Решение по дело №407/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и сл. от АПК и е образувано по касационната жалба „Водостнабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Втори януари“ № 6, представлявано от управителя С. С., подадена чрез адв. Г. срещу Решение № 83/16.02.2024 г., постановено по а.н.дело № 1391/2023 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 8 от 01.09.2023 г. на Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пазарджик, с което на касатора, за извършено административно нарушение на чл. 48, ал. 1, т. 11 от Закона за водите (ЗВ) във вр. с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуални емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване (Наредбата) и на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ, е наложена имуществена санкция в размер на 1000 (хиляда) лева.

В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Моли се да бъде отменено решението на районния съд и потвърденото с него наказателно постановление.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 4614/22.05.2024 г. от адв. Г., процесуален представител на касатора, с което поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Претендира сторените по делото разноски.

Ответникът по касационната жалба – Директорът на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пазарджик, чрез процесуалния си представител юриск. Ш. оспорва касационната жалба като неоснователна, а решението на районния съд като правилно и законосъобразно моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик счита, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно.

Административен съд – Пазарджик, като взе доводите на страните, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При проверка на обжалваното решение, настоящата инстанция счита, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон. Събрани са достатъчно доказателства, установяващи фактическата обстановка, при преценката, на които са възприети законосъобразни правни изводи, които напълно се споделят от настоящата инстанция.

Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът правилно е възприел фактическа обстановка по делото, а именно: че на 05.07.2023 г. в землището на с. Мирянци, общ. Пазарджик, м. Чимир Топола при извършен емисионен контрол върху обект заложен в плана за контролна дейност от експерти при РИОСВ гр. Пазарджик съвместно с Регионална лаборатория гр. Пазарджик и съгласно писмо с вх. № КД-03-120/28.06.2023 г. на оператора е извършено пробонабиране от Заустване № 1 – поток № 1 – смесен – пречистени битово-фекални отпадъчни води (БФОВ), промишлено отпадъчни води (ПОВ) и дъждовно отпадъчни води (ДОВ) на изхода на градска пречиствателна станция за отпадъчни води (ГПСОВ-Пазарджик) преди вливане в река Марица, при което след извършен физико-химичен анализ на пробата е установено, че същата превишава индивидуалните емисионни ограничения, в нарушение на определените такива в Разрешително № 33140041/27.01.2009 г., продължено и изменено с Решение № РР-3785/09.04.2020 г. за Заустване № 1.

Пробонабирането е направено на 05.07.2023 г. в 14:45 часа и повторно в 16:45 часа от Заустване № 1, Поток № 1 – смесен – БФОВ, ПОВ и ДОВ на изхода на ГПСОВ – Пазарджик преди вливане в река Марица, по показатели: „общ фосфор“ – резултат от 1,96 мг./л. при индивидуално емисионно ограничение (ИЕО) от 1 мг./л. и „общ азот“ – резултат от 11,7 мг./л. при индивидуално емисионно ограничение (ИЕО) от 10 мг./л.

Нарушението е установено след извършено пробовземане на отпадъчни води на ГПСОВ – Пазарджик, съгласно цитираното по-горе разрешително, резултатите от което са обективирани в Протокол от изпитване на Регионална лаборатория гр. Пазарджик № 08-0289/11.07.2023 г., във връзка с което е съставен Констативен протокол № 05-34/05.07.2023 г.

В резултат на това на основание чл. 200, ал. 1, т. 6 от Закона за водите, във връзка с чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 08/02.08.2023 г. и е издадено обжалваното наказателно постановление.

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ се наказва с глоба, съответно имуществена санкция от 1000 до 5000 лева, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическо или юридическо лице, което изхвърли отпадъчни води във водните обекти и канализационната система, като наруши емисионните норми и изисквания, а съгласно чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, водоползвателите – титуляри на разрешителни, имат задължение да изпълняват условията в издадените им разрешителни по реда на този закон и комплексните разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 3 от Наредба № 2 от 08.06.2011 г. за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване, издадена от Министъра на околната среда и водите, по смисъла на чл. 200, ал. 1, т. 6 от ЗВ за нарушаване на емисионните норми се счита неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения.

Цитираната Наредба е издадена в изпълнение на законово делегираната на Министъра на околната среда и водите компетентност по чл. 135, ал. 1, т. 13 от ЗВ, да регламентира реда и начина за издаване на разрешителни за заустване на отпадъчни води във водни обекти и определяне на индивидуалните емисионни ограничения на точкови източници на замърсяване в разрешителните за заустване. Един от параметрите, които следва да се определят с издаваните по реда на Наредба № 2 от 08.06.2011 г. разрешителни за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, е за индивидуалните емисионни ограничения на характерни замърсители/показатели на отпадъчни води по потоци. Индивидуалните емисионни ограничения в разрешителните за заустване се определят за всеки конкретен случай чрез прилагане на комбинирания подход по смисъла на § 1, т. 53 от ЗВ, който представлява регулиране на заустването на отпадъчни води в повърхностни водни тела чрез едновременно прилагане на най-добрите налични техники и/или емисионни норми при източника на отпадъчни води, от една страна, и изискванията за постигане на целите за качеството на водите в повърхностното водно тяло – приемник на отпадъчните води, от друга страна. В този смисъл, заустването на отпадъчни води в река Марица при неспазването на определените в разрешителното за заустване индивидуални емисионни ограничения, сочи на противоправност на деянието, квалифицирано като нарушение по чл. 48, ал. 1, т. 11 от ЗВ, за което следва да се носи административнонаказателна отговорност.

По делото не е спорно, че „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД е оператор, на когото по надлежния ред е издадено Разрешително № 33140041 от 27.01.2009 г. последно продължено и изменено с Решение № РР-2336 от 08.05.2015 г. за ползване на повърхностен воден обект – река Марица, за заустване на смесен поток пречистени битови-фекални, производствени и дъждовни отпадъчни води след градска пречиствателна станция за отпадъчни води, издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, в което са определени и индивидуалните емисионни ограничения на отпадъчните води по съответните показатели. Видно от съдържанието на разрешителното последно продължено и изменено с Решение № РР-2336 от 08.05.2015 г., по показател „общ фосфор“ е определена максимална стойност от 1 мг./л., по показател „общ азот“ е определена максимална стойност от 10 мг./л. От наличните по делото доказателства безспорно се установява, че тези стойности са били надвишени от касатора, което обстоятелство е установено по надлежния ред – чрез извършване на физико-химични анализи на водната проба от отпадачните води на Градска пречиствателна станция за производствени отпадъчни води, в сертифицирана и акредитирана лаборатория – Регионална лаборатория гр. Пазарджик, а за проведеното изпитване и резултатите от същото са съставени съответните документи. Ето защо, настоящият касационен състав напълно споделя изводите на районния съд за безспорна доказаност и правилна квалификация на процесното нарушение. В разглеждания казус, отговорността на касатора е ангажирана именно за това, че като титуляр на Разрешително № 33140041 от 27.01.2009 г. последно продължено и изменено с Решение № РР-2336 от 08.05.2015 г. за ползване на повърхностен воден обект – река Марица, за заустване на смесен поток пречистени битови-фекални, производствени и дъждовни отпадъчни води след градска пречиствателна станция за отпадъчни води, издадено от Директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район“ гр. Пловдив, не е изпълнило определените индивидуални емисионни ограничения, като зауства води в река Марица с концентрация над допустимите, който факт по делото бе доказан по категоричен начин. По изложените съображения, доводите на касатора за недоказаност на нарушението, са неоснователни.

Неоснователни са и доводите за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради постановяването му при съществени нарушения на процесуалните правила. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение и издаване на наказателното постановление, не са допуснати нарушения на ЗАНН и Закона за водите. АУАН е съставен от компетентен орган съобразно изискванията на ЗАНН и Закона за водите. Направените в него констатации не са опровергани от доказателствата по делото. Нарушените законови разпоредби са посочени точно и съответстват на описанието на нарушението. Налице е пълно фактическо и правно единство по отношение на отразените в АУАН и НП факти и обстоятелства, при които е извършено нарушението. Недвусмислено е отбелязано, че „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, нарушава регламентираните в Разрешително № 33140041 от 27.01.2009 г. последно продължено и изменено с Решение № РР-2336 от 08.05.2015 г. индивидуални емисионни ограничения за Заустване № 1 по показатели „общ фосфор“ – резултат от 1,96 мг./л. при индивидуално емисионно ограничение (ИЕО) от 1 мг./л. и „общ азот“ – резултат от 11,7 мг./л. при индивидуално емисионно ограничение (ИЕО) от 10 мг./л., като в случая е извършено повторно пробонабиране по молба на управителя на дружеството. Следователно, за нарушителя не е настъпило объркване по отношение на обстоятелството, какво точно нарушение му е вменено, че това да се отрази на ефективното упражняване на правото му на защита.

При разглеждане на делото първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да налагат отмяната на решението му, поради което жалбата ще следва да бъде оставена без уважение, а решението на Районен съд – Пазарджик следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

С оглед изхода от спора и разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, претенцията на процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, е основателна. В настоящия случай, предвид фактическата и правната сложност на делото и обема осъществена защита, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение за касационната инстанция следва да е в размер на 80 (осемдесет) лв., които следва да бъдат възложени в тежест на касационния жалбоподател.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Административен съд – Пазарджик

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 83/16.02.2024 г., постановено по а.н.дело № 1391/2023 г. по описа на Районен съд гр. Пазарджик.

ОСЪЖДА „Водостнабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Втори януари“№ 6, представлявано от управителя С. С., да заплати на Регионална инспекция по околната среда и водите – Пазарджик, направените по делото разноски в размер на 80 (осемдесет) лева.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.