Р Е Ш Е Н И Е

№

 

14.11.2019г., град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

П.ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ЛУИЗА ИЛИЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №1313 по описа за 2019 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №***/07.06.2019г. на ДИРЕКТОР на ***, на Г.Т.С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение  по чл.257 ал.1 т.1 вр.чл.108 ал.3 ЗГ вр.чл.12б ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр.чл.24 ал.6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Срещу така издаденото Наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - П.. Счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила – производството е протекло в нарушение на разпоредбата на чл.34 ал.1 ЗАНН; описанието на нарушението е недостатъчно пълно както в АУАН, така и в НП; в АУАН не е изрично посочено какво е качеството на отбелязания свидетел и в този смисъл – са нарушение разпоредбите на чл.40 ал.1 и ал.3 ЗАНН; НП е издадено в нарушение на чл.54 ЗАНН; в        НП не се съдържат съображения по какви причини случаят е приет като немаловажен и не е приложена разпоредбата на чл.28 ЗАНН. Наред с това, оспорва доказаността на твърдяното административно нарушение като счита, че такова не е извършено. На тази основа, моли за отмяна на НП като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление.

За ответната страна – ***– се явява упълномощен представител с юридическо образование и правоспособност, който счита, че в хода на административнонаказателното производство са спазени както материалния, така и процесуалния Закон, издадено е законосъобразно и правилно НП, което пледира да бъде потвърдено.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След щателно обсъждане на събраните доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) бл.№ ***/15.04.2019г. от страна на Й.Х.Х. – горски инспектор при РДГ – Л., в присъствието на свидетеля З.З.З. и нарушителя – Г.Т.С.. Съставен е за това, че на неустановена дата в периода 16.07.2018 г. – 26.07.2018 г. включително, в землището на гр. ***, в имот частна собственост с кадастрален №***, отдел 180, подотдел „у“, като лице по чл.108 ал.2 ЗГ, на което е издадено Позвдволително за сеч №***/13.07.2018г., не изпълнил задължение да следи за наличието на документи за достъп до съответната горска територия, като допуснал лицето Р.И.В.да извършва добив на дървесина в имота, в периода 16.07.2018г. – 26.07.2018 г. включително, без да има разрешително за достъп, валидирано чрез публикуване в информационната система на ИАГ, съгласно чл. 24, ал. 6 от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазване на горските територии. Така описаното е квалифицирано като нарушение по чл.257 ал.1 т.1 вр.чл.108 ал.3 ЗГ вр.чл.12б ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр.чл.24 ал.6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии. При съставяне на АУАН, нарушителят не е направил възражения; такива не са постъпили и по реда, и в срока по чл.44 ал.1 ЗАНН.

Административнонаказващият орган е възприел изцяло изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на Г.Т.С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение  по чл.257 ал.1 т.1 вр.чл.108 ал.3 ЗГ вр.чл.12б ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр.чл.24 ал.6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

Съдът намира, че Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.29, л.51 - 54 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, основателно се възразява, че административнонаказателното производство е започнало в разрез с императивната разпоредба на чл.34 ал.1 ЗАНН. От една страна, като твърдяно време на нарушението се сочи периода 16.07.2018 г. – 26.07.2018 г. включително, а от друга – АУАН е съставен едва на 15.04.2019г., т.е. след изтичане на три месеца, считано от откриване на нарушителя. Тук е мястото да бъде подчертано, че видно от приложените по делото заверени преписи от Доклад от инж.Й.Й.и Ц.Й.от 10.09.2018г., както и Констативен протокол серия ***/04.09.2018г. /л.83 – 86 от делото/, извършваните дейности по ЗГ в землището на гр. ***, включително - в имот с кадастрален №***, отдел 180, подотдел „у“, са били добре известни на компетентните органи на РДГ – Л.; известно е било и лицето по чл.108 ал.2 ЗГ – Г.Т.С.. В този смисъл и при наличието на преценка за предпоставките за възбуждане на административнонаказателно преследване спрямо С. *** е следвало да пристъпят към своевременно съставяне на АУАН. Вместо това – пристъпили към съставяне на АУАН след изтичане на тримесечния срок от откриване на твърдяния нарушител, с което допуснали съществено нарушение на процесуалните правила.

На второ място, описанието на нарушението и обстоятелствата на неговото извършване, са недостатъчно ясно представени – както в АУАН, така и в НП. Приема се, че лице с имената „Р.И.В.“ е извършвало „добив на дървесина“ в посочения по-горе имот, в периода 16.07. – 26.07.2018г. включително. Не са посочени никакви други индивидуализиращи признаци на посочения „Р.И.В.“ – например ЕГН, адрес на пребиваване и др.подобни. Приема се, че въпросният В. е извършвал „добив на дървесина“ – без обаче да се посочва каква дървесина и в какви количества. При положение, че се твърди нерегламентирано допускането на лице, както и че същото лице е извършвало някаква дейност – тези факти и обстоятелства, включително – самоличността на твърдяното лице, естеството и характера на извършваната дейност – се явяват неизменна част от предмета на доказване. Като не са изложили необходимата конкретика в очертаните насоки, актосъставителят и административнонаказващия орган са допуснали нарушения по чл.42 т.4 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Нарушенията са съществени, тъй като са ограничили правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

Всяко от изтъкнатите по-горе съществени нарушения на процесуалните правила обуславя незаконосъобразността на издаденото НП и съставлява самостоятелно основание за неговата отмяна. За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде отбелязано, че Наказателното постановление се явява и неправилно. В тази връзка Съдът взе предвид приобщените по делото свидетелски показания на Й.Х.Х., З.З.З. и писмени доказателства /л.15 – 26, л.55 – 61, л.67 – 79 от делото/. Показанията на свидетелите Х. и З., макар и да не оставят съмнение за проявена недобросъвестност при тяхното депозиране, същевременно са твърде общи, неконкретизирани от гледна точка на време, място и обстоятелства на твърдяното нарушение. На практика, показанията и на двамата свидетели се свеждат до многозначителното отбелязване, че са били запознати от страна на свой висшестоящ ръководител с Постановление за спиране на наказателното производство от 27.03.2019г. по досъдебно производство №***/2018г. по описа на РП – П., както и че им е било указано да съставят актове за установяване на административни нарушения на съответния лесовъд – Г.Т.С.. Следва да бъде отбелязано, че вътрешната организация на работа в РДГ – Л., излиза извън предмета на доказване по настоящото дело и в този смисъл – няма да бъде обсъждана; налага се да бъде подчертано обаче, от една страна, че констатациите в Постановление за спиране на наказателното производство от 27.03.2019г. по досъдебно производство №***/2018г., не се ползват с доказателствена стойност в хода на съдебното производство, а от друга страна – констатациите в същото Постановление категорично не освобождават органите на ***от щателно изясняване обстоятелствата на случая, при положение, че пристъпват към ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицата и още повече – при положение, че носят доказателствената тежест в започващото административнонаказателно производство. От показанията на свидетелите Х. и З. може да се приеме за установено по убедителен начин единствено това, че без да извършват каквито и да било действия по изясняване на фактическата обстановка, са се запознали със съдържанието на прокурорското постановление и по указание на висшестоящ – съставили АУАН срещу Г.Т.С.. На следващо място, не способстват за доказване на обстоятелствата, изложени в АУАН и НП, включително - твърдяното нарушение - и представените по делото писмени доказателства, в т.ч. – приложени заверени преписи от Доклад от инж.Й.Й.и Ц.Й.от 10.09.2018г., както и Констативен протокол серия ***/04.09.2018г., Позволително за сеч, Протокол за освидетелстване на сечище, карнет-опис и др., представени в заверен препис по делото. Нито от свидетелските показания, нито от приложените писмени доказателства се установява – и още по-малко, по убедителен начин – извършването на някаква дейност по ЗГ от страна на лице с имената „Р.И.В.“, в процесния имот, през периода 16 – 26.07.2018г. Следователно, нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на Г.Т.С. е недоказано, т.е. същият е административно наказан за нарушение, което не е извършил.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №***/07.06.2019г. на ДИРЕКТОР на ***, с което на Г.Т.С. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.257 ал.1 т.1 от Закона за горите – глоба в размер на 300 /триста/ лева, за извършено нарушение  по чл.257 ал.1 т.1 вр.чл.108 ал.3 ЗГ вр.чл.12б ал.1 т.4 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии вр.чл.24 ал.6 от Наредба № 1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – П., в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: