Р Е Ш Е Н И Е
№:1630 04.10.2018г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр.Бургас VІІ-ми
състав
На осемнадесети септември две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: С. Х.
Прокурор: Христо Колев
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 1495 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе
пред вид следното:
Производството е по реда на чл.203 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.1, ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините
за вреди (ЗОДОВ).
Образувано е по постъпила искова молба на С.П.С., ЕГН-**********,
съдебен адрес: ***, ЕИК-*********, гр.Бургас ул.Александровска №26, за
присъждане на обезщетение на неимуществени вреди в размер на 5000 лева, в
резултат на незаконосъобразно изваждане от обитаваното от него общинско жилище,
със заповед № 139/15.01.2018г. на кмета на Община Бургас, отменена с решение №
646/04.04.2018г. по адм.д.№ 337/2018г. на Административен съд - Бургас.
В исковата молба се твърди, че по силата на сключен
договор за наем с ответната община ищецът обитавал общинско жилище в гр.Бургас.
През месец януари 2018г. му била връчена заповед № 139/15.01.2018г. на кмета на
общината за прекратяване на наемното правоотношение. Тази заповед била
обжалвана от него и била отменена по цитираното адм.д.№ 337/2018г. Същевременно
на 23.02.2018г. бил принудително изваден от жилището с мотив, че обжалването на
заповедта не спира изпълнението й. С решение № 646/04.04.2018г. по воденото
дело заповедта била отменена като незаконосъобразна, като съдебното решение не
било обжалвано от ответната страна и на 15.04.2018г. бил отново въведен в
апартамента. В резултата на незаконосъобразните действия на общината, в периода
от 23.02.2018г. до 15.04.2018г. останал на улицата, без осигурен подслон и
средства за препитаване. През първия от тези два месеца се наложило да преспива
по пейки и мазета на непознати хора, което било крайно неудобно и унизително за
него и без елементарни санитарни-битови условия. През втория от месеците бил
допуснат да преспива във ведомствено общежитие на Община Бургас. В резултат на
тези незаконосъобразни действия на общинските органи му били причинени както
физически притеснения и неудобства, така и психически стрес и дискомфорт,
изразяващи се в обида и унижение от ситуацията в която бил поставен. В съдебно
заседание ищецът поддържа иска. По него искане съдът допусна и разпита трима
свидетели. Претендира за сторените по делото разноски – адвокатско
възнаграждение и държавна такса.
Ответникът – Община Бургас, чрез процесуален
представител – юрисконсулт Г. С., в отговора на исковата молба оспорва иска.
Намира, че ищецът е разполагал с правната възможност да поиска спиране на
предвиденото по силата на закона предварително изпълнение на заповед №
139/15.01.2018г., но не го е направил. Освен това счита, че в исковата молба са
изнесени неверни обстоятелства – ищецът бил настанен Центъра за временно
настаняване на общината от 27.02.2018г. до 02.04.2018г., като ползвал безплатна
социална общинска услуга, която включвала безплатна храна, осигурена нощувка,
медицинска помощ, ведно с добри битови условия. Всъщност ищецът бил настанен за
три месеца, но договорът му бил прекратен предсрочно поради системно нарушаване
на правилата в Центъра, създавани междуличностни конфликти и честа злоупотреба
с алкохол. Първоначално ищецът бил настанен в резервно общински жилище през
1999г. Скоро след това живущите в блока започнали да подават жалби срещу него. От
извършените проверки на органите се
установило, че жилището не се поддържа, а съседите се оплаквали от ужасна
миризма и грубо държание на ищеца. От 2001г. ищецът започнал системно да
закъснява с плащането на наемните и консумативните разноски за ползването на
жилището, като въпреки проявеното търпение от общинската администрация, това е
станало повод за образуване административното производство за прекратяване на
наемното правоотношение. В хода на последното била издадена заповед №
139/15.01.2018г., която по жалба на ищеца била отменена от съда поради
допуснати процесуални нарушения. Ищецът бил изведен от общинското жилище на
23.02.2018г., по силата предвиденото в закона предварително изпълнение на
заповедта, като още преди влизане в сила на съдебното решение за отмяна на
заповедта, той бил възстановен в наетото жилище на 18.04.2018г., като общината
не обжалвала съдебното решение, а доброволно го е изпълнила преди да влезе в
сила. Понастоящем ищецът продължава да не заплаща просрочените си задължения за
жилището. Предвид изложеното счита, че претендираните неимуществени вреди не са
установени, поради което се иска отхвърлянето на иска, като се претендира
юрисконсултско възнаграждение. Пред съда и в представената писмена защита,
ответникът също оспорва иска и пледира за отхвърлянето му като неоснователен и
недоказан.
Представителят на Окръжна прокуратура - Бургас дава
заключение за частична основателност на исковата претенция, поради установеното
незаконосъбразно извеждане на ищеца от общинското жилище.
Съдът, като прецени събрания по делото доказателствен
материал, изразените доводи и възражения на страните, от фактическа страна приема
за установено следното:
Не е спорно между страните и видно от представените по
приложените по адм.д.№ 337/2018г. – заповед №188/05.03.1999г. на кмета на
Община Бургас (л.69), ищецът С.С. е бил настанен в общинско резервно жилище,
находящо се в гр.Бургас, ж.к.Изгрев, бл.72, вх.3, ет.5, ап.ляв, със застроена
площ от 42,69 кв.м. за срок от две години. Бил сключен договор за отдаване под наем на общинския недвижим жилищен имот
за същия срок (л.66). След изтичане на договора наемното правоотношение между
общината и С.С. било продължено със заповед № 1020/05.11.2001г. на кмета на
община Бургас (л.65). Подписан бил договор за отдаване под наем на общинския
жилищен имот за неопределен срок (л.62). Не е спорно по делото също, че ищецът С.
подал през 2013г. декларация до общината, по чл.6, ал.3 от Наредбата за
условията и реда за установяване на жилищните нужди на граждани, настанявани
под наем и продажба на общински жилища, приета от Общински съвет - Бургас (Наредбата).
Във връзка с нея било проведено заседание на комисията по чл.8, ал.1 от
Наредбата, която с решение по т.34 от протокол № 7/04.06.2013г. отказала да
настани в общинско жилище С.П.С., тъй като не са налице условията по чл.4,
ал.1, т.14 от Наредбата.
Във връзка с подадени жалби от живущите лица в същия
вход, по делото са представени констативни протоколи, изготвени след извършени
проверки на място от служители на общината от дати: 09.04.2001г., 24.01.2001г.,
03.11.2008г., 20.11.2008г., 30.06.2011г., 12.07.2011г., 26.03.2012г.,
10.12.2012г., 16.05.2014г., 16.07.2015г., 26.10.2015г., 05.05.2016г.,
27.07.2017г., при които е констатирано, че жилището е мръсно и нехигиенично, а
наемателят дължи на общината суми за консумативни разходи към „ВиК“ЕАД-Бургас и
„Топлофикация-Бургас“ЕАД.
С уведомление № 94-01-34378/28.09.2017г. на кмета на
общината било открито производство по издаване на заповед по чл.46, ал.2 от
Закона за общинската собственост (ЗОбС) за прекратяване на наемното
правоотношение със С.С.. На 29.09.2017г. общинското жилище било посетено от
служителите на ОП”Общински имоти” гр.Бургас с цел да връчат уведомлението на С.,
но тъй като той отсъствал служителите залепили копие от уведомлението на
входната врата, съгласно чл.61, ал.3 от АПК и същото било публикувано на
официалния сайт на общината. В законоустановения срок С. подал възражение с
вх.№ 91-00-488/02.10.2017г., с което представил входирано при ЧСИ с рег.№ 704 И.
Миндова заявление за изплащане на дълг под № 13552/03.10.2017г., както и
писмени доказателства за извършени плащания към Община Бургас, „ВиК”ЕАД и
„Топлофикация-Бургас”ЕАД. В хода на проведеното административно производство
била издадена заповед № 139/15.01.2018г. на кмета на Община Бургас, с която
наемното правоотношение с ищеца било прекратено на основание чл.46, ал.1, т.6 и
7 от ЗОбС.
С. оспорил издадената заповед пред Административен съд
- Бургас, за което на 05.02.2018г. било образувано приложеното адм.д.№
337/2018г. В хода на делото ищецът не е поискал от съда да спре предвиденото от
закона предварително изпълнение на заповедта в чл.46, ал.5 от ЗОбС. В тази
връзка с протокол за изземване на общински имот, на 23.02.2018г. (представен с
исковата молба на л.4 от делото на РС-Бургас) било пристъпено към предварително
изпълнение на заповед № 139/15.01.2018г. от служители на общината, като бил сменен
патрона на входната врата, описано било състоянието на жилището и находящите се
вещи в него. Ищецът бил предупреден да вземе вещите си и документите от
жилището, като след 19.03.2018г. (датата на проведеното открито съдебно
заседание по адм.д.№ 337/2018г.) допълнително е следвало да се уточни дата за
евентуалното изнасяне на вещите.
С постановеното решение № 646/04.04.2018г. по адм.д.№
337/2018г., Административен съд - Бургас отменил заповед № 139/15.01.2018г. на
кмета на Община Бургас, като издадена при допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила и на материалните разпоредби на закона. Срещу съдебното
решение не била подадена касационна жалба и то влязло в сила на 30.04.2018г.
Още преди влизане в сила на решението, съгласно представената по делото
декларация (л.47), ищецът декларирал, че въз основа на решение № 646/04.04.2018г.
по адм.д.№ 337/2018г. е получил на 18.04.2018г. ключовете за жилището и го е
приел в състоянието в което е било предадено от него при изземването му на
23.02.2018г.
Съгласно представената по делото справка-извлечение
изх.№ 90/16.07.2018г., издадена от управителя на Център за временно настаняване
в гр.Бургас, кв.Акациите, ул.Беласица №6, ищецът С.С. бил настанен в този
Център на 27.02.2018г. за срок от три месеца, но договорът му бил прекратен
предсрочно на 02.04.2018г. поради системно нарушаване на Правилника за
вътрешния ред (ПВР) на Центъра за временно настаняване (ЦВН), тъй като
многократно създавал междуличностни конфликти и поради честа злоупотреба с
алкохол.
По искане на ищеца съдът разпита трима свидетели.
Съгласно показанията на св.Стоименов, около средата на
месец март 2018г., към 15-ти, 16-ти, той видял С.С., когото познавал от 15-20
години, под моста на плажа в гр.Бургас. Същият бил в неглежирано състояние, покрай
него имало картони, бил мръсен, с изпити скули, пребледнял и гледал надолу.
Ищецът казал на свидетеля, че живее под моста, тъй като са го изхвърлили от
общинското жилище. Св.С.поканил С. в своя дом и го настанил в една стая, която
била преходна. Ищецът пребивавал там 7-10 дни, след което казал на свидетеля,
че не му е удобно и напуснал дома му, тъй като имал и друг вариант. Според
св.Стоименов, ищецът категорично не употребява алкохол и не злоупотребява, като
не е пияница.
Според св.Минчев, който се е подписал и в протокола за
изземване на жилището от 23.02.2018г., той живеел с ищеца в една махала в
ж.к.Зорница, поради което бил помолен от същия да присъства на ваденето от
общинското жилище. При пристигането си свидетелят видял множество общински
служители, като ищецът не оказал съпротива на действията им и ги пуснал в
жилището. Същото било разхвърляно, което св.П.Т.М.обяснява с извършваното
тогава саниране на блока и довършване на ремонт в жилището. Един от служителите
казал на ищеца, че имал 8-9 рибарски пръчки и ако ги продаде може да погаси
задълженията си към общината и Топлофикация. Поставен бил нов патрон на
жилището и то било запечатано. Два месеца след това ищецът С. бил немил-недраг.
В един момент бил паднал, като свидетелят не знае дали това било причинено от
случилото се или от ниското кръвно налягане от което страдал. Св.П.Т.М.присъствал
и когато в края на април били връчени обратно ключовете за жилището на С., тъй
като съдебното решение било изцяло в негова полза. П.Т.М.заявява също, че
ищецът не пие и ако може да изпие 50 грама ракия, вика: „Ура“, като пояснява,
че всъщност С. не желае повече. Той не го е виждал пиян, пил е 2-3 бири на 8-9
години. С. работел когато намери някаква работа. Тежко преживявал това което се
случило, а когато свидетелят имал възможност му давал дребни суми. В момента му
дължал 5 или 10 лева. Ищецът работел на свободна практика, бил електротехник,
занимавал се и с дърводелство, работел като охранител. След изземване на
общинското жилище С. бил приютяван от приятели за по 2-3 дни, бил известно
време и в общинския център за бездомни. Св.П.Т.М.заявява, че не е чувал ищецът
да е имал конфликт със съседите си, но може да е имал дребни спорове. Помагал е
на хората от блока, пренасял е багаж, почиствал е.
Според св.Милчо С., след извеждането на ищеца от
общинското жилище, той го е виждал неколкократно само по кофи да рови и бил
като бездомник. Този свидетел не може да каже дали ищецът пие, тъй като не го е
виждал да прекалява и да употребява алкохол. Доколкото знае той е работел на
различни места, които не може да уточни. След извеждането му от жилището ищецът
е нямал дом и не знае къде е бил настанен.
При така изяснената фактическа обстановка съдът приема
от правна страна следното:
Съгласно
чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и
неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. В този
смисъл, тъй като имуществената отговорност по този закон е обективна и
безвиновна, вината не е елемент от фактическия състав на отговорността.
Искът
се предявява срещу органите, от чиито незаконни действия и бездействие са
причинени вредите, съгласно чл.7 от ЗОДОВ. В този смисъл, ответникът е надлежно
определен, а именно – Община Бургас, доколкото се твърдят вреди, причинени от
незаконосъобразен административен акт на кмета на тази община и последвалите
въз основа на акта незаконосъобразни действия на служителите на общинската
администрация по изваждането на ищеца от жилището.
Съгласно
действащата към момента разпоредба на чл.203 от АПК, гражданите и юридическите
лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, като по препращащата норма на чл.203, ал. 2 от АПК при
празноти субсидиарно се прилагат правилата на ЗОДОВ. Основателността на иск с
правно основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съответно ангажирането на отговорността
на държавата и общините, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки:
1.Незаконосъобразен
акт, отменени по съответния ред, включително нищожен или оттеглен, съгласно
чл.204, ал.3 от АПК, или незаконосъобразно действие или бездействие на орган
или длъжностно лице, при или по повод изпълнение на административна дейност, което
се установява от съда, пред което е предявен иска за обезщетение, съгласно чл.
204, ал. 4 от АПК;
2.Вредоносен
резултат, наличие на реална вреда, настъпила за ищеца – имуществена или неимуществена;
3.Причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконосъобразното действие
или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
При
липса на който и да е от елементите на описания по-горе фактически състав не
може да се реализира отговорността на държавата и общините по посочения ред.
Съдът,
като разгледа всички елементи на фактическия състав на отговорността, приема
следното:
По
отношение на наличието на първата предпоставка:
Както
бе посочено по-горе, се твърдят вреди вследствие на незаконосъобразен
административен акт по прекратяване на наемното правоотношение и изземване на
общинското жилище със заповед № 139/15.01.2018г. на кмета на Община Бургас и
последвалите въз основа на нея незаконосъобразни действия по изземване на
жилището. Доколкото заповед № 139/15.01.2018г. е отменена с влязло в сила
съдебно решение по адм.д.№ 337/2018г. на Административен съд - Бургас, то
самата заповед, както и всички действия на органите по нейното предварително
изпълнение се явяват незаконосъобразни. В този смисъл са налице предпоставките
по чл.204, ал.1 и 4 от АПК за незаконосъобразен акт, отменен по съответния ред,
като незаконосъобразни са и действията на служителите на общинската
администрация, извършени по предварителното изпълнение на отменената
впоследствие заповед.
Неоснователно
е възражението на ответната община, че ищецът не се е възползвал от правната
възможност да поиска спиране на предвиденото по силата на закона предварително
изпълнение на заповедта, поради което действията на общинските служители в тази
насока са законосъобразни. Допускането на предварително изпълнение на
индивидуален административен акт по силата на закона е една изключителна мярка,
която законодателят е създал с оглед на обществените отношения, които регулира
и на ценностите, които защитава чрез тази регулация. Тази директна и пряка
намеса на държавната власт в правата и законните интереси на лицата, която
постига целения от органа правен резултат, преди и независимо от преценката на
съда, може по правните последици до които води, да накърни непропорционално
права и законни интереси на правните субекти. Законодателят е предвидил в
разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК възможност съдът да прецени дали
допуснатото по силата на закона предварително изпълнение няма да причини
значителна или трудно поправима вреда на адресата на акта. Но съгласно
изричната законова разпоредба – чл.166, ал.4, вр. ал.2 от АПК, тази преценка
съдът прави само на базата на нови обстоятелства, такива, които са възникнали
след издаване на оспорения акт. За разлика от разпоредбата на чл.166, ал.4 от АПК, съгласно разпоредбата на чл.60, ал.4 от АПК разпореждането, с което се
допуска предварително изпълнение със самия административен акт, може да се
обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването
му. Жалбата се разглежда незабавно в закрито заседание, тя не спира допуснатото
предварително изпълнение, но съдът може да го спре до окончателното й решаване.
В този случай засегнатото лице има възможност да защити интереса си, като
докаже, че не са налице основанията по чл.60, ал.1 от АПК за допускане на
предварително изпълнение. С оглед на това настоящата инстанция счита, че в
хипотезата на чл.166, ал.4 от АПК ищецът С.С. не е имал възможност да
предотврати настъпването на вредите от отменената заповед. Освен това следва да
се посочи, че искането за спиране на изпълнението на една заповед, не е в пряка
и непосредствена връзка с настъпването на вредите от нея. Такава връзка може да
е налице, ако изходът на спора е сигурен. Но дори и при направено искане за
спиране на изпълнението, ако съдът отхвърли искането, вредата би настъпила,
независимо че страната е направила всичко необходимо да защити интереса си. (В
тази насока вж. решение № 13013/01.12.2016г. на ВАС по адм.д.№ 11165/2015г.,
III о.).
Следователно
налице е първата от изискуемите от закона предпоставки за търсене на
отговорността, както по отношение на незаконосъобразния акт на кмета на общината,
така и по отношение на сочените незаконосъобразни действия на служителите във
връзка с изземване на жилището.
По
отношение на твърдените вреди:
Вторият
елемент от юридическия факт е вредата. В правната доктрина под вреда се разбира
всяко неблагоприятно въздействие върху правата и свободите на засегнатото лице.
Предявен е иск за присъждане на неимуществени вреди. Ищецът претендира техния
размер на 5000 лева, изразяващи се в болки и страдания, описани в исковата
молба, а именно: физически притеснения и неудобства, психически стрес и
дискомфорт, изразяващи се в обида и унижение от принудителното извеждане от
жилището, оставането му на улицата, без осигурен подслон и средства за
препитаване, преспиването през първия от двата месеца по пейки и мазета на
непознати хора, което било крайно неудобно и унизително за ищеца и без
елементарни санитарни-битови условия, както и пребиваването през втория от
месеците във ведомствено общежитие на Община Бургас.
Съгласно
чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Съгласно трайно установената съдебна практика, понятието „справедливост“
по смисъла на посочената норма не е абстрактно, а е свързано с преценката на
редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай
обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера,
интензитета и продължителността на увреждането, съпоставени със състоянието на
ищеца преди него. Неимуществените вреди са конкретно определими и присъденото
парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за
преодоляването им, следва да е достатъчно по размер за репарирането им – в
съответствие с общоприетия критерий за справедливост и с оглед особеностите на
конкретния случай, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този
достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно
претърпените неимуществени вреди.
Това
са вреди, които несъмнено засягат лицето, като вредите по отношение на същото
са действителни. Следва да се отчете и обстоятелството, че тези вреди са такива
по естеството си, че не могат да бъдат изцяло заличени, те не могат да бъдат
отстранени само с последващото връщане на жилището. Понесеното душевно
страдание не може по никакъв начин да се заличи впоследствие, нито пък да се
замени с някакво напълно съответно на него обезщетение по вид и по размер. Освен
това, при определяне на размера на обезщетението, което следва да се присъди на
ищеца, настоящата съдебна инстанция съобразява и обстоятелството, че от страна
на ответника са предприети действия по връщането на жилището още преди влизане
в сила на решението по адм.д.№ 337/2018г.
Съдът
счита, че усещането за натиск и репресия, както и гневът от липсата на
съдействие от страна на общинската администрация, която би следвало да работи
именно в служба на гражданите, са сериозно душевно преживяване. Лишаването от
чувството за дом и незаконосъобразното принудително изваждане от този, в който
ищецът е живял от почти 20 години, е свързано със сериозно нарушаване на
личното пространство, на чувството за спокойствие и сигурност, което трайно се
е отразило на психиката на ищеца.
За
доказване на преживените болки и страдания ищецът ангажира разпита на трима
свидетели, чийто показания съдът изложи при описанието на фактите по делото.
Разминаването на части от тези показания с други установени факти по делото – заявеното
от св.Стоименов, че е видял ищеца да пребивава под моста на плажа в Бургас на
15-16.03.2018г., когато според писмените доказателства същият е пребивавал в
Център за временно настаняване в гр.Бургас, както и установената лична близка и
приятелска връзка на тези свидетели с ищеца, не може да доведе до тяхното
игнориране, тъй като същите явно правдиво пресъздават факти от обективната
действителност. Съдът единствено не дава вяра на показанията на свидетелите в
частта им, че ищецът не употребява алкохол, или употребява малки количества,
тъй като прекратяването на настаняването на С. в Центъра за временно
настаняване в гр.Бургас е било именно поради честа злоупотреба с алкохол.
От
друга страна при изчисляването на размера на обезщетението по справедливост
следва да бъде отчетено, че през по голямата част от периода през който ищецът
е бил незаконосъобразно лишен от жилище – от 23.02.2018г. до 18.04.2018г.,
общинската администрация все пак му е осигурила подслон, включително и храна, в
общинския център за временно настаняване за периода от 27.02.2018г. до
02.04.2018г., като настаняването е следвало да бъде за срок от три месеца, но ищецът
е бил изведен предсрочно от центъра заради собственото си девиантно поведение.
Следва да бъде отчетено и незадоволителното състояние на жилището в момента на
изземването му от ищеца, което има значение за интензитета
на увреждането, съпоставен със състоянието на ищеца преди него и добрите битови
условия при които е бил поставен в центъра за временно настаняване.
Въз
основа на това съдът намира, че е частично доказана и втората предпоставка за
успешно провеждане на иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ – ищецът е претърпял
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетяване.
Претендиранията
от С. размер на неимуществените вреди от 5000 лева обаче е завишен. С оглед
конкретните данни за оставането без никакъв подслон за 18 дни – от 23.02.2018г.
до 26.02.2018г. и от 02.04.2018г. до 17.04.2018г., наличието на последващо
съдействие от страна общинската администрация по връщането на ищеца в жилището
още преди влизане в сила на решението по адм.д.№ 337/2018г., както и всички
изложени по горе факти, съдът възприема за справедливо обезщетението на претърпените
неимуществени вреди да бъде в размер на 500лв.
По
отношение на последната предпоставка, а именно причинната връзка настоящата
инстанция приема следното:
Пряка
и непосредствена връзка между постановения незаконосъобразен административен
акт и настъпилата вреда е налице, когато увреденото лице не би претърпяло
вреди, ако не бе издаден незаконосъобразният административен акт, не бе
извършено незаконосъобразното действие или не би било налице
незаконосъобразното бездействие. Преки са вредите, които са типична, нормално
настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат. Такива са именно
вредите причинени на ищеца при извеждането от жилището. Тези вреди биха имали
по различен характер при наличието на повече средства у С., като в този случай
част от вредите биха имали имуществен характер – например платен наем за друго
жилище. В случая обаче явно такива средства не са налични – свидетелите не
установяват ищеца да има постоянна работа, поради което извеждането от жилището
пряко предпоставя оставането на С. без подслон и в тази връзка е налице
причинна връзка.
На
основание изложените мотиви, искът на С.С. се явява основателен до размера от 500лв.
причинени неимуществени вреди, като следва да бъде отхвърлен като неоснователен
в останалата му част, досежно претендираните неимуществени вреди в размера над него.
Съгласно
разпоредбата на чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса, като съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждението за един адвокат, съразмерно уважената част
от иска.
Съобразно
този изход на процеса, при материален интерес на иска в размер на 5000 лева,
уважена част в размер на 500 лева, направени от ищеца разноски в процеса за
адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски в размер на 60 лева, заедно с 10 лева за платената
държавна такса.
Нормите
на чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗОДОВ са специални и дерогират общото правило на
чл.78, ал.3 от ГПК, съгласно което ответникът също има право да иска заплащане
на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Ето
защо, въпреки частичната основателност на исковата претенция, искането на
ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е неоснователно.
Мотивиран от това Административен съд - Бургас, седми
състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Община Бургас, ЕИК-*********, гр.Бургас ул.Александровска
№26, да заплати на С.П.С., ЕГН-**********,
сумата от 500 (петстотин) лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
незаконосъобразно изваждане от обитаваното от него общинско жилище, със заповед
№ 139/15.01.2018г. на кмета на Община Бургас, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до претендирания размер от 5000
лева.
ОСЪЖДА Община Бургас да заплати на С.П.С., разноски по делото за
настоящата съдебна инстанция в размер на 70 (седемдесет) лева.
Решението може да се обжалва пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: