Определение по дело №1811/2014 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 4227
Дата: 30 октомври 2014 г.
Съдия: Цвета Павлова Павлова
Дело: 20143100901811
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

№……

 

гр.Варна, 30.10.2014 год.

 

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито заседание на тридесети октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав:

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА

 

като разгледа докладваното т.дело № 1811 по описа за 2014 год. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е с правно основание чл.389 от ГПК.

Предявен е иск /уточнен с молби от 18.11.2014 год., 23.10.2014 год. и 29.10.2014 год./ с правно основание чл.29, ал.1 предл. трето ЗТР от Х.В.В. против „ХАППИ ЛАНДС“ ООД, с която съдът е сезиран с искане за обявяване действията по вписване на обстоятелства по партидата на ответното дружество, извършени със заявление № 20140915115815, поправени със заявление 20140917112227 и вписани под № 20140919120836 от АВп при ТР, а именно продажба на дружествени дялове от Х.В.В. на Ивайло Иванов Георгиев,  за несъществуващи.

Твърди се в сезиралата съда искова молба, че ищецът е съдружник в ответното дружество като при справка в ТР по партидата му установил, че с посоченото по-горе първо заявление са заявени за вписване промени, изразяващи се в прехвърляне на дружествените му дялове в полза на лицето Ивайло Иванов Георгиев. Сочи се, че същият не е сключвал договор за покупко-продажба на дялове, като към момента на сочената сделка не е бил на територията на страната, а соченият като изповядал сделката нотариус твърди да не е извършвал горното. Поради изложеното вписаното с горното заявление по партидата на дружеството обстоятелство е несъществуващо такова и сезира съда с искане за обявяването му за такова.

Предвид опасността да бъдат извършени разпоредителни сделки с притежаваните от дружеството имоти, в исковата си молба ищецът сезира съда с искане за допускане на обезпечение на предявените искове чрез ограничаване и/или отнемане на правомощията на управителя Иван Стефанов Стефанов до влизане в сила решението на съда, запор върху дружествените дялове на Иван Стефанов Стефанов в ответното дружество, забрана на Агенция по вписвания да не приема вписвания по партидата на дружеството, както и евентуално вписаните /издадени/ пълномощни от Иван Стефанов Стефанов към трети лица /ако има такива/ да бъдат обявени за нищожни / да бъдат отписани от регистъра на пълномощните към Нотариалната камара.

 

Съдът, след преценка на твърденията на ищеца, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Настоящият съд е родово и местно компетентен да се произнесе по отправеното с молбата искане с оглед висящността на делото пред него.

Предпоставки за допускане на обезпечение на предявения иск са допустимостта на последния, неговата вероятна основателност, наличието на обезпечителна нужда и адекватност на обезпечителната мярка с тази нужда. За преценка на горното, съдът изхожда от обстоятелствата, на които се основава предявения иск и неговия петитум, позволяващи му да направи извод за неговата допустимост, респективно: вероятна основателност.

В конкретния случай, предявеният иск, като отговарящ на формалните и съдържателни изисквания на чл.127 и чл.128 ГПК, е допустим. По смисъла на чл.29, ал.1 предл. трето ЗТР, вписване на несъществуващо обстоятелство е налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно, а последица от съдебното му установяване е заличаване на вписаното обстоятелство, като заличаването няма обратно действие. Именно такива са и релевираните твърдения, като с оглед етапа на производството съдът намира, че не следва да формира нарочен извод за вероятната основателност на предявения иск.

За да се допусне обезпечение на предявения иск обаче е необходимо без него осъществяването на правата по решението за ищеца да бъде невъзможно или да се затрудни, както и налаганата обезпечителна мярка да е оправдана с оглед обезпечителната нужда. Именно в това се състои същността на обезпечаването на иска, като чрез него се цели да се осигури, докато спорът е висящ, че неоснователно отричаното право ще бъде осъществено или да попречи, докато спорът е висящ, да се осъществи неоснователното претендираното право.

Изхождайки от горната цел, обезпечителните мерки, като средство за запазване на фактическото състояние към момента на налагането им, следва да се изразяват в отнемане на правни възможности, с които ответникът иначе разполага или чрез възлагане върху ответника на задължения, който той иначе няма. Недопустимо е по реда на обезпечителното производство да се достига до ограничаване на правната сфера /независимо чрез коя от двете посочени проявни форми/ на трето на спора лице, независимо дали чрез подобна мярка косвено се стига до намеса и в правната сфера на привлечения като ответник по иска правен субект.

В контекста на изложеното, съдът намира исканите обезпечителни мерки, формулирани от ищеца като ограничаване и/или отнемане на правомощията на управителя Иван Стефанов Стефанов до влизане в сила решението на съда, запор върху дружествените дялове на Иван Стефанов Стефанов в ответното дружество, забрана на Агенция по вписвания да не приема вписвания по партидата на дружеството, както и евентуално вписаните /издадени/ пълномощни от Иван Стефанов Стефанов към трети лица /ако има такива/ да бъдат обявени за нищожни / да бъдат отписани от регистъра на пълномощните към Нотариалната камара, за недопустими, от една страна и неподходящи, от друга. 

Първата искана от ищеца мярка, касаеща ограничаване или отнемане на правомощията на вписания управител на дружеството – ответник, настоящият състав счита за противоречие с нормата на чл.141 от ТЗ, който регламентира управителят като необходим и задължителен орган на ООД. Без него дружеството не може да функционира, поради което се касае за мярка, противоречаща на императивните разпоредби на ТЗ.

Неконкретизирано, а и да бе – би било недопустимо, искането евентуално вписаните /издадени/ пълномощни от Иван Стефанов Стефанов към трети лица /ако има такива/ да бъдат обявени за нищожни / да бъдат отписани от регистъра на пълномощните към Нотариалната камара. Касае се за намеса в неограничен кръг правоотношения, неадекватно на търсената с предявения иск защита.

Недопустима, като насочена към ограничаване на правната сфера на трето лице – Иван Стефанов, а не на ответника – търговското дружество, в който Стефанов се легитимира формално като съдружник, е и исканата мярка за запор на притежаваните от него дружествени дялове. Липсва идентитет между търпящия ограниченията субект и този, който е привлечен като ответник по иска. Дори и да се приеме, че същата е допустима, то тя е неадекватна на търсената защита. Както съдът посочи по-горе, при положително произнасяне по предявения иск се стига до заличаване на вписването, което е признато от съда като несъществуващо, до която последица би се стигнало независимо дали е налице вписан или не запор върху дружествените дялове на ответника. Отделно от горното, уважаването на така предявения иск не би довел автоматично до несъществуване на последващо вписаното прехвърляне на дружествени дялове в полза на лицето Иван Стефанов, чиято принадлежност на дружествените дялове може да бъде отречена само чрез нарочен иск. Не на последно място, сам ищецът твърди в сезиралата искова молба, че същият е притежавал дружествените дялове от търговското дружество – ответник заедно с трето лице Сотирис М., поради което и не всички дружествени дялове на Стефанов, чийто запор се иска, са вследствие на сделката с ищеца В.. Поради изложеното, наведените от него обстоятелства за несъществуването й са ирелевантни за принадлежността на придобитите от М. дружествени дялове. Горното и обстоятелството, че запорът няма действие, осуетяващо последващи разпореждания с дружествения дял, е основание съдът да прецени и тази мярка за недопустима, респ. неподходяща.

Искането съдът да забрани на Агенция по вписвания да не приема вписвания по партидата на дружеството по съществото си съставлява искане по чл.19 ал.5 ЗТР вр. чл.536 ГПК. Същото обаче, като лишено от предмет, е процесуално недопустимо. Производството по спиране на вписването в ТР представлява по естеството си спиране на охранително производство, поради което и няма как без налично производство по вписване на конкретно обстоятелство в ТР, основано на съответното заявление, адресирано до АВ, съдът да се произнесе общо като спре всички регистърни производства, включително такива, които изобщо не са образувани /така, определение № 656 от 08.10.2013 год. на ВКС по ч.т.д. № 3225/2013 год., както и определение 389 от 13.06.2013 год. в.ч.т.д.№ 329 по описа за 2013 г. на ВнАС/.

 

Мотивиран от изложеното, СЪДЪТ

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ обективираното в исковата молба искане на от Х.В.В. за допускане на обезпечение на предявения от него против „ХАППИ ЛАНДС“ ООД иск с правно основание чл.29, ал.1 предл. трето ЗТР за обявяване действията по вписване на обстоятелства по партидата на ответното дружество, извършени със заявление № 20140915115815, поправени със заявление 20140917112227 и вписани под № 20140919120836 от АВп при ТР, а именно продажба на дружествени дялове от Х.В.В. на Ивайло Иванов Георгиев,  за несъществуващи, чрез налагане на обезпечителни мерки - ограничаване и/или отнемане на правомощията на управителя Иван Стефанов Стефанов до влизане в сила решението на съда, запор върху дружествените дялове на Иван Стефанов Стефанов в ответното дружество, забрана на Агенция по вписвания да не приема вписвания по партидата на дружеството, както и евентуално вписаните /издадени/ пълномощни от Иван Стефанов Стефанов към трети лица /ако има такива/ да бъдат обявени за нищожни / да бъдат отписани от регистъра на пълномощните към Нотариалната камара, на основание чл.389 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред ВАРНЕНСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД в едноседмичен срок от връчването му на молителя.

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: