 от ЗУТ.  С оспорената заповед е одобрен Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за урегулиран поземлен имот /УПИ/ ***„за търговия и жил. стр.“, кв.***и улична регулация от о.т. ***до о.т.***, по плана на кв.“Изгрев“, гр. Варна. В конкретния случай от приложените по делото доказателства е видно, а и между страните не се спори, че УПИ *** граничи с ПИ ***– воден обект, дере, публична държавна собственост. С така установената улична регулация се променят границите на водния обект, като се намалява неговата площ. При издаването на заповедта административния орган не е направил преценка за допустимост спрямо режимите по Закона за водите, като необходимо условие за допускане на изменението. Не е взето под внимание уведомлението на Директора на дирекция „Инженерна инфраструктура и благоустрояване“ обективирано в писмо рег. № АУ029786ПР_009ВН от 16.03.2016г. Ясно изразено е, че с предложеното изменение улицата да се изведе от имот 531 в посока „Франга дере“, изцяло габарита на улицата ще се помести в дерето, при значителна денивелация, поради което предложението е неблагоприятно и технически неизпълнимо при прокарването на комуникацията. Съгласно чл.143, т.1 и т. 2 от Закона за водите, за защита от вредното въздействие на водите се забранява: нарушаването на естественото състояние на леглата, бреговете на реките и крайбрежните заливаеми ивици; намаляването на проводимостта на речните легла, включително чрез баражи и прагове, без съответното разрешително. По делото не е представено становище на Басейнова дирекция „Черноморски район“ съобразно разпоредбата на чл.155, ал.1, т.23 от Закона за водите относно съответствие с плана за управление на риска от наводнения. В тази връзка не представлява индивидуален административен акт, респ. становище приложеното по делото писмо рег. № АУ029786ПР_008ПР на Директора на Басейнова дирекция „Черноморски район“. Не на последно място следва да се отбележи, че в изготвения ПУП относно предвиденото жилищно строителство в УПИ ***са нарушени изискванията на чл.134 и чл.146 от Закона за водите, а именно установената забрана за разполагане на жилищни и вилни сгради и стопански постройки в границите на крайбрежни заливаеми ивици, като строителните граници не са съобразени с обхвата на тези зони. С наложените в разпоредбата на чл.143 от ЗВ забрани се цели гарантиране на обществения интерес и постигане целта на закона установена с разпоредбата на чл.2 от Закона за водите - опазване на здравето на населението.

По изложените съображения, съдът намира оспореният административен акт за незаконосъобразен, който следва да бъде отменен.

Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд – Варна, пети състав

 

Р  Е  Ш  И:

 

 

ОТМЕНЯ Заповед № 173/06.07.2020г. на Заместник кмета на Община гр. Варна за одобряване на Подробен устройствен план /ПУП/ - План за регулация и застрояване /ПРЗ/ за урегулиран поземлен имот /УПИ/ ***„за търговия и жил. стр.“, кв.***и улична регулация от о.т. ***до о.т.***, по плана на кв.“Изгрев“, гр. Варна.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

Съдия: