№ 38
гр. В. Т. , 18.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. Т. в публично заседание на дванадесети януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Гражданско дело №
20204100100751 по описа за 2020 година
За да се произнесе, съобрази:
С исковата си молба двете ищци твърдят, че на 25.07. 2019г. е
настъпило пътно-транспортно произшествие между управляван от ищцата В.
А. автомобил „Х. г.“ ДКН СА****КА и управляван от И. Х. лек автомобил
„Н. п.“ с ДКН СС****МС. Ищцата К. Б. е била пътник в лекия автомобил „Х.
г.“ ДКН СА****КА. При настъпване на произшествието, вина за което според
ищците има изцяло водачът на лек автомобил „Н. п.“ с ДКН СС****МС,
двете ищци твърдят да са получили физически травми, както следва : ищцата
В. А. счупване на гръдната кост, контузио торацис, фрактура стерни,
контузио пулмонум;
Ищцата К. Б. е получила контузия на гръден кош, увреждания на
гръдните коренчета, подкоженхематом в дясна област.
Двете ищци твърдят да са преживели силен стрес от и
посттравматично стресово разстройство в следствие на преживяното ПТП.
Ищцата В. А. твърди, че е търпяла силни болки и много страдания в
резултат на получените физически травми, както и че инцидентът се е отразил
изключително негативно на психическото състояние. Ищцата твърди, че е
направила и разходи за лечение на получените от нея травми в размер на 309
лв.
Ищцата К. Б. твърди, че след инцидента е получила оплаквания от
болки в гърба и гръдния кош, посетила е лекар, извършени са изследвания и
е назначена медикаментозна терапия за преодоляване на състоянието ѝ. Освен
1
това преживяла силен стрес, който довел до умерена към тежка депресия при
нея.
Наведено е твърдение, че за лек автомобил „Н. п.“ с ДКН СС****МС
към момента на настъпване на процесното ПТП е имало сключена валидна
застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното
дружество. Твърди се, че ищците са уведомили застрахователя и са отправили
претенция към ответника за заплащане на обезщетение за претърпените от
тях неимуществени вреди в следствие на процесното ПТП, както и за
претърпените от ищцата А. имуществени вреди. Поради липса на извършено
от застрахователя плащане, ищците молят съда да постанови решение, с което
да осъди ответника да им заплати обезщетение за претърпените от тях в
следствие на процесното ПТП вреди, както следва :
За ищцата В. А.- 50 000лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди и 309 лв. обезщетение за претърпени имуществени вреди.
За ищцата К. Б.- 35 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди.
Двете ищци претендират и законната лихва върху присъдените
обезщетения ,считано от 01.08.2019г. до окончателното им изплащане.
В хода на производството по делото ищцата В. А. е починала и на
нейно място е конституирана нейната дъщеря и единствен законен наследник
М. С. Г..
В постъпил в законоустановения срок отговор на исковата молба
ответникът заема становище за неоснователност на предявените искове.
Признава обстоятелството, че двете ищци са предявили извънсъдебни
претенции спрямо дружеството съответно на 30.08.2019г. и на 03.10.20189г.
Оспорва механизма на настъпване на процесното ПТП и при условията на
евентуалност прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на двете ищци, като твърди, че са пътували без поставени
обезопасителни колани. Оспорва травматичните увреждания на ищците.
Твърди, че ищцата А. не е имала счупване на гръден кош, а по отношение на
ищцата Б. сочи, че тя не фигурира като пострадало лице в протокола за
настъпило ПТП. Твърди, че прегледът на тази ищца е извършен за целите на
процеса. Оспорва, че ищцата А. е претърпяла имуществени вреди.
Оспорва претенцията за лихви за забава, считано от датата на увредата.
Твърди, че такива се дължат от 30.11.2019г. и от 03.01.2020г. Освен това
твърди, че лихва изобщо не се дължи, тъй като ищците не са представили
банкови сметки.
От събраните по делото доказателства, се установява следната
фактическа обстановка :
2
С Решение № 20/17.02.2020г. , постановено по АНД № 12/20200г.
Районен съд – О. е признал И. Г. Х., ЕГН **********, ЗА ВИНОВНА в това,
че на 25.07.2019 г. около 10.30 ч. на първокласен път 1-4 гр. София - гр. В., на
км. 191 в близост до с. К., общ. А. в посока гр. В., при управление на лек
автомобил, марка „Н.", модел „Примера" с per. № СС 4829 МС, собственост
на Д. Г. Х. от гр.С., нарушила правилата за движение: чл. 21, ал. 1 от ЗДвП,
чл. 24, ал. 1 от ЗДвП, при което е допуснала настъпването на пътно
транспортно произшествие с лек автомобил марка „Х.", модел „Г." с per. №
СА **** КА, собственост на Държавен фонд „Земеделие", управляван от В. Н.
А., ЕГН **********, от гр. В. Т. и вследствие на настъпилото пътно
транспортно произшествие причинила по непредпазливост средна телесна
повреда на В. Н. А., ЕГН **********, от гр.В. Т., ул. "К." № 13, изразяваща се
в счупване на гръдната кост с дислокация на костни фрагменти, което е
причинило на пострадалата трайно затрудняване на движението на снагата,
със среден срок на възстановяване около 3.5 - 4/три месеца и половина/-4/
четири/ месеца - престъпление по чл. 343, ал. 1,6. "б" от НК във вр. с чл. 21,
ал. 1 и чл. 24, ал. 1 от ЗДвП, като на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК я е
освободил от наказателна отговорност и на основание чл. 78а, ал. 1 от НК е
наложил на И. Г. Х. административно наказание глоба в размер на хиляда и
двеста лева.
От приложените към делото протокол за оглед на ПТП от 25.07.2019г.
, протоколи за разпити на свидетели, извършени по ДП № ЗМ 252/2019г. на
РУ – О., както и от разпита на двамата допуснати свидетели по делото се
установява, че освен В. Н. А. в лекия автомобил „Х. г.“ ДКН СА****КА в
момента на настъпване на процесното ПТП е пътувала и ищцата К. Б..
Видно от приложената медицинска документация В. А. е приета
непосредствено след настъпване на ПТП-на 25.07.2019г. в МБАЛ –Т. ЕАД,
като на следващия ден – 26.07.2019г. е била приета в УМБАЛ „С. М.“ЕАД –
В..
Видно от издаденото удостоверение от Кабинет по УЗД при МЦ „А.
м.“АД-В. Т. ищцата К. Б. е прегледана на 29.07.2019г. и е установен подкожен
хематом в дясно в резултат на претърпяна травма. На 03.09.2019г. ищцата Б. е
посетила личен лекар с оплаквания от болки в гърба и гръдния кош след
катастрофа, които се засилват при движение.
Видно от представените по делото фактура и касов бон, ищцата В. А. е
заплатила за престой в болнични заведения МОБАЛ- Т. в гр. Т. и УМБАЛ „С.
М.“гр. В. за периода от 25.07.2019г. до 31.07.2019г. общо 309 лв.
По делото е изслушано заключението на съдебно-медицинска
експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и обосновано.
Съгласно същото в следствие на претърпяното процесно ПТП В. А. е
получила закрито разместено счупване на гръдна кост, охлузване в областта
3
на шията, контузия на бял дроб. К. Б. е получила контузия на гръден кош,
неуточнена по вид и размер, болезнени и ограничени движения в шията и
гърдите, болка в раменната става.
Вещото лице сочи, че и двете пострадали са с проведено
медикаментозно лечение. При В. А. острият период на лечение и
възстановяване е продължил около 8 месеца, а при К. Б.- 25 дни. И при двете
пострадали са налични болки и дискомфорт при физически натоварвания с
поносим интензитет, за които при нужда приемат обезболяващи.
Вещото лице посочва, че разходите, сторени от В. А. в размер на 309
лв. съгласно представените по делото платежни документи са във връзка с
извършеното лечение и възстановяване. Експертизата дава заключение, че
травмите и на двете ищци са причинени от поставените при ПТП предпазни
колани, като при К. Б. този извод следва от обективираните оплаквания.
Изслушана по делото е и съдебно-психологическа експертиза, чието
заключение съдът също възприема като компетентно и обосновано. Съгласно
същото и при двете пострадали при ПТП- В. А. и К. Б. се наблюдават
последици от преживяната травматична ситуация, като преживяванията са
оставили отражение върху психичното им състояние. Отраженията върху
двете пострадали от процесното ПТП са почти еднакви, а именно: Вътрешно
напрежение,нарушения на съня, поява на усещане за безпомощност,
непълноценност , зависимост, затормозяване в когнитивната сфера, засилени
мисли за случилото се, промени в поледението ,изнервеност , избухливост,
влошаване на взаимоотношенията с близки , приятели , колеги, флешбек
спомени, поява на страхове – от повторение на инцидента, от пътуване с
автомобил, страх за собствената сигурност при пътуване с автомобил,
понижение на активността и жизнения тонус, промени в настроението- по-
често подтиснато и мрачно, намалена способност за изпитване на радост и
удоволствие, вина и неудобство по отношение на близките, стремеж към
подтискане на емоциите ,които предизвиква темата напреживяното ПТП,
изтласкване на спомените.
По делото са събрани и гласни доказателства-показанията на
свидетелите Р. Г. К. – съжител на В. А. и М. Х. А.- колега на двете ищци.
Свидетелят К. установява, че е видял В. А. непосредствено след
процесното ПТП, когато е била в болницата в Т., като тя била в тежко
състояние, със силни болки в гърдите, охлузвания по врата. Трудно дишала.
Обяснили му, че В. е пострадала, защото е била с колан. В болницата тя била
на легло, прилагали обезболяващи, като първата нощ болките били силни
и тя стенела и виела на моменти. Не можела да става от леглото и да се
обслужва. Била в много тежко психологическо състояние, изпитвала страх от
катастрофата,който не е отшумял и до момента на разпита на свидетеля
(12.10.2020г.) . След като била транспортирана в болница във В., В. останала
4
там 4-5 дни, като свидетелят бил придружител през цялото време.
Изпитвала болка, не можела да стане сама от леглото. Когато се прибрали в
къщи било още по- зле,защото не разполагали със специално легло , което да
се надига и трябвало да се изправя с чужда помощ, което продължило 4-5
месеца. Не можела да върши домакинската работа, трябвало свидетелят и
дъщеря да я вършат, постоянно пиела обезболяващи. При промяна на
времето В. А. изпитвала болки в гърдите и към момента на разпита на
свидетеля. Тя започнала работа в края на годината, като тогава не шофирала.
Започнала да шофира през пролетта на 2020г., но отново се страхувала, преди
била ведра, а сега- омърлушена и отказвала да пътува. При пътуване
постоянно гледала в огледалата и се страхувала, че кола, която пътува зад нея
ще я удари.
Свидетелката А. установява, че и двете ищци се страхуват да пътуват
след инцидента и когато се налага да пътуват на проверки, предпочитат да не
шофират те. А. пътувала с двете ищци на проверки, като твърди, че те
изпитват страх , когато ги изпреварва камион или кола. Когато имало
възможност ищците предпочитали да не са сами.Преди това не било пречка
или проблем за тях.
Свидетелката установява, че К. била на работа 2-3 дни след инцидента,
като имала охлузвания, натъртвания, синини в гърдите и шията, рамото и
около корема. Показала ги на свидетелката, като надигнала блузата си.
Изпитвала болка в гърдите при дишане и при разговор. В началото не излязла
в болнични, но по- късно го направила, за да си обърне внимание.
По делото не е спорно, че към момента на настъпване на ПТП за лек
автомобил „Н. п.“ с ДКН СС****МС е било налице валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност на
автомобилистите“ с ответното дружество.
Към делото са представени уведомителни писма №
1/662/1/18.09.2019г. и № 12486/1/14.10.2019г. , с които ответното дружество е
поканило всяка двете ищци да представи банкова сметка за изплащане на
обезщетение, ако такова бъде определено.
С Писмо № 12486/2/03.01.2020г. ищцата Б. е уведомена, че е
пропуснала дадения от ответното дружество срок за представяне на банкова
сметка и други документи, поради което няма правно основание за плащане
на обезщетение.
При тези данни от фактическа страна, съдът направи следните правни
изводи:
Предявени са от всяка от ищците обективно съединени искове с
правно основание чл. 432 от КЗ вр. С чл. 45 и 52 от ЗЗД и по чл. 84 ,ал.3 от
ЗЗД.
5
Исковите претенции са допустими, доколкото по делото са налице
данни, че и двете ищци са предявили претенция по чл. 380 от КЗ пред
застрахователя, преди завеждане на делото и не се спори, че към момента на
завеждането му застрахователят не е платил обезщетение на нито една от
двете ищци.
В хода на производството по делото ищцата В. А. е починала, като е
заместена в процеса от своята дъщеря-М. С. Г.. Ответникът е навел
възражение против допустимостта на исковата претенция след смъртта на
ищцата, доколкото се касае за обезщетение за неимуществени вреди. Съдът
намира, че е допустимо в конкретния случай ищцата да бъде заместена от
своя пряк наследник по закон, доколкото искът е предявен преди нейната
смърт. В случая, макар да се касае за право на обезщетение intuitu personae,
наследникът е легитимиран да продължи производството по делото като
ищец, доколкото правоимащото лице приживе е предявило претенция за
удовлетворяване на това свое право.
Съдът намира претенциите за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди от двете ищци за основателни, но не в пълния им
предявен размер.
По отношение претенцията на ищцата В. А. за присъждане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди, съдът намира тази претенция
за изцяло основателна.
Съображенията на съда в насока горния извод са следните :
От данните по делото по категоричен начин се установява, че двете
ищци са пострадали при ПТП, вина за настъпването на което носи
изключително водачът на лекия автомобил „Н. п.“ с ДКН СС****МС. По
отношение виновното поведение на водача на този автомобил е налице влязло
в сила решение на наказателен съд, което, съгласно разпоредбата на чл. 300 от
ГПК е задължително за съда по въпроса за наличието на противоправност на
деянието и вина на дееца.
По отношение физическите увреждания, причинени на ищцата В. А., с
оглед обстоятелството, че те са част от фактическия състав на
престъплението, в извършването на което водачът на лек автомобил „Н. п.“ с
ДКН СС****МС е признат за виновен, съдът приема, че са в пряка връзка с
настъпилото ПТП.
По отношение на физическите увреждания, получени от ищцата К. Б.,
съдът приема, че посочените от вещото лице по СМЕ увреждания са
причинени на ищцата при настъпване на процесното ПТП. Действително, тя
не е вписана като пострадало лице в протокола за ПТП, съставен при
настъпването му, но подобно вписване не е въздигнато от нито един
нормативен акт в задължително условие за присъждане на обезщетение за
6
претърпени вреди. В случая са налице достатъчно доказателства по делото, от
които да се направи извод, че Б. също е пътувала в автомобила, управляван от
А. в момента на настъпване на ПТП, като е получила и травми от същото.
Този извод се подкрепя от показанията на свидетелката М. А., която е видяла
Б. непосредствено след ПТП и е възприела охлузванията и натъртванията по
тялото . Обстоятелството, че ищцата е прегледана четири дни след
инцидента и в последствие повече от месец по- късно е посетила личния си
лекар във връзка с оплаквания от болки не поражда съмнение, че травмите,
констатирани при прегледа на 29. 07.2019г. са причинени при друг инцидент.
По делото не се събраха данни, които да обосноват извод за наличието
на съпричиняване от страна на пострадалите на настъпилия вредоносен
резултат, а именно, че те са пътували без поставени обезопасителни колани.
Напротив- от заключението на съдебномедицинската експертиза по
категоричен начин се установява, че получените и от двете ищци травми са
свързани с обстоятелството, че те са били с поставени обезопасителни колани.
При това положение съдът приема, че в случая са налице всички
елементи от състава на непозволеното увреждане и за двете ищци, поради
което същите следва да получат обезщетение за вредите, които са пряка и
непосредствена последица от процесното ПТП.
Не се спори наличието на валидно застрахователно правоотношение по
сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“ между
ответника – застрахователно дружество и собственика на автомобил „Н. п.“ с
ДКН СС****МС към момента на настъпване на процесното ПТП.
Съгласно чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането увреденият,
спрямо когото застрахованият по застраховка гражданска отговорност е
отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, при
спазване на изискванията на чл. 380 от Кодекса за застраховането.
Ищците, твърдейки, че са претърпели неимуществени вреди от
настъпилото ПТП, претендират обезщетяването им от ответното дружество.
Разпоредбата на чл. 493, ал. 1 КЗ посочва кои вреди подлежат на
обезщетяване от застрахователя по задължителна застраховка “Гражданска
отговорност” на автомобилистите. Неимуществените вреди безспорно
попадат в кръга на тези вреди, които подлежат на обезщетяване съгласно
горния текст. Ищците са спазили процедурата по чл. 380 КЗ, като са
отправили към застрахователя писмена застрахователна претенция.
По отношение вида на вредите и размера на обезщетението, който се
явява справедлив, съдът намира следното:
По претенцията на ищцата В. А.:
В. А. е получила при настъпилото ПТП физическа травма, която е
7
довела до силни болки за продължителен период от време, като в периода
след настъпване на ПТП те са били с много голям интензитет. Същата не е
можела да се обслужва до степен да не е възможно да се изправя сама от
легнало положение за продължителен период от време- 4-5 месеца, не е
можела за същия период да върши ежедневните си домашни дейности и се е
налагало да разчита на помощ от своите близки за това. Получените травми
безспорно са довели до съществено влошаване на качеството на живот на А. и
то за продължителен период от време. Вещото лице посочва, че острият
период на лечение и възстановяване при нея е бил 8 месеца. Освен това
инцидентът се е отразил съществено върху нейното психологическо
състояние, като преживяното е дало много негативно отражение на психиката
. Променила се е в емоционално отношение, изпитвала е силен страх от
шофиране и пътуване с автомобил, нещо, което преди инцидента е вършела
без притеснение. Това е пречило на ищцата да упражнява спокойно и без
страх професията си, която е била свързана с чести пътувания.
Всички описани физически наранявания, последвалите от тях болки и
промяната в психологическото състояние на ищцата са в пряка причинна
връзка с настъпилото ПТП и подлежат на обезщетяване. Обстоятелството, че
в една активна възраст - на 50 години ищцата е била принудена за дълъг
период от време да бъде подпомагана в ежедневния си живот от други лица,
като е търпяла физическа болка, както и промените в психологическото й
състояние в следствие на процесното ПТП, дават на съда основание да
приеме, че обезщетението за претърпените неимуществени вреди, което се
следва е в размер на 30 000лв. Искът за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, предявен от В. А. е основателен до този размер, като за
разликата до претендираните общо 50 000лв. следва да се отхвърли.
Претендираното от В. А. обезщетение за претърпени имуществени вреди
следва да бъде присъдено в пълния му претендиран размер от 309 лв., тъй
като по делото е доказано по категоричен начин, че тази сума е заплатена за
болничен престой, наложил се за лечение на получените от процесното ПТП
физически травми.
По претенцията на ищцата К. Б.:
Ищцата е получила леки физически наранявания, които са отшумели
за един кратък период от време – 25 дни( съгласно заключението на
съдебномедицинската експертиза). Физическият дискомфорт и болка, които
тя е изпитвала не са били с голям интензитет, като тя дори не е ползвала
болничен в дните непосредствено след инцидента. Въпреки леките физически
травми, процесното ПТП се е отразило негативно върху психиката на ищцата.
В следствие на инцидента ищцата е изпитвала силни негативни емоции, страх
и тревожност, безсъние, които са влошили съществено качеството на живота,
който е водила за продължителен период от време ( до извършване на
психологическото изследване по изслушаната съдебнопсихологическа
8
експертиза психологическото страдание не е било напълно възстановено) и
също както при ищцата А. са довели до липсата на спокойствие при
изпълнение на служебните задължения, които са свързани с пътувания. Ето
защо, съобразявайки горните обстоятелства и възрастта на ищцата към
момента на инцидента- 54 г. ( активна и трудоспособна възраст), съдът
намира, че справедливият размер на обезщетението за претърпени
неимуществени вреди, който се следва е 5000 лв. Исковата претенция
следва да се уважи до този размер, а в останалата си част да се отхвърли като
неоснователна.
Ответникът дължи на двете ищци и обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху същите, считано от изтичането на срока по чл. 496 от
КЗ, а именно - три месеца от датата, на която всяка от ищците е предявила
претенцията си по чл. 380 от КЗ. По отношение възражението на ответника,
че лихва не се дължи, тъй като двете ищци не са посочили банкова сметка, по
която обезщетението да им се изплати, същото е неоснователно.
Действително по делото, от приложената кореспонденция между
застрахователя и ищците е очевидно, че те не са представили данни за
банковите си сметки. Дори и в рамките на настоящото производство двете
ищци не са представили данни за банковите си сметки. В този случай обаче не
е приложима разпоредбата на чл. 380, ал. 3 от КЗ , на която ответникът се
позовава, защото той изцяло е оспорил дължимостта на застрахователното
обезщетение. Горната разпоредба е приложима само в случаите, когато
застрахователят е определил размера на дължимото се застрахователно
обезщетение и единствената пречка той да го изплати се явява неоказаното от
правоимащото лице съдействие под формата на непредставяне на банкова
сметка, по която да се извърши плащането. Доколкото в рамките на
настоящото производство е налице спор дали въобще двете ищци имат
качеството на кредитори спрямо ответника, въобще не може да става дума за
забава на кредитора, каквато следва да е налице, за да се приложи санкцията
на чл. 380, ал. 3 от КЗ.
По отношение на началния момент, от който се дължи обезщетение за
забава върху дължимите се на ищците обезщетения, съдът намира, че той
следва да се определи по критериите на чл.497, ал. 1, т. 2 от КЗ. Видно от
водената между ищците и застрахователя кореспонденция по повод
предявената от тях претенция по чл. 380 КЗ ищците не са представили
изискани от ответника доказателства по чл. 106 от КЗ. Именно затова следва
да се присъди обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
присъдените обезщетения, както следва : за обезщетението, дължимо на
ищцата В. А.- считано от 01.12.2019г. и за ищцата К. Б.- считано от
04.01.2020г.
При този изход на делото ответникът следва да заплати на ищците
разноски по водене на делото. Съразмерно на уважената част от исковете
9
следва да бъдат заплатени сторените разноски за възнаграждение на вещи
лица, които са в размер на по 185 лв. за всяка от ищците . Следва да се
присъдят на ищците сумите, които те са внесли по сметка на съда като
държавни такси, тъй като за частта от претенциите, за която таксите са
внесени, същите са уважени.
Ответникът следва да заплати в полза на съда държавна такса върху
уважените искове, намалени с частта, за която вече е внесена такава, в размер
на 1320 лв.
На основание чл. 38 , ал. 2 от ЗАдв и при направено искане в тази
насока, както и предвид наличието на предпоставките на този текст, следва
ответникът да заплати възнаграждение за осъщественото процесуално
представителство и защита на двете ищци на процесуалния им представител
по пълномощие. Възражението на ответника, че липсват предпоставки за
присъждане на възнаграждение по този текст не е основателно. По делото са
налице данни относно финансовото и имуществено състояние на двете ищци,
които дават основание на съда да приеме, че те не разполагат със средства да
заплатят на пълномощника си дължимото му се възнаграждение. Съдът
намира, че следва да определи възнаграждението на адв. П. К. в размер, равен
на минималния предвиден такъв по Наредба № 1/2004г. върху уважения
размер на исковите претенции, а именно- за ищцата К. Б. 336 лв. с включен
ДДС, а за ищцата В. А.. 1716 лв. с включен ДДС. Претендираните от адв. К.-
пълномощник на ищците пътни разходи не следва да се присъждат, тъй като
представените автобусни билети са за пътувания на дата 12.10.2020г. , когато
по делото не е имало насрочено заседание.
В полза на ответника ищците следва да заплатят разноски съобразно
изхода на спора в размер на 88 лв. разноски за вещо лице и 150 лв.
възнаграждение за юрисконсулт.
Обезщетението, лихвата и разноските, дължими на ищцата В. А. следва
да бъдат присъдени в полза на нейният наследник- М. С. Г. по съображенията,
изложени по- горе в решението.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД „Е.“АД София, ЕИК ******* да заплати на М. С. Г., ЕГН
******** в качеството на наследник на В. Н. А., ЕГН ********** сумата от
30 000 лв. ( тридесет хиляди лева ) , представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от В. Н. А. при настъпило на 25.07.2019г.
пътно-транспортно произшествие между леки автомобили „Н. п.“ с ДКН
СС****МС и „Х. г.“ ДКН СА****КА, както и сумата от 309 лв.( триста и
девет лева) обезщетение за имуществени вреди , претърпени от В. Н. А. в
10
следствие на същото произшествие, ведно със законната лихва върху същите ,
считано от 01.12.2019г. до окончателното им изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска, с правно основание чл. 342 от КЗ и обективно съединения с него иск по
чл. 84,ал. 3 от ЗЗД, предявени от В. Н. А. против ЗД „Е.“АД София за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 30 000 лв.
до претендираните общо 50 000 лв. и за лихва за периода от 01.08.2019г. до
01.12.2019г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“АД София, ЕИК ******* да заплати на К. Б. Б., ЕГН
********** сумата от 5 000 лв.( пет хиляди лева) представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени при настъпило на
25.07.2019г. пътно-транспортно произшествие между леки автомобили „Н. п.“
с ДКН СС****МС и „Х. г.“ ДКН СА****КА, ведно със законната лихва върху
същата, считано от 04.01.2020г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 432 от КЗ и обективно съединения с
него иск по чл. 84,ал. 3 от ЗЗД предявени от К. Б. Б. против ЗД „Е.“АД София
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер над 5000 лв.
до претендираните общо 35 000 лв. и за лихва за периода от 01.08.2019г. до
04.01.2020г. като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“АД София, ЕИК ******* да заплати на М. С. Г., ЕГН
******** сумата от 192, 64 лв. ( сто деветдесет и два лева 64 ст.) разноски по
водене на делото пред първата инстанция съразмерно уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“АД София, ЕИК ******* да заплати на К. Б. Б., ЕГН
********** сумата от 142, 64 лв. ( сто четиридесет и два лева 64 ст.) разноски
по водене на делото пред първата инстанция съразмерно уважената част от
иска.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“АД София, ЕИК ******* да заплати в полза на
Окръжен съд- В. Т. държавна такса върху уважения размер на иска от 1320лв.
(хиляда триста и двадесет лева) ,както и 5 в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист.
ОСЪЖДА М. С. Г., ЕГН ******** и К. Б. Б., ЕГН ********** да
заплатят в полза на ЗД „Е.“АД София, ЕИК ******* сумата от 238 лв. ( двеста
тридесет и осем лева) разноски по водене на делото пред първата инстанция
съразмерно отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА ЗД „Е.“АД София, ЕИК ******* да заплати, на основание
чл. 38 , ал. 2 от Закона за адвокатурата, на адвокат П. К., Софийска адвокатска
колегия, сумите от 336 лв. ( триста тридесет и шест лева) възнаграждение за
процесуално представителство и защита на К. Б. Б., с включен ДДС и 1716лв.
( хиляда седемстотин и шестнадесет лева) за процесуално представителство
на В. Н. А., с включен ДДС.
Решението подлежи на жалба в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред ВТАС.
11
Съдия при Окръжен съд – В. Т.: _______________________
12