Р Е
Ш Е Н
И Е
№
гр. В., ....................г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., VІІ касационен състав,
в публично заседание на двадесет и трети януари две хиляди и двадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ МИЛАЧКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
ТАНЯ ДИМИТРОВА
При участието на
секретаря МАЯ ВЪЛЕВА
и прокурора
СИЛВИЯН И., разгледа докладваното от съдия ТАНЯ ДИМИТРОВА кас. адм. нак. д. № 3236/2019 г. по описа на АдмС - В., като за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава
ХІІ от АПК във вр. с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ЕКОПОЛЮС“
ЕООД с ЕИК ххххххххх, със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. „Х.Б.“ №
101, ет. 1, ап. 1, подадена чрез представляващия прокурист И.П., срещу Решение
№ 1801 от 08.10.2019 г. по АНД № 3051/2019 г. на Районен съд – В. (ВРС), с което
е потвърдено Наказателно постановление № В-0046970/27.05.2019 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Т., Р. и
С. със седалище В. при
КЗП.
Според касатора, решението на ВРС е
неправилно и необосновано. Настоява се, че неправилно съдът е тълкувал и
приложил разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН на броя и индивидуализирането на
свидетелите. Сочи се, че М.С. е свидетел при съставяне на акта за установяване
на административното нарушение (АУАН) и свидетел при установяване на
нарушението, но не става ясно на кое от двете нарушения, а и няма данни този
свидетел и актосъставителят да са посетили дома на подалия оплакването клиент,
за да е налице лично и непосредствено възприемане на нарушението от свидетеля.
Изтъква се, че този свидетел не е индивидуализиран с ЕГН, месторабота и други
белези по ЗАНН, а и разпоредбата на чл. 40 от ЗАНН говори за свидетели- в
множествено число, а в АУАН е посочен само един свидетел. На второ място се
поддържа неправилно приложение на нормата на чл. 18 от ЗАНН, като се сочи, че
за всяко нарушение следва да се съставя акт. На трето място се настоява, че в
изпълнение на изискванията на ЗДДС, който закон се явява специален спрямо ЗЗП,
процесната цена е формирана като включваща крайната цена за един брой климатик,
ведно с начислен ДДС, т.е. при абсолютно спазване на разпоредбата на чл. 19,
ал. 2 и ал. 4, т. 1 от ЗЗП и напълно според определението за „продажна цена“ по
смисъла на § 8 от ДР на ЗЗП. На последно място, според касатора, ВРС погрешно
приема неприложимост в случая на чл. 28 от ЗАНН, като се твърди, че липсват
конкретни мотиви по казуса. Искането е да се отмени обжалваното решение на ВРС
и да се отмени наказателното постановление.
Ответникът в касационното производство
– Комисия за защита на потребителите (КЗП) – Регионална дирекция за областите В.,
Д., Ш., Т., Р. и С. със седалище В., чрез гл. юрисконсулт Н. Недева с писмено
становище поддържа правилност и законосъобразност на въззивното решение, като
искането е да се остави в сила обжалваният съдебен акт.
Представителят на Окръжна
прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и пледира за оставяне
в сила на обжалваното решение на ВРС като постановено правилно, при спазване на
закона и процесуалните правила.
Касационната жалба е редовна и
допустима - подадена е от страна, участвала във въззивното съдебно производство и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК.
Административният съд, като взе предвид доводите на страните, обсъди фактите, които се
установяват от събраните по делото доказателства, мотивите на обжалвания
съдебен акт и заключението
на участващия по делото прокурор, в рамките на наведените от жалбоподателя касационни
основания и в обхвата на касационната проверка, очертан в разпоредбата чл. 218,
ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Производството пред
районния съд е образувано по жалба на „ЕКОПОЛЮС“ ЕООД с ЕИК ххххххххх срещу Наказателно постановление № В-0046970/27.05.2019 г., издадено
от Директора на Регионална дирекция за областите В., Д., Ш., Т., Р. и С. със
седалище В. при КЗП, с което на „ЕКОПОЛЮС“ ЕООД са
наложени, както следва: 1. за нарушение на чл. 5, ал. 2, във вр. с чл. 4, ал. 1, т. 1 от Закона за
защита на потребителите (ЗЗП) - имуществена санкция в размер на 700 лв. на
основание чл. 197 от ЗЗП; 2. за нарушение на чл. 64 от ЗЗП - имуществена
санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 209 от ЗЗП.
Нарушенията
според наказателното постановление се изразяват в следното:
по т. 1
търговецът не е изпълнил задължението си преди продажбата на стоката да
предостави на потребителя вярна информация за основните характеристики на
климатик с търговска марка „DAIKIN“, серия Sensira, модел FTXC50A, а
именно размерите на вътрешното тяло, които според предоставената информация за
техническите характеристики на модела климатик са 295мм/990мм/263мм, а при монтажа потребителят Г. К. установил,
че размерът на вътрешното тяло не е 990мм, а 1100мм;
по т. 2
търговецът не е изпълнил задължението си съобщението за намалените цени да се
прави по един от начините, посочени в чл. 64 от ЗЗП, като при проверката в
обекта е установено, че се предлага продажба на стока – климатици с намалена
цена, като е обявена стара цена и изписан процент на намаление, а по устни
сведения новата цена се изчислява от служител в обекта.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на АУАН № К-0046970/03.01.2019 г.
Направеното възражение по акта е посочено, че не се приема, тъй като
нарушението е установено по безспорен начин. В наказателното постановление е
посочено, че не се установяват доказателства за смекчаващи обстоятелства, които
да доведат до необходимостта от прилагане на чл. 28 от ЗАНН, като нарушението с
нищо не се различава от обикновените случаи от същия вид.
За да потвърди обжалваното
наказателно постановление, ВРС приема, че същото е издадено от компетентен
орган, а в хода на административнонаказателното производство не са налице
допуснати съществени процесуални нарушения – наказателното постановление е
издадено в 6-месечния срок, съобразено е с чл. 57 от ЗАНН, нарушенията са
индивидуализирани в достатъчна степен, не е накърнено правото на защита.
Направен е извод от въззивния съд, че безспорно се установява извършването на
вменените нарушения, а наказанията за тях са законосъобразно определени като
вид и размер. Доколкото конкретните две нарушения по нищо не се отличават от
останалите от същия вид, ВРС е посочил, че не могат да се квалифицират като
маловажни..
Обжалваното
решение на ВРС е правилно. ВРС е установил правилно фактите и правилно ги е
отнесъл към приложимите правни норми.
Административният
съд напълно споделя и препраща към изводите на ВРС.
Въззивният съд не е допуснал неправилно приложение на материалния закон, както
и не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т.е. не
се установяват касационните основания по чл. 348 от НПК за отмяна на обжалвания
съдебен акт.
Правилно
ВРС приема, че наказателното постановление не страда от пороци от
процесуалноправно естество, които да влекат неговата отмяна, както и че
правилно е определена квалификацията на нарушенията.
Правилен е изводът, че безспорно е установено по делото, че „ЕКОПОЛЮС“ ЕООД е извършило
процесните две нарушение. Правилни са и изводите за
законосъобразност на наложените наказания като вид и размер, както и за неприложимостта на чл.28 от ЗАНН. Тези
изводи се основават на обективно, всестранно и пълно изследване на всички
обстоятелства по делото, изведени от доказателствата по делото, разгледани
поотделно и в съвкупност.
Неоснователни са доводите на касатора за неправилност на въззивното
решение.
Действително АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, като
формално е била нарушена разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, изискваща при
съставянето на акта да присъстват свидетели, т.е. повече от един. Това
нарушение обаче не е съществено, тъй като не ограничава правото на защита на
лицето да разбере в какво е обвинено. От друга страна изискването на нормата на
чл. 42, т. 4 от ЗАНН за посочване в АУАН на имената, точните адреси и ЕГН на
свидетелите е с оглед осигуряване на възможност за идентифициране и призоваване
на тези свидетели. В случая са посочени имената и адреса на свидетелката М.А. С.,
т.е. в достатъчна степен е обезпечена възможността за призоваването й по
делото, поради което следва да се приеме, че не е ограничено правото на защита
на наказаното дружество. В административнонаказателния процес значение имат
само онези нарушения на процесуалните правила, които са ограничили правото на
защита на наказания субект, но в случая такова ограничение не се установява,
поради което са неоснователни в този аспект доводите, изложени в касационната
жалба.
Ясно и недвусмислено е посочено в АУАН, че М.А. С. е свидетел и при
съставянето на АУАН, и при установяването на нарушението като следва да се
разбира, че става въпрос и за двете установени административни нарушения с
АУАН. Още повече, че именно М.А. С. е присъствала при
извършената на 09.11.2018 г. проверка в обекта, стопанисван от оспорващото
дружество, при която проверка е установено ненадлежното обявяване на новите,
намалени цени на стоките, както и е запознат търговеца с постъпилата жалба на
потребител във връзка с предоставени неточни данни за размерите на климатик,
закупен от наказаното дружество. В този смисъл неоснователно е възражението на
касатора.
Съдът намира, че неоснователно касаторът се позовава и на непосещение на
дома на клиента, за възприемане на нарушението от свидетеля лично и
непосредствено. По административнонаказателната преписка са налице събрани
доказателства от клиента за предоставената му от наказаното дружество информация
във връзка с параметрите на процесния климатик, както и доказателства от
дружеството-търговец за предоставената на клиента информация, като не се спори,
че процесният климатик, вместо посочените в предоставената на клиента търговска
информация 990 мм, е 1100 мм, поради което несъстоятелно е твърдението за
необходимост от извършване на проверка в дома на клиента, тъй като би се
установил единствено безспорният факт, че вътрешното тяло на климатика е 1100
мм.
С наказателното постановление са наложени две наказания за ясно
разграничени две нарушения. Разпоредбата на чл. 18 от ЗАНН не изисква съставяне
на отделни АУАН за всяко отделно административно нарушение. Правилното
тълкуване на нормата изисква при извършени няколко нарушения от едно и също
лице да се налагат отделни наказания.
Несъстоятелно е позоваването на касатора на нормите на чл. 19 от ЗЗП, §
8 от ДР на ЗЗП и на ЗДДС. Второто нарушение, за което е наложено наказание се
състои в непосочването на новата цена на стоката в съответствие с чл. 64 от
ЗЗП, предвид посочването само на процентно намаление.
По отношение приложението на чл. 28 от ЗАНН:
Маловажен случай на административно нарушение, по аргумент на чл. 93, т.
9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, е този, при който извършеното нарушение с
оглед липсата или незначителните вредни последици или с оглед на други
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случай на административни нарушения от съответния вид. Този
критерий на преценка се прилага за всички нарушения. Необходимо е да се извърши
съвкупната преценка на всички обстоятелства, характеризиращи обществената
опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
вредните последици и др.
Налагането на предвидена от закона санкция за допуснато административно
нарушение не е самоцел. Административнонаказателната дейност е подчинена на
целите да се предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения
правов ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
правни субекти – чл. 12 от ЗАНН. Значимостта на засягането на
защитените от закона обществени отношения, в случая правата на потребителите,
следва да бъде съобразявана наред с всички относими към отговорността
обстоятелства, в търсене постигането на посочените законови цели.
В настоящия случай безспорно се установява наличието на извършени две административни
нарушения. Същите са формални – без видим вредоносен резултат, като само фактът,
че нарушението е формално не изключва автоматично приложимостта на чл. 28 от ЗАНН. И в касационната жалба обаче не са посочени конкретни доводи и
доказателства, които да обосновават приложението на чл. 28 от ЗАНН. Правилно
ВРС приема, че в случая не се установява процесните нарушения да се отличават
от останалите такива от същия вид, което да обосновава по-ниска степен на
обществена опасност, респ. и маловажност на деянията.
При извършената
служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон, за което касационната инстанция е задължена, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, съдът намира, че
решението не страда от пороци,
които да са основания за отмяна, обезсилване или обявяване на нищожността му.
Воден от изложеното, и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Административният съд
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1801 от 08.10.2019 г., постановено по НАХД № 3051/2019 г. на Районен съд–В..
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.