№ 13361
гр. С., 31.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИЛ. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20221110149391 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от „М. срещу „З.
Ищецът „М. е предявил срещу „З.иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ
за заплащане на сумата от 1566,07 лева, представляваща обезщетение за възстановяване на
вреди на лек автомобил марка „.” с рег. № ., настъпили вследствие на ПТП, реализирано на
15.06.2022г. в гр. С. по вина на водача на лек автомобил „П.” с рег. № ., чиято гражданска
отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответника, ведно със законната
лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда – 09.09.2022г. до
окончателното изплащане на сумата /изменение на иска чрез увеличение на размера му е
допуснато в открито съдебно заседание на 30.05.2023г./.
Ищецът твърди, че на 15.06.2022г. в гр. С., било реализирано ПТП между лек
автомобил „.” с рег. № ., собственост на „М. и лек автомобил „П.” с рег. № .. Виновен за
ПТП бил водачът на лек автомобил „П.”, чиято гражданска отговорност към него момент
била застрахована при ответника. Във връзка с ПТП бил съставен двустранен протокол.
След завеждане на щета от стана на ищеца пред „., последното изплатило обезщетение в
размер на 1197,83 лева. Според ищеца, размерът на нанесените на собствения му автомобил
вреди били в по-голям размер. Поради това моли ответникът да бъде осъден да му заплати
сумата от 1566,07 лева, ведно със законната лихва. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „. е подал отговор на ИМ, в който оспорва същата
по основание и размер. Счита, че с изплащане на сумата от 1197,83 лева, е изпълнило
задължението си да обезщети всички нанесени щети. Прави възражение за прекомерност на
претенцията. Изрично сочи, че не оспорва твърдения механизъм на ПТП и наличие на
застраховка „Гражданска отговорност” за виновния водач на лек автомобил П.” с рег. № .
към датата на ПТП, както и извършеното плащане от негова страна в полза на ищеца в
1
посочения от него размер. Претендира присъждането на разноски. Прави възражение за
прекормерност на претендираното такова от страна на ищеца.
Съдът, след като съобрази събраните по делото доказателства и възраженията на
страните, прие от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ:
Нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ обвързва допустимостта на прекия иск от наличието на
започната процедура по доброволно уреждане на отношенията между пострадалия при ПТП
и застрахователя по задължителна застраховка „ГО на автомобилистите“ и изтичането на
тримесечен срок от предявяването на претенцията пред застрахователя или пред негов
представител – чл. 496, ал. 1 КЗ. Касае се за рекламационен срок, въведен от законодателя с
новия КЗ. Уредбата е повелителна и за спазването на срока съдът следи служебно.
Изтичането на рекламационния срок е предпоставка за възникването на самото право на
пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя на ГО на автомобилистите.
Предвид процесуалното поведение на страните съдът приема за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че от страна на ищеца е отправена писмена
застрахователна претенция към ответника, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от застрахователя, както и
изплащане на обезщетение от ответника в полза на ищеца в размер на 1197,83 лева.
По делото не се твърди и не се установява ответникът да е извършил плащане в
полза на ищеца на застрахователно обезщетение в цялост /в случая се претендира остатък от
претендираната от ищеца сума, който остатък е в размер на 1566,07 лева/, предвид на което
за ищеца не е налице предвидената от нормата на чл. 498, ал. 3 КЗ процесуална пречка,
препятстваща защитата му по исков ред. Ето защо предявените от него искове са допустими.
По иска с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ:
Релевантните факти по иска по чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ са: наличие на договор за
застраховка гражданска отговорност, сключен от ответника, който да покрива риска от
възникване на отговорност за вреди в правната сфера на водача при управление на л.а.
марка „П.” с рег. № . към датата на ПТП; реализиран в хода на действие на същия
застрахователен риск – причинени от застрахованото лице на ищеца имуществени вреди
върху притежаваното от него МПС – лек автомобил „.” с рег. № ., за които застрахованият
отговаря съобразно българското законодателство; отправена от ищеца писмена
застрахователна претенция към ответника, ведно с предоставяне на пълни и точни данни за
банковата сметка, по която да се извършат плащанията от застрахователя; вид и размер на
вредите. Доказателствената тежест за установяване на горните групи факти е за ищеца.
При установяване на горното, в тежест на ответника е да установи в процеса
положителния факт на погасяването на дълга. В тежест на ответника е да обори
презумпцията за вина по чл. 45, ал. 2 ЗЗД на водача на застрахования при него автомобил,
както и да докаже възраженията си.
На осн. чл. 154 ГПК всяка от страните е длъжна да установи фактите, на които
2
основана своите искания или възражения.
С оглед процесуалното поведение на страните съдът приема за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: наличие на договор за застраховка
гражданска отговорност, сключен от ответника, по отношение водача на л.а. марка „П.” с
рег. № . към датата на ПТП; реализиран в хода на действие на същия застрахователен риск –
настъпване на ПТП на 15.06.2022г. в гр. С. с лек автомобил „.” с рег. № . /собственост на
ищеца/, по вина на водача на лек автомобил „П.” с рег. № . поради нарушение на ЗДвП –
неспазване на пътен знак „Б1” – „пропусни движещите се по пътя с предимство”; отправена
от ищеца писмена застрахователна претенция към ответника, ведно с предоставяне на пълни
и точни данни за банковата сметка, по която да се извършат плащанията от застрахователя;
изплащане на обезщетение от ответника в полза на ищеца в размер на 1197,83 лева.
Визираните обстоятелства, освен, че не са спорни между страните, се установяват и
от приобщените по делото: двустранен констативен протокол, опис заключение по щета,
справка от Г., платежно нареждане за сумата от 1197,83 лева.
В тази насока е и заключението на АТЕ, която съдът кредитира изцяло, като
съобрази, че вещото лице е отговорило в пълнота на поставените въпроси.
Вещото лице сочи следния механизъм на ПТП: на 15.06.2022г., около 21,30ч. лек
автомобил „П. 207” с рег. № . се движи по ул. „П.” с посока от магазин „.” и на
кръстовището с ул. „П.”, водачът не пропуска и реализира ПТП с движещия се по ул. „П.”
лек автомобил „. К5” с рег. № ..
Съгласно заключението на АТЕ: от представения механизъм, сравнението на щетите
в описа на застрахователя и отразените в протокола за ПТП видими увреждания, се налага
извода, че щетите по лек автомобил „. К5” с рег. № . се намират в пряка и причинно-
следствена връзка с настъпилото на 15.06.2022г. произшествие в гр. С..
Стойността, необходима за възстановяване на лек автомобил „. К5” с рег. № .,
изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е 2763,90 лева.
Всъщност спорният въпрос между страните е именно стойността, необходима за
възстановяване на увредения лек автомобил. За нея вещото лице сочи, че е 2763,90 лева към
датата на ПТП.
Не се спори между страните, че ответникът е изплатил на ищеца обезщетение в
размер на 1197,83 лева. Т.е., остава непогасена разликата над 1197,83 лева до 2763,90 лева,
или сумата от 1566,07 лева, в какъвто размер е предявен иска /след изменение на размера
му/.
Страните по делото не спорят, че към датата на ПТП застраховател на гражданската
отговорност за причинени при управлението на увреждащото МПС вреди, бил ответникът
по делото.
Със задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите
застрахователят поема да носи риска от настъпване в правната сфера на застрахованите лица
на гражданска отговорност за причинени на трети лица имуществени или неимуществени
3
вреди при управлението или по повод притежаването на МПС. Съобразно чл. 477, ал. 2 КЗ
застраховани лица по договора за застраховка “Гражданска отговорност” на
автомобилистите са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице,
което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното
превозно средство на законно основание. В този смисъл ответникът по силата на сключения
със собственика на увреждащото МПС договор за застраховка “Гражданска отговорност” за
процесния период носи отговорност за причинените при управлението на същия автомобил
вреди на трети лица. Съгласно ал. 3 на чл. 477 КЗ трети лица са всички увредени лица, с
изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди.
Размерът на дължимото от застрахователя по договор за задължителна застраховка
“Гражданска отговорност” се определя от реално причинените от делинквента вреди, но не
повече от договорената застрахователна сума. Съобразно нормата на чл. 492 КЗ,
застрахователната сума по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”
на автомобилистите за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт е 10 000 000 лева за всяко застрахователно събитие, независимо от
броя на пострадалите лица, а за вреди на имущество – 2 000 000 лева за всяко събитие,
независимо от броя на пострадалите лица.
От приетото и неоспорено заключение по изслушаната автотехническа експертиза се
установява, че необходимите средства за ремонта на щетите по застрахованото МПС,
изчислена по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза в размер на 2763,90 лева,
което е над размера на обезщетението, заплатено от ищеца – 1197,83 лева. Неплатена остава
сумата от 1566,07 лева, която се претендира в настоящото производство.
С оглед на това искът по чл. 432, вр. чл. 380 КЗ се явява основателен и следва да
бъде уважен изцяло.
По разноските:
Право на разноски при този изход на спора има ищецът.
Ищецът доказва сторени разноски в исковото производство пред настоящата
инстанция, както следва: 63,00 лева – ДТ, 200,00 лева – депозит за АТЕ; 400,00 лева –
адвокатско възнаграждение.
Възражението на ответната страна за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение е неоснователно, тъй като същото е в минимален размер.
Общите разноски, които доказва ищеца са в размер на 663,00 лева, които следва да
му бъдат заплатени от ответника.
Мотивиран от горното, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „З.с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „С. да плати
4
на „М. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. III” № ., по предявения
иск с правно основание чл. 432, ал. 1, вр. чл. 380 КЗ сумата от 1566,07 лева /хиляда
петстотин шестдесет и шест лева и 07 стотинки/, представляваща обезщетение за
възстановяване на вреди на лек автомобил марка „.” с рег. № ., настъпили вследствие на
ПТП, реализирано на 15.06.2022г. в гр. С. по вина на водача на лек автомобил „П.” с рег. №
., чиято гражданска отговорност към датата на ПТП била застрахована при ответника, ведно
със законната лихва, считано от 09.09.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „З.с ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „С. да заплати на „М. с ЕИК ., със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Ц. III” № ., сумата от 663,00 лева /шестстотин шестдесет и три лева/ - разноски
по делото, сторени в производството пред СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5