№ 3522
гр. Варна, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 10 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Марина Георгиева
при участието на секретаря Димитрина Илк. Димитрова
като разгледа докладваното от Марина Георгиева Гражданско дело №
20243110105963 по описа за 2024 година
Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Г. А. К., ЕГН
**********, адрес: град В. ж.к. "Т" бл.**, вх. **, ет. **, ап. ** срещу „К.“ ЕООД, ЕИК
*******, адрес: град С., бул. "Ц. ш.", № **, ет. ** с искане да се признае за установено в
отношенията между страните, че клаузата на чл.3, ал.2, т.9 на сключения между тях договор
за потребителски кредит № *****/**.**.**** г., установяваща задължение за заплащане на
такса експресно разглеждане, е нищожна поради противоречието й със закона, на основание
чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД, а в условията на евентуалност – поради
накърняване на добрите нрави, на основание чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.3,
както и да се осъди, на основание чл. 55, ал.1, предл.1 ЗЗД, „К.“ ЕООД, ЕИК ******* да
заплати на Г. А. К., ЕГН ********** сумата от 35,25 лева, представляваща платена без
основание сума за такса експресно разглеждане по договор за потребителски кредит №
*****/**.**.**** г., сключен между Г. А. К., ЕГН ********** и „К.“ ЕООД, ЕИК *******,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за паричен заем №
****** на 09.11.2023 г. като съгласно условията по кредита, дължи „такса за експресно
разглеждане“ в размер на 35,25 лева. Счита, че клаузата, разписана в чл.3, ал.2, т.9 от
договора, уреждаща заплащането на тази такса е нищожна поради противоречието й със
закона – чл. 10а ЗПК, доколкото е налице забрана за събиране на такси и комисионни,
свързани с усвояването и управлението на кредита. Твърди, че процесната такса има
характер на действие, свързано с усвояване на кредита. В условията на евентуалност твърди,
че клаузата, изискваща заплащането на процесната такса е нищожна поради противоречието
с добрите нрави, тъй като е неравноправна. Счита, че възлагането на задължение за
заплащане на таксата на кредитополучателя, при условие, че това задължение е на
кредитора, е във вреда на длъжника и е само в полза на търговеца. Заявява, че процесната
такса освен това не фигурира в ГПР, а в случай, че фигурира, ще е налице и противоречие с
нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Посочва, че е погасила целия кредит на 15.11.2023 г. като е
заплатила и процесната такса. Счита, че е налице неоснователно обогатяване от страна на
1
ответника, доколкото клаузата, съдържаща задължение за заплащане на процесната такса е
нищожна, поради което следва да й бъде възстановена сумата от 35.25 лева като заплатена
при изначална липса на основание за нейното заплащане. Моли предявените искове да
бъдат уважени, както и да се присъдят сторените в производството разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва
дължимостта на претендираното адвокатско възнаграждение по предявените искови
претенции. Твърди, че клаузите на договорите отговарят на изискванията на ЗПК, както и на
ЗПФУР. Оспорената клауза е възможност на потребителите на продукта да получат
разглеждане по отправеното искане в много по-кратък период от стандартния. Тази услуга е
незадължителна като не представлява задължително условие за сключване на кредита и е
поискана от самия потребител. Само няколко часа, след подаване на заявлението и при
заявяване на услугата, искането на потребителя е разгледано и сумата е отпусната. Изпълнил
е задължението си за бързо разглеждане на искането. Дължимата такса е малка, а лихвата
незначителна. Потребителят се е запознал с цената на услугата и я е избрал по свое желание.
Освен това К. е сключила още 15 договора и е била наясно с таксата за процесната услуга.
Твърди, че е налице злоупотреба с права като се цели обогатяване с присъдени разноски.
Оспорва твърдението за неравноправност на клаузата. Таксата е фиксирана и потребителят е
можел да предвиди икономическите последици от същата. Сключените 15 идентични
договора от ищцата, доказват наличието на индивидуално договаряне и изключват
противоречието с добрите нрави, неравнопоставеността на оспорените клаузи и липсата на
достатъчно информация за финансовите задължения. Оспорва и възражението за
нарушаване на чл.19, ал.4 ЗПК. Таксата не е задължително условие за получаване на кредит
и не следва да се включва в ГПР. Освен това сумата е върната само с една месечна вноска
ведно с лихва и такса, с оскъпяване от 39 лева, поради което не са нарушени повелителните
норми и принципи на правото. Моли за отхвърляне на исковете и за липсата на основание за
присъждане на разноски на ищеца. Претендира присъждане на разноски.
Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства намира следното
от фактическа страна:
Обявени за безспорни и ненуждаещи се от доказване са следните факти - че между
„К.“ ЕООД и Г. А. К. е сключен договор за потребителски кредит № ****** на 09.11.2023 г.,
че е налице заплащане на такса за експресно разглеждане в размер на 35.25 лева на
15.11.2023 г.
От представения и приет по делото договор за потребителски кредит №
*****/**.**.**** г. се установява, че съгласно същия на ответника е предоставена сумата от
200 лева като е договорено, че размерът на погасителната вноска е в размер на 239 лева, в
която се включват дължимата главница, лихва и такса експресно разглеждане. Срокът на
заема е 14 дни като плащането на единствената погасителна вноска следва да се извърши на
24.11.2023 г. Налице е фиксиран годишен лихвен процент по кредита в размер на 45 %, а
годишния процент на разходите по кредита е 57,15 %. В чл. 3, ал.2, т.9 е отразена такса
експресно разглеждане в размер на 35,25 лева.
Прието като писмено доказателство по делото е преводно нареждане от 15.11.2023 г.
от страна на Г. А. К. в полза на „К.“ ЕООД за сумата от 239 лева, в което като основание е
посочено „погасяване на договор № ******“.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът извежда
следните правни изводи :
Безспорно по делото се установява, че между „К.“ ЕООД, Г. А. К. е налице сключен
договор за потребителски кредит № *****/**.**.****г., по силата на който е предоставена в
пола за Демирова сумата от 200 лева със срок на издължаване 24.11.2023 г. като е уговорено
да се върне сумата чрез една погасителна вноска в размер на 239 лева, включваща главница,
лихва и такса за експресно разглеждане. Установява се, че дължимата сума по кредита в
2
размер на 239 лева е заплатена на 15.11.2023 г. чрез банков превод, който факт е обявен за
безспорен между страните.
Процесният договор за кредит е потребителски, поради което същият попада в
определението на чл. 9 от Закона за потребителския кредит. Сключен е при действието на
ЗПК, с оглед на което нормите му следва да бъдат съобразени служебно от съда.
Разпоредбите на ЗЗП, уреждащи материята за неравноправния характер на клаузите в
потребителките кредити, са повелителни, поради което тяхното приложение съдът следи
служебно. В този смисъл са и постановките на ТР № 1/2013г. ОСГТК на ВКС. По
наведеното възражение, че в случая ищецът не е потребител, за яснота следва да се посочи,
че "Потребител" е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не
са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко
физическо лице, което като страна по договор по този закон действа извън рамките на своята
търговска или професионална дейност, аргумент от §1 ЗЗП. В случая липсват доказателства,
че изтегления кредит е във връзка с осъществявана от ищеца търговска или професионална
дейност. Фактът, че са изтеглени множество кредити от това лице, не води до автоматичния
изрод, че същите са теглени с оглед осъществяване на търговска или професионална
дейност, още повече че такива доказателства по делото не са представени.
По отношение договореното между страните, в сключения между тях договор от
09.11.2023 г. относно дължимата такса експресно разглеждане, съдът намира от правна
страна следното: Уговорката за такса за разглеждане не отговаря на изискванията на чл. 10а,
ал. 4 ЗПК. Според тази разпоредба видът, размерът и действието, за което се събират такси
и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски
кредит. Според подписания между страните договор клауза таксата е еднократна, дължима в
деня на подписване на договора за кредит, финансира се от кредитора и се възстановява от
потребителя с дължимите месечни вноски съгласно погасителния план. Съдът счита, че
посочената уговорка не отговаря на разпоредбата на чл. 10а, ал. 4 ЗПК. Чрез тази клауза
реално се въвежда допълнителна такса за услуга, свързана с усвояване на кредита, каквато е
дейността на небанковата институция по разглеждане на документите и оценяване на
платежоспособността, която дейност при това е присъща на дейността й и е свързана с
кредитния риск. Съдът намира за неоснователно твърдението на ответника, че бързото
разглеждане на документи е допълнителна, доброволно избрана услуга за
кредитополучателя и таксата по нея не следва да бъде включена в ГПР по кредита. Не се
установи по какъв начин е "избрана" тази услуга, как е формиран нейният размер. С тази
такса съдът намира, че кредиторът цели да си набави допълнителни плащания, извън
предвидените в ЗПК. Не става ясно въз основа на какви критерии е формиран този
необосновано висок размер на същата, което е допълнително основание да се приеме, че по
същество тази уговорена "такса" оскъпява по скрит начин кредита. В насока на извода за
оскъпяване на кредита е и фактът, че тази такса не се внася предварително от потребителя,
за да получи въпросната услуга (експресно разглеждане на искане за кредит), нито се
приспада от получената сума по кредита, а се дължи наред с нея на крайния падеж по
договора.
Предвид изложеното предвидената клаузата на сключения между тях договор за
кредит № *****/**.**.**** г., установяваща задължение за заплащане на такса експресно
разглеждане, е нищожна поради противоречието й със закона, поради което предявеният иск
за прогласяване нищожността й, се явява основателен и следва да бъде уважен. Когато
твърдението за нищожност се релевира с предявяване на иск, тогава съдът дължи
произнасяне по иска и в резултативната част на решението. В този смисъл решение № 788
от 4.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1741/2009 г., I г. о., ГК. Съдът не следва да излага
допълнителни мотиви и по останалите възражения за нищожност, доколкото разглеждането
на същите е при условията на евентуалност, съобразно гореизложените мотиви, а и не може
една договорна клауза да е нищожна на повече от едно основания. В този смисъл решение №
3
198/10.08.2015 г., Четвърто гражданско отделение, гр.д. № 5252 по описа за 2014 година на
ВКС.
От гореизложеното следва, че процесната клауза относно дължимостта на сумата от
35,25 лева не поражда права и задължения за страните, поради което сумата, заплатена от
настоящия ищец в изпълнение на задълженията за заплащане на такса експресно
разглеждане, са били недължимо платени от страна на ищеца като престирани при начална
липса на основание. С оглед гореизложените мотиви и предвид доказването на факта, че
ищцата е заплатила в цялост дължимата такса експресно разглеждане, следва изводът, че
същата подлежи на връщане, тъй като е заплатена при изначална липса на основание, поради
което и вторият предявен иск с правно основание чл. 55 ЗЗД, се явява основателен и
подлежи на уважаване.
По отношение на разноските:
Претенция за присъждане на сторените в производството разноски е отправила
ищцовата страна, която претендира заплащането на сумата от 85 лева, представляваща
дължима държавна такса за исковото производство по предявените искове; 480 лева,
представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за исковото производство. Направено
е възражение за прекомерност от страна на ответника за претендирано възнаграждение,
релевирано още с отговора на исковата молба. Съобразно нормата на чл. 7, ал.2 от Наредба
№ 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения следва, че дължимото
възнаграждение е в размер на 400 лева по всеки от предявените искове. Съдът намира, че
макар и да претендира едно общо възнаграждение по двата предявени иска, претендираното
такова в размер на 480 лева отново е прекомерно, поради което следва да се намали.
Производството пред настоящата инстанция има за предмет установителен иск за
прогласяване нищожност на договорна клауза и обусловен от това иск за връщане на
получената без основание сума. Делото не се характеризира с фактическа и правна
сложност, не са предприети редица процесуални действия за доказване на правно
релевантните факти, а единствено са представени писмени доказателства, които са приети.
Проведено е едно съдебно заседание, а спорът макар и потребителски такъв се
характеризира с типичните възражения, по отношения на които има многобройна,
константна съдебна практика. Следва да бъде съобразено и Решение на СЕС от 25.01.2024 г.
по дело С–438/22, което има задължителен характер, и съгласно което съдът не е обвързан
императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения досежно дължимото адвокатско възнаграждение. В този
смисъл са и определение № 50021/5.03.2024 г. на ВКС по т. д. № 1944/2022 г., II т. о., ТК и
определение № 959/05.03.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5106/2023 г., III г. о., ГК. Въведеният с
разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК праг на разноските за адвокатско възнаграждение - в размер
не по-нисък от минималния, определен в Наредбата, следва да се счита за ограничение на
конкуренцията с оглед на целта му по смисъла на чл.101, пар.1 ДФЕС. Съдът разполага с
възможност да определи размера на разноските като отчете правната и фактическа сложност
на конкретното дело, без да е обвързан нито от уговорения от заявителя и процесуалния му
представител размер на адвокатското възнаграждение, нито и от минималния размер на
адвокатските възнаграждения, предвиден в Наредбата. Само от този ищец, чрез адв. Д. има
подадени 29 искови молби, с идентично съдържание, видно от извършената служебна
справка в ЕИСС. Подаването им не съставлява фактическа и правна сложност, която да
оправдава присъждането на адвокатско възнаграждение в претендирания от ищеца размер от
480 лева, макар и по двата предявени иска, надхвърлящ размера на претендираното вземане
от 35,25 лв. Касае се за множество еднотипни дела, които предполагат почти идентична
предварителна подготовка. Образуването на множество отделни производства между едни и
същи страни, произтичащи от един и същ правопораждащ факт неминуемо сочи на стремеж
за генериране на разноски, което не съответства както на целта на съдебната защита, така и
на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права. В този смисъл са
4
мотивите, обективирани в определение № 3478/16.08.2024 г. по в.ч.гр.д. № 1599/2024 г. по
описа на Окръжен съд – град Варна. Във връзка с изложеното, съдът намира, че
възражението за прекомерност се явява основателно и следва да бъде уважено като се
присъдят разноски в размер на 200 лева. С оглед гореизложените мотиви в тежест на ищеца
следва да се възложат разноски в размер на 285 лева.
Водим от гореизложеното, съдът :
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Г. А. К., ЕГН **********,
адрес: град В. ж.к. "Т" бл.**, вх. **, ет. **, ап. ** и „К.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: град С.,
бул. "Ц. ш.", № **, ет. **, че клаузата на чл.3, ал.2, т.9 на сключения между тях договор за
потребителски кредит № *****/**.**.**** г., установяваща задължение за заплащане на
такса експресно разглеждане, е нищожна поради противоречието й със закона, на основание
чл. 124 ГПК във връзка с чл. 26, ал.1, предл.1 ЗЗД
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: град С., бул. "Ц. ш.", № **, ет. ** да
заплати на Г. А. К., ЕГН **********, адрес: град В. ж.к. "Т" бл.**, вх. **, ет. **, ап. **
сумата от 35.25 лева, представляваща платена без основание от страна на Г. А. К., ЕГН
********** сума за такса експресно разглеждане по договор за потребителски кредит №
*****/**.**.**** г., сключен между Г. А. К., ЕГН ********** и „К.“ ЕООД, ЕИК *******,
ведно със законната лихва върху горепосочената сума, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 17.05.2024 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: град С., бул. "Ц. ш.", № **, ет. ** да
заплати на Г. А. К., ЕГН **********, адрес: град В. ж.к. "Т" бл.**, вх. **, ет. **, ап. **
сумата от 285 лева, представляваща сторени в производството разноски за заплатена
държавна такси и адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78 ГПК
УКАЗВА на „К.“ ЕООД, ЕИК *******, адрес: град С., бул. "Ц. ш.", № **, ет. **, че
може да заплати присъдените в полза на Г. А. К., ЕГН **********, адрес: град В. ж.к. "Т"
бл.**, вх. **, ет. **, ап. ** по нейна банкова сметка – BG ***************
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд - град Варна
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5