Определение по дело №14663/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3614
Дата: 29 ноември 2022 г.
Съдия: Гюляй Шемсидинова Кокоева
Дело: 20221110214663
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 18 ноември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 3614
гр. София, 29.11.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Г. Ш. К.
като разгледа докладваното от Г.Ш. К.Частно наказателно дело №
20221110214663 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 243, ал.5 от Наказателно – процесуалния кодекс
/НПК/.
Образувано е по жалба на Н. П. Л.- Ч., в качеството на пострадало лице, срещу
Постановление от 27.07.2021 г. на СРП /деловодно изведено на 28.07.2021 г./, с което е
прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 499/2021 г. по
описа на 02 РУ-СДВР, пр. пр. №10222/2021 г. по описа на СРП, образувано и водено
за престъпление по чл. 143, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.
В жалбата не се съдържат конкретни съображения за неправилност и
незаконосъобразност на обжалвания прокурорски акт. Жалбоподателката е описала два
инцидента, които са се случили с ползвани от нейното семейство автомобили, както и
свързано със спряно електрическо захранване на стопанисвана от семейството й къща
за гости в гр. С.б. Тези три инцидента същата квалифицира като „странни случки“ и
навежда подозрения, че са свързани със „заплахите“, които са били отправени към нея
и семейството й, по време на деянието за което е водено прекратеното досъдебно
производство. С тези съображения се моли за преразглеждане на случая по пр. пр.
№10222/2021г. по описа на СРП.
След като се запозна с материалите по посоченото ДП, съдът констатира, че то е
образувано на осн. чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор от СРП
/деловодно изведено на 28.07.2021 г. / и се води за престъпление по чл. 143, ал.1, вр.
чл.18, ал.1 от НК, а именно за това, че на 18.01.2021 г., около 19:00 часа в гр. София,
кв. „Тр.“, до ул. „Ш.“ са направили опит да принудят Н. П. Л. – Ч. да извърши нещо
противно на волята си, като употребили за това заплашване.
1
По делото не е привлечен обвиняем.
С оглед на така изложеното, по допустимостта на жалбата, съдът намира
следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.243, ал.4 НПК /обжалваното постановление е
връчено на жалбоподателя Н. П. Л.- Ч. на 09.11.2022 г., видно от положените подпис и
дата от самата Ч. за удостоверяване на факта на получаване на препис от
постановлението, а жалбата против него е подадена до СРП на 14.11.2022 г./, срещу
подлежащ на обжалване акт, от участник в производството /с процесуалното качество
на пострадал/, легитимиран да атакува постановлението на СРП за прекратяване на
наказателното производство, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна, доколкото
при извършената цялостна служебна проверка на обжалваното постановление на СРП
констатира, че същото е необосновано и постановено при непълнота на
доказателствата.
От събраните в хода на ДП доказателства по един категоричен и несъмнен начин
се установява фактическата обстановка, която прокурорът е приел за установена и въз
основа на нея извел своите правни изводи в обжалваното постановление, а именно:
Н. П. Л. - Ч. и Г. Ч. са съпрузи и живеят в гр. София, ул. „“ № заедно с двете си
деца – В.Ч. и Б.Ч. Те притежават хотел, находящ се в гр. С. баня. Техен съсед в гр.
Сапарева баня е Ю.Ч.. Отношенията между тях не били добри и Ю.Ч.нанесъл побой на
Г.Ч.на 22.08.2020 г. По този повод Г. Ч. подал жалба в Прокуратура – гр. Дупница и
било образувано ДП №449/2020 г. по описа на РП – гр. Дупница. На 21.09.2021 г.
досъдебното производство било спряно с постановление на наблюдаващия прокурор,
който приел, че се касае за престъпление по чл.130, ал.1 НК, което е такова от частен
характер и се преследва по тъжба на пострадалия до съответния районен съд.
На 18.01.2021 г. Г. Ч.получил телефонни обаждания от непознат за него
телефонен номер. По време на разговора, непознато за него лице му обяснило, че група
англичани желаят да отседнат в техния хотел – къща за гости, за около 7-10 дни. Н. Ч.
се усъмнила, тъй като нейният мобилен телефонен номер бил публикуван в интернет
пространството във връзка с отдаването на стаи под наем, а не на нейния съпруг. Г.Ч.
попитал от къде непознатото лице има неговия телефонен номер и то му обяснило, че
от други гости на хотела. Двамата се разбрали да се срещнат в 18:00 часа на същия ден
в близост до метростанция „Хан Кубрат“.
На срещата отишла Н. Ч., тъй като тя владеела добре английски език. В
уговорения час никой не се явил на уговореното място, поради което Н. Ч. провела
телефонен разговор с непознатия мъж, който й казал, че има забавяне и около 19:00
часа ще бъде на уговореното място. Н. Ч.изчаквала в своя автомобил марка
2
„Мерцедес“, модел „“ с рег. №. Две лица, установени като Ж. М.и Б. Б.се приближили
към нея и тя слязла от автомобила. Б.обяснил на Ч.че не са англичани, а са дошли да
разговарят с нея по повод жалби, подадени в Прокуратура – гр. Дупница. Б.Б. казал на
Ч.да оттегли жалбите си, все едно никога не е било, тъй като е разумна жена, има деца,
семейство, имоти и коли. В този момент към тях се приближила В. Ч., която вървяла от
спирката на метростанцията към своя дом. Тя чула думите, казани от Б. и го попитала
дали ги заплашва и дали ще ги набие. Б. не й отговорил, а казал на Н. Ч.да си помисли,
след което двамата мъже си тръгнали. По време на целия разговор Ж. М.не взел
никакво участие и мълчал.
Н. Ч. смята, че Б. и М. били изпратени от Ю. Ч. което се потвърждава от
показанията на Б.Б. Последният твърди, че Ю.Ч.го помолил да проведе разговор с него
съсед, с който били в лоши отношения. Той го направил без да има представа, че
помежду им съществува съдебен спор. Отрича да е отправял закани и заплахи към Н.
Ч. и нейната дъщеря, а посочва, че двамата единствено разговаряли. Заявява, че казал
на Н. Ч. че е изпратен от Ю.Ч. за да подобрят отношенията си.
Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на разпитаните
свидетели: Н. Ч.,Г. Ч., В.Ч., Ю.Ч., Б. Б.и приобщените писмени доказателства и
доказателствени средства: протоколи за разпознаване и постановление за спиране на
ДП №629/2020 г. по описа на закритата РП-Дупница и ДП №449/2020 г. по описа на
РУ-Дупница.
Като цяло доказателствената съвкупност е единна и непротиворечива относно
основните факти, включени в предмета на доказване, като от показанията на
свидетелите Н. Ч. и Б. Б. както и от протоколите за разпознаване на лица и предмети се
установява, че именно лицата Б. Б. и Ж. М. са били двете лица, които се явили на
уговорената среща на 18.01.2021 г. с Н. Ч. От показанията на св. Б.Б. се установява и
това, че е бил изпратен именно от Ю.Ч. този факт обаче се отрича от последния.
Твърдения от св. Б. факт, че с него е бил св. Ж. М. също се отрича от последния.
Съдържанието на проведеният разговор, съдът прие за установен въз основа на
показанията на свидетелите Н. Ч. и В.Ч.и отчасти от показанията на св. Б. Б.като
показанията на последния не кредитира с доверие в частта, в която същият отрича да е
казал на св. Н. Ч.да оттегли подадените жалби, доколкото именно такова оплакване се
съдържа в жалбата на Н. Ч.подадена на 18.01.2021 г. до началника на 02 РУ-СДВР.
При така установените факти, съдът достигана до следните правни изводи:
Въз основа на правилно, но непълно изяснена фактическа обстановка,
наблюдаващият прокурор е достигнал до прибързан и преждевременен правен извод за
липса на осъществен състав на престъпление по чл. 143, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Действително, кредитирано изолирано от всички останали установени по делото
факти, казаното от св. Балкански на св. Н. Чечева на 18.01.2021 г. не съдържа пряка
3
заплаха по отношение на нейния или на близките й живот и здраве, както и по
отношение на нейно или на семейството й имущество, както е приел представителят на
СРП за да прекрати наказателното производство.
Според настоящия съдебен състав обаче, този извод се основава на първо място
на непълно изяснена фактическа обстановка и на твърде повърхностно и изолирано
тълкуване на доказателствените източници.
В хода на досъдебното производство не е обърнато никакво внимание на
съмнителния и притеснителен начин, по който е осъществена връзката по телефона
със свидетелите Н. и Г.Ч. с цел организиране на въпросната среща. Това е станало чрез
въвеждането им в заблуждение относно лицата, с които ще се срещат, както и относно
повода за срещата. Последната е организирана в тъмната част на денонощието и на нея
се явява не само св. Б. но и още едно лице, като не е установено с каква цел и в какво
качество е присъствал той на срещата. Казаното от св. Б., с оглед не само на
съдържанието, но и използваните изразни средства, контекста, в който са използвани,
интонацията и цялостната обстановка, още на мястото на срещата са възприети
категорично като заплаха, както от св. Н. Ч. така и от нейната дъщеря – В.Ч.
Последната е реагирала на чутото, като директно е попитала дали това е заплаха, което
не е отречено от св. Балкански.
На следващо място не е изяснено каква е връзката между св. Б.и лицето Ю.Ч.,
който го изпратил, за да разговаря със св. Н. Ч. за да си „оправят положението“ /съгл.
показанията на св. Б. и дали за тази „услуга“ му е била обещана парична сума и защо
именно той е бил изпратен от Ю.Ч.а да свърши тази услуга.
Не е изяснено, защо след като Ю. Ч.иска да си подобри отношенията със
свидетелите Г.и Н. Ч. не се е свързал лично с тях, а изпраща лице с няколко
криминалистични регистрации в лицето на св. Б.Б. /видно от справка на л.88 от ДП/. Не
е изяснено, защо това лице при свързване по телефона с Н. Ч.се представя за друг и
организира среща с нея в тъмната част на денонощието, по съвсем различен повод.
Не е изяснено и защо след като всичко се е случило по начина, описан от св. Б.,
поради каква причина казаното от него тотално се отрича от св. Ю. Ч. Всичко казано от
Б., въпреки, че той и св. Ж. М.са разпознати от св. Н. Ч., се отрича и от св. Ж. М..
Не са проведени очни ставки между св. Б.Б.от една страна и свидетелите Ю. Ч. и
Ж. М. от друга, за да се установи кой казва истината и каква и причината другият да
прикрива същата.
След провеждане на горепосочените очни ставки и след изясняване на това с
каква дейност се занимават свидетелите Б. Б. и Ж. М. както и това в какви отношения
се намират както помежду си, така и със св. Ю. Ч.след като се вземат предвид и
анализират детайлно обстоятелствата по организиране и провеждане на въпросната
4
среща, по време на която св. Н. Чечева поддържа, че по отношение на нея и
семейството й са отправени заплахи с цел да оттеглят подадените жалби срещу св.
Ю.Ч., следва да се направи преценка дали са налице или не достатъчно доказателства
за реализиран състав на престъпление по чл. чл. 143, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК и за
ангажиране отговорността на конкретно лице за извършването му. Към настоящия
момент, този състав на съда счита, че разследването не е проведено задълбочено,
пълно и всестранно, като доказателствения анализ на събраните доказателствени
източници също е незадълбочен и повърхностен. С оглед на което представителят на
СРП е достигнал до преждевременни и необосновани правни изводи.
Необосноваността на обжалваното постановление за прекратяване на наказателното
производство е основание за неговата отмяна.
При тези съображения и на осн. чл. 243, ал.6, т.1 вр. ал.5 от НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Постановление от 27.07.2021 г. на СРП /деловодно изведено на
28.07.2021 г./, с което на осн. чл. 243, ал1, т.1 вр. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК е прекратено
наказателното производство по досъдебно производство № 499/2021 г. по описа на 02
РУ-СДВР, пр. пр. №10222/2021 г. по описа на СРП, образувано и водено за
престъпление по чл. 143, ал.1, вр. чл.18, ал.1 от НК.
Определението подлежи на обжалване и протест пред Софийски градски съд, в 7
– дневен срок от съобщаването му на заинтересованите страни.
Преписи от определението да се изпратят на СРП и на жалбоподателя Н. П. Л.–
Ч.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5