Р Е Ш Е Н И Е
06.10.2020 г.
Номер 219 2020
година град
Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Кюстендилски административен съд
на петнадесети септември 2020 година
в открито заседание в следния
състав:
Административен съдия: ИВАН
ДЕМИРЕВСКИ
Секретар: Лидия Стоилова
Като разгледа докладваното от съдия Демиревски
Административно
дело № 178 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
В.Л.Д. *** е предявила жалба срещу Решение № 2113-09-1367#3/09.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ -
Кюстендил, с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й против
Разпореждане № ********** от 07.01.2020 г. на длъжностното лице по пенсионно
осигуряване към ТП на НОИ гр. Кюстендил. С цитираното разпореждане, на
основание чл. 68 ал. 1 и ал. 2 и чл. 69б
ал. 2 от КСО е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст. Иска се отмяна на решението и на свързаното с него разпореждане,
поради незаконосъобразност, противоречия с материално правните норми, а именно
§9 ал. 1 от Преходните и заключителни разпоредби на КСО и допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила. В съдебно заседание е направено
искане за изменение петитума на жалбата, като бъде извършено изменение на
квалификацията, зачетена неправилно от ТП на НОИ – Кюстендил за трета
категория, като за периода 07.02.1984 г. до 29.09.2018 г., трудовият стаж
придобит на длъжността „машинист вентилационни уредби“, бъде признат спрямо
действителната му категория, а именно втора категория по чл. 7а от ПКТП, да се
признае за установено, че процесния стаж, придобит в надземния комплекс при
подземни рудници Бобов дол и че длъжността „машинист вентилационни уредби“ е
със съдържание и трудови функции, обслужващи дейността на мината. Иска се допускане
разпит на свидетел при режим на довеждане, както и назначаване на съдебно - икономическа
експертиза. Претендира разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Директорът
на ТП на НОИ гр. Кюстендил, се представлява по делото от гл. юк. А.. Моли да се
отхвърли оспорването и да се потвърди решението на Директора на ТП на НОИ гр.
Кюстендил като правилно и законосъобразно. Претендира разноски по делото.
Първоначалното административно
производство е започнало със Заявление вх. № 2113-09-1367/27.12.2019 г. на В.Л.Д.
с искане да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
69б ал. 2 т. 2 от КСО. Към датата на подаване на заявлението В.Д. има навършени
54 години 04 месеца и 04 дни и зачетен осигурителен стаж до 29.10.2019 г. от III-та категория труд – 35 години 10 месеца 23 дни. Действителния
осигурителен стаж на Д. е 34 години 09 месеца и 23 дни. С Разпореждане № **********/07.01.2020
г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ гр. Кюстендил на В.Д.
е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
69б ал. 2 от КСО, тъй като няма 15 години осигурителен стаж от втора категория и
по чл. 68 ал. 1 и ал. 2 от КСО, тъй като същата няма необходимата възраст 61
години и 04 месеца. Жалбоподателката, при подаване на заявлението, е представила
два броя трудови книжки, Удостоверение УП-15 за брутния доход с нечетлив изходящ
номер и разпореждане от 29.10.2018 г.
Разпореждане № **********/07.01.2020
г. е било обжалвано пред Директора на ТП на НОИ и е потвърдено с Решение № 2113-09-1367#3/09.03.2020 г. С обжалваното решение Директорът на ТП на
НОИ – Кюстендил е приел за неоснователно от фактическа и правна страна искането
на Д. да бъде признат положения от нея труд като такъв от втора категория за
времето от 07.02.1984 г. до 31.12.1999 г., положен на длъжност „машинист
вентилационни уредби“ в Мини „Бобов дол“ ЕАД гр. Бобов дол.
Жалбоподателката е субект на
правото на съдебно оспорване, упражнила е правото си надлежно, жалбата е
постъпила в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК и в този смисъл е допустима.
С Разпореждане № № **********/07.01.2020
г. длъжностното лице по пенсионното осигуряване е постановило незаконосъобразен
акт. Неправилно е приложил материалния закон
и Директорът на ТП на НОИ гр. Кюстендил в оспореното Решение № 2113-09-1367#3/09.03.2020
г., отхвърляйки оспорването на г-жа Д. срещу разпореждането.
Представените по делото
доказателства, а именно документите, представени със Заявление №
2113-09-532/19.06.2019 г., касаещи трудовия и осигурителен стаж, не са оспорени
по реда на чл. 193 от ГПК от страните. В тях се съдържат данни както за
продължителността на трудовия стаж придобит на съответното място, така и
отрасъла на дейността, т.е. начинът на установяване на длъжността, на която е
положен трудовия стаж и неговата продължителност, в съответствие с чл. 40 ал. 1
от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. При липса на открито
производство по реда на чл. 193 от ГПК по оспорване на вписването, съдът е
длъжен да приеме с оглед обвързващата доказателствена сила на официалните
документи, че вписаните в тях факти са се осъществили.
В случая, правният спор се свежда
до това дали положения от Д. труд в периода 07.02.1984 г. до 29.09.2018 г. е
втора категория, а не както е счел административният орган – трета категория
труд.
Съгласно чл. 142 ал. 1 от АПК
съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към
момента на издаването му.
От данните по делото се
установява, че с Разпореждане № **********/07.01.2020 г. длъжностното лице по пенсионното осигуряване е
отказало отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради това,
че г-жа Д. няма трудов стаж от втора категория 15 години, съгласно чл. 69б ал.
1 от КСО, няма необходимия общ осигурителен стаж от първа и втора категория 15
години и няма необходимата възраст 61 години и 04 месеца, съгласно чл.68 ал. 1
и ал. 2 от КСО. Разпореждането е потвърдено с обжалваното решение.
Съгласно чл. 68 ал.1 от КСО право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст за жените през 2019 г. се придобива
при навършване на възраст 61 години и 4 месеца и осигурителен стаж 35 години и 2
месеца.
Съгласно чл. 69б ал. 2 от КСО
мъжете, които са работили 15 години при условията на втора категория труд, през
2019 г. придобиват право на пенсия при навършена възраст 58 години и 4 месеца и
имат сбор от осигурителен стаж и възраст 100 точки, а жените, които са работили
15 години при условията на втора категория труд, през 2019 г. придобиват право
на пенсия при навършена възраст 54 г. и имат сбор от осигурителен стаж и
възраст 94 точки.
Видно от приложения по делото
опис на осигурителен стаж на В.Л.Д., административния орган не е признал
положения от същата труд за периода 07.02.1984 г. до 31.12.1999 г. за втора
категория.
Претенцията на г-жа Д. е, че
осигурителният стаж за периода от 07.02.1984 г. до 29.09.2018 г. в Мини
„Бобов дол" ЕАД гр. Бобов дол и
„Въгледобив Бобов дол „ЕООД е положен
на длъжността „машинист на вентилационна уредба" в минната промишленост и следва да се зачете
във втора категория по точка 7а от Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране ПКТП /отм./. Трудът на работниците в минната промишленост от втора
категория е обхванат в т. 7а от ПКТП /отм./, съгласно
който „трудът на работниците от надземния комплекс към подземните
рудници, мини, минностроителни, тунелни и геологопроучвателни обекти; рудничен
транспорт; ремонтни работници; работници, заети в производството и доставката
на крепителни материали, конструкции и елементи за подземните изработки;
ковачи; огняри, помощник – огняри и сгураджии от рудничните бани; работници в
перални и сушилни на работно облекло от силикозоопасните рудници /обекти/ е от втора
категория.
В съдебно заседание проведено на
15.09.2020 г. е разпитана свидетелката К.К.С., която е работила заедно с
жалбоподателката на същото място и в период от време, в по-голямата си част,
който се претендира по делото. От показанията на свидетелката става ясно, че Д.
е работила в оспорения период като машинист на вентилаторна уредба. Работното
място е било при трудни условия на труд, подробно описани от свидетелката.
По делото е назначена и съдебно -
икономическа експертиза от заключението, на която се установява, че
жалбоподателката е работила на длъжност „машинист вентилационни уредби“ без
прекъсване и промяна на заеманата длъжност в Рудник Бобов дол и във „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД за периода 07.02.1984
г. до 29.09.2018 г. Основните задължения на Д. са били: „Пускане, спиране, при
нужда задействане на устройството за реверсиране на въздушната струя,
наблюдаване работата на вентилатора и контролно – измервателните уреди,
извършване на профилактични прегледи на цялата уредба, отстраняване на дребни
повреди, вземане на участие при ремонт на вентилационната уредба“. Длъжността
установява необходимост от постоянна и необходима функция – вентилация на
въздуха в подземните шахти, свързана с фунционирането на мината. Мястото на
работа е към надземен минен комплекс на „Мини Бобов дол“ и е обслужвала с
вентилация подземния комплекс на мината. При прегледа на ведомостите, предадени
в архива на НОИ – с. Невестино, област Кюстендил, с осигурител „Рудник Бобов
дол“ се установява, че за периода 07.02.1984 г. до 09.06.2006 г. е записвана
длъжност „машинист вентилационни уредби“, като са заплащани допълнителни
възнаграждения за трудни условия и безплатна храна. При прегледа на ведомостите
и поименните щатни разписания, съхранявани от „Въгледобив Бобов дол“ ЕООД се
установява, че жалбоподателката през целия период е работила на длъжност –
работник обслужващ спомагателни съоръжения „машинист вентилационни уредби“,
както е записано в приложеното копие от заверената трудова книжка. Получавала е
и допълнително възнаграждение за условия на труд и безплатна храна. Не е записвана
категория труд.
Д. е отработила пълни месеци от 07.02.1984
г. до 29.09.2018 г. – осигурителен стаж като машинист на вентилационна уредба в
надземен минен комплекс на „Мини Бобов дол“ и „Въгладобив Бобов дол“ и е
обслужвала с вентилация подземния комплекс на мината. Положения от Д. труд през
цитирания период следва да се зачете за труд втора категория. Към датата на
подаване на заявлението за отпускане на пенсия 27.12.2019 г. В.Д. ще има
придобит осигурителен стаж от втора категория 34 години 07 месеца и 22 дни, при
необходими 15 години осигурителен стаж по условията на втора категория труд и
възраст 54 години 04 месеца 04 дни, от което следва, че съгласно чл. 69б ал. 1
и ал. 2 на Д. следва да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Констатацията на вещото лице е на база наличните към момента писмени
документи – трудов договор № 20250/17.11.1992 г., трудова книжка на В.Л.Д.,
разплащателните ведомости, намиращи се в осигурителния архив в с. Невестино,
длъжностна характеристика за длъжността, допълнителни споразумения за промяна в
заплащането през спорния период; писмо № ТЗ-03-03/27.03.1991 г. от СМЕК Бобов
дол, съгласно ПМС № 43/ДВ, бр. 23/18.03.1991 г./.
Съгласно чл. 40 ал. 1 от Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж установяването на осигурителния стаж се
извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки, с документ по утвърден
образец, издаден от осигурителя и с данните по чл. 5 ал. 4 КСО. Редовно
оформената трудова книжка е официален удостоверителен документ за вписаните в
нея обстоятелствата, свързани с трудовата дейност на работника.
Видно и от показанията на
свидетелката К.С., а също и потвърдено от в.л. в о.с.з. от 15.09.2020 г., трудът
положен от Д. за периода 07.02.1984 до 31.12.1999 г. е бил в надземен комплекс
към подземния рудник в „Мини Бобов дол“ и „Въгледобив Бобов дол“. Вярно е, че
на основание чл. 104 ал. 10 от КСО /ДВ, бр.99/2012 г., в сила от 01.01.2013 г.,
доп. бр. 98 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г./ не могат да се установяват със
свидетелски показания, вредностите и тежестите на труда на лицето през
оспорваните периоди, чрез които да се мотивира категория труд. Наред с
разпоредбата на чл. 104 ал. 10 от КСО и с разпоредбата на чл. 164 ал. 1 т. 2 от ГПК е въведена забрана и е недопустимо да се опровергава съдържанието на
официален документ със свидетелски показания. В случая обаче, свидетелските
показания потвърждават изложеното от в.л. С. и отразеното в трудовата книжка.
Воден от горното и от всички останали доказателства по делото, съдът приема, че
трудът положен от Д. за оспорения период е бил от втора категория.
Административният орган, който
излага противоположна теза, тълкува стеснително материалноправни норми на чл.
7а от ПКТП /отм./, което тълкуване се явява неправилно, тъй като ограничава
законово регламентирани права.
По гореизложените съображения,съдът
ще уважи жалбата и ще отмени Решение № 2113-09-1367#3/09.03.2020 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Кюстендил, като върне
преписката на административния орган за ново произнасяне с оглед изложените
мотиви в настоящето решение.
Отказвайки отпускане на лична
пенсия за ОСВ на В.Л.Д. с Разпореждане № **********/07.01.2020 г., длъжностното
лице по пенсионното осигуряване е постановило акт несъобразен с материалния
закон. Неправилно е приложил материалния закон и Директорът на ТП на НОИ гр.
Кюстендил в оспореното Решение № 2113-09-1367#3/09.03.2020 г., отхвърляйки оспорването на г-жа Д. срещу разпореждането.
При проверката по чл. 168 от АПК
не се установиха други отменителни основания по чл. 146 от АПК.
Процесното решение и
контролираното с него разпореждане са постановени от компетентни органи по чл. 117
ал. 1 т. 2 б. “а” и чл. 98 ал. 1 от КСО. Административният акт притежава
необходимото съдържание по чл. 59 ал. 2 от АПК. В производството по издаване на
акта не е допуснато съществено нарушение
на административнопроизводствени правила.
Обжалваното решение съответства
на целта на закона, тъй като е израз на упражнено правомощие при оспорване по
административен ред на съответния административен акт.
Воден от
горното и на основание чл. 172 ал. 2 във връзка с чл. 173 ал. 2 от АПК,
Кюстендилският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение
№ 2113-09-1367#3/09.03.2020 г. на Директора на ТП
на НОИ гр. Кюстендил и потвърденото с него Разпореждане № **********/07.01.2020
г. на длъжностното лице по пенсионното осигуряване при ТП на НОИ гр. Кюстендил,с
което на основание чл. 68 ал. 1, 2 и чл. 69б ал. 2 от КСО е отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и е отхвърлена жалбата на В.Л.Д.
с ЕГН ********** и постоянен адрес: *** и
ИЗПРАЩА преписката на
административния орган за ново произнасяне съгласно тълкуването и указанията
дадени от съда по прилагане на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ гр. Кюстендил,
бул. „България“ № 46 да заплати на В.Л.Д. с ЕГН ********** и постоянен адрес: ***, дължими разноски по
делото в размер на 400 /четиристотин/ лева.
Решението може да се обжалва в 14 - дневен срок от съобщаването му пред Върховния административен
съд.
Решението да се съобщи на
страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: