Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 1997
гр. Пловдив, 01.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,
Наказателна
колегия, в открито съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и
деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ
при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 3247/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на „Никита 2014“ ЕООД, ЕИК
*********, представлявано от *** Н. А. Т. против Наказателно постановление № 36-
0000213 от 07.05.2019г., издадено от И.Д. В.в- Началник Областен отдел
„Автомобилна администрация“- гр. Пловдив, с което на „Никита
2014“ ЕООД, ЕИК *********, за нарушаване състава на чл. 91б, ал. 1, т. 1 Закон
за автомобилните превози, на основание чл. 97, ал. 1 Закон за автомобилните
превози, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. / пет хиляди лева/.
С жалбата се оспорва законосъобразността
на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и
издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения,
опорочаващи административно- наказателното производство и водещи до
ограничаване правото на защита на нарушителя. Поддържа се, че водачът П.П., още на дата 21.02.2019г. е уволнен дисциплинарно, тъй
като системно не е спазвал трудовата дисциплина, установена за водачите на
товарни автомобили в предприятието. Акцентира се върху обстоятелството, че
водачът П. е оставил зачисления му товарен автомобил в А., в гр. К., като
напускайки кабината на шофьора е взел със себе си всички документи за
превозвания от него товар, както и личната му карта на водач. Моли се
атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.
В съдебно заседание, дружеството-
жалбоподател, редовно призовано, изпраща процесуален представител в лицето на адв. Д.. Поддържа се така депозираната жалба. Излага се
становище по същество на спора. Сочи се, че в процесното наказателно
постановление неправилно имуществената санкция е наложена на основание чл. 97,
ал. 1 ЗАвПр- следвало е същата да бъде наложена на
основание чл. 104, ал. 7 ЗАвПр. Отново се акцентира и
върху маловажност на процесния случай.
В съдебно заседание,
въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. На дата 14.06.2019г.
е депозирано писмено становище от ОО „АА“, с което се оспорва подадената жалба
и се моли атакуваното наказателно постановление да бъде потвърдено.
Съдът като се запозна с приложените по делото
доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери
правилността на атакуваното постановление, счита следното:
Жалбата
е подадена в законово установения седемдневен срок, считано от получаване на
препис от атакуваното наказателно постановление, произтича от процесуално
легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по
съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на
разглеждане по същество.
Относно приложението на процесуалните
правила:
Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и
НП счита, че процесният АУАН е съставен след изтичане
на установения в чл. 34, ал. 1 ЗАНН тримесечен давностен
срок, отброяван от откриване на нарушителя. Този категоричен извод се налага от
прочита на приетия като писмено доказателство по делото Констативен протокол за
извършена комплексна проверка на дружеството- жалбоподател „Никита
2014“ ЕООД ( л. 44 от делото ). На стр. 1-ва от цитирания протокол, в неговия
последен абзац е посочено, че протоколът се съставя „за извършена проверка в
периода от юли 2018г. до декември 2019г. по спазване изискванията за законовите
и подзаконови нормативни актове, касаещи компетенциите на ИА „АА“….“. При така
отразеното в протокола, съдът счита, че е налице техническа грешка и датата
„декември 2019г.“, следва да се чете „декември 2018г.“. Този извод почива на
факта, че протоколът е съставен и подписан на 13.03.2019г. и му е отреден №
12-00-00-1006/213 от 04.04.2019г. Ясно е, че правно,
а и житейски невъзможно е, да бъде съставен протокол, в който да бъдат отразени
резултати от бъдеща проверка. Предвид това, настоящият съдебен състав счита, че
релевантната дата, на която е приключила проверката на фирмата е през месец
декември 2018г. Предвид това, дори и да се приеме, че е приключила в последния
ден на месец декември, то от този момент до 02.04.2019г., когато е съставен
АУАН бл. № 260180, е изминал период от повече от три месеца. Следва да се
посочи, че след като проверката на дружеството- жалбоподател е приключила още
през месец декември 2018г., то тогава именно и ОО „АА“ е разполагала с целия
набор от релевантна за случая информация. Нещо повече- още към м. декември
2018г., служителите при ОО „АА“, извършвали проверката са констатирали, че
дружеството- жалбоподател не е в състояние да представи данните от картата на
водача П.П. ( л. 4 от цитирания по- горе протокол- ).
Всъщност, с изпращане на нова покана (изх. № 12-00-00- 1006/ 61/ 27.02.2019г.),
с която се изискват въпросните данни от картата на водача, наказващият орган на
практика се стреми да „удължи“ тримесечния срок и той да се отброява от
13.03.2019г.( която е датата, до която следва да се представят документите
съобразно изпратената покана). Настоящият съдебен състав счита, че подобен
подход е процесуално недопустим. Именно и предвид това, следва да се приеме, че
както нарушението, така и нарушителят са открити още през м. декември 2018г.,
когато е приключила и проверката, в рамките на която е констатирано, че
дружеството не съхранява записи от картата на водача П..
Съобразно изричните разяснения,
предоставени с Тълкувателно постановление № 1 от 27.02.2015г., сроковете по чл.
34 от Закона за административните нарушения и наказания са давностни.
Давността, като институт на административнонаказателното
право, се счита за период от време, през който органите, на които са делегирани
съответните правомощия бездействат, като с изтичането на предвидения в закона
срок, се губи възможността те да реализират правомощията си по административнонаказателното правоотношение. Именно такъв е
и процесният случай, като предвид изричната
констатация от страна на съда за изтекла тримесечна погасителна давност за съставяне
на АУАН, считано от установяване на нарушението и нарушителя, то всякакви по-
нататъшни действия по ангажиране на административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя, във връзка с процесното нарушение, се явяват процесуално
недопустими. Така изложеното мотивира необходимостта от отмяна на атакуваното
наказателно постановление само на това основание.
За яснота и пълнота на
изложението, съдът счита за нужно да посочи, че макар и да се изяснява, че
дружеството- жалбоподател не е съхранило, съответно предоставило, поисканите
данни от картата на водача П., то това се дължи изцяло на извършени противоправни действия от страна на П., които дори биха
могли да бъдат квалифицирани и като общественоопасни.
Действително, отговорността на дружеството е обективна, но в случая,
извършеното от П. е толкова драстично и непредвидимо, че на практика е лишило
дружеството- жалбоподател от възможност да изпълни задължението си, без оглед
на мерките, които ще предприеме. Извън всякакво съмнение в рамките на
настоящото производство бе установено, че П., извършвайки логистичен курс във В.,
самоволно е решил да преустанови трудовите си ангажименти към „Никита 2014“ ЕООД. В гр. К., след дълги преговори с
представители на жалбоподателя, П. се е съгласил да предаде ключовете от
зачисления му камион, но напускайки шофьорската кабина, взел със себе си всички
документи, касаещи превозвания от него товар, както и картата си на водач. Извадил
е от таблото на товарния автомобил и реле, за да не може да бъде преместен и се
е установил на неизвестна и до момента локация. От показанията на св. Ц. ( л.
36 гръб- л. 37) се изясни и че към настоящия момент, водачът П. не е предал
картата си на водач и документите, които е взел. Във връзка със случая,
дружеството- жалбоподател е подало сигнал в полицейско управление „К.“, по
повод на което властите във Великобритания са предприели и съответни действия
(л. 51- 66 от делото). Съобразно чл. 27, т. 1 и т. 2 от Регламент (ЕС) №
165/2014 на европейския парламент и на Съвета, картата на водача е лична,
съхранява се от него докато е водач на товарна композиция и не може да бъде
преотстъпвана. Съобразно това, следва да бъдат съобразени като смекчаващи
отговорността на дружеството обстоятелствата, че П. самоволно е преценил да
преустанови трудовите си задължения, отказал е доброволно да върне картата си
на водач и до момента е неоткриваем. Предвид гореизложеното, дори и да не бяха
налице допуснати съществени процесуални нарушения при съставяне на АУАН и
издаването на НП, то отново би било налице необходимост от отмяна на
атакуваното наказателно постановление, тъй като случаят разкрива признаци на
маловажност.
Съобразно гореизложеното,
атакуваното наказателно постановление като незаконосъобразно, следва да бъде отменено
в своята цялост.
Така мотивиран и на основание чл.
63, ал. 1 ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36- 0000213 от 07.05.2019г.,
издадено от И. Д. В.- *** Областен отдел „Автомобилна администрация“- гр.
Пловдив, с което на „Никита 2014“ ЕООД, ЕИК
*********, за нарушаване състава на чл. 91б, ал. 1, т. 1 Закон за автомобилните
превози, на основание чл. 97, ал. 1 Закон за автомобилните превози, е наложена
имуществена санкция в размер на 5000 лв. / пет хиляди лева/.
Решението подлежи на
обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на
съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на
касационните основания, разписани в НПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П.
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.
Т.К.