Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

29.07.2019 г.

 

номер ..................                                                                          град ПЛЕВЕН

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенски районен съд на 28 юни

XIII наказателен състав година 2019

 

В публично заседание в следния състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

КРАСИМИР   ДИМИТРОВ

 

Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА

Като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРОВ

НАХД № 1040 по описа за 2019 година

и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.

 

         Постъпила е жалба от страна на И.К.Ф., с ЕГН: ********** *** против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 1422619, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложил на И.К.Ф. административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В така депозираната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания акт, като се отправя искане за неговата отмяна.

            Производството е по реда на чл.189 ал.8 от ЗДвП във вр.чл.59 и сл. от ЗАНН.

           Жалбоподателят И.К.Ф., редовно призован, не се явява.

Ответната страна по жалбата ОД на МВР - Плевен, редовно и своевременно призована, не изпраща представител.

           Съдът, след като се запозна с образуваната административно-наказателна преписка, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, като е подадена от активно легитимирано лице с изявен правен интерес и в законоустановения в чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, преклузивен срок.

Разгледана по същество, същата се явява  ОСНОВАТЕЛНА.

         С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

В издадения електронен фиш констатираното административно нарушение е описано по следния начин:

На 16.11.2016 г. в 10:38 часа в Второкласен път – 35, км. 5 паметник Донски Казаци. Нарушението е установено и заснето с мобилна система ATCC TFR 1M № 0651 и отчетен толеранс на измерена скорост от -3%, с МПС „***, вид лек автомобил, регистрационен номер *** е извършено нарушение за скорост,  установено и заснето с автоматизирано техническо средство TFR 1M № 0651, разрешена скорост 70 км/ч, установена скорост 87 км/ч, превишаване на разрешената скорост с 17 км/ч.

 

В електронния фиш изрично е вписано и превишението на скоростта, възлизащо на 17 км/ч. и обстоятелството на установяване и фиксиране на превишението с автоматизирано техническо средство № 0651.

Административно наказващия орган е приел, че от събраните доказателства по безспорен начин се установява, че е осъществен състава на визираното в ел. фиш нарушение, както и че същият е издаден при спазване на законоустановената процедура и при наличие на всички изискуеми реквизити за този вид акт по чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.

Съдът счита, че за разрешаването на конкретния административно правен въпрос на първо място е необходимо да се посочи, че всеки акт, съдържащ властничес­ко волеизявление на държавен орган следва да съдържа точни данни за неговия издател (имена и длъжност) !!!

Липсата на такъв, какъвто е настоящия случай, лишава акта от възможността да породи целените с него правни последици, защото, за да породи своето правно действие този акт на първо място трябва да е издаден от надлежно овластен за това орган на държавна власт.

Изложеното в пълна степен важи и за електронните фишове като актове, с които се ангажира административно-наказателната отговорност на конкретно лице - нарушител.

В конкретния случай, сред съдържащите се по делото доказателства липсват такива, които да удостоверяват длъжността на лицето изготвило електронния фиш. Това от своя страна възпрепятства възможността да бъде извършена преценка относно неговата компетентност, съответно да се установи валидността на оспорения електронен фиш.

Действително, нито в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, нито в утвърдения образец, се съдър­жа реквизит, изискващ посочване имената и длъжността на издателя на електронния фиш, но доколкото последният се приравнява на наказателно постановление (арг. чл. 189, ал. 11 от ЗДвП) и с него се налага административно наказание, несъмнено приложение следва да намери разпоредбата на чл. 47 от ЗАНН, която определя органите, които могат да налагат административни наказания.

Казано с други думи, след като с електронния фиш се налага административно наказание, то последният задължително следва да бъде издаден от орган овластен да налага наказания за нарушения по съответния законов текст чрез издаване на наказателни постановления

От приложения по делото електронен фиш е видно, че на същия липсва издател, на коя дата е издаден и от кой точно служител !!!

 

Все в тази насока следва да се добави, че в българското законодателство и в миналото и към настоящия момент, все още не са делегирани правомощия на технически средства, да изпълняват функциите на административно-наказващ орган. Последните могат да служат единствено като средство за събиране на данни за извършени административни нарушения, но преценката дали действително е извършено такова нарушение и налагането на самото административно наказание следва да бъде сторено от нарочно овластени за това органи.

Освен изложеното, електронният фиш не съдържа и дата на издаване – рек­ви­зит, който също не е предвиден в чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Съдия Красимир Димитров счита, че този рек­ви­зит обаче е задължителен с оглед решаване на въпроси от съществено значение относно законосъобразното налагане на съответното административно наказание, каквито са на­ли­чие на компетентност на длъжностно лице издател към датата на издаване на електронния фиш и изчисляване на давност­ни и преклузивни срокове.

 

Към административно наказателната преписка е приложена Заповед № 316з-2095 от 29.07.2015 г., от която е видно кои служители на сектор “Пътна полиция” отдел “ОП” при ОД на МВР – Плевен имат право да въвеждат Електронни фишове в серия К в “Система за управление на фишове и плащания по тях”.

 

         В електронния фиш изрично не е посочено, кое лице го е издало и дали издаденият електронен фиш е издаден от компетентен служител посочен в заповедта.

До отстраняване на тези пропуски по съответния законодателен ред, така констатираните непълноти на ЗДвП следва да бъдат преодолени по реда на чл. 46, ал. 2 от ЗНА / (Изм. - ДВ, бр. 46 от 2007 г.)

Когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Ако такива разпоредби липсват, отношенията се уреждат съобразно основните начала на правото на Република България/, като приложение следва да намерят съответните относими разпоредби на ЗАНН (в частност чл. 57, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗАНН).

КОНСТАТИРАНИТЕ ДО ТУК ЛИПСВАЩИ РЕКВИЗИТИ НА ЕЛЕКТРОННИЯ ФИШ НЕСЪМНЕНО ВОДЯТ ДО ИЗВОД ЗА НЕГОВАТА НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНОСТ.

На следващо място, съдът счита, че за да бъде издаден електронен фиш за извършено нарушение, би следвало да има монтирана стационарна техника за видеонаблюдение в конкретния участък от пътя.

Съдът счита, че Административно наказващият орган, не се е съобразил с ал. 4 на чл. 189 от ЗДвП и въвеждане на понятието “електронен фиш” с измененията с ДВ бр.10/11 г. на закона, се допусна изключение от общите процедурни правила на ЗАНН, касаещи започване на административно-наказателното производство със съставяне на АУАН и завършването му /при доказано нарушение/ с издаване на НП.

Като всяко изключение от общите правила, издаването на електронния фиш е подчинено на строго определени условия, изчерпателно дефинирани в чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно:

нарушението да е установено  и заснето с техническо средство и в отсъствие на контролен орган и на нарушител.

При тази формулировка на горната разпоредба се налага безспорния извод, че следва заснемащото устройство да е стационарно монтирано на пътното платно, а на съда му е служебно известно, че на територията на ОД на МВР – Плевен, в процесния участък от пътя няма такова устройство, а е използвана мобилна система за видеонаблюдение, която се намира в няколко полицейски автомобила и при които няма обективно видеозаснемане, а има субективно такова с участие на човешкия фактор – полицейски служители.

Съгласно разпоредбата на чл. 39 ал.4 от ЗАНН, за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш.

 Оттук, следва изводът, че административното наказание глоба, се налага от овластените контролни органи.

Кои са тези органи, които налагат посоченото наказание и притежават ли те материалната и териториална компетентност да ангажират административнонаказателната отговорност на субекта на административно нарушение, би могло да бъде преценено само и единствено ако атакувания в настоящото производство електронен фиш съдържаше такова изявление на конкретен автор.

Легалната дефиниция на термина «електронен фиш», е дадена в пар.1 от ДР на ЗАНН и пар.6 т.63 от ЗДвП, и според същата той е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи.

При съпоставянето на двата текста, се налагат две възможни заключения.

Първото от тях е, че контролните органи по см. на чл. 39 ал.4 от ЗАНН са административно-информационните системи, при което се поставя въпроса как същите се отнасят към посочената в заглавната част на електронния фиш териториална структура на МВР.

Второто е, че макар и изявление, електронният фиш, не е електронен документ, съобразно дадената за такъв дефиницията в Закона за електронния документ и електронния подпис, според която електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано /чл. 3/ и което има свой автор -  физическото лице, което в изявлението се сочи като негов извършител /чл.4/.

Действително изискванията досежно съдържанието на електронния фиш са посочени в чл. 189 ал.4 от ЗДвП и те са : данни за териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане. Тези изисквания не включват посочването на автор на изявление в съдържанието на елекронния фиш. Липсва законова забрана обаче, нещо повече, съдът намира че съществува законово изискване, в съдържанието на електронния фиш да има изявление, с което се налага административното наказание и то да изхожда от конкретен автор – физическо лице,  който е и овластен за това контролен орган по смисъла на закона.

В подкрепа на този извод е и разпоредбата на ал.11 от чл. 189 от ЗДвП, според която влезлите в сила електронни фишове се смятат за влязло в сила наказателно постановление.

Според дефиницията дадена в чл.6 от ЗАНН пък,  административно нарушение е това е деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. Именно този специален ред, по който се следва ангажиране на посочения вид отговорност, предполага и конкретно волеизявление на административно наказващ орган, притежаващ материалната компетентност за това, материализирано в акта, с който е ангажирана отговорността на субекта на нарушение. В случая обаче в атакувания  електронен фиш, не е посочен неговият автор /физическо лице/, а няма и волеизявление съответстващо на посочените по – горе изисквания на чл. 39 ал.4 от ЗАНН за налагане на глоба от овластен контролен орган.

Тук следва да бъде посочена и разпоредбата на чл. 61 ал.1 от ЗАНН, според която при разглеждане на делото пред районния съд се призовават и учреждението или организацията, чийто орган е издал наказателното постановление или електронния фиш, който текст също се явява в подкрепа на извода, че електронният фиш винаги предполага наличие на конкретно изявление от конкретно лице, сочено за негов издател и че самият закон разграничава издателя от съответната структура, част от която е той.

Според чл. 60 от ЗАНН пък,  обжалването става чрез наказващия орган, който е издал електронният фиш. При съпоставката на посочените по – горе текстове, не може да се приеме становището, че ползваните от закона понятия овластен контролен орган и наказващ орган, са  идентични с неперсонифицирана структура на МВР. Всъщност първата от посочените по – горе разпоредби на ЗДвП, касаещи електронния фиш се намира в раздел ІІ – «Образуване на административнонаказателно производство», а разпоредбите на чл. 59 и чл. 60 са в раздел  V “Обжалване на наказателни постановления и електронни фишове”. Последното налага и извода, че административнонаказетелната отговорност в хипотезите на електронен фиш се ангажира с установяване на самото нарушение без да протече производство по налагане на административно наказание, а следователно самия фиш /който не съдържа такова изявление от конкретен автор/ не може да ангажира тази отговорност.

На следващо място, от представените по делото писмени доказателства е видно, че действително е налице утвърден образец на фиша със Заповед /за които свидетелстват приобщените към доказателствения материал заповед за утвърждаване на образец на електронен фиш и образец на електронен фиш – л.13 и л.14/, от който е видно, че описанието на нарушението се изчерпва с посочване единствено на дата и място на нарушението и стойности на „разрешена” и „установена” скорост и на самото превишение.

Граматичното, логическо и систематично тълкуване на тази разпоредба, във вр. чл. 165, ал. 2,т. 6 и т.7 от ЗДвП, налага категоричен извод, че издаване на електронен фиш е строго лимитирано и възможно само в случаите, в които съответните технически средства са позиционирани предварително, стационарно, със съответни предварителни обозначения за съществуването им и които средства работят на автоматичен режим, не налагащ непосредствено обслужване от съответен контролен орган.

За всички останали случаи на използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, въпросната разпоредба не важи и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП, следва да се спазва общия ред на ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП.

Противното разбиране би довело до недопустимо заобикаляне на закона и до стимулиране на незаконосъобразно бездействие на контролните органи, свързано с не осъществяване на активен  контрол по спазване на закона, превенция на административните нарушения и непосредственото им разкриване и установяване.

Съдът счита, че електронният фиш е издаден на жалбоподателя за нарушение констатирано в отсъствие на предпоставките на чл.189, ал.4 ЗДвП, поради което същият  се явява незаконосъобразен само дори на това основание.

         На следващо място, липсата на надлежно описание на нарушението в процесния електронен фиш, съгласно изискването на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, в който това описание се изчерпва с посочване само на дата и място на нарушението и стойности на “разрешена” и “установена” скорост и на самото превишение.

Превишението на скоростта обаче като административно нарушение, принципно е възможно в две различни и самостоятелни хипотези на разрешена скорост, регламентирана съответно в чл.21, ал.1 и ал.2 ЗДвП. Във втората хипотеза от съществено значение за съставомерността на нарушението са обстоятелствата за вида на пътния знак, конкретната стойност на ограничението, въведено с този знак, месторазположението на този пътен знак спрямо мястото на извършване на нарушението, с оглед обхвата му на действие.

Не посочването на обстоятелства от кръга на горепосочените, неминуемо предпоставя неяснота и “гадаене” от страна на жалбоподателя, относно конкретните параметри на извършеното от него нарушение и пределите на следващата се за него отговорност от към правна квалификация и вид/размер на приложимата административна санкция.

В случая също така не е посочено: В коя посока се е движил автомобила и въз основа на какво е прието, че разрешената за движение скорост е 70 км.ч. В този смисъл липсва описание на нарушението, съгласно изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Ето защо, съдът приема, че в обжалвания електронен фиш не е описано нарушението.

По изложените съображения, съдът приема, че атакуваният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство, не е съобразен с изискванията на чл.189, ал.4 от ЗДвП.

Посочената непълнота в съдържанието на издадения електронен фиш е съществено формално нарушение, което е основание за отмяна на обжалвания акт.

Неспазване на чл. 165, ал. 2, т. 7 от ЗДвП, според който текст при изпълнение на функциите си по ЗДвП определените служби обозначават местата за контрол по спазването на правилата за движение от всички участници в движението, като поставят пътни знаци и техника за видеонаблюдение, а контролът се осъществява само в обхвата на средствата за видеонаблюдение.

В конкретния случай не е установено на въпросното място дали е поставен пътен знак, указващ осъществяването на контрол по спазването на правилата за движение, съответно знак, указващ осъществяването на видеоконтрол. Последното също е нарушение освен на материалния закон и на правото на защита на нарушителя.

 

Следва да се посочи, че в клип 4217 на обжалвания електронен фиш липсва посочване на мястото, на което се твърди, че е извършено нарушението, по ясен, разбираем и обичаен начин !!!

 

 Като място на нарушението в електронния фиш са посочени само географски координати. Безспорно те индивидуализират еднозначно точка от земната повърхност, на територията на Република България, но установяването и за неспециалист несъмнено поражда значителни затруднения, тъй като това не е традиционно възприятия в ежедневната човешка дейност способ за определяне на конкретно място.

Обичайното описание на място би следвало да съдържа, когато е в границите на населеното място - име на улица, номер от същата, квартали др., а когато е извън населено място - общоизвестен обект, пътно съоръжение, конкретен път и др., като не без значение е и посочването на ограничението по какъв начин е направено – с пътен знак или не.

Безспорно тази информация е от съществено значение, както за гарантиране правото на защита на нарушителя, така и за съда, с оглед извършване на проверка при евентуално оспорване дали мястото на констатиране на нарушението е на територията на населено място или извън него, съответно каква е стойността на разрешената за движение скорост, наличието на пътни знаци, въвеждащи различна от законоустановената скорост на движение и т.н.

 Действително, от техническата характеристика на автоматизираното техническо средство № TFR1-M, става ясно, че изготвения от него клип съдържа информация за местонахождението под формата на географски координати. Въпреки това обаче, според съда при издаване на електронния фиш не съществува пречка, административния орган да обвърже тези координати с други обичайни белези, индивидуализиращи конкретното място по разбираем начин.

За действителната фактическа обстановка съдът може да направи предположение след запознаване със събраните доказателства. Без да е налице обаче такава в електронния фиш и да се предполага какво е имал предвид при издаването му, административно - наказващият орган, както и да се налага наказание въз основа на предположения е недопустимо.

Посочените обстоятелства, относно неизясняването на фактите и твърденията от страна на наказващият орган, водят до необоснованост на електронния фиш. Освен, че следва да бъдат описани обстоятелствата по извършването на нарушението, следва да бъдат наведени и доказателства в тяхна подкрепа, тъй като посочените в закона нарушения, за които се твърди, че са извършени от жалбоподателя са предмет на доказване по делото.

В издадения електронен фиш е описано извършено от жалбоподателя административно нарушение по чл. 21, ал. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като е посочено,че същият е управлявал МПС със скорост 87 км/ч при разрешена 70 км/ч,с превишение от 17 км/ч, а в представената по делото разпечатка от радар № 651 фигурира засечена скорост наказуема скорост 90 км/ч и наказуемо превишение 20 км/ч, поради което е налице противоречие между отразените в електронния фиш обстоятелства на нарушението и представените писмени доказателства за извършеното нарушение.

При наличието на използвана система за видеоконтрол, която не е стационарна и/или при наличието на контролни органи на мястото на извършване на нарушението, не следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя посредством облекчената процедура на издаване на електронен фиш, а следва наказанието да се наложи по реда и условията на ЗАНН-чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.

Прилагането от страна на наказващия орган на процедурата по чл.189,ал.4 и сл.от ЗДвП в отсъствие на законовите предпоставки за това води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш.

Съгласно чл.2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,  стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения – видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение.

В ал.3 от същата е предвидено за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата да се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. Т.е. според същата е допустимо издаване на електронен фиш и от мобилно автоматизирано техническо средство, а както по-горе бе посочено със същите се установява нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

 Това законово понятие, отнесено към разпоредбата на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, води до извода, че въз основа на заснемане и установяване на нарушения с мобилни АТТС, не следва да се издава електронен фиш, а е приложим общият ред по ЗАНН за съставяне на АУАН и издаване на НП. В случая Наредбата противоречи на Закона за движение по пътищата, поради което съобразявайки текста на чл.15 ал.3 от ЗНА, съгласно който, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагат по-високия по степен акт, следва да се приеме, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен, тъй като нарушението е установено с мобилно АТСС.

Предвид горното не следва да се обсъждат приложените към административно наказателната преписка писмени доказателства относно реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

При наличието на използвана мобилна АТСС и при наличието на контролни органи на мястото на извършване на нарушението, независимо дали същите само включват или изключват системата, наказващият орган не е следвало  да ангажира административно - наказателната отговорност на нарушителя  чрез съставяне на електронен фиш, а  е следвало да наложи  наказание по реда и условията на ЗАНН – чрез съставяне на АУАН и издаване на НП.

Прилагането от страна на наказващия орган на процедурата по чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП в отсъствие на законовите предпоставки за това води до незаконосъобразност на издадения електронен фиш. В случая е следвало да бъде съставен именно АУАН, а въз основа на него и НП.

В електронния фиш не е посочено дали подлежи на обжалване,в какъв срок и пред кой съд,което е нарушение на чл. 57, т. 10 от ЗАНН.

Не на последно място, съгласно Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014 год. на Върховния административен съд на Република България – Общо събрание на колегиите, постановено по тълкувателно дело № 1/2013 г. е прието, че в хипотезата на чл. 189, ал. 4 от Закона за движението по пътищата, установяването и заснемането на нарушение, могат да се осъществят само със стационарно техническо средство, което е предварително обозначено и функционира автоматизирано в отсъствие на контролен орган.

Съгласно разпоредбата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.

С  Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г. на ВАС по т.д. № 1/2013г.  е обобщена съдебната практика и е прието, че „съкратено­то производство” за административно наказателна отговорност чрез издаване на електронен фиш, въведено в чл.189, ал.4 от ЗДвП, е изключение от общите пра­ви­ла на ЗАНН, поставящи началото на производството с АУАН и завършването му с НП, но също така изрично е прието, че електронният фиш е своеобразен властни­чес­ки акт с установителни и санкционни функции, т.е. той се приравнява едновременно към АУАН и НП по отношение на правното му действие, но не и по фор­ма, съ­държание, реквизити и процедура по издаване, като последните са не п­ри­ло­жи­ми по отношение на него.

Началото на производството по издаване на електронен фиш обаче, се поставя със заснемане на извършеното нарушение посредством техническо средство, което заменя фазата на съставяне на АУАН по смисъла на чл.40 и следващи от ЗАНН.

Електронното изявление, записано /обективирано/ върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез тази административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства, съставлява регламентирания в закона електронен фиш, който е своеобразен аналог на наказателното постановление, като аргумент в тази насока е нормата на чл.189, ал.11 от ЗДвП, според която влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление.

Доколкото самото заснемане играе ролята на АУАН, а електронният фиш на НП, то само в случай, че е подписана декларацията по чл.189, ал.5 от ЗДвП и се промени авторството на извършеното нарушение, може да се приеме, че от получаване на декларацията е открит нарушителят и тече срока по чл.34 от ЗАНН за съставяне на фиша.

В случай, че не е подписвана декларация, в каквато хипотеза е настоящето производство, важи разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение, установено със заснемането, от която дата на заснемането следва да се отчита срока за съставяне на фиша по чл.34 от ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на  чл.34, ал.3 от ЗАНН, образуваното административно наказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Същият е връчен на жалбоподателя, но от материалите по делото не става ясно кога, на коя дата и по какъв начин.

Съдът приема, че в  законоустановения срок жалбоподателят е подал жалба на 22.04.2019г. до РС - Плевен.

От приетите по делото доказателства съдът не може да установи наличието на доказателства, от които да се удостовери на коя дата е станало връчването на издадения ЕФ на жалбоподателя.

Административно наказващият орган не представя доказателства, от които да е видно, че са правени опити за връчване на процесния електронен фиш, както и че жалбоподателят е търсен на известния по делото адрес.

Разпоредбата на чл.34, ал.3 от ЗАНН е императивна и спазването на установените в закона срокове е задължително. Издаването на електронен фиш/наказателно постановление след изтичане на предвидените в чл.34 от ЗАНН срокове е съществено нарушение на процесуалните правила. Визираните в чл.34 от ЗАНН срокове са преклузивни и след изтичането им е налице процесуално основание за прекратяване на административно наказателното производство.

Издаването на електронен фиш/наказателно постановление при наличието на основания за прекратяване на производството е съществено нарушение на процесуалните правила, което е основание за отмяна на обжалвания фиш, като незаконосъобразен.

Водим от горното,  Съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ  изцяло Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К № 1422619, с което на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложил на И.К.Ф., с ЕГН: ********** *** административно наказание – глоба в размер на 50 лв. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като НЕПРАВИЛЕН и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.

 

Решението подлежи на обжалване по реда на АПК пред Регионален административен съд – гр. Плевен в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

 

                                      РАЙОНЕН  СЪДИЯ: