№ 5993
гр. София, 14.02.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. ТОДОРОВА Частно
гражданско дело № 20221110168177 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 420 от ГПК.
Образувано е по молба на длъжника А. С. В., ЕГН ********** за спиране на
незабавното изпълнение, допуснато със Заповед № 159 от 04.01.2023 г., с която е
разпоредено същият да предаде на заявителя Славка Й. Н., ЕГН **********
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.4361.130.15.10, представляващ
Апартамент № 10, находящ се в гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Христо Караминчев“,
бл.411, вх. А, ет. 4, заедно с припадащото се Избено помещение № 17.
В молбата се излагат твърдения, че от приложения нотариален акт за
прехвърляне на идеална част от недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане със запазване правото на ползване върху същите идеални части за
прехвърлителя, не може да се изведе задължение за приобретателя да предаде
владението на заявителя, в чиято полза съществува вещно право на ползване. Сочи, че
не владее имота, нито лично, нито чрез другиго, като представя договор за наем, по
силата на който е наел имот в гр. Банкя, в който твърди, че живее. Твърди също така,
че с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 76, том І, рег. № 1514,
дело № 62 от 10.02.2021 г. той и другите съсобственици на процесния имот са го
продали на трети лица.
Съдът като обсъди наведените в молбата доводи и представените по делото
доказателства намира същата за неоснователна по следните съображения:
На 04.01.2023 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по
извлечение от сметка (чл. 417, т. 3 ГПК) и изпълнителен лист в полза на заявителя
срещу А. С. В.. Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано
Изпълнително дело № 20238440400129 по описа на ЧСИ Стоян Якимов, рег. № 844 на
КЧСИ. На 07.02.2023 г. е подадена частна жалба срещу разпореждането за незабавно
изпълнение и писмено възражение от по смисъла на чл. 414 ГПК и искане за спиране
на изпълнението, като видно от приложената покана за доброволно изпълнение
едномесечният срок за възражение е спазен.
Възражението в настоящия случай е подадено срещу заповед за изпълнение,
издадена въз основа на документ по чл. 417, т. 3 ГПК (нотариален акт), поради което
няма по силата на закона суспензивен ефект спрямо изпълнението на издадените
1
заповеди.
Съгласно разпоредбата на 420, ал. 1 ГПК възражението срещу заповедта за
изпълнение не спира принудителното изпълнение в случаите по чл. 417, т. 1 – 9 ГПК,
освен когато длъжникът представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.
180 и 181 ЗЗД или искането за спиране е подкрепено с убедителни писмени
доказателства.
В ал. 2 пък е предвидено, че съдът, постановил незабавното изпълнение, може да
го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за
спиране, подкрепено с писмени доказателства, че: 1. вземането не се дължи; 2.
вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител; 3.
неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител.
В случая молителят не представя, нито твърди във връзка с искането за спиране
на изпълнението на заповедта, да е учредил обезпечение пред съд - ипотека, чрез
вписване на нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот, или
залог на парична сума, поради което спирането на посоченото по – горе основание не е
настъпило, поради което съдът дължи преценка за наличието на предпоставките на чл.
420, ал. 2 ГПК.
Съдът не споделя доводите на молителя, че в представения към заявлението
нотариален акт не се съдържат задължения за предаване на владението върху
идеалните части от процесния имот, върху които заявителят е запазил вещно право на
ползване. В този смисъл съдът намира, че нотариалният акт за прехвърляне на вещни
права и за учредяване на ограничени вещни права удостоверяват правото на
приобретателя, респективно носителят на ограниченото вещно право на ползване да
иска от прехвърлителя, а в случая от приобретателя предаване на имота с оглед
упражняване на правото. Според съда не е необходимо изричното посочване на това
задължение в нотариалния акт, като то следва от характера на самата сделка. В
конкретния случай, в заявлението вещният ползвател твърди, че длъжникът упражнява
фактическа власт върху имота, респективно не му е предоставен имота с оглед
запазеното вещно право на ползване, а представеният по делото нотариален акт
удостоверява това право.
На следващо място съдът намира, че от представените от молителя писмени
доказателства не може да се обоснове извод, че вземането не се дължи – в случая под
вземане се има предвид задължението на длъжника за предаване на имота на носителя
на вещно право на ползване. Обстоятелството, че длъжникът живее в друг имот не
изключва само по себе си упражняването на фактическа власт върху процесния имот,
доколкото същата може да бъде упражняване и само като се заключи имота, или пък се
упражнява чрез другиго. Прехвърлянето на имота на трети лица също не би могло да
обоснове извод, че длъжникът не упражнява фактическа власт, доколкото от една
страна, приложеният нотариален акт за покупко-продажба от 10.02.2021 г. не
удостоверява предаване на владението на приобретателите, и от друга страна, сам
длъжникът не твърди тези трети лица да са в имота – такива твърдения са изложени за
заявителя.
С оглед на изложеното, искането за спиране на принудителното изпълнение е
неоснователно и следва да бъде отхвърлено.
Воден от гореизложеното, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОТХВЪРЛЯ молба на длъжника А. С. В., ЕГН ********** за спиране на
незабавното изпълнение, допуснато със Заповед № 159 от 04.01.2023 г. по ч.гр.д. №
68177/2022 г. по описа на СРС, 157 с-в, с която е разпоредено същият да предаде на
заявителя Славка Й. Н., ЕГН ********** самостоятелен обект в сграда с
идентификатор 68134.4361.130.15.10, представляващ Апартамент № 10, находящ се в
гр. София, ж.к. „Люлин“, ул. „Христо Караминчев“, бл.411, вх. А, ет. 4, заедно с
припадащото се Избено помещение № 17.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски
съд в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕПИС от определението да се връчи на длъжника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3